МОТИВИ към присъда № 111/22.11.2016г. по НОХД № 1973/2016г.
по описа на Окръжен съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.Я.С., за
това, че на 17.03.2016г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, и след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 НК, без надлежно разрешително, е държал, с
цел разпространение и е разпространил на Х.К.О., с ЕГН **********,
високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 6,867 грама, със
съдържание на активен компонент амфетамин 18,9 тегловни процента, на стойност
206,01 лева – престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1,
б.”А” и б.”Б” от НК.
Делото беше разгледано по реда на чл.371,
ал.1, т.1 от НПК, предвид одобрено съгласие на подсъдимия и защитата да не се
провежда разпит на свидетеля Д.Д. и вещото лице Е.К., а при постановяване на
присъдата, съдът да ползва показанията на посочения свидетел, давани от него в
хода на досъдебното производство, както и експертното заключение, изготвено от
вещото лице. Така, на основание чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, бяха прочетени
протокола за разпит от досъдебното производство на посочения свидетел, както и
заключението на изготвената в досъдебното производство експертиза.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението, така както е повдигнато,
счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична
с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като в този смисъл
предлага, да се възприемат прочетените показания на св.О. и показанията на
всички разпитани полицейски служители. Предлага, с оглед данните за личността
на подсъдимия, да се наложат наказания Лишаване от свобода и Глоба ориентирани
около минималните размери, предвидени в закона, като Лишаването от свобода се изтърпи
при първоначален строг режим, като се приспадне и предварителното задържане. Предлага
вариант за разпореждане с веществените доказателства, а направените по делото
разноски - да се възложат на подсъдимия.
Защитника на подс.С. - адв.Н.М., счита, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, което предполага оправдаване на подсъдимия. Според
нея, не следва да се дава вяра на показанията на разпитаните полицейски
служители, както и на прочетените такива, на св.О., а следва де се кредитират
обясненията на подс.С. и показанията на св.О., депозирани непосредствено пред
съда. Излага съображения в подкрепа на доводите си.
Подсъдимият Д.С. лично, заяви, че
е невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Д.Я.С. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работещ, вдовец, осъждан, с ЕГН **********.
Подс.С. и св.Х.О.
се познават от 2000г., към който период изтърпявали заедно наложени им
наказания Лишаване от свобода в един и същи затвор.
Св.О. бил
под наблюдение на служители от отдел КП при V-то РУ Полиция в Пловдив по линия
наркотици, като по този повод, в полицейското управление постъпвала информация
за осъществени срещи между свидетеля и подс.С., свързани със закупуване на
наркотични вещества. Такава информация постъпила и за предстояща среща между
двамата на 17.03.2016г. Предвид това, били сформирани два екипа от състава на
полицейското управление, включващи: първия - свидетелите Д.С. и С.Л., в един
лек автомобил, и втория - свидетелите Д.Д., Н.Т. и С.Й., в друг лек автомобил. Преди
обяд на посочената дата, полицаите се установили в близост до жилищния блок на
св.О. *** и заели позиция на изчакване. В даден момент, пред блока пристигнал и
паркирал лек автомобил „Сеат” със старозагорска регистрация – ***, с какъвто се
придвижвал подсъдимия по информацията, предоставена на полицейските служители.
Към този момент, св.Д., наблюдавал обстановката от района на близкото игрище, при
което възприел, че водача – мъж, говори по телефона. Малко след това, св.О. излязъл
от входа, в който живее, насочил се към новопристигналия автомобил „Сеат” и влязъл
в него, като седнал на предна дясна седалка. Между подс.С. и св.О. имало
уговорка, постигната по телефон, подсъдимият да достави на свидетеля 7 грама
амфетамин, който да му предаде пред блока на свидетеля. Именно по повод тази
уговорка, пристигайки на място пред жилищния блок на св.О., подс.С. го известил
по телефон, че е долу и така св.О. се отзовал на обаждането, слизайки пред блока.
