№ 1204
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501699 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 28/24.02.2025 г., по гр.д.№ 8/2024 г. по описа на Окръжен съд
Видин, съдът е осъдил ЗД „Бул инс" АД да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД на С. П. К., ЕГН **********, действаща със
съгласието на Е. Д. В. с ЕГН ********** сумата в размер на 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за търпените от ПТП неимуществени вреди, настъпили от
смъртта на баща й П. П. К. ЕГН ********** - велосипедист, починал вследствие на ПТП
настъпило на 09.12.2021 г. по вина на водача на л. а. "Сеат Леон" с рег.№ ******** Л. С. Р.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ЗД „Бул инс" АД.
Въззивникът счита решението недопустимо и моли въззивния съд да го
обезсили, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск. От удостоверение по гр.д. №
454/2022 г., било видно, че непълнолетната ищца С. П. К. е настанена по съдебен ред в
семейството на Е. Д. В.. Съдът приел че Е. В. може да извършва съдопроизводствени
действия като „особен представител” по смисъла на чл. 137, ал. 4 от СК във връзка с чл. 28,
ал. 2 от ГПК, като В. дала съгласие за предявяване на иск и упълномощаване на процесуален
представител. Това било в противоречие с чл. 29, ал. 2 от ГПК, съгласно който
непълнолетните извършвали съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на
родителите или попечителите си. Е. Д. В. не била нито родител, нито попечител на ищцата.
Следователно, не попадала в категорията на лицата по чл. 29, ал. 2 ГПК, които можело да
дадат валидно съгласие. Ищцата имала жива майка, която била подала писмено заявление по
1
делото, че не дава съгласие за разглеждане на иска. Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от СК
имала ограничено приложение - уреждала изрично изброени случаи, в които лицата, при
които детето е настанено по съдебен ред, можело да извършват само определени правни
действия, свързани със: здраве, образование, гражданско състояние, издаване на лични
документи, и то само след положително становище на дирекция „Социално подпомагане“.
Нито една от тези хипотези не обхващала предявяване на иск в граждански процес, особено
когато родителят е наличен и изрично отказва съгласие. Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 СК
била материално-правна със специално предназначение и не създавала обща представителна
власт в граждански процес. Противното тълкуване би било в разрез със законодателната
логика и установените процесуални гаранции за защита на интересите на непълнолетните.
Постановеното решение било недопустимо и същото подлежало на обезсилване, а
производството следвало да бъде прекратено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК.
Въззивникът счита решението неправилно като оспорва определения размер
на обезщетението от 150 000 лева като прекомерен. Сочи, че справедливият размер на
обезщетението не следва да надвишава 90 000 лева, тъй като тази сума била достатъчна да
компенсира действително преживените болки и страдания, без да нарушава принципа на
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съдът на обсъдил факти като тежка алкохолна
зависимост, проявена безотговорност в пътната ситуация, липса на предпазни средства и
поведение, което СМЕ квалифицира като „неадекватно към собствената личност“, при
определяне на реалистичната степен на връзката на ищцата с починалия и съответно -
справедливия размер на обезщетението. Счита, че съдът неоснователно отхвърлил
възражението за съпричиняване. По делото било установено, че П. К. управлявал велосипед
в тъмната част на денонощието, без да използва задължителната светлоотразителна жилетка
/изискване на чл. 80, т. 1 от ЗДвП/, и без да се движи в дясната част на платното, в
нарушение на чл. 80, т. 2 и чл. 15 от ЗДвП. Управляваният от него велосипед не е бил
оборудван с необходимите светлоотразителни елементи, в нарушение на чл. 79, т. 3 и т. 5 от
ЗДвП, с което допълнително се е повишила опасността той да не бъде забелязан от
останалите участници в движението. Било установено наличие на 2,33 промила алкохол в
кръвта му, което обективно е влошило неговите реакции, ориентация и способност за
адекватно поведение на пътя. Това довело до значително снижаване на неговата
съобразителност и реактивност, включително неспособността му да избегне очевидната
опасност, която е представлявал приближаващият се автомобил —въпреки наличието на
видимост. П. К. се движил в средата на пътното платно, а не в дясната му част, както
изисква чл. 15 ЗДвП, с което е създал опасност и за себе си, и за останалите участници в
движението.
Ответникът по въззивната жалба С. П. К., ЕГН **********, действаща със
съгласието на Е. Д. В. с ЕГН ********** я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното
решение. Счита решението допустимо, законосъобразно и правилно. Намира, че съдът е
определил правилно и справедливо размера на обезщетението за неимуществени вреди и
основателно е отхвърлил възражението за съпричиняване.
За производството е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“, отдел
„Закрила на детето“, която изразява становище, че с постановено от съда решение ще бъдат
гарантирани по най-добрия начин правата и интересите на ищцата.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно
2
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл.45 , чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал.
3 КЗ, от С. П. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на Е. Д. В. с ЕГН **********,
срещу ЗД „Бул инс" АД за заплащане на сумата 150 000 лева - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на
баща й П. К., настъпила при ПТП от 09.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 04.05.2022 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателно
изплащане на обезщетението. В исковата молба е посочено, че на 09.12.2021 г., около 19:00
часа, на път II -11, в с. Арчар, обл. Видин, по ул. „Арчарица", Л. С. Р. управлявал л.а. „Сеат
Леон", с рег. № ********, като в района „Мелницата", поради неопитност и движение със
скорост около 85 км/ч., при разрешени 40 км/ч., реализирал ПТП, като блъснал с предната
част на автомобила, правомерно движещия се велосипедист П. П. К., който вследствие на
удара полетял и паднал на земята, като получил множество по вид и степен телесни
увреждания. За настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР - Видин и екип на Спешна
Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 254/10.12.2021 г. и на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано
Досъдебно производство № 246/2021 г. по описа на ОДМВР - Видин, пр.пр. № 2631/2021 г.
по описа на Окръжна Прокуратура Видин. С Присъда № 7/19.10.2022 г., постановена по
НОХД № 231/2022 г. по описа на Окръжен Съд Видин, съдът признал подсъдимия Л. Р. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК.. Присъдата не била обжалвана и/или протестирана и влязла в законна сила на 03.11.2022
г. От ПТП пострадал велосипедистът П. К., който получил множество телесни увреждания.
Той бил транспортиран в МБАЛ „Света Петка" АД - гр. Видин, където въпреки положените
грижи и усилия от страна на лекуващите лекари, поради несъвместимите с живота
травматични увреждания, на 17.12.2021 г., П. К. починал в лечебното заведение. П. К. бил
баща на ищцата С. П. К.. Починалият, заедно със своята съпруга и дъщеря били задружно
семейство, което споделяло както радостите на живота, така и тъгата. Ищцата била
изградила специална и неповторима връзка със своя баща, а смъртта му била нанесла
непоправим удар в живота им занапред. От дете С. К. била отглеждана от баща си и
неговата съпруга Е. В., която възприемала за своя биологична майка. С. К. била силно
привързана към баща си, както и той към нея. Помежду им съществувала силна
емоционална връзка и чувство на привързаност. С. в ранна и крехка възраст била лишена от
грижата, присъствието и любовта на баща си. Тя била лишена от възможността да израства
и да се изгражда като личност в присъствието на своя баща, да бъде обгрижвана и
отглеждана от него, тъй като бащата бил единствен и незаменим участник в живота на всяко
едно дете. Да имаш баща означавало да имаш човек, който винаги ще бъде до теб, който
винаги ще те закриля и ще ти оказва нужната подкрепа. Покойният П. бил грижовен,
отдаден и любящ баща, който давал всичко от себе си за благополучието и щастието на
семейството си. Връзката, която съществувала между П. и С., била изключителна силна. П.
дарявал дъщеря си с безкрайно внимание, обич и грижа. Отделял й голяма част от времето
си, като измислял най-различни забавления. Сега С. била емоционално срината, питайки се
дали ще види баща си някога отново. Загубата на един толкова скъп човек по такъв
безсмислен и жесток начин, без да има каквато и да е вина, била сложила отпечатък върху
ищцата, като този спомен щял да я преследва завинаги и щял да остави една рана, която
никога нямало да заздравее напълно. Датата на трагичното събитие се превърнала в най-
тежкия и най-черния ден за С., като нямало ден, в който тя да не усеща липсата му и да не
тъгува по него. Нямало паричен еквивалент на загубата на ищцата, никой и нищо на този
свят не бил в състояние да върне светлината в дните й, да запълни празнотата, която баща й
бил оставил след себе си. Никой и нищо не можело да го замести. Към датата на ПТП по
отношение на л.а. „Сеат Леон" с рег. № ******** била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № ВС/02/121000250502, валидна от
18.01.2021 г. до 17.01.2022 г., сключена със ЗД „Бул Инс" АД. Застрахователят се явявал
пасивно легитимиран да отговаря за вредите от настъпилото застрахователно събитие. С. К.
3
предявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, по която била образувана щета № **********. С Писмо Изх. № НЩ-1010/15.02.2022
г., от ЗД „Бул Инс" АД поискали представяне на допълнителни документи от образуваното и
водено досъдебно производство, с които към тогавашния момент ищцата не разполагала,
поради което било невъзможно представянето им. Така изтекъл 3-месечния законоустановен
срок от датата на искането без застрахователят да плати или да откаже изрично. С оглед на
това ищцата имала правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
Ответникът ЗД „Бул Инс“АД е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковата претенция като недопустима, тъй като ищцата била непълнолетна, а по
реда на чл. 28 ал. 2 ГПК непълнолетните и ограничено запретените извършвали
съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите
си. В случая липсвало съгласие на родител или попечител на непълнолетната ищца. Лицето
Е. В. била съпруга на покойния П. К., но не била майка, нито попечител на непълнолетната
ищца С. К..
Ответникът е оспорил иска по размер, тъй като претенцията не отговаряла на
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП и действителната вреда.
Поддържал е, че С. К. и биологичния й баща П. К. не живеели заедно. С. К. била живяла със
своята майка, а не с мащехата си Е. В. и баща й П. К.. Покойният П. К. страдал от алкохолна
зависимост, което поставяло въпроса колко добри са били отношенията на ищцата с един
алкохолик и колко е била привързана към него. Ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредата от страна на покойния П. К., тъй като той управлявал велосипед
по противоправен, рисков и опасен за него самия начин, като е можел да избегне удара с
автомобила, към който е имал видимост и е представлявал опасност за него, но не бил
сторил необходимото. С бездействието си се поставил в превишен риск, който можел да
избегне, но не го бил сторил, без значение правилата за предимство в конкретната пътна
ситуация. П. К. нарушил чл. 80, т. 1и т. 2 ЗДП, който текст го задължавал да ползва
светлоотразителна жилетка при управлението на велосипед извън населените места, през
тъмната част на денонощието и при намалена видимост; да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение. П. К. управлявал велосипед в тъмната част на
денонощието без задължителни по закон светлоотразители и светлоотразителна жилетка,
като така намалявал видимостта към себе си и допълнително се поставял в риск.
Управляваният от него велосипед не разполагал със задължителните реквизити визирани в
чл. 79 т. 3 и т. 5 ЗДвП. П. К. бил със съдържание на алкохол в кръвта от 2,33 промила, което
обективно му е пречело да реагира на създалата се опасност. Алкохолното опиване се било
отразило върху него, като той бил със значителни нарушения в мисловната дейност,
съобразителността, вниманието, координацията. С поведението си, резултат от което били
значително снижената реакция и самокритичност на велосипедиста, той се поставил в
значителен риск. П. К. управлявал велосипеда в средата на пътната лента, вместо в края й,
като нарушавал чл. 15 ЗДП. На пътя водачът на пътно превозно средство следвало да се
движи възможно най-вдясно по платното за движение. Не се оспорват фактите, посочени в
чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна и е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Действително от
удостоверение по гр.д. № 454/2022 г. се установява, че непълнолетната ищца С. П. К. е
4
настанена по съдебен ред в семейството на Е. Д. В.. Първоинстанционният съд неправилно
приел, че Е. В. може да извършва съдопроизводствени действия като „особен представител”
по смисъла на чл. 137, ал. 4 от СК във връзка с чл. 28, ал. 2 от ГПК, като В. дала съгласие за
предявяване на иск и упълномощаване на процесуален представител. Това е в противоречие
с чл. 29, ал. 2 от ГПК, съгласно който непълнолетните извършвали съдопроизводствените
действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. Е. Д. В. не е нито
родител, нито попечител на ищцата и не е сред лицата по чл. 29, ал. 2 ГПК, които можело да
дадат валидно съгласие. От друга страна на 12.07.2007 г. С. К. е станала пълнолетна.
Процесуалната дееспособност е признатата от закона възможност за едно лице
да извършва лично процесуални действия и срещу него да бъдат предприемани процесуални
действия. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените
действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си (чл. 28, ал. 2 ГПК).
Дееспособността представлява абсолютна процесуална предпоставка за
упражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно. Процесуалните действия,
извършени от недееспособно лице са нередовни. Тази нередовност подлежи на саниране по
реда на чл. 101 ГПК относно нередовните процесуални действия. Съгласно чл.101, ал.2 от
ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването
му. Във въззивната инстанция С. К. лично е заявила, че потвърждава действията, извършени
от адвокат П., която я е представлявала по делото, поради което съдът приема, че тези
процесуални действия са редовно извършени като производството е допустимо.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната
жалба и отговора на въззивната жалба правни доводи. Следователно, правният спор, касаещ
правилността на обжалваното решение, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивната жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо
от ответника на ищецът за причинените му неимуществени вреди при травматичното
увреждане вследствие процесното ПТП, както и дали със своето противоправно поведение в
съвкупния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е
допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и
законосъобразното определяне на размера на имуществените вреди.
Относимите към този предмет събрани по делото доказателства са следните:
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 254/10.12.2021 г., приложен по делото.
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№8/05.01.2022г. /л.24
от делото/ С. П. К. е дъщеря на П. П. К..
Видно от приложеното по делото удостоверение изх.№ гр.д.№454/2022 г., с
влязло в сила на 04.05.2023 г. решение №82/23.03.2023 г. постановено по гр.д.№454/2022 г.
по описа на Районен съд-Лом ищцата С. П. К. е настанена в семейството на близки , това на
Е. Д. В. ЕГН ********** с адрес, ул.*** № *, с.***, общ.***, обл.*** за срок до навършване
на пълнолетие на детето.
По делото са приложени и два социални доклада от 05.07.2022 г. и от
01.02.2023 г., съставени от Отдел „Закрила на детето“ - гр. Димово за лицето А. Р. Р. -
биологична майка на ищцата. От докладите се установява, че самата Р. пред социалните
работници заявила, че от дълго време няма контакти с ищцата, като последната не е правела
опити да контактува с нея, не й се обаждала и не я търсела. Р. не е потърсила съдействие за
провеждане на срещи с ищцата. И в двата доклада социалните работници са стигнали до
5
идентични изводи, че в семейството на А. Р. Р. няма достатъчно предпоставки за осигуряване
на сигурна и безопасна среда за отглеждането, възпитанието и обучението на детето С. П.
К.. При оценката на потребностите на детето и преценка на неговия интерес от страна на
водещ случай – ДСП - Лом би могло да се работи в насока възстановяване на връзката
родител-дете и работа в бъдеща дългосрочна алтернатива на осигуряване на принадлежност
и идентичност на детето към биологичното семейство и евентуалното му отглеждане в
същото, за което ДСП-ОДЗ Димово се ангажира активно да сътрудничи.
По делото е изслушана като свидетел К. К. В., от чиито показания се
установява, че е първа братовчедка на Е. Д. В. - съпруга на починалия П. К., като познавала
цялото семейство – П., Е. и С. - от малка, след раждането й. До настъпване на ПТП всички
са живели в с. ***, като Е. и П. отглеждали С. от нейното раждане, като Е. полагала грижи за
нея и след смъртта на бащата и понастоящем. Ищцата ходила на училище в ***. На
училище я водела Е., която ищцата възприемала като майка. П. се грижил главно за
издръжката на семейството, както и съпругата му Е.. С. К. и покойния й баща били в много
добри отношения. След смъртта на баща си ищцата била силно притеснена и от факта, че не
иска да осъществява никакви контакти с биологичната си майка, която не познавала. И към
момента ищцата продължавала да страда за баща си, въпреки изминалия период от две
години, като често ходела на гроба на баща си.
По делото е изслушана първоначална и допълнителна съдебно-авто-
техническа експретиза, които не са оспорени от страните. Съгласно заключението ПТП е
настъпило в рамките на населено място - с. Арчар, обл. Видин, където максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Участъкът от пътя, където е настъпило ПТП, е
бил обозначен с хоризонталната маркировка - прекъсната разделителна линия М3, съгласно
чл.63, ал.2,т.5 ППЗДвП "Единична прекъсната линия" - М3. На пътните превозни средства е
разрешено да я пресичат. Следователно в участъка е било разрешено изпреварването чрез
навлизане в съседната пътна лента. Произшествието е настъпило в тъмната част от
денонощието, без странично осветление, с нормална видимост при движение на лекия
автомобил с включени къси светлини и суха пътна настилка и прав пътен участък. В
участъка на ПТП не са констатирани крайпътни съоръжения или растителност, които биха
ограничили или намалили видимостта. Велосипедистът П. П. К. се е движел на около 2
метра вляво от десния край на платното за движение, а не най-вдясно по платното за
движение. Произшествието е настъпило в дясната пътна лента по посоката на движение на
двамата участници, на около 2,0 метра в ляво от десния й край по неговата ширина.
Съгласно заключението по основната съдебно-автотехническа експертиза велосипедът
,управляван от починалия П.К., не е бил оборудван със задължителните според закона
средства за сигнализиране, като фар и светлоотразители на задния калник и каплите, а
велосипедиста е бил без поставена светлоотразителна жилетка. Вещото лице е посочило, че
светлоотразителните елементи притежават способност да отразяват както попадналата върху
тях директна светлина от фаровете, така и пречупените от пътната настилка светлинни лъчи
от тях, като при движение на къси светлини е възможно да се възприемат на максимално
разстояние на 130 - 150 метра фронтално пред автомобила. При огледа на
местопроизшествието не са установени спирачни следи от гумите на лекия автомобил „Сеат
Леон“. От липсата на спирачни следи вещото лице формира технически извод, че скоростта
на автомобила в момента на удара и преди удара е била една и съща. Посочено е, че
скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е била около 80 км/ч.
Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил „Сеат Леон“ при движение с
реалната скорост от 80 км/час е около 67 метра, а при допустимата скорост от 50 км/ч в
условията на произшествието е около 33 метра. При тези данни за скоростта вещото лице
посочва, че ако велосипедистът е бил оборудван с необходимите светлинни и
светлоотразители елементи, видимостта на водача на лекия автомобил към велосипедиста и
6
в двата случая е щяла да бъде по-голяма от опасната му за спиране зона.
Съгласно заключението по допълнителната САТЕ, в случая минималната
широчина на динамичния коридор на движение на велосипедиста е 0,85 метра. При така
установената скорост на движение на автомобила от 80 км/ч минимално необходимото
странично отстояние/разстояние/ за безопасно изпреварване на велосипедиста е 0,86 метра.
При тези данни и предвид широчината на дясната пътна лента вещото лице е достигнало до
извода, че маневрата изпреварване от автомобила на велосипедиста не е възможно да се
извърши безопасно, без да се навлезе в насрещната пътна лента. В допълнителното
заключение вещото лице е констатирало още от приложения видеозапис, че водачът на
автомобила не е възприел движещия се пред него велосипедист като опасност до момента на
удара, когато реагирал със спиране, т.е не се наблюдават действия от страна на водача на
автомобила за заобикаляне изпреварване на попътно движещия се велосипед.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена
от страните. От заключението й се установява, че починалият велосипедист П. К. в
условията на ПТП е бил алкохолно повлиян с установена концентрация на алкохол в кръвта
2,33 ‰, установена от извършена токсико-химична експертиза. Вещото лице е посочило, че
тази концентрация отговаря на средна степен на алкохолно опиване, която се определя при
стойност от 1,50 ‰ - 2,50‰. При концентрация на алкохол в кръвта над 3 ‰ може да
настъпи смъртоносно отравяне. Установената концентрация от 2,33 ‰ води до значителни
нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост,
значително потискане на централната нервна система. Вещото лице посочва, че в случая по
делото липсват данни за изясняване на връзката на починалия К. с приема на алкохол.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени или неимуществени вреди от застрахования; виновният за
настъпването водач да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП
застраховка "гражданска отговорност на водачите", сключена с ответното дружество;
настъпили имуществени или неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач;
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна
в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по
договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
7
изисквания, респективно Общите условия на договора.
По делото е установено и не се спори като в тази част решението е влязло в
сила, че е настъпило процесното ПТП, с което е осъществен застрахователен риск, в резултат
на което са били причинени неимуществени вреди от застрахования при ответника водач; че
виновният за настъпването водач е управлявал автомобил, за който има валидна към датата
на ПТП застраховка "гражданска отговорност на водачите", сключена с ответното
дружество; както и че са настъпили неимуществени вреди на лице, различно от виновния
водач; както и наличието на причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП.
