№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
|
|
при секретаря |
Анна
Димитрова |
и с участието |
|
на прокурора |
Владислав Томов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
|
адм. дело № 2345/2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за
защита на потребителите /КЗП/ против Решение № 260003/01.09.2020г. на Районен
съд - Девня, IV-ти състав, постановено по НАХД № 166/2020г. по описа на
същия съд, с което е отменено НП № В-0047230 от 20.05.2020г. на директора на РД
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл.15, т.3 и на основание
чл.37, ал.2 от Наредба за дейността на заложните къщи, на „////“ ЕООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Със същото решение в
полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 100лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното
решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че търговецът
е извършил нарушение на чл.15, т.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи.
Сочи, че банковата дебитна карта е платежен инструмент по смисъла на §1, т.30 от
Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и съгласно чл.75, т.1
от ЗПУПС ползвателят е длъжен да го използва в съответствие с условията за
неговото издаване и използване. Предвид специалната регулация на платежните
инструменти, банковата дебитна карта не подлежи на търговия, поради което като
е приело като обезпечение дебитна карта, дружеството е извършило нарушение на
чл.15, т.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, което правилно е
санкционирано на основание чл.36, ал.2 от Наредбата. Твърди, че РС-Девня
незаконосъобразно е приел, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, т.к.
от доводите във въззивната жалба е видно, че същото е разбирало за какво
нарушение е ангажирана отговорността му и въз основа на кои факти следва да
организира защитата си. Излