Р Е Ш Е Н И
Е № 134
гр.С., 06.02.2024 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният съд гр.С., в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:Валери Раданов
Маргарита С.а
при секретаря Виолина Рамова,с участието на Заместник-окръжния
прокурор при ОП-С. Свилен Тодоров,като разгледа докладваното от съдия С.а КАНД №82 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
Решение №171/17.10.23г.,постановено по АНД №567/2023г.,Силистренският районен
съд е отменил Наказателно
постановление №23-1099-001046/09.08.2023г. на началник Сектор „Охранителна
полиция” в Районно управление гр.С. към ОД на МВР гр.С., с което на Д.Н.Р. ***,на
основание чл.174 ал.3 пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в
условията на законоустановена кумулация, са наложени административни наказания:„глоба“
в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, за обективиран отказ да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство, както и да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата
на същите субстанции, което е нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП. Съдът е осъдил
физическото лице, в което се персонализира административно-наказващият орган,
да заплати съдебни разноски на жалбоподателя.
Производството
е образувано по касационна жалба на Г.С.Г., в качеството му на Началник на Сектор“Охранителна полиция“ в
РУ-С. при ОД на МВР гр.С.,с искане да бъде отменено решението на СРС и,
съответно потвърдено първоначално оспореното наказателно постановление.В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от касатора и с Писмено становище
вх.№53/ 12.01.2024г. на АС-С., подадено от упълномощен представител гл.юрисконсулт
В.А.(л.15-л.18),преповтарящо аргументите от касационната жалба, с поставен акцент
върху неправилното приложение на материалния закон от въззивния съд, поради грешно
разбиране на Тълкувателно решение №13/20.12.2021г.,по т.д.№1/ 2021г. на ВАС, I и II колегии,на
което е основал съдебния си акт.Поддържа,че самостоятелните нарушения,изведени
от многословния и натоварен със съюзи „и/или“текст на релевантната разпоредба
на чл.174 ал.3 ЗДвП,са две, а именно - отказ за изследване за употреба на
алкохол и такъв - за употреба на наркотици.Възможностите за установяването им
са нормативно предвидени с техническо средство,респ. тест и/или с медицинско
изследване и вземане на биологични проби за лабораторно изследване, като
отказът за проверка,по който и да е от регламентираните начини,не попълва
състав на самостоятелно административно нарушение,а само при проявление и на
двата- по отношение на една от субстанциите, се счита, че е налице съставомерен отказ по приложената разпоредба от ЗДвП,във вр. с Наредба
№1/19.07.17г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г.,посл.изм.ДВ,бр.81/23г.) Възразява срещу приетото от СРС,че
в АУАН не било ясно описано деянието,в нарушение на чл.42 т.4 и т.5 ЗАНН,както
и,че недопустимо бил вписан като актосъставител
мл.полицейският инспектор в РУ-С. Д.Н.,вместо св.Т.С.- младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР С., който
бил диктувал и упътвал първия,при изготвянето на акта за установяване на
административно нарушение. Последният бил оказал само методическа помощ на
актосъставителя,което не сочело на никакво нарушение на
административнонаказателните производствени правила.Ето защо настоява
оспореното съдебно решение да бъде отменено и, съответно потвърдено процесното
пред СРС наказателно постановление.С Писменото становище се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация -Д.Н.Р. ***, чрез представител по пълномощие адв.Кр.Л.
***, оспорва касационната жалба. Излага аргументи в подкрепа на решаващите
изводи на Силистренския районен съд и моли за потвърждаването им. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
Заместник-окръжният
прокурор при ОП гр.С. счита,че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при превратно тълкуване и приложение на материалния закон,вкл. в
контекста на цитираното ТР №13/20.12.2021г. на ВАС по т.д.№1/2021г. Счита, че
извън същината на правния спор е разискваният от районния съд въпрос с „диктуването“
на АУАН от св.Т.С., който не бил вписан като актосъставител,защото
актът по чл.36 ЗАНН, се съставя от компетентно за това длъжностно лице (чл.37 ЗАНН), което и го подписва, както е процедирано в
настоящия случай. Без правно значение е обсъждането на неговото съдържание с
посочения в същия като свидетел Т.С.,който е полицейски служител,но в друга
структура на ОД МВР С..Намира за пределно ясно както фактическото описание на
нарушението, така и правната му квалификация в наказателното
постановление,което налага преоценка на извода на въззивния съд в обратния смисъл.В
заключение поддържа, че процесното пред СРС наказателно постановление е
съответно на иначе безспорните факти по делото и закона,поради което следва да
бъде потвърдено от касационната инстанция, след касиране на оспореното съдебно
решение.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН.Силистренският административен
съд,след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните,прие следното: Касационни
основания, от кръга на регламентираните с чл.348 ал.1 НПК,във връзка с
чл.63в ЗАНН, които са заявени и поддържани пред настоящия състав,са за неправилно приложение на материалния закон
и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила,вкл. че липсвала яснота по фактическото обвинение, в сегмента - как
преди изтичане на технологичното време (арг.чл.6 ал.6
Наредба №1/2017г.) за даване на биологична проба за изследване, актосъставителят е предявил обвинение за това, че такава не
е била дадена; както и - за кой отказ бил санкциониран ответникът по касация -
затова, че е отказал изпробване с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, или, че не е дал биологичен материал за лабораторно
химико-токсикологично изследване. Ето защо касационният контрол ще се извърши
на терена на поддържаните възражения за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в пределите на задължителната проверка от чл.218
ал.2 от АПК.
От
фактическа страна СРС е приел,че на 11.07.2023г. в 10:46 часа, ответникът по
касация е управлявал лек автомобил „М. Ц180“, с рег.№*******, по ул. “Д.“ в гр.С.,
когато е бил спрян за проверка от полицейски патрул в близост до “ОББ“.Направило
им впечатление, че водачът е със зачервени очи, поради което потърсили
съдействие от служители в „Пътна полиция“ за да бъде изпробван за употреба на упойващи
вещества.При пристигането на св.Т.С.-младши автоконтрольор,
ответникът бил изпробван за употреба на алкохол, като дрегерът
отчел нулев резултат.Поканен бил за проба за наличие на наркотични
вещества,каквато категорично отказал.Издаден му бил талон за медицинско
изследване №141202, който подписал, но заявил,че няма да даде проба за
лабораторно изследване (Вж.свидетелски показания пред СРС л.31-л.33).При тази
фактическа обстановка,на място бил съставен АУАН серия GA №233140/11.07.2023г. от мл.полицейски инспектор в РУ-С.
Д.Н., против Д.Н.Р. затова,че на релевираното място и време управлява МПС, като
при извършена полицейска проверка отказва да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози,с техническо средство Дръг
тест 5000 с фабр.№ARLK-0019 и му е издаден талон за медицинско изследване
№141202.Горната фактическа съвкупност е квалифицирана като нарушение на чл.174
ал.3 пр.2 ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя,който не
е възразил срещу констатациите в него. По така установените факти и
обстоятелства няма спор.
Съдът е счел, че преждевременно, преди
изтичане на определеното време в Талона за медицинско изследване, полицейските
служители са приели, че ответникът по касация е отказал и даването на
биологичен материал за лабораторно изследване. Такова установяване обаче,в
обстоятелствената част на АУАН няма,което сочи на незаконосъобразно обсъждане
от въззивния съд на неговото съдържание. В рамките на описанието на
фактическото обвинение на нарушителя е посочен отказ за изпробване с Дръг тест и, че е издаден талон за медицинско изследване.
Обстоятелството, че при юридическата квалификация на фактическата съвкупност
полицейският служител е възпроизвел по-широк периметър (регламентирани форми на
изпълнително деяние) от нормативната разпоредба,не променя извода,че фактическото
обвинение е коректно предявено на нарушителя, както основателно възразява
касаторът.
При
издаване на процесното пред СРС наказателно постановление на 09.08.23г., административнонаказващият орган (АНО),в хипотезата на
чл.53 ал.2 ЗАНН,съобразявайки изключващата разпоредба на чл.189з ЗДвП и
обстоятелството,че ответникът не е дал биологичен материал за лабораторно
изследване,е приел,че същият е обективирал съставомерния отказ по чл.174 ал.3 ЗДвП в пълнота и е
наложил предвидените, в условията на законоустановена кумулация, наказания.
Приетото от районния съд за съществено
нарушение на процесуалните правила обстоятелство,свързано с показанията на
св.Т.С.,че е диктувал обстоятелствена-та част на АУАН, е без правно значение за
законосъобразността на процесния пред него юрисдикционен
акт, не само защото при условията на чл.53 ал.2 ЗАНН,АНО може да издаде НП и
когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина,
но и защото оказването на методическа или чисто колегиална помощ на
актосъставителя от който и да е друг полицейски служител не променя факта, че АУАН
е съставен от мл.полицейски инспектор Д.Н.,който и го е подписал и,които факти
само имат значение за редовността на акта по чл.36 ЗАНН. Като е приел, че
горните обстоятелства сочели на съществено нарушение на процесуалните правила, съдът
е приложил неправилно закона,както основателно счита прокурорът.
Спорът в настоящия административнонаказателен
процес е изцяло за правото (по фактите няма колебания) и е съсредоточен върху
въпроса - колко и какви по вид нарушения е извършил ответникът по касация,с
оглед множеството уредени хипотези в релевантната разпоредба на чл.174 ал.3 ЗДвП.Натовареният текст,вкл. с противоположните по съдържание съюзи „и/или“ на
приложимата правна норма, действително е станал причина за създаването на
противоречива съдебна практика,което е наложило образуването на тълкувателно
дело №1/2021г. на ВАС. Със същото е прието, че нормотворецът е имал предвид две
нарушения, осъществени посредством отказ за изследване, като едното е свързано
с установяване употребата на алкохол,а другото - на наркотични вещества или
техни аналози. Предвидените възможности за субектите на въпросните нарушения -
изпробване чрез техническо средство и/или даване на биологични проби за
лабораторно изследване, са предоставени на избора на проверяваното лице (може
да съществува органична пречка за изпробване с техническо средство, както и е
възможно да страда от заболяване, което не позволява вземането на кръвна
проба),но когато и по двата начина същото не бъде изследвано,е налице съставомерен отказ. ВАС е коментирал задълбочено в мотивите
на ТР №13/21г., че както начините за изследване, така и правната регламентация
на управлението на МПС след употреба на алкохол (същата не е изначално
забранена, а само при концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила) и на
наркотици (тук забраната е пълна),вкл. последиците от деянията (инкриминирано е
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, докато
управлението на автомобил след употреба на наркотици, без значение от степента
на повлияност на водача, е винаги престъпление по
чл.343б ал.3 НК), са чувствително различни, което е обосновало извод за
законова уредба на два отказа - за проверка за употреба на алкохол и за
употреба на наркотици.
Съдът като е приел, че всяко от
изписаните изпълнителни деяния - отказ за изпробване с техническо средство за
употреба на алкохол; отказ за тест за установяване на употребата на
наркотици;отказ да бъде изпълнено предписание за изследване с доказателствен
анализатор; отказ за даване на биологичен материал за химико-токсикологично
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и отказ
за да бъде изпълнено предписание за медицинско изследване и вземане на кръвна
проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта,осъществяват самостоятелни (отделни) състави на
административно нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП,неправилно е приложил материалния
закон.От неверния прочит на мотивите на Тълкувателно решение №13/20.12.2021г.
на ВАС по т.д. №1/21г., Първа и Втора колегии, на което изрично се е позовал
съдът, е последвал и неправилния извод,че съществувала неяснота във
фактическото обвинение на ответника - за какъв точно отказ от регламентираните
с чл.174 ал.3 ЗДвП, е санкциониран. Няма такава, наказанието му е наложено за обективирания пълен отказ за изследване за употреба на
наркотични вещества и техни аналози (за употреба на алкохол е бил изследван с
техническо средство, което е отчело нулев резултат), по което не може да има
колебания, както правилно настоява касаторът. Установеното деяние е едно и,
съответно на закона, за него е наложено едно наказание от предвидените в относимата правна норма.Ето защо процесното съдебно решение
следва да бъде касирано,а отмененото с него НП - потвърдено, като съответно на
фактите по делото и закона.
В нарушение на принципите на
административното правосъдие, а и на общата правна логика (в наказателното
право не се осъждат органите на обвинителната власт за разноски), съдът е
осъдил физическото лице Г.С.Г. да заплати разноски на жалбоподателя пред СРС,
което е недопустимо. Съгласно чл.143 ал.1 във връзка с §1 т.6 ДР АПК,„поемане
на разноски от административния орган“ е поемането на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.Главна
страна в настоящия процес е административнонаказващият
орган, чиито персонален субстрат може да бъде променен по всяко време,вкл. и в
хода на съдебното обжалване на постановения от него юрисдикционен
акт.Не случайно и чл.63д ал.1 ЗАНН препраща, в сегмента на разноските в
съдебните производства по ЗАНН, към реда на АПК.
В текста
на чл.174 ал.3 ЗДвП, уреждащ и хипотезата на „отказ за изпробване за употреба
на наркотични вещества или техни аналози“,е инкорпорирана законодател- на идея,
свързана с презумиране на наличието на упойващо/наркотично
вещество в организма на водача,щом същият целенасочено отказва да бъде
изпробван и по двата метода (с техническо средство и/или кръвна проба за
медицинско изследване), съгласно нормирания ред с приложимата Наредба №1/19.07.2017г.,издадена
по законовата делегация от чл.174 ал.4 ЗДвП.В този ракурс преценено процесното
нарушение не може да бъде обсъждано като „маловажно“,защото разкрива всички
признаци на типичен отказ за проверка,което съобразено и с разпоредбата на
чл.189з ЗДвП, ирелевира изцяло приложимостта на чл.28 ЗАНН.Това пояснение
касационният състав дължи с оглед правилото от чл.218 ал.2 АПК- да прецени
съответствието на обжалвания пред него съдебен акт с материалния закон
служебно.
В
горния контекст преценено,основателно е искането на касатора за съдебни
разноски,каквито съгласно чл.63д
ал.4-ал.5 ЗАНН,се присъждат по реда на АПК,което в ракурса на чл.143
ал.1,във вр. с §1 т.6 ДР АПК означава, че същите
следва да бъдат определени в полза на органа, който е разпоредител с бюджет и в
чиято структура е АНО, издал процесния пред СРС, акт.Такъв,по аргумент от чл.37
ал.2 ЗМВР, е Областната дирекция на МВР гр.С..Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка
с чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение
се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,регламентиращ размера му
с Наредба за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.), чиито чл.27е е определил
относителни граници на възнаграждението от 80 до 150 лева.В случая,предвид
фактическата и правна сложност на касационното производство, както вида и обема
на осъщественото процесуално представителство,същото следва да бъде определено
в размер на 80 лева. Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е постановено в
противоречие с материалния закон. Ето защо следва да бъде отменено и при
условията на чл.222 ал.1 АПК,делото да бъде решено по същество от касационната
инстанция,воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.2 във връзка с чл.222
ал.1 АПК и във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.С.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№171/17.10.2023г., постановено по АНД №567/2023г. по описа на Силистренския
районен съд, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1099-001046/09.08.23г.,
издадено от Началник Сектор „Охранителна полиция“ в РУ-С. при ОД МВР гр.С., с
което на Д.Н.Р., за нарушение на чл.174 ал.3 предложение „второ“от Закона за
движението по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на
основание чл.174 ал.3 от същия закон.
ОСЪЖДА Д.Н.Р. с ЕГН:********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.С.,с административен
адрес: гр.С.,бул.“М.“№***, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.