Р
Е Ш Е
Н И Е № 88
гр.Враца, 29.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд търговско отделение в открито
заседание на 23.04.2019 год.в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.П.
като
разгледа докладваното от Съдията т.д. № 97/2018 год. по описа на съда и за да
се произнесе, взе предвид следното:
"Първа инвестиционна
банка" АД, ЕИК ***, в качеството на
универсален правоприемник на "Юнионбанк"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, е дипозирала искова молба с искане да се признае за
установено съществуването на вземане на "Първа инвестиционна
банка"АД, ЕИК ***, срещу "Трейд Агро"ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Враца, ул.***, за сумата
от 313 423.99лв, представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на банков кредит срещу складов
запис №060-88І12.09.2011г. и анекси към него; за сумата от 167 077.16лв, представляваща обезщетение за забава за просрочени
плащания за периода 05.02.2015г.- 05.02.2018г. вкл. и за сумата от 6 449.34лв, представляваща такса, начислена на основание Раздел
ІІІ, т.8.3 от договора, за които е
издадена Заповед
№291/07.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 07.02.2018г.,
издадени по ч.гр.д.№417/2018г. по описа на РС-Враца . Претендират се
разноските в исковото и заповедното производства.
Ответникът чрез процесуалния си представител
е оспорил изцяло исковите претенции.
Прието е за съвместно разглеждане направеното
от ответника възражение за прихващане за сумата 1 021 339.90лв., представляваща
парична равностойност на 1 230.53 тона черен маслодаен слънчоглед, реколта
2011г.
Правното
основание на предявените обективно съединени искове е по чл.422 ГПК във вр. с
чл.79 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Назначени са и са изслушани съдебно счетоводна експертиза и
съдебно оценителна експертиза и е приложено
ч.гр.д. № 417/2018г. на Районен съд гр. Враца.
Съдът след съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
В
исковата молба се твърди, че между "Първа инвестиционна банка"АД, ЕИК ***, като универсален правоприемник на
"Юнионбанк"ЕОД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.***, и "Трейд Агро"ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.*** е сключен Договор
за предоставяне на кредит срещу складов запис
№060-88/12.09.2011г., изменен с анекси от 03.08.2012г., 21.12.2012г.,
29.03.2013г. и 26.08.2013г., по силата на който банката е предоставила на кредотополучателя банков кредит в максимален размер
324 967лв., който е изцяло усвоен от кредитополучателя на 12.09.2011г. по
открита на негово име банкова сметка. ***тва.
В исковата молба се сочи, че съгласно Раздел
ІІІ, т.6 от договора формираният редовен дълг по кредита се олихвява с годишен
лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на сумата на лихвената база
- действащият едномесечен /1М/ SOFIBOR и надбавка в размер на 641 базисни
точки, но не по-малко от 8.5%. Лихвеният процент се увеличава с 1 пункт при
неизпълнение на условието, с което кредитополучателят се е задължил да
реализира минимум 500 000 лв. тримесечни обороти по сметката си в банката,
отчитащо се на тримесечие. В т.8.3 от договора е постигнато съгласие при
просрочие на главницата по кредита кредитополучателят да дължи такса за
просрочие еднократно в първия работен ден след изпадане в просрочие като
процент върху остатъка от главницата в размер на 2%. Съгласно Раздел VІ, т.17
при неиздължаване на главницата в предвидените в договора срокове дължимата
съгласно т.6 лихва се увеличава с наказателна надбавка от 1 000 базисни точки,
като увеличеният размер на лихвата се прилага до ликвидиране на всички
просрочия. Прието е, че при неиздължаване на дължимата сума в срока по чл.5
банката събира допълнително еднократна такса по т.8.3 върху просрочената
главница. С анекси №№2-4 страните са
постигнали съгласие просрочените задължения за се погасят разсрочено.
Като сочи начина на погасяване на
главницата по кредита, ищецът твърди, че същия е в просрочие, считано от
07.10.2013г. - общо 1 583 дни към 05.02.2018г. включително. По кредита е
просрочена една вноска по главница съгласно Анекс №4/26.08.2013г., която е била
дължима на 28.02.2014г. в размер на 313 423.99лв. Просрочени са шест вноски по
лихва, които са изброени в нарочна таблица по падежни дати и размер и общият
размер на просрочената сума за лихва е 12 950.51лв. Крайният срок за погасяване
на задълженията по кредита е 28.02.2014г., т.е. същият е с настъпил падеж.
