№ 1266
гр. Варна, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500434 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от М.Б. Симеонова, ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. Я. въззивна жалба срещу
Решение №262651/20.10.2021г. по гр.д. №13389/19г. по описа на ВРС, 21-ви с-
в, с което е прието за установено по отношение на П. СТ. ЯНК., ЕГН
********** от гр. София, ж.к. Младост ***********, че въззивницата М. С.
Б., не е собственик на реална част от имот с идентификатор 35701.11.165,
находящ се в село Каменар, община Варна, област Варна, местност „Голяма
кокарджа” при граници на целия имот: 35701.11.164, 35701.11.61,
35701.11.166 и 35701.11.99, с площ на целия имот 1000 кв.м., която реална
част попада в границите на имот №421, целия с площ от 1223 кв.м. по
кадастрален план от 1999г. на местност „Франга дере и Кокарджа”, гр. Варна,
при граници на целия имот: поземлен №420, път, дере и гора, при граници на
реалната част: имот с идентификатор 35701.11.164 от запад,имот с
идентификатор 35701.11.99 от север,път от юг и източна граница
преминаваща покрай застроителната линия на сграда намираща се в имот
№421 по КП от 1999г. и продължаваща по пътека водеща към пътя, с площ на
реалната част от 951 кв.м., която реална част е заключена между точки
1,2,3,4,5,6 и 7 от приложената по първоинстанционното дело на лист 324
комбинирана скица №5 към заключението на вещото лице Живко Баев. В
жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
неверни са изводите на ВРС, че въззивницата не е станала собственик нито по
наследяване и реституция на ½ ид.ч. от процесната реална част, нито по
силата на договора за покупко-продажба на останалата ½ ид. ч. Оспорва се
извода на ВРС, че не са били налице основания за постановяване на ново
реституционно решение при наличие на влязло вече в сила такова, с което
реституцията е отказана. Твърди се, че е била налице грешка при
констатацията дали имотът попада в обхвата на земите, за които е
компетентен да се произнася ПК. Сочи, че правилно е констатирана
допусната фактическа грешка и е постановено ново реституционно решение
1
за поправка, като имотът е реституиран. Отделно от това се излага, че за
ищеца не е налице правен интерес да води предявения отрицателен
установителен иск, тъй като не се легитимира като собственик на имота на
соченото основание.- покупко-продажба от С.Г. и В Са. Последните не са
придобили правото на собственост от П и П Г. Те не са придобили имота по
сделка, тъй като същият е бил коопериран преди 1957г.- когато е сделката.
Освен това реституицията не е настъпила с решението от 2004г., доколкото
няма издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, реституционната процедура
не е завършила. Твърди, че не е налице идентичност и между имота на ищеца
и закупения такъв от праводателя на праводателите му през 1957г., тъй като
местностите не съвпадат. Сочи, че неправилно са ценени и гласните
доказателства, ангажирани от ищеца. Не се установява и фактическо
владение. Моли решението да бъде отменено и искът отхвърлен.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответника П. СТ. ЯНК.. Същият оспорва жалбата. Сочи, че правилно ВРС е
приел, че не е налице явна фактическа грешка, тъй като при постановяване на
реституционното решение не е допуснато разминаване между фактическата
воля на ПК, формирана в мотивите и диспозитива. Предвид това и не е било
налице основание за постановяване на второ реституционно решение за
поправка. Правилно квалифицира решението на ПК, постановено след като е
узнато, че процесният имот не попада в горския фонд. Твърди, че няма данни
решението за отказа за реституция да е отменяно. Твърди, че за ищеца е
налице придобито право на собственост по деривативен способ- сделка, в
евентуалност на оригинерно основание- давност. Бил е добросъвестен към
момента на сключване на сделката, което е и релевантния момент да се
установи добросъвестността. Поради това и в евентуалност се легитимира
като собственик по давност. Моли решението, с което са отречени правата на
собственост на ответницата, да бъде потвърдено. В евентуалност, при
отхвърляне на главния иск, моли да бъде уважен оббратния иск срещу третото
лице помагач за връщане на получената сума. Доказателствени искания не са
направени.
В срока по чл.263 ГПК е депозирано становище от ответницата по
обратния иск СТ. П. Г.. Същата оспорва въззивната жалба. Излага твърдения
за основателност на главния иск и съображения, идентични с тези на
въззиваемата страна. Липсват доказателствени искания.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира че
същата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите
реквизити и е надлежно администрирана, поради което и е процесуално
допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт.
Затова и жалбата следва да бъде приета за разглеждане и
производството насрочено в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от М.Б.
Симеонова, ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Я. срещу
Решение №262651/20.10.2021г. по гр.д. №13389/19г. по описа на ВРС, 21-ви с-
в.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 434/2022 г. по описа на ОС
– Варна за 27.04.2022г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3