№ 17048
гр. София, 30.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20241110102497 по описа за 2024 година
Със заявление, подадено от АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: *********, е
поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК срещу Р. З. Р. с ЕГН: ********** за следните суми: сумите 3 477,36 лева (три
хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и 36 стотинки), представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 12.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 551,42 лева (петстотин петдесет и един лева и 42 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 13.02.2020 г. до 18.02.2021 г., сумата 1
130,16 лева (хиляда сто и тридесет лева и 16 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 13.02.2020 г. до 10.01.2024 г., 1 250,50лева (хиляда двеста и
петдесет лева и 50 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 12.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 508,43 лева (петстотин и осем лева и 43 стотинки),
представляваща мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство за
период от 13.02.2020 г. до 10.01.2024 г.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъде
частично отхвърлено за сумата от 1 250,50лева (хиляда двеста и петдесет лева и 50
стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законна лихва за период от 12.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 508,43 лева (петстотин и осем лева и 43 стотинки), представляваща
мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство за период от 13.02.2020
г. до 10.01.2024 г.
Подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал вземанията в достатъчна степен.
1
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411,
ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението
Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да
предостави обезпечение по кредита и ако да - съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на
чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД
юридическо лице-поръчител и е сключил договор за поръчителство в рамките на 48
часа от подаване на заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане
на кредит в този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит се
разглежда и одобрява в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице
неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на
разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той
не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми
на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за
2
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е
известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява
„общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил
отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит. Същевременно
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо или на кредитодателя,
или на свързаното с него лице – поръчителя /чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора/, и след
като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект,
следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват
дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е
включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя е "Кредисимо" ЕАД - кредиторът на длъжника по договора за кредит,
установено след извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски
регистър. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително
одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването
за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на
повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на
длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не
дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2 ЗПК. Нещо повече, размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство доближава размера на предоставения
кредит. В случая се касае за заобикаляне на закона – чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на закона, е нищожна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3
ГПК заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление, подадено от АПС БЕТА България
ЕООД с ЕИК: ********* срещу Р. З. Р. с ЕГН: ********** за сумата от 1 250,50лева
(хиляда двеста и петдесет лева и 50 стотинки), представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от
12.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 508,43 лева (петстотин и осем лева и
43 стотинки), представляваща мораторна лихва по договор за предоставяне на
поръчителство за период от 13.02.2020 г. до 10.01.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4