Нататък ищецът сочи, че въз основа
на извлечение от счетоводните си книги се е снабдил със Заповед за изпълнение
№291/07.02.2018г. и изпълнителен лист от 07.02.2018г., издадени по
ч.гр.д.№417/2018г. по описа на РС-Враца, за сумата 487 000.49лв.,
представляваща непогасена главница в размер на 313 423.99лв., обезщетение за
забава за просрочени плащания за периода 05.02.2015г.- 05.02.2018г. вкл. в
размер на 167 077.16лв. и такса, начислена на основание Раздел ІІІ, т.8.3 от
договора в размер на 6 449.34лв., както и разноски по делото в размер на 9
740.01лв. - държавна таса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№466/2018г. по описа на ЧСИ И.Ц.,
рег.№899 на КЧСИ.
С това, че длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение е обоснован правния интерес от
предявяването на иск за установяване на вземанията по нея.
Чрез пълномощника си адв.И.С. от САК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който предявеният иск е
оспорен като неоснователен поради погасяване на вземането на ищеца в резултат
от извършено извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ответника.
В отговора се сочи, че ответникът не
оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно сключването на
договора за кредит и подписването на анексите към него. Прави се възражение
срещу твърдението на наличие на универсално правоприемство между ищеца и
"МКБ Юнионбанк"АД.
Твърдението на ответника е, че
вземане на ищеца не съществува, тъй като на 15.06.2016г. "Трейд
Агро"ЕООД е направило изявление за прихващане на вземането си срещу ищеца
за сумата 1 021 339.90лв. Насрещното вземане е за обезщетение за причинени
вреди от бездействието на банката по опазване на 1 230.53 тона маслодаен
слънчоглед, реколта 2011г., собственост на ответника, който е предаден като
обезпечение по процесния договор за кредит и по друг договор от 27.09.2011г.
В подкрепа на твърдението си за
съществуване на насрещно вземане срещу ищеца ответникът сочи следното: За обезпечаване на вземането по договора за кредит е сключен договор за
цесия №060-89/12.09.2011г. и е подписан протокол от същата дата, по силата на
който кредитополучателят предава на банката Складов запис №010358 А-2008 за
количество в размер на 706.450 тона черен маслодаен слънчоглед, реколта 2011г.,
отговарящ на БДС. Слънчогледът е
предоставен като обезпечение и е предаден по указания на банката в склад,
собственост на "Агрикул Ленд"ООД въз основа на сключен договор за
влог на зърно в публичен склад №7/07.09.2011г. По силата на този договор
влогоприемателят "Агрикул Ленд"ООД е приел на склад срещу
възнаграждение посоченото количество слънчоглед със задължение да го пази за
срок от 07.09.2011г. до 07.09.2012г. и да го върне на влогодателя или на
легитимирано лице при условията на чл.582 от ТЗ. На 07.09.2011г., 08.09.2011г.,
19.09.2011г., 21.09.2011г. и 22.09.2011г. между страните по договора за влог са
подписани приемо-предавателни протоколи за предаване на общо 1 230.53 тона
слънчоглед и това количество обезпечава вземанията по двата договора за кредит,
сключени между страните по делото.
На 02.05.2012г. служителите на
Национална служба по зърното Б.И. и В.М. с участието на Ц.Т. - управител на
"Агрикул Ленд"ООД са извършили проверка и органолептична оценка на
наличното зърно в склада, за което е съставен констативен протокол от същата
дата и са взети пет броя средни проби, като резултатите от изследването са
отразени в протоколи с номера 94-98 от 03.05.2012г. В изразено становище от
04.05.2012г. "Агрикул Ленд"ООД е уведомено, че резултатите от анализа
налагат складираните слънчоглед и пшеница незабавно да бъдат изнесени и
реализирани, като по този начин ще се предотврати похабяването на зърното и ще
се намалят загубите.
От уведомително писмо на
"Агрикул Ленд"ООД до "МКБ Юнионбанк"АД от 17.05.2012г.
ставало ясно, че собственикът на публичния склад е предал зърното, обект на
залога, за разпореждане на "Тедвик Сийдс"ООД, като изрично е указал
получените суми от реализацията на заложената стока да бъдат преведени по банкова сметка ***. На 18.05.2012г. в
публичния склад на "Агрикул Ленд"ООД, зърнобаза - Монтана е извършена
проверка на количеството зърно, реколта 2011г. от служителя на Управление
"Проблемни вземания" към "МКБ Юнионбанк"АД В.И.. От
изготвения протокол е видно, че към тази дата в публичния склад не е имало
пшеница и слънчоглед и зърното е изнесено от склада в началото на м.май 2012г.
Ответникът твърди, че въпреки
установената липса на заложеното в нейна полза зърно, банката не е предприела
адекватни действия за защита на интересите на залогодателя, ответникът не е бил
уведомен за установена липса, не са предприети действия и срещу собственика на
публичния склад, който е действал като доверено на банката лице. Не са
предприети действия и спрямо третото лице "Тедвиг Сийдс"ООД, което е
получило държането на липсващия слънчоглед, без да е ясно на какво основание.
Не са предприети и действия пред Гаранционен фонд на публичните складове за
съхранение на зърно, въпреки че фондът по закон следва да изплаща обезщетения
за щети, произтичащи от установено виновно неизпълнение на задълженията на
публичен склад. Това дава основание на ответника да твърди, че е налице виновно
бездействие на ищеца, в резултат от което са му причинени вреди.
Ответникът твърди, че към момента на
предаване на 706.450 тона маслодаен слънчоглед, за който е издаден посоченият
по-горе складов запис, респ. със сключения договор за цесия е прехвърлил на
банката и бъдещите си вземания за обезщетяване на вредите от евентуално
увреждане или погиване на вещите от Гаранционен фонд по смисъла на чл.12 от
Наредбата за условията и реда за създаване на Гаранционен фонд на публичните
складове за съхранение на зърно. Въз основа на протокол от 12.09.2011г. на
банката е предаден и самия складов запис, издаден от публичния склад, при което
рискът от евентуалното увреждане или погиване на заложената вещ е преминал
върху държателя на складовия запис. Според ответника дори да е бил уведомен за
липсата на слънчогледа, не е бил в състояние да защити правата си, тъй като
бъдещите вземания за обезщетяване на вреди са прехвърлени на банката, която
единствено би могла да предприеме действия за получаване на обезщетението.
Според ответника виновното
бездействие на ищеца се намира в причинно-следствена връзка с причинените му
вреди, тъй като ако е предприел необходимите действия да
предяви съдебни претенции срещу "Агрикул Ленд"ООД и "Тедвик
Сийдс"ООД, респ. в качеството на държател на складови записи бе предявил
претенции пред Гаранционния фонд, би получил надлежно обезпечение за липсващия
слънчоглед и по този начин би погасил вземанията по двата договора за кредит.
По този начин би се избегнало и намаляването на имуществото на ответника.
Поради изложеното ответникът счита, че от 12.09.2011г. /датата на предаване на
складовите записи и прехвърляне на вземанията срещу Гаранционен фонд/ ищецът
носи отговорност за предмета на учредения в негова полза залог. В тази връзка
ответникът твърди, че след като е установено изчезването на слънчогледа с
покана вх.№10-936/17.02.2016г. е поканил ищеца да установи къде се намира
същият и да извърши съответните корекции в размера на задължението.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, в която оспорва наличието на предпоставките на чл.103 от ЗЗД за
допустимост на прихващането, т.е. да е налице хипотеза, в която две лица си
дължат пари или еднородни и заместими вещи и вземанията да са изискуеми и
ликвидни.
На първо място ищецът оспорва
наличието на насрещно вземане на ответника и твърдението, че не е предприел
действия за защита на правата на кредитополучателя във връзка с изчезналото
зърно. Оспорва и твърдението, че ответникът е узнал за изчезването на зърното
едва през 2016г. и в тази връзка прави възражение за погасяване на насрещните
му права, поради изтекла давност.
В допълнителната искова молба се
подчертава, че срокът на договора за влог в публичен склад е изтекъл на
07.09.2012г. и на тази дата влогодателят е следвало да изнесе слънчогледа или
да подпише анекс към договора за влог, което той не е сторил. От страна на
ищеца е направено предявяване за плащане на складовия запис спрямо ответника и
влогоприемателя и в резултат от неплащането от нотариус С.П. са издадени пет
констативни протокола за извършен протест поради неплащане от 12.07.2012г. От
издаването на констативните протоколи са изминали повече от 5 години, т.е.
насрещните права на ответника са погасени по давност.
На следващо място ищецът твърди, че
е предприел всички действия по предявяване на складовите записи и реализирането
на правата по ценните книги. В тази връзка с друг клиент на банката от
публичния склад "Агрикул Ленд"ООД е поискано извършване на продажба
на вложеното зърно, но същият е отговорил, че заложеното зърно е предадено на
разпореждане на "Тедвик Сийдс"ООД, но въпреки че са били изискани,
документи за предаването не са били представени на ищеца. След получения
отговор представители на ищеца са извършили проверка на място и са установили
действителната липса на вложеното зърно, сезиран е надзорния орган за дейността
на публичните складове - Национална служба "Зърно"и Районна
прокуратура-Монтана, но и двете институции са отказали да образуват проверка.
Ищецът твърди, че е изпратил и
искане за изплащане на обезщетение за изискуеми вземания на основание чл.12,
вр. чл.15 от Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд за
публични складове за съхранение на зърно и чл.9а от Закона за съхранение и
търговия със зърно. Искането е отправено до Гаранционен фонд "Зърно"
с копие до Национална служба по зърното и Министерство на земеделието и
храните, но поради отказ на гаранционния фонд да получи искането, същото е изпратено повторно с нотариална покана. С уведомително писмо
изх.№17/28.09.2012г. Гаранционен фонд "Зърно" е отказал да изплати
претендираните обезщетения поради липса на нормативните основания за това.
Поради липсата на мотиви за отказа ищецът е изискал протокол от общото събрание
на Съвета на участниците, но отговор не е получен. За направения отказ за
плащане със сигнал от 01.11.2012г. е сезирана Софийска районна прокуратура,
която е отказала да образува досъдебно производство. Претенцията повторно е
предявена пред Гаранционен фонд "Зърно", но е последвал втори немотивиран
отказ изх.№02/16.01.2015г.
Ищецът сочи, че по негова молба е
открито производство по несъстоятелност за "Агрикул Ленд"ООД,
дружеството е обявено в несъстоятелност и е заличено от търговския регистър.
Изложеното дава основание на ищеца
да поддържа, че е положил всички необходими усилия за реализиране на
обезпечението. Обръща внимание и на това, че със Закона за закриване на
Националната служба по зърното Гаранционен фонд "Зърно" е закрит.
Ответникът е представил допълнителен
отговор, в който пояснява, че ищецът дължи грижата на добрия стопанин по
отношение на предоставените му в залог вещи и правопораждащият факт за
търсенето на отговорност е неговото виновно бездействие, състоящо се в това, че
не е уведомил ответника за констатираната липса на зърното и не е предприел
адекватни действия за реализиране на правата си спрямо обезпечението.
В допълнителния отговор е оспорено
твърдението на ищеца за погасяване на насрещното вземане поради изтекла
давност, като отново се поддържа, че веднага след като е узнал за липсата на
зърното, ответникът е отправил до ищеца покана да установи негово
местонахождение.
При така
установеното от фактическа страна съдът приема следното:
По допустимостта на иска по чл.422 ГПК: Ищецът има качеството на кредитор по Заповед №291 за изпълнение парично
задължение по чл.417 ГПК от 07.02.2017г, издадена по ч.гр.д. №417/2018г по
описа на ВрРС, по която длъжникът, който е ответник по настоящия иск, е
възразил по реда на чл. 414 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е допустим.
За доказване на предявения
установителен иск от страна на ищеца са представени следните доказателства Договор
за предоставяне на банков кредит срещу складов запис №060-88/12.09.2011г.,
анекси от 03.08.2012г., 21.12.2012г., 29.03.2013г. и 26.08.2013г., заявление по
чл.417 от ГПК, изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№417/2018г. на РС-Враца,
молба за образуване на изпълнително дело, съобщение на РС-Враца от 30.07.2018г.
С определение №753 от 10.12.2018г, съдът
е приел въз основа на изложеното от
страните в разменените книжа, че между тях липсва спор относно сключването на
процесния договор за банков кредит и анексите към него и е разпределил
доказателствената тежест между страните.
По
искане на ищеца е допусната и изслушана
съдебно счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се приема
от съда, като обективно и компетентно. Вещото лице е
установило, че кредитната сума е изцяло усвоена от ответника еднократно, така
както е уговорено. Усвояването е извършено на 12.09.2011г по разплащателната
сметка на ответника открита "МКБ Юниюнбанк" АД. Банката е осчетоводила
операцията по отпускането и усвояването на кредита на същата дата 12.09.2011г.
Договорената и усвоена от ответника сума е 324 967,00лева. Към 28.02.2014г,
когато е крайния срок а погасяване на кредита, съгласно подписания от страните анекс
№4 от 26.08.2013г, дългът на "Трейд Агро" за главница възлиза на
сумата от 313 423,99лева. Вещото лице е установило още, че в периода от
28.02.2014г. до 06.02.2018г./датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ по сметката на кредитополучателя не са внасяни суми, с които да се изплати задължението по просрочената главница
от 313 423,99лева. Вещото лице е изчислило и размера на неплатените от
ответника редовна/възнаградителна/ и наказателна лихви, както и на таксите за
просрочие. Според вещото лице длъжимата лихва за просрочената главница в
периода от 05.02.2015г до 05.02.2018г е в размер на 176 688,42лева, а таксата
съгласно т.8.3 от Договора е в размер на 6449,34 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и изявленията на страните се
установи по несъмнен начин, че между "Първа инвестиционна банка"АД,
ЕИК ***, в качеството на универсален правоприемник на "Юнионбанк"ЕАД и "Трейд Агро"ЕООД, ЕИК ***, е съществувало валидно облигационно
правоотношение. Съдържанието му е подробно регламентирано в приетия Договор за предоставяне на банков кредит
срещу складов запис №060-88/12.09.2011г., анекси от 03.08.2012г., 21.12.2012г.,
29.03.2013г. и 26.08.2013г. От кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че кредитодателят е изпълнил точно
задълженията си по този договор. При това положение
следва да се приеме, че в тежест на ответника
кредитополучател е възникнало насрещното задължение
да погасява главницата и лихвата съобразно
уговореното, но той е извършил само частични плащания. Размерът на неизплатените суми по договора се установяват от кредитирано заключение на вещото лице и
съвпада изцяло с този по исковата молба.
С определение №753 от 10.12.2018г е прието за съвместно разглеждане, направеното
от ответника възражение за прихващане със сумата 1 021 339.90лв.,
представляваща паричната равностойност на 1 230.53 тона черен маслодаен
слънчоглед, реколта 2011г.
За
доказване на фактите и обстоятелствата във връзка с претендираното насрещно
вземане на ответника, същият с отговора си на исковата молба е представил заверено копие от договор за цесия от 12.09.2011г., с който за обезпечаване на вземанията на
банката за разноски, лихви и главница по процесниая договор за кредит ответното
дружество е прехвърлило на "МКБ Юнионбанк"АД бъдещите си вземания по
чл.15, ал.1, т.1 и 2, вр. чл.12 от Наредба за условията и реда за създаване на
гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите
функции.
Представен е протокол от 12.09.2011г., от който се установява, че ответникът е
предал на представител на "МКБ Юнионбанк"АД складов запис №010358 А-2008, издаден от Публичен склад
"Агрикул Ленд"ООД, зърнобаза Монтана, заложени в полза на ищеца.
В
представения договор за
влог на зърно в публичен склад от 07.09.2011г., сключен между ответника и "Агрикул Ленд"ООД е договорено влагането
от страна на ответника на 3 000 тона слънчогледово семе, реколта 2011г., качество, отговарящо на БДС.
Договорът е със срок на действие от 07.09.2011г до 07.09.2012г. В договора е предвидено
задължението на влогоприемателя по чл.575, ал.4 от ТЗ да застрахова от името и
за сметка на влогодателя вложеното зърно срещу определени застрахователни
рискове, но доказателства за застраховане на зърното не са представени.
Представени са 6 броя протоколи от
м.септември 2011г. за предаване на зърното на влогоприемателя.
По делото е представено становище на
Национална служба по зърното, с което във връзка с писмо на "Агрикул
Ленд"ООД от 27.04.2012г. дружеството-влогоприемател на заложения
слънчоглед е уведомено, че е извършена проверка и органолептична оценка, чиито
резултати са показали, че е наложително складираният слънчоглед и пшеница да се
изнесат и реализират незабавно с цел предотвратяване на похабяването на зърното
и намаляване на загубите. На 17.05.2012г. "МКБ Юнионбанк"АД е
уведомена от "Агрикул Ленд"ООД с
уведомително писмо, че във връзка със становището на Национална служба по зърното и с искане на банката за организиране на
продажба на заложеното зърно същото е предадено за разпореждане на "Тедвик
Сийдс"ООД с указание получените суми да постъпват по посочена от банката
банкова сметка.
***.05.2012г. констативен протокол се установява, че в публичния склад на "Агрикул Ленд"ООД,
зърнобаза - Монтана е извършена проверка на количеството зърно, реколта 2011г.
от служителя на Управление "Проблемни вземания" към "МКБ
Юнионбанк"АД В.И. и е установено, че към тази дата в публичния склад не е
имало пшеница и слънчоглед и зърното е изнесено от склада в началото на м.май
2012г.
Ответникът
с
депозирания отговор е представил по делото покана, получена от
ищеца на 17.02.2016г., както и изявление
за прихващане от 15.06.2016г.
В подкрепа на изложените в допълнителната
искова молба оспорвания на въражението за прихващане, ищецът е представил заверени копия от искане
изх.№02-201-2577/03.05.2012г., сигнал изх.№02-160-3058/19.05.2012г., сигнал
изх.№02-160-3057/19.05.2012г., постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, Жалба, Постановление от 03.10.2012г. по пр.№722/2012г. по описа
на ОП-Монтана, отговор на НСЗ вх.№01-620-6337/31.03.2013г., констативни
протоколи за извършен протест поради неплащане от 12.07.2012г., - 4 броя,
констативни протоколи от 11.07.2012г. - 2бр., искане
изх.№02-160-5624/22.08.2012г., нотариална покана от 04.09.2012г., писмо на
ГФ"Зърно" вх.№01-160-55668/01.10.2012г., сигнал
изх.№02-160-8723/01.11.2012г., писмо изх.№07-20356/22.12.2014г., становище
изх.№02/16.01.2015г., искане изх.№07-960/21.01.2015г. - 2бр., решения на
ОС-Монтана по т.д.№28/2015г. - 2бр.
От
представения сигнал от
19.05.2012г. е видно, че по повод предаването на вложеното в
публичния склад зърно на "Тедвик Сийдс"ООД, ищецът е уведомил Национална служба по зърното, че
"Агрикул Ленд"ООД няма право да предава зърното на трето лице преди
да извърши продажба чрез публичен търг с явно наддаване и да предаде на банката
реализираните суми. НСЗ е уведомена, че на 18.05.2012г. представители на
"МКБ Юнионбанк"АД са извършили проверка в публичния склад в
гр.Монтана и са установили, че в помещенията липсват каквито и да е количества
и вид зърно. В писмото се настоява службата да извърши проверка и да предприеме
н еобходимитеадминистративни действия.
Представен е и сигнал от 18.05.2012г., до Районна прокуратура-Монтана, с който банката е поискала извършване на проверка във
връзка с противоправните действия на длъжностни лица от "Агрикул Ленд"ООД. В сигнала е посочено, че на 03.05.2012г. с нарочно писмо е поискала от
"Агрикул Ленд"ООД извършване на продажба на вложено в склада и
заложено в нейна полза зърно, на което е получила отговор за предаване на
зърното на разпореждане на "Тедвик Сийдс"ООД. Обърнала е внимание на
това, че публичният склад няма основание за такова предаване и е уведомила
прокуратурата за установената липса на зърното. С постановление от 22.08.2012г.,
прокуратурата е отказала за образува наказателно производство по образувана
преписка. Постановлението е обжалвано от "МКБ Юнионбанк"ООД с жалба
от 04.09.2012г., но с постановление на Окръжна прокуратура-Монтана от 03.10.2012г. постановлението на РП Монтана е потвърдено.
На 22.08.2012г. "МКБ
Юнионбанк"АД е отправила искане пред Гаранционен фонд "Зърно", в
което е уведомила фонда за събитията във връзка с влагането на заложено в нейна
полза зърно в публичен склад "Агрикул Ленд"ООД, за извършените от
последния неправомерни действия и за липсата на зърното и е направила искане за
изплащане на обезщетение в размер на 4 011 206.48лв., което й се следва в
качеството на легитимиран държател на складови записи, издадени от публичния
склад. На 04.09.2012г. на Гаранционен фонд "Зърно" е изпратена
нотариална покана.
Гаранционен фонд "Зърно" е
уведомил банката с писмо от 28.09.2012г., че на
27.09.2012г. е проведено извънредно събрание на Съвета на участниците, което е
взело решение на "МКБ Юнионбанк"АД да не се изплаща обезщетение, тъй
като не са налице нормативните основания за това. По повод искане на банката от
23.12.2014г. Гаранционен фонд "Зърно" със свое писмо от 19.01.2015г. е уведомило банката, че няма промяна в становището на
фонда по искането за изплащане на обезщетение. Във
връзка с теи
неправомерни според ищеца действия на фонда е депозиран сигнал пред Софийска районна прокуратура от
01.11.2012г.
Представено е решение на Окръжен
съд-Монтана от 20.07.2016г, постановено но т.д.№28/2015г., с което "Агрикул Ленд"ООД е обявено в несъстоятелност. С решение от 28.02.2018г. производството е
прекратено и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър.
Ищецът е представил заверени копия от шест складови записа и съставните им части - стоков запис
и заложен запис. Върху заложните записи са оформени редовни първи джира за
прехвърлянето им на "МКБ Юнионбанк"АД.
От представения Констативен протокол от
11.07.2012г. на нотариус Яна Цветкова, рег.№579 на НК с район на действие
Районен съд-Монтана, е видно, че поради липса на складов регистър и
представител на "Агрикул Ленд"ООД на адреса на зърнохранилището не е
осъществено предявяването за плащане на заложните записи, част от процесните
складови записи, издадени от публичния склад. На 12.07.2012г. от нотариус С.П.,
рег.№006 на НК с район на действие Районен съд-Враца са съставени констативни
протоколи за извършен протест поради неплащане по заложните записи.
Във връзка с направеното възражение
за прихващане от страна на ответника е поискано назначаването на съдебно-оценителна
експертиза. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и се приема
от съда, като обективно и компетентно. Вещото лице е посочило, че след
направено запитване до "Софийска стокова борса"АД, е получила отговор, в който е посочено, че пазарната цена на черен маслодаен
слънчоглед реколта 2011г през м.май
2012г е била
в диапазон
от 750,00лева до 840,00лева на тон без ДДС. Вещото лице е посочило средна
пазарна цена от 795лева на тон без ДДС и съответно е посочило, че цената на 1 230 тона черен маслодаен слънчоглед,
реколта 2011г. към 18.05.2012г. възлиза
на 978 271,34лв. без ДДС.
По
повод на възражението е изслушан и посочения от ответника свидетел Б.Л., който твърди,
че е управител на фирма "Топагро", която държи зърнобаза в
с.Вълчидръм. Свидетелят познава управителя на "Трейд Агро" К.П. от
събранията на Гаранционния фонд във Търново, където се събирали всички
представители на публични складове или управители. К. искал от свидетеля
вместимост да си съхранява негово зърно в зърнобазата в с.Вълчедръм, но му било
отказано, тъй като имали договори с други клиенти. На събранието във Велико
Търново, К. се запознал с представител на една от новооткритите бази в Монтана,
която е във входа на Монтана - "Агрикул Ленд". Предполага , че около
1000 тона е вложеното в склада количество зърно, тъй като това е количеството,
което е искал да съхранява в базата на свидетеля. На събранията в Търново на
Гаранционния фонд се коментирало, че има проблеми с два склада в Монтана в този
период. На една от проверките шефа на службата по зърно и фуражи Б.И. споделил
в базата на свидетеля в с.Вълчедръм, че има липси на зърно от "Агрикул
Ленд". Според свидетеля това е станало около 2015г., тъй като след тези
случаи ликвидирали службата по зърното и фуражите. В деня, в който разбрал за
тези липси звъннал К., който учудено реагирал, тъй като по принцип се знаело в
общественото пространство и на събранията, че зърното е преместено с протокол,
защото е имало някаква зараза и е преместено с протокол за почистване в друга
база с предписание да бъде възстановено с параметрите, с които е вложено от
страна на складодържателя. К. е споделял със свидетеля, че съответно банката с Гаранционния фонд нещо правят със
зърното и той не е бил уведомяван
дефакто, че зърното е изчезнало. Когато казал на К., той реагирал смутено,
понеже си мислел, че банката контролира ситуацията.
По основателността на направеното от
ответника процесуално възражение за прихващане съдът взе предвид следното:
Вземанията на ищеца по процесния
договор за банков кредит са обезпечени със залог върху зърно, което ответника от
своя страна е вложил в публичен склад по силата на
договор за влог на зърно в публичен склад от 07.09.2011г., сключен между него и "Агрикул Ленд" ООД. Договорът за влог е сключен за
определен срок За
изпълнение на задълженията по този договор ответникът е представил 6 броя протоколи от м.септември
2011г. за предаване на зърното на влогоприемателя. Тези протоколи са оспорени от ищеца, но влогоприемателят с издадените от него складови записи е удостоверил внасянето от страна на ответника на
посочените в протоколите количества зърно.
Складовият запис е ценна книга на заповед,
която се издава от влогоприемателя по договор за влог на стоки в публичен склад
по искане на влогодателя. Състои се от две части — стоков запис, наричан още
цедула, и заложен запис — варант. Складовият запис има задължително съдържание
и на практика преповтаря съдържанието на договора за влог на стоки в публичен
склад. Целта на складовия запис е да замести вложената стока в търговския
оборот. Стоковият запис материализира правото на собственост върху вложената
стока, а заложният запис — залог върху нея. Те могат да се отчуждават както
заедно, така и самостоятелно един от друг посредством джиросване, като не е
необходимо стоката да сменя своето местоположение. Ако се прехвърлят заедно, то
върху новия титуляр преминава едно необременено право на собственост, тъй като
никой не може да е собственик на вещта и едновременно да има и залог върху нея.
Джирото се поставя на гърба на стоковия запис и се датира, което е задължителен
елемент, или джирото не може да породи своето транспортно действие.
Възможно е да се джироса само заложният
запис. В такъв случай, в полза на лицето, което го придобие, се учредява залог
върху стоката, което става обикновено срещу даден заем на нейния собственик.
Първото джиро задължително трябва да съдържа размера на обезпечения заем,
лихвата, падежа, името и адреса на кредитора. Следващите джира могат да бъдат и
бланкови. Първия джиратор е длъжен да поиска вписване на залога в складовия
регистър, воден от влогоприемателя, и в складовия запис. Чрез този двоен запис
джираторите само по стоковия запис се информират, че придобиват вещ, върху
която има учреден залог. Но дори и това вписване да не се извърши,
прехвърлянето само на стоковия запис е достатъчно доказателство, че правото на
собственост е обременено.
В настоящия случай сме изправени именно пред втората
хипотеза, тъй като са джиросани само заложните записи. В стоковите записи е
отразено наличието на учреден залог. Доказателства за вписване на залога
в складовия регистър на влогоприемателя "Агрикул Ленд"ООД по делото
не са представени. Не са
представени и доказателства, че издадените складови записа са вписани в регистъра на публичния склад, тъкмо обратното е удостоверил
нотариусът при предявяването на ценните книги за плащане.