В момент, когато св.О. вече бил вътре в л.а. „Сеат”, св.Д. тръгнал пеша към този
автомобил и минавайки точно покрай него, успял да възприеме как подс.С. предава
на св.О. и респективно - втория взема, малък бял предмет, смачкан, наподобяващ
салфетка. Св.Д. продължил движението си, за да не предизвиква съмнение у
наблюдаваните лица и влязъл в намиращия се през един автомобил от „Сеат”-а,
полицейски автомобил – необозначен като такъв, на колегите му от другия екип и
им съобщил какво е видял. Наблюдаваните лица останали общо около 10 минути в
автомобила „Сеат”, през което време, както вече бе описано, подсъдимият предал
на св.О. поръчаното по-рано от последния по телефон, количество амфетамин,
около 7 грама – поставен в найлоново пакетче и увит в салфетка (действие –
забелязано от св.Д.). За получения наркотик, свидетелят дал на подсъдимия
уговорена между тях сума пари – 100 лева, в банкноти от по 10 и 20 лева – 3 броя
от 20 лева и 4 броя от 10 лева. След осъществената размяна на наркотик срещу
пари, св.О. слязъл от автомобила на подсъдимия и се насочил към входа, в който
живее. Междувременно вътре във входа, а и на етажа на св.О. се бил установил
св.Л., предвид информацията, подадена от св.Д. за осъщественото предаване на
малък, бял, смачкан предмет. При идването на св.О. на етажа, св.Л. се
легитимирал и го попитал има ли у него забранени вещества, на което св.О.
отговорил, че има амфетамин, който току що е закупил от лице на име Д., на
паркинга пред блока. Случая бил възложен на дежурна група разследващи, последвал
личен обиск на св.О., при който, от левия джоб на долнището на анцуга, с който
бил облечен, била иззета хартиена салфетка, съдържаща полиетиленова прозрачна опаковка
с 2 броя бучки с неправилна форма бяло вещество, за което впоследствие се
установило, че съдържа амфетамин, и е с тегло 6.867гр. Било извършено и претърсване
и изземване в дома на св.О., където била намерена и иззета един брой електронна
везна. Междувременно, още при съобщаване от страна на св.О. пред св.Л., че има
у себе си амфетамин, който е закупил от лице „Д.” в „Сеат” пред блока, св.Л.
уведомил за това колегите си, като свидетелите С. и Й. се насочили към блока,
за да осигурят задържането на лицето, а за влизане във входа, по стечение на
обстоятелствата, им съдействала св.О. – майка на св.О.. Свидетелите Д. и Т.,
които били потеглили с единия от полицейските автомобили след „Сеат”-а и го
следвали от близко разстояние, от своя страна, при получаване на тази
информация, пристъпили към спиране на автомобила, като за целта го изпреварили
и засичайки пътя му, подали знак за спиране на водача. При последвалата
проверка, установили самоличността на подсъдимия, последния не отрекъл, че е
имал среща със св.О. пред блока на свидетеля, заявил, че няма забранени
предмети у себе си и в колата, а с О. разговаряли по повод закупуване на 4 броя
автомобилни гуми. С оглед подадената информация по телефон обаче, полицейските
служители пристъпили към задържане и на подс.С.. При задържането, на мястото,
на което бил паркиран автомобила, управляван от подсъдимия, пристигнал екип
разследващи, който извършил претърсване и изземване в лекия автомобил, при
което били намерени и иззети 3 броя банкноти с номинал 20 лева и 4 броя
банкноти с номинал 10 лева – от централната конзола пред скоростния лост,
иззети били и телефона на подсъдимия и портфейла му, съдържащ определена сума
валута, предимно евро. Подсъдимият бил отведен в полицейското управление, а
по-късно в обитаваното от него жилище е извършено претърсване и изземване от
дежурна група разследващи, при което е намерена 1 брой електронна везна –
веществено доказателство по делото.