Спорно е дали пострадалото лице – П. П. К. е допринесъл с поведението си за
настъпването на неимуществените вреди /чл.51, ал.2 от ЗЗД/. Твърденията на ответника са,
че почиталият е допуснал нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП
като е: управлявал велосипед, който не е бил снабден с нужните реквизити на чл. 79, т. 3 и
т.5 от ЗДвП - устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и
червен светлоотразител отзад; бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата на велосипеда; бил е без светлоотразителна жилетка извън
населено място, в тъмната част на денонощието и не се е движил възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение в нарушение на чл.80 ЗДвП; управлявал под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 2,33 промила, което
обективно му е пречело да реагира на създалата се опасност.
За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици и
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. В доказателствената тежест на
ответника е установяването на този правнорелевантен факт като неговото доказване трябва
да е пълно, несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от него действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но тези нарушения да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие.
Това е прието в постоянната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК / пр. решение №
20б/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. №
60304/2016 г. на IV г. о./. С ППВС № 17/1963 г. - т. 7, представляващо задължителна съдебна
практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е прието и изяснено, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Определянето на степента на
съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на вредите.
По делото е установено, че пострадалият е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 2,33 ‰, а от заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-
автотехнически експертизи/, че велосипедистът е нарушил разпоредбите на чл. 79, т. 3 и т.5
от ЗДвП, като е управлявал велосипеда на около 2 метра вляво от десния край на платното за
движение, а не най-вдясно по платното за движение и без поставени на велосипеда средства
за сигнализиране - фар отпред и светлоотлазители на задния калник и каплите. Установено е,
че е бил без светлоотразителна жилетка.
Съдът намира неоснователно наведено от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради наличието на алкохол в
кръвта му, което да е станало пряка причина за участието му в ПТП. При липса на други
данни по делото, както и данни за индивидуалната поносимост към алкохола, съдът не може
да направи преценка за поведението на лицето само на база доказаната концентрация на
алкохол в кръвта, т.е. не може да се презумира, че именно поради тази конкретна
8
концентрация пострадалият допринесъл за увреждащите го действия. Ответникът следва да
установи не само твърдените действия на пострадалия във връзка с наведеното второ
възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД, но и причинната връзка между тях и настъпилия
вредоносен резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС,
изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по
т.д. № 44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., №
59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012
год.– „Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Съдът намира неоснователно възражението за съпричиняване поради
допуснато нарушение на чл. 80 от ЗДвП, като пострадалият да е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат, като е бил без светлоотразителна жилетка. Видно от присъдата и
от съдебно-автотехническата експретиза произшествието е настъпило в границите на
населеното място - с.Арчар по ул.“Арчарица“ пред дом № 68. Съгласно чл.80, т.1 от ЗДвП
водачът на велосипед е длъжен: 1. да ползва светлоотразителна жилетка при управлението
му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост.
Следователно липсата на светлоотразителна жилетка би представлявало нарушение на чл. 80
от ЗДвП, в случай на движение извън населено място. В процесния случай велосипедистът
се е движил в населено място и не е бил длъжен да носи светлоотразителна жилетка. От
друга страна не е установена причинната връзка между липсата на светлоотразителна
жилетка на велосипедиста и настъпването на ПТП.
Съдът намира неоснователно възражението за съпричиняване поради
нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП, съгласно която водачът на велосипед е длъжен да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Установено е от съдебно-
авто-техническата експертиза, че водачът на велосипеда се е движил на около 2 метра вляво
от десния край на платното за движение, а не най-вдясно по платното за движение, но не е
установено връзката на това нарушение с осъщественото ПТП.
От друга страна по делото е установено, че пострадалият е управлявал
велосипед без поставени на велосипеда средства за сигнализиране - фар отпред и
светлоотлазители на задния калник и каплите в нарушение на изискванията на чл.79, т.3 и
т.5 от ЗДвП. Същевременно от заключението на съдебно-авто-техническата експертиза се
установява, че скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е била около
80 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил „Сеат Леон“ при
движение с реалната скорост от 80 км/час е около 67 метра, а при допустимата скорост от 50
км/ч в условията на произшествието е около 33 метра. При тези данни за скоростта вещото
лице е направило извод, че ако велосипедистът е бил оборудван с необходимите светлинни и
светлоотразителни елементи, видимостта на водача на лекия автомобил към велосипедиста
и в двата случая е щяла да бъде по-голяма от опасната му за спиране зона.
От изложеното е видно, че макар пряката и непосредствена причина за ПТП да
са били действията на водача на МПС, то причинената от него смърт на велосипедиста е
могла да бъде предотвратена, ако последният с действията си не бе нарушил задълженията
си, вменени му с разпоредбата на чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП.
Съдът намира основателно възражението за съпричиняване, като при
определянето на степента на съпричиняване и съпоставянето на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат, счита, че пострадалият има принос 20% за
причиняването на уврежданията, то на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Относно размера на обезщетението:
9
Съдът намира логично и житейски обосновано да приеме, дори без да са
събрани по делото доказателства в тази насока, че вследствие загубата на своят баща
ищцата е претърпяла съществени неимуществени вреди – че нейният личен, семеен,
социален живот е бил в голяма степен повлиян негативно от това събитие. В процесния
случай в подкрепа на тази теза са събрани и доказателства – сведения, дадени от разпитания
по делото свидетел.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на настъпване на травматичното събитие, претърпените от
ищцата болки и страдания вследствие на причиненото им увреждане, периодът на
постепенна адаптация и възможността на пълно възстановяване, възрастта, причинените
неудобства и дискомфорт, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 2023 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в размер до 10, 492 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна
норма към релевантния момент).
Съдът отчита, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в
съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968 г., изискваща при
определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. Примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт
съгласно постановлението са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.
Съдът отчита, че смъртта е настъпила внезапно, по един изключително тежък
и трагичен начин и е довела до загубата на бащата на ищцата П. П. К.. Към датата на
смъртта на баща си ищцата е била едва 14-годишна. От показанията на свидетеля В., дадени
въз основа на лични и непосредствени впечатления, се установява, че ищцата преживяла
много тежко загубата на баща си – много тъгувала и скърбяла, често ходела на гроба.
Отношенията между ищцата и баща й били много добри и хармонични. Ищцата от
раждането си е отгледана от починалия си баща и не познавала майка си. Видно от
социалните доклади майката е изоставила ищцата и напълно се е дезинтересирала от нея,
като двете не са поддържали никакъв контакт. Съдът намира, че поради това още от
раждането си ищцата е имала единствено баща си и изцяло е разчитала единствено на
неговата подкрепа. Единствено от баща си като родител тя получавала обич, подкрепа,
издръжка и подсигуряване на всичко необходимо. Установено е, че в грижите за ищцата
бащата бил подпомаган и от съпругата си Е. Д., която ищцата възприемала като майка.
Свидетелката е посочила, че семейната среда на ищцата била задружна, основана на обич и
подкрепа. При тези обстоятелства житейски логично е, че внезапната загуба на единствения
родител, който отглеждал и подкрепял ищцата, е съпроводена със значителни болки и
страдания, които не са преодолени и към момента. И за в бъдеще ищцата, като подрастващо
дете завинаги е лишена от обичта и подкрепата на своя баща. Със смъртта на баща си П. К.
ищцата е загубила най-важния и значим човек и присъствие в живота. Подкрепата, съветите
и възможността да споделят важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна
В тази връзка съдът намира недоказано твърдението на жалбоподателя, че
10
поради алкохолизъм от страна на бащата, отношенията на ищцата с него не са били близки.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" за обезвреда на пострадалото лице от
съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент
по реда на чл. 45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл. 432 от КЗ пряко
право е приложим въведеният с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС № 4/68
г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Съдът отчита начинът, по който е настъпила смъртта. Внезапната смърт се е
отразила изключително негативно и върху ищцата и рязко, шоково променила обичайния й
начин на живот. Те са били лишени не само от физическата подкрепа, но и от емоционалния
и психически заряд, който дава връзката с бащата, както в детските и младежки години, така
и през целия живот на човека.
При определяне на обезщетението следва да бъде съобразено и това, че
съгласно чл.492, ал.1, т.1 за всяко моторно превозно средство, което се намира на
територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има
сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност): 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 7.12.2018 г., бр. 70 от 2024 г., в сила от датата, определена в Решение на
Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в
съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и
Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от
Договора за функционирането на Европейския съюз) за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица. Това означава, че законодателят е предвидил
достатъчно висог праг на отговорността на застрахователя, което представлява гаранция, че
всички вреди от ПТП ще могат да бъдат обезщетени в пълнота.
При определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени и социално
икономическите условия в Република България и стандартът на живот към датата на
настъпване на ПТП и отчетената средногодишна инфлация, която за 2022 г. е 15.3%, а за
2023 г. - 9.1%.
Преценявайки уредения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, обусловен
от изложените по-горе съображения, въззивната инстанция намира, че справедливият размер
на обезщетението е правилно определено от първоинстанционния съд, като на първо място
се отчита, че се касае за най-близката родствена връзка – тази между деца и родител,
вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен морален и
емоционален аспект, са от непреодолим характер.
При установения процент на съпричиняване от страна на пострадалия,
ответникът следва да заплати обезщетение в размер 120 000 лева.
С оглед на изложените мотиви жалбата е основателна за размер от 30 000 лева
като в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и искът в тази му част да
бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото всяка страна следва да носи отговорност за
11
разноските съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
В първата инстанция:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да заплати на адвокат П. З. П., ЕГН ********** от САК, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Княз Ал.Дондуков“ №5, вх.В, ап.25 адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на 8 520 /80% от 10 650 лв./
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд - Видин сумата от 4 800 лева /80% от 6 000 лв./ -
държавна такса и 160 лева /80% от 200 лв./ – изплатен депозит от бюджета на съда за
възнаграждение на съдебно-автотехническата експертиза.
Във въззивната инстанция:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа въззивникът следва да заплати
на адвокат П. З. П., ЕГН ********** от САК, съдебен адрес: гр.София, бул.“Княз
Ал.Дондуков“ №5, вх.В, ап.25 адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата в размер на 8520 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника 12
728 лева разноски за първата инстанция съэобразно списък, находящ се на страница 147 от
делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на
въззивника съответна на уважената част от жалбата част от направените по делото
разноски. Въззивникът е направил и претендира единствено разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 10920 лева. Вэъззиваемият е направил възражение за
прекомерност. Въззивният съд намира възражението неоснователно, тъй като размерът е
съобразено с нормите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т.5 и не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр.
чл. 36 Закона за адвокатурата за намалението му. Предвид на действителната правна и
фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия, усилията по проведена
защита срещу предявените искове, определеният в договора за правна защита и съдействие
адвокатски хонорар не е прекомерен. Той е заплатен в брой, като вписването на
извършеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка (в този смисъл -
т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК). Съобразно уважената
част от жалбата въззиваемият следва да заплати на въззивника 2184 лева.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 28/24.02.2025 г., по гр.д.№ 8/2024 г. по описа на
Окръжен съд Видин, В ЧАСТТА му, с която съдът е осъдил ЗД „Бул инс" АД да заплати на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД на С. П. К., ЕГН
12
**********, действаща със съгласието на Е. Д. В. с ЕГН ********** сумата в размер на 30
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за търпените от ПТП неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на баща й П. П. К. ЕГН ********** - велосипедист, починал
вследствие на ПТП настъпило на 09.12.2021 г. по вина на водача на л. а. "Сеат Леон" с рег.№
******** Л. С. Р., над дължимата сума от 120 000 лева до предявения размер на иска от
150 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата КАКТО И В ЧАСТТА за разноските, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. К., ЕГН **********, действаща със
съгласието на Е. Д. В. с ЕГН ********** срещу ЗД „Бул инс" АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за търпените от ПТП
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на баща й П. П. К. ЕГН ********** -
велосипедист, починал вследствие на ПТП настъпило на 09.12.2021 г. по вина на водача на
л. а. "Сеат Леон" с рег.№ ******** Л. С. Р., над дължимата сума от 120 000 лева до
предявения размер на иска от 150 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 04.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28/24.02.2025 г., по гр.д.№ 8/2024 г. по описа на
Окръжен съд Видин, В ЧАСТТА му, с която съдът е осъдил ЗД „Бул инс" АД да заплати на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД на С. П. К., ЕГН
**********, действаща със съгласието на Е. Д. В. с ЕГН ********** сумата в размер на 120
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за търпените от ПТП неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на баща й П. П. К. ЕГН ********** - велосипедист, починал
вследствие на ПТП настъпило на 09.12.2021 г. по вина на водача на л. а. "Сеат Леон" с рег.№
******** Л. С. Р., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 да заплати на адвокат П. З. П., ЕГН
********** от САК, съдебен адрес: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №5, вх.В, ап.25 на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата в размер на 8520 адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищцата в първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 да заплати на адвокат П. З. П., ЕГН
********** от САК, съдебен адрес: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №5, вх.В, ап.25 на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата в размер на 8520 адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищцата във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс" АД на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2728 лева разноски в първата инстанция.
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс" АД на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2184 лева разноски във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14