При настъпване на падежа на заема, за който е
учреден залогът, посредством заложния запис, кредиторът може да иска плащане
както от титуляра на стоковия запис, така и от влогоприемателя. При неплащане трябва да се извърши
протест, след който за заложния кредитор възникват следните права: да продаде
стоката и да се удовлетвори от цената, а ако сумата е недостатъчна, той има
регресни права до пълния размер на сумата срещу джирантите по заложния запис и
срещу джирантите по стоковия запис след разделянето, т.е. към онези държатели
на стоковия запис, на които залогът е противопоставим. Всички длъжници по
стоковия и по заложния запис отговарят солидарно. Ако заложният кредитор не
извърши протеста в срок или не продаде стоката в 20-дневен срок след протеста,
той губи правата си против джирантите по заложния запис. В тази хипотеза му
остава регреса срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.В случоая кредиторът е поискал плащане от влогоприемателя, като по надлежния ред са оформени
предявяването им за плащане и на протестите поради неплащане.
Представените от ищеца писмени
доказателства опровергават твърдението на ответника за бездействие от негова
страна в качеството на държател на складовите записи при действието на Закона
за съхранение и търговия със зърно/отм. ДВ бр.57 от 28.07.2015г./ и на
Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните
складове за съхранение на зърно. Незабавно след установяване на липсата на
заложеното зърно ищецът е сигнализирал Национална служба "Зърно" и
прокуратурата за неправомерното поведение на публичния склад и предаването на
заложеното зърно на трето за правоотношението лице. Предявена е претенция за
заплащане на обезщетение пред гаранционния фонд, който е постановил два
последователни отказа. Инициирал е и производство по несъстоятелност срещу
търговското дружество-влогоприемател, което е приключило със заличаването му от
търговския регистър.
Изложеното дава основание на съда да
приеме за недоказано твърдението на ответника за виновно бездействие на ищеца,
което му е причинило вреди, настъпили в резултат от изчезването на зърното,
предмет на учредения за обезпечаване на кредита залог.
Дори да бе основателна и доказана,
насрещната претенция на ответника е погасена, поради изтичане на давностния срок
по чл.110 от ЗЗД. Доводите на ответната страна, че претенцията не е погасена по
давност, тъй като е узнала за липсата на зърното едва през 2016г. е недоказана. Показанията на
доведения от ответника свидетел Б.Л. не са точни и конкретни, поради което не
могат да бъдат ценени. Следва да се отбележи още, че
свидетелят съгласно данните в търговския регистър от 07.08.2013г не е управител
на посоченото дружество "ТОПАГРО" ЕООД и сочените от него данни за
получени сведения през 2015г няма как да бъдат ценени. На следващо място съдът взе предвид и факта,
че договора за влог в публичния склад
е със срок , който е изтекъл на 07.09.2012г. и не е продължен. От това
следва, че след този момент вложеното зърно е следвало да се върне на
влогодателя. След изтичането на срока по договора за влог ответникът не може да
се позове на прехвърлянето на правата върху издадените от публичния склад
складови записи, за да обоснове защитната си позиция за загубване на правата
върху предмета на залога, чийто собственик не е престанал да бъде.
По тези съображения съдът приема, че
възражението за прихващане е неоснователно и недоказано, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
По
отношение на разноските
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В случая
предвид факта, че установителния иск е основателен и доказан по размер, то
разноските в заповедното производства в размер на 9 790,01лева следва да бъдат
възложени на длъжника по заповедта.
При този изход на делото на основание чл.78
ал.1 ГПК на ищеца се следват и направените в настоящото производство деловодни
разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК. Ищецът претендира заплащане
на съдебни разноски от 10 240,01лева, от които 9 740,01лева - платена държавна
такса и 500лева възнаграждение на вещото лице. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер на
450,00лева. На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В случая
юрисконсултското възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во
от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ е в размер на 450лева
Така мотивиран, Врачанският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено, че "Трейд Агро"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул.*** дължи на "Първа инвестиционна банка"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, сумата 313
423.99лв, представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на
банков кредит срещу складов запис №060-88І12.09.2011г. и анекси към него,
сумата от 167 077.16лв, представляваща обезщетение за забава за просрочени
плащания за периода 05.02.2015г.- 05.02.2018г. вкл. и сумата от 6 449.34лв,
представляваща такса, начислена на основание Раздел ІІІ, т.8.3 от договора,, за
които суми по ч.гр.д.№417/2018г. по описа на РС-Враца са издадени Заповед
№291/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 07.02.2018г.
ОСЪЖДА
"Трейд Агро" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.*** да заплати на "Първа инвестиционна банка"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.*** сумата от 9 740,01лева -
разноски за държавна такса по заповедното производство и сумата от 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, сумата от 10
240,01лева, представляваща разноски по настоящото дело за внесени държавна
такса и депозит за вещо лице, както и сумата от 450,00лв. / четиристотин и
петдесет лева/ юрисконсулско възнагражение за процесуално представителство и
защита по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: