О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2074

 

                                    гр.Пловдив, 08. 07. 2013 г.

 

                                         В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на  осми юли през две хиляди и тринадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                               Виолета Гъдева

 

Като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

ч.гр.д. № 1848/2013г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Подадена е жалба от Д.Г.А., чрез адв. Е.К.,***, против действията на ДСИ Бл. Петрова относно отказа й да вдигне изцяло наложените запори на банкови сметки и възбрана на недвижим имот. Моли да бъдат отменени като незаконосъобразни.

От страна ДСИ В. Матева, V район, изпълняваща сега тази длъжност,  са депозирани мотиви по реда на чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.

Въззиваемата страна М.Е.М., като майка и законна представителка на взискателя М.Д.А.,***, прилага писмено становище, че жалбата е недопустима, алтернативно  - неоснователна.

Пловдивският окръжен съд констатира следното:

М.Е.М., като майка и законна представителка на взискателя М.Д.А., е представила изп. лист, изд. на 11.01.2012г. от ПРС –ІІ бр.с., с който Д.А. е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете М., род. 2005г., в размер на 100 лв., считано от 01.05.2009г. до 20.09.2011г., ведно със законната  лихва върху всяка просрочена вноска; и също така е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от влизане в сила на решението 04.01.2012г., ведно със законната лихва до настъпване на причина за изменение или прекратяване.

По подадени допълнително молби са наложени запори  върху банкови сметки на длъжника и възбрана по отношение на собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр.Пловдив, бул.”ХХХХ” № ***, ет.*, ап.**. Тъй като от страна на длъжника с в молба от 10.05.2013г. са представени вносни бележки за извършени извънсъдебни плащания на дължимата издръжка както за минало време, така и до м.V, 2013г. Предвид на тези разплащателни действия, които не са оспорени от взискателя, ДСИ е вдигнал частично наложените запори върху банковите сметки, като запорите са останали само за текущата издръжка от 130 лв. месечно, считано от  м.VІ, 2013г., оставена е и възбраната за гореописания имот.

С жалбата от Д. Г. А. до съда са изложени възражения, че след като са изплатени всички натрупани задължения, то неоснователно е в такъв случай да тежат запори върху банкови сметки  и отделно възбрана за недвижим имот  за месечна издръжка в размер на  130 лв., начиная от м.VІ, 2013г. занапред.

Въззиваемата страна М.Е.М., като майка и законна представителка на взискателя М.Д.А.,  намира, че обжалваните действия не попадат в обхвата на чл.435 ал.2 от ГПК и затова заведеното дело трябва да бъде прекратено. Посочва, че длъжникът не плащал издръжка за детето от 2009г. и едва след като е образувано изп. дело е заплатил всички дължими суми. Досежно възбраната на недвижимия имот, няма основания да се вдигне, тъй като се касае за задължение за периодично плащане занапред за период до навършване на 18 годишна възраст на детето.

ПОС, в настоящия съдебен състав, намира че жалбата е процесуално недопустима и производството по делото подлежи на  прекратяване.

Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.1 пр.1 от ГПК предвижда възможност изпълнителното производството да се прекрати с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка от които се вижда, че сумата по изп. дело е платена лии внесена преди образуване на изп. производство.

По делото няма спор между страните, а и от приложените материали е видно, че разплащането от длъжника е осъществено след завеждане на делото. Затова тази хипотеза не е налице в случая.

Съгл. чл.435 ал.2 от ГПК – Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че е уведомен надлежно за изпълнението.

Обжалваните действия не попадат и в тази регламентация на право на жалба за длъжник по изп. дело.

В сега действащия ГПК правата на длъжника за подаване на жалба  срещу действия на съдебен изпълнител са силно ограничени, като изброяването им  в нормата на алинея 2  на чл.435 от ГПК е лимитативно и императивно. Само за пълнота на изложението, длъжникът разполага с право на жалба и в определени случаи против постановление за възлагане по ал.3 пр.2 на чл.435 от ГПК, но очевидно тази разпоредба не е относима изобщо по спора.

Затова и съдът не разполага с правомощия да допусне до разглеждане тази жалба и да се произнесе но основното въведено възражение – дали по осъдителен диспозитив за заплащане на месечна издръжка за дете до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, е законосъобразно налагането на запор до размера й и съответно за възбрана върху недвижим имот, евентуално занапред и до настъпване на пълнолетието на детето. Разрешението на този правен въпрос е законодателно и не може да се приложи произнасяне по изключение за конкретния казус. По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

Оставя без разглеждане  жалбата на Д.Г.А., чрез адв. Е.К., против действията на ДСИ Бл. Петрова относно отказа й да вдигне изцяло наложените запори на банкови сметки и възбрана на недвижим имот, находящ се находящ се в гр.Пловдив, бул.”ХХХХ” № ***, ет.*, ап.*, като процесуално недопустима.

Прекратява производството по възз.гр.д.№ 1848/2013г. по описа на ПОС – V гр.с.

 

       Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС –Пловдив в  едноседмичен  срок  от  връчването.

                             

                              Председател  :

 

                                                           Членове :