Решение по дело №355/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 432
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120200355
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

432

 

гр.Бургас,13.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 355 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от „С” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, а адрес за призоваване: ***, чрез адв. К.А., срещу Наказателно постановление № 476840-F509833/13.11.2019г., издадено от директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 178 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. Застъпва се, че АУАН и НП са връчени в нарушение на правилата на ЗАНН.

В открито съдебно заседание едноличният търговец се представлява от адв. А., която поддържа изложените в жалбата доводи. Моли се за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Тодорова, която оспорва жалбата посочвайки, че фактът на извършеното нарушение се установява безспорно. Моли за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на представител на жалбоподателя на 04.12.2019г., а жалбата е депозирана на 11.12.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

    „С“ ООД с ЕИК ***, подал по електронен път заявление за регистрация по ЗДДС на 04.09.2019 г. с вх. № 0000-0060936/04.09.2019г. на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон - задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот. Представена била справка с деклариран облагаем оборот по месеци за период от 01.08.2018г. до 31.07.2019г. - 56 331,52 лв. След извършена проверка на представените документи от св. С.Б. (старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас) - месечни отчети от 3 бр. ЕКАФП, банкови извлечения, справки и др., се установило, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот за период от 01.08.2018г. до 31.07.2019г. в размер на 56 331,52 лв. от търговия на дребно захарни и сладкарски изделия и подлежало на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Задължението за подаване на заявление за регистрация по реда на чл, 96, ал. 1 от ЗДДС възниквало за период от 01.08.2019г. до 07.08.2019г. /включително / и законоустановеният срок не бил спазен.

За резултатите от проверката бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 020421902252948/11.09.2019г„ връчен на 11.09.2019г.

Мястото за подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС за всяко регистрирано в ТД на НАП гр. Бургас лице, е в сградата на ТД на НАП гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска" № 26, ет. 1

На база горните факти С.Б. преценила, че „С” ООД, е нарушил разпоредба на чл. 96, ал.1  ЗДДС, поради което на 25.09.2019г. съставила срещу него АУАН с № F509833. Актът бил предявен на упълномощено лице. Възражения били депозирани на 01.10.2019г., като в тях търговецът посочил, че поради уважителни причини имало пропуск при изчисляване на оборота и това довело до закъснението.

    АНО не дал вяра на изложеното във възражението и въз основа на съставения акт на 13.11.2019г. издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 178 ЗДДС наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева

    Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

    Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът намира основния довод на жалбоподателя за нередовно връчване на АУАН и НП за неоснователен. АУАН е връчен на С. К., като от пълномощното на л. 7 е видно, че същата към датата на връчването е имала правомощия да представлява дружеството пред ТД на НАП-Бургас, както и да представлява дружеството при извършване на проверки, като подава и получава документи, прави възражения и подписва всички видове актове. Абсолютно същите правомощия са разписани и в пълномощното на л. 11, което е действало към датата на връчване на НП на С. К.. Там като упълномощено лице е посочено юридическото лице „К“ ООД, но юридическите лица действат чрез своите управители- физически лица, като един  от управителите на „К“ ООД е именно С. К.. Поради това и в двата момента за Куцарова е съществувала представителна власт по отношение на дружеството жалбоподател и връчването е било надлежно.

Съставът счита и че нарушението е доказано. На регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. На регистрация по този Закон, подлежи и всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от Закона, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Не се спори, че размерът на реализиран облагаем оборот от дружеството - жалбоподател за период от 01.08.2018г. – 31.07.2019г., бил 56331,52 лв., т. е. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца е достигнат облагаем оборот от 50 000 лв. Следователно дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 07.08.2019 г., което не е било изпълнено.

С оглед гореизложеното и поради липса на доказателства в обратен смисъл, настоящият състав приема, че по делото е безспорно установено, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, с което е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 178 от ЗДДС.

Съдът счита, че в конкретната хипотеза, не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая, с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, чрез които се гарантира обхващането на данъчно задължените по ЗДДС лица и които осигуряват специалната данъчна регистрация по ЗДДС с цел, идентифициране на данъчно задължените лица и извършваните от тях облагаеми доставки, подлежащи на контрол. Видно от подаденото възражение от жалбоподателя, закъснението се дължи единствено и само на неговото немарливо отношение към счетоводните му дела, като в продължение на почти година не е предоставил на счетоводството си отчетите за месеците септември и октомври 2018 г. Дори и да е налице обстоятелството, че управителят е пътувал в чужбина през 2018 г., заради болен близък (за което няма никакви доказателства), то същият е имал възможност след това да предаде на счетоводителите си всички документи. Ето защо съдът счита, че в случая деянието не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не представлява маловажен случай.

За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 178 от ЗДДС предвижда наказание "имуществена санкция", в размер от 500 лв. до 5000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция в минимален размер от 500 лв.

В заключение, наказателното постановление се явява изцяло законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №  476840-F509833/13.11.2019г., издадено от директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 178 ЗДДС на „С” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, а адрес за призоваване: ***, чрез адв. К.А., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

 

ОСЪЖДА „С” ООД с ЕИК: *** да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.