От заключението по изготвената в
хода на досъдебното производство експертиза, се установява, че в продаденото от
подс.С. наркотично вещество на св.О. се доказва наличие на амфетамин и кофеин,
като съдържанието на амфетамин в обекта е 18.9%, а теглото на обекта е 6.867
грама. Амфетаминът е включен в списъка „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
За да приеме за установена описаната
фактическа обстановка, съдът ползва обясненията на подсъдимия Д.С. – частично,
само досежно съобщеното за проведена среща със св.О., на инкриминираната дата,
пред блока на свидетеля и в автомобила на подсъдимия, в останалата част –
игнорира обясненията му, като изолирани и в противоречие с останалите събрани
доказателства. Съдът ползва показанията на св.Д.Д., давани от него в хода на
досъдебното производство, и прочетени по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, предвид проведената процедура на съкратено съдебно следствие, показанията
по допълнително поставените въпроси на този свидетел в съдебно заседание, както
и по време на очната ставка с негово участие, показанията на непосредствено
разпитаните в съдебно заседание свидетели Б.И., Г.Т., В.О., С.Л., Д.С., Н.Т. и С.Й.,
като всички тези свидетелски показания, преценява като логични, последователни,
взаимно допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен
материал. Показанията на св.Х.О. бележат съществена промяна при всеки последващ
разпит, като при приобщени чрез прочитането им показания на свидетеля, давани,
както пред разследващ орган, така и пред съдия, и депозирани непосредствено
пред съдебния състав такива, съдът избра да се довери и да ползва първите му
показания, а именно тези дадени пред разследващия орган на 17.03.2016г. – в
деня на извършване, както на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд,
така и на деянието, за което св.О. вече е осъден и изтърпява наказанието си,
както и част от показанията му, депозирани пред съдия в досъдебното
производство. Първите показания, освен, че са дадени във време най-близко до
инкриминирания момент – в същия ден, са и най-обективни. Аргументи за този
извод, съдът извлече от обстоятелството, че св.О. е изтърпявал наказание
Лишаване от свобода за разпространение на наркотични вещества, наясно е със
забранителния режим върху такива действия, както и с последиците от
разкриването на деяние, свързано, било то само с държане на наркотици, било - с
държане на такива вещества с цел разпространение. При това положение, напълно
разбираемо и логично се явява поведението му непосредствено след задържането –
с количество амфетамин в джоба му, и при липса на данни у разследващите какво е
възнамерявал да прави с купения наркотик, да признае пред разпитаните по делото
полицаи, че е купил амфетамина за лична употреба от подсъдимия, от когото и
друг път е купувал наркотици. Съдействал е напълно на дошлите на място
полицейски служители, като им дава информация от кой е закупил амфетамина,
количество, цена – дори брой и вид на банкнотите, които е дал на подсъдимия,
което напълно съвпада с установеното впоследствие при изследването на
веществените доказателства – амфетамина е около 7 грама, а до скоростния лост в
лекия автомобил на подсъдимия са намерени точно такива банкноти. Няма как тук да се ползват обясненията му по
воденото срещу него дело, но е факт, че е съдействал и на разследващите по това
дело. Поведението му е добросъвестно и цели облекчаване в максимална степен на
собственото му положение, от което така или иначе няма как да се измъкне,
предвид залавянето му с наркотика. Амфетамина е бил в смачкана салфетка, видно
от протокола за обиск на св.О., а точно такъв предмет, св.Д. забелязва как
подсъдимия предава на св.О. и това му дава основание да сигнализира колегите
си, че сделка в лекия автомобил има, което също съвпада с първите показания на О..
Показанията на разпитаните полицейски служители, пред които св.О. е разказал за
сделката, също съвпадат с първоначално заявеното от О. на 17.03.2016г. – пред
тях той е споделил, както от къде има наркотика, така и как го е придобил и с
каква цел. Заетата позиция от св.О. при разпита му пред съдия в досъдебното
производство по настоящото дело – на 22.06.2016г., (момент, към който неговото
дело вече е внесено за разглеждане в съда и е насрочено за 28.06.2016г., и той
е имал основание да очаква, че ще получи наказание по него – дал е обяснения,
признал е вината си, наясно е с наказуемостта), разкрива опит да се подпомогне
по някакъв начин положението на подс.С., с когото се познават отдавна и
едновременно търпят мярка за неотклонение Задържане под стража. В тези
показания, св.О. вече заявява, че парите които е дал на подсъдимия са връщане
на заем, а полученият от него амфетамин му е предоставен без заплащане, просто
така, защото подсъдимия знаел, че свидетеля употребява амфетамин, макар и
непоследователен, все пак дава информация, че предварително е поискал
амфетамина от подсъдимия, в този разпит се появява и версията за гумите,
разказана пет дни по-рано от самия С., в дадените от него обяснения по
досъдебното производство по настоящото дело – на 17.06.2016г. Факт е, обаче, че
заявеното от св.О. пред съдия, много повече се доближава до собствените му
показания от 17.03.2016г., отколкото до позицията на подс.С. по делото, тъй
като независимо от намесата на разговор за гуми и отричането на факта,
доставеният от подсъдимия наркотик да е плащан от него, то все пак основните
факти по предоставянето на този наркотик, се запазват – поръчан, доставен,
макар и безплатно, а парите - дадени като върнат заем. Така че, в тази последна
част, съдът ползва и тези показания. Докато не се стига до непосредствения
разпит пред настоящия съдебен състав, в който св.О. пресъздаде изцяло защитната
версия на подсъдимия, с уговорката за гуми втора употреба, при прочитане на
досъдебните му показания, категорично отрече, да е казвал записаното пред
разследващия орган, а за показанията, дадени пред съдия, заяви, че щом са
дадени пред съда, значи са истина. Последното породи въпроса на защитата, кое
все пак е истината (тъй като тезите от досъдебното производство пред съдия и
заявеното непосредствено пред съда, са взаимно изключващи се), на което
свидетелят отговори, че казаното пред съдебния състав е вярното. С този
свидетел бяха проведени редица очни ставки, при всяка от които той упорито
твърдеше, че казва истината, при последната вече видимо се изнерви от казаното
от полицаите, с които беше съпоставен, наричайки го лъжи. Независимо от настояването
му, че сега казва истината, съдът реши да игнорира заявеното от него
непосредствено пред състава, и тази част от прочетените му досъдебни показания
от разпита пред съдия, в която отрича да е плащал за доставеният му наркотик,
предвид обстоятелството, че и петимата полицейски служители, които бяха
разпитани по делото, последователно заявиха едно и също – О. е казал пред тях,
че е купил наркотика от подсъдимия за 100 лева. Наркотика е намерен у О., а у
подсъдимия – 100-те лева. 100-те, а не просто 100 лева, защото парите са
намерени на предната конзола, все още не прибрани и в банкноти, точно
съответстващи на съобщеното от св.О., за това какво е дал на подсъдимия. Именно
поради това, съдът възприе първите досъдебни показания на св.О., като
достоверни и съответстващи в пълна степен на останалите доказателства по
делото. Несъстоятелна, а и непоследователна, е тезата му от последните
показания, и за взета от автомобила кутия с цигари, после станала кутия с
две-три цигари, накрая – с една цигара, която извадил и запалил, а кутията
смачкал и хвърлил, цигарата от изпушена, стана недопушена, после – паднала, при
слагането на белезниците, което обаче напълно се опроверга от показанията на тези
полицейски служители, които са имали пряка видимост към него, заявили, че той
нещо не е носел при излизането си от автомобила, не е пушел и при задържането
му. Макар и да е на пръв поглед странно, тези показания на О. се опровергават и
от самия подсъдим, който заявява, че не пуши, в колата му никога не е имало
цигари и О. не е вземал от автомобила такава кутия. Очевидно е, че позициите на
двамата имат обща крайна цел – осуетяване разкриването на истината за
извършеното от подс.С., но предвид съществените различия и взаимното изключване
на казаното по въпроса, взето ли е нещо от автомобила, както и с оглед
обективно установените факти по действителната размяна на наркотик/пари, двете
версии се явяват компроментирани, и не са в състояние да прикрият истинските
събития от 17.03.2016г. Обясненията на
подсъдимия, с развитата подробно версия за предлагани, но не намерени гуми, за
които обаче той носел точно 100-те лева - иззети от колата му, които имал
готовност да даде на свидетеля, не се възприемат от съда, тъй като по делото
обективно се установи – от показанията на св.Д. и прочетените такива на св.О.
от 17.03.2016г., че той е предал на св.О. смачканата салфетка, в която имало
две бучки амфетамин срещу сумата от 100 лева. Процесуалното положение на
подсъдимия е сложно, той е обвинен за деяние, извършено в условията на опасен
рецидив, като е наясно с грозящата го наказателна отговорност, която му е била
разяснена. Осъждан е за подобни по вид деяния. При това положение, и при
невъзможност според него св.Д. да е възприел какво става в автомобила, тъй като
е стоял до игрището (по първоначалните данни от досъдебното производство,
породили и искането му за следствен експеримент), подсъдимият е приел за
допустимо да заеме защитна позиция, разграничавайки се от разпространението на
инкриминираното количество амфетамин, и излагайки съобщената пред съда версия,
напълно съвпадаща и с досъдебните му обяснения. Тя обаче, не се подкрепя от
други годни и достоверни доказателства. В конкретния случай, не е и важно дали
св.Х.О. и подс.С. са имали уговорка и за гуми, дори и да са имали, и да са я
обсъждали, то факт е, че е налице даване от подсъдимия на забранени за
разпространение вещества на свидетеля. Последното се потвърждава от първите
показания на св.О., тези на св.Д. и показанията на останалите разпитани
полицейски служители. Именно тези показания и находките в автомобила и у св.О.,
опровергават тезата на подс.С., че нищо не е давал на О. в автомобила, нито е
вземал пари от него, поради което и съдът не я възприе. Подс.С. се опита да
внесе съмнения и относно контактите си със св.О., но предвид разпечатката на
разговорите, водени между двамата, става ясно, че са имали комуникация, което
не отговаря на твърдението му, че не е виждал свидетеля от 10-15 години, от
както са пролежавали заедно в затвор.
Съдът ползва и описаното по-горе
експертно заключение, компетентно изготвено, с необходимите знания, отговарящо
пълно и ясно на поставените задачи, неоспорено от страните, напротив – прието
при изразено и одобрено съгласие между тях да не се провежда разпит на вещото
лице в съдебно заседание, ползва и писмените доказателства - прочетени на
основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал по делото,
както и приобщените веществени доказателства.
От правна страна:
Подсъдимият
Д.Я.С. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.2 вр. ал.1, пр.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” от НК, затова, че на 17.03.2016г. в гр.Пловдив, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 НК, без надлежно разрешително, е държал, с цел
разпространение и е разпространил на Х.К.О., с ЕГН **********, високорисково
наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 6,867 грама, със съдържание на
активен компонент амфетамин 18,9 тегловни процента, на стойност 206,01 лева.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен. Предвид показанията на очевидеца Д., и прочетените
показания на св.О. от 17.03.2016г., съдът приема, че е налице пряка
доказателствена верига, между предаването на наркотичното вещество от страна на
подс.С., на св.О., който заплатил за получения амфетамин 100 лева. Че св.О. е
закупил амфетамина от подс.С., показания дават и останалите полицейски
служители, пред които О. е споделил това. У О. е намерен амфетамина, а от
автомобила на подсъдимия е иззета платената за него парична сума. Така, при наслагване
на преките с косвените доказателства за факта на продажбата на наркотика, при
ползване и на веществените такива, става несъмнено ясно, че подсъдимият е
разпространил инкриминираното количество амфетамин на св.О.. С това съставът на
посоченото престъпление се явява изцяло изпълнен. Деянието е осъществено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като
при извършването му, подсъдимият вече е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на Лишаване от свобода – ефективно. Посоченият квалифициращ
признак се обуславя от осъжданията по НОХД № 1356/2013г. на Специализиран
наказателен съд и НОХД № 1107/2015г. на Районен съд Пловдив.
Съдът
призна подсъдимия за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение за
това, да е извършил деянието и при условията на чл.29, ал.1, б.”б” НК – след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 НК и го оправда по първоначално повдигнатото
му обвинение в тази част. Деянията по двете дела, които формират наличието на
квалифициращия признак опасен рецидив, цитирани и в обвинителния акт, се
намират в съвкупност, тъй като са извършени преди да е имало влязла в законна сила
присъда за което и да е от тях, поради което се считат за едно осъждане по
смисъла на чл.29 от НК. Предвид това и съобразявайки постулатите на
Постановление № 2/1970г. на Пленума на ВС по някой въпроси на престъпленията,
извършени при рецидив, съдът намери за обосновано обвинението само досежно
б.”а” на чл.29, ал.1 от НК, а относно б.”б” на същия текст, постанови
оправдателен диспозитив, тъй като не са налице две осъждания. Следва да се
отбележи, че наказанието по приетата за изпълнение през 2001г. в България
присъда на руски съд, с наложено на подсъдимия наказание 10 години Лишаване от
свобода, увеличено с 1 година, е изтърпяно, като подсъдимият е бил условно
предсрочно освободен от изтърпяване на част от наказанието, а от изтичане на
срока на УПО е изминал период по-дълъг от предвидения в чл.30 от НК, което
изключва това осъждане от кръга на тези, обуславящи правната квалификация
опасен рецидив.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на неговите обществено опасни последици. Подсъдимият
е следвал предварителна уговорка със св.О. да му достави наркотично вещество от
вида амфетамин, знаейки тегнещата забрана над държането и разпространението на
това вещество.
По възраженията на
защитата:
Настоява се, че следва да се възприемат
обясненията на подсъдимия и депозираните непосредствено пред съда показания на
св.О., тъй като показанията на полицейските служители в противоположната насока
са тенденциозни и целенасочени към злепоставянето на подс.С., който е нарочен
за доставчик на инкриминираното количество наркотик в последващ деянието
момент. Възражението е неоснователно. Няма основание показанията на
полицейските служители да се поставят под съмнение, така както предложи
защитата, тъй като не се разкриват причини, които да водят до даване на
тенденциозни и неверни показания от тяхна страна. Няма логика, полицаите от
двата екипа да са се наговорили, освен задържането на св.О., да реализират като
разкрит случай и задържането на подс.С.. Търсените основания за едно такова
поведение в – уж закъснялото задържане на подсъдимия, липсата на данни по
делото на О., от кой е закупил наркотика, последно заявеното от този свидетел,
че всъщност от подсъдимия нищо не е купувал, а имал амфетамина, намерен у него
от по-рано, както и невъзможността според защитата и подсъдимия св.Д. да е
забелязал предаването на инкриминирания предмет, не дават повод за направата на
заявения в защитната реч извод. Задържането не е закъсняло, единият полицейски
автомобил е потеглил непосредствено след този на подс.С. и го е следвал до
обаждането, с информация, че св.О. е потвърдил за намиращо се у него наркотично
вещество, закупено малко преди това от Д. в „Сеат”. Това, какви въпроси са
задавани на място и какво е съобщавано на подсъдимия, няма отношение към
процеса на обобщаване на данните, с които полицаите се сдобиват при акцията, и
респективно подават към разследващ екип, от който вече зависи какви действия ще
бъдат предприети занапред. Задържалите го полицаи са имали това задължение – да
го задържат и останат на място до идване на разследващ екип. Колко време е
отнело последното, също не е показателно за факта, имали ли са идея полицаите
защо задържат подсъдимия, тъй като е видно, че разследващия екип по делата на
св.О. и подс.С. е един и същ, а по двете дела са протичали процесуални
действия, които няма как да се извършат едновременно. Защитата акцентира на
обстоятелството, че по делото на св.О. нямало данни, от кого той е закупил
наркотика, от което прави извод, че разследващите по делото срещу подсъдимия, а
сега и Прокуратурата, неоснователно са му вменили във вина разпространението на
количеството амфетамин, намерено у О.. Да, в обвинителния акт против Х.О.
действително е вписано, че наркотика е купен от неустановено при разследването
лице, дошло на мястото на срещата с л.а. „Сеат” и познато на О. от затвора.
Факт е обаче, че по това дело е имало информация за лицето, от което О.
придобива амфетамина, с посочено от самия него име на продавача, автомобил, с
който се придвижва, както и от къде го познава. Очевидно липсата на пълна визия
върху събраните доказателства както и на безусловна необходимост от цитиране на
това лице в обвинителния акт, предвид предявеното на О. обвинение единствено за
държане на наркотика, са довели до непълнотата в този акт, от който обаче става
ясно, че наркотика е закупен от лице, с характеристики, сочещи на подсъдимия –
познат от затвора, управляващ „Сеат”. За срещата, станала в този „Сеат”, вече
бе посочено по-горе, при излагането на фактите и анализирането на
доказателствата. Обясненията на подс.С., че нищо не е продавал или само давал
на св.О., при тази среща, респективно и показанията от съдебното следствие на О.
в тази насока (че наркотика е купен дни по-рано от неизвестно лице), категорично
се опровергаха от цитираните вече показания на полицейските служители,
съвпадащи и с вида и характера на иззетите веществени доказателства, като ясно
личи наговарянето на св.О. с подсъдимия, които се намират едновременно в
Затвора Пловдив. Няма логика, първите показания на св.О. да са лъжливи, а с
депозирането им той да е искал да прехвърли вината за наркотика на друго лице –
в случая подс.С., както намеква защитата, тъй като наркотика е намерен у
свидетеля, който е пределно наясно, че и само за това носи наказателна
отговорност, и не би могъл да избегне преследване, препращайки образно казано
полицейските служители по грешна следа. В неговия случай, лицето, от което
придобива наркотични вещества не е и от съществено значение, но той – което
наистина е по-логично, при изненадващото за него заварване с амфетамин в джоба,
пред апартамента му, решава да съдейства и съобщава кое е това лице.
Прокрадващата се версия на защитата, че свидетеля се занимава и с
разпространение на наркотици и е осъждан за такива прояви, при което е възможно
той да е предлагащия наркотик в конкретния случай, е изключена, тъй като
очевидец – св.Д., възприема предаването на пакета с амфетамина, в посока от
подсъдимия към св.О.. Действието е наблюдавано от непосредствена близост, което
се установи при допълнителния разпит на този свидетел, за който първоначално
нямаше пълни данни от къде е наблюдавал случващото се. Фактът, че е преминал
покрай автомобила и е видял това, за което дава показания в досъдебното
производство (прочетени), обезсмисля и проведения следствен експеримент, който
така или иначе е негоден, по заявените още при извършването му от защитата
основания, и не се ползва от съда. Така, всички възражения на защитата и
подсъдимия, с изключение негодността на следствения експеримент, се оказват
неоснователни.
По наказанието:
За престъплението по чл.354а, ал.2, т.4
вр. ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от
НК е предвидено налагане на наказание Лишаване от свобода от 5 до 15 години, както
и Глоба от 20 000 лева до 100 000 лева. За да определи размера на
наказанието, съдът прецени всички обстоятелства по чл.54 от НК. Така,
обществената опасност на конкретно извършеното от подс.С. деяние се явява
завишена, касае се за престъпление с тежък опосреден резултат – засягане
здравето на лицата, приемащи амфетамин, като търпимостта на обществото към този
вид деяния е изключително чувствителна. Обществената опасност на дееца също е
завишена – подсъдимият е с лоши характеристични данни, освен осъжданията,
формиращи признака опасен рецидив, той има осъждане, с изтърпяно вече
наказание, наложено му в Русия, за деяние, свързано с контрабанда и наркотични
вещества. По делото са ангажирани доказателства за трудова заетост на подс.С.,
който е на 58 години и живее сам. Съпоставяйки всички относими за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, съобразявайки и това, че
предходната съдимост се явява вече отчетена от законодателя, съдът избра да
наложи наказания Лишаване от свобода и Глоба към минимално предвидените за това
размери – съответно 5 години и 20 000 лева. По този начин успешно могат да
се постигнат целите на наказанието по поправяне и превъзпитание на подсъдимия и
превантивно въздействие върху останалите членове на обществото, тъй като
наказанията, макар и минимални съобразно предвиденото, се явяват оптимални по
размер за реализиране на посочените цели.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е бил
задържан под стража по настоящото дело, от определения размер наказание
Лишаване от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59,
ал.1 и ал.2 от НК, считано от 17.03.2016г. до влизане на присъдата в законна
сила.
Тъй
като деянието, за което подс.С. бе признат за виновен е
извършено в условията на опасен рецидив, а и той попада в категорията
рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, то съдът определи Лишаването от свобода да се
изтърпи от него в затворническо заведение
от закрит тип, при първоначален строг режим, на основание чл.60, ал.1 вр.
чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Причини за извършване на
престъплението – незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към
лично облагодетелстване по престъпен начин.
Относно веществените
доказателства, съдът реши:
На основание чл.354а, ал.6 НК отне
в полза на Държавата остатъка от наркотичното вещество амфетамин, с оглед
последващото му унищожаване, след влизане на присъдата в сила;
На основание чл.354а, ал.6 НК отне
в полза на Държавата веществените доказателства – парична сума в размер на 100
лева, след влизане на присъдата в законна сила.
Веществените доказателства,
намиращи се на съхранение при Домакина на V РУ при ОД на МВР – Пловдив – 1 бр.
мобилен апарат, марка „HUAWEI” с IMEI ***, ведно със сим-карта на „БОБ” с № ***,
1 бр. портфейл, 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокиа” с IMEI *** и сим-карта на
„Глобул”, на която е изрязана частта, в която е номера, както и иззетата от
подсъдимия парична сума 175 евро и 50 крони, намираща се на съхранение при
Домакина на ОД на МВР – Пловдив, да се върнат на подсъдимия, след влизане на
присъдата в законна сила;
Вещественото доказателство – 1
бр. електронна везна, намираща се на съхранение при Домакина на V РУ при ОД на
МВР – Пловдив, да се унищожи, след влизане на присъдата в законна сила, като
вещ без стойност и
Вещественото доказателство,
приложено по делото – 1 бр. CD да остане по делото, след влизане на присъдата в
законна сила.
С оглед осъдителната присъда,
съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски, съобразно
направилият ги, както следва – 25,32 лева, за направени разноски в досъдебното
производство, в полза на ОД на МВР Пловдив и 33,21 лева направени в съдебна
фаза разноски в полза на Окръжен съд Пловдив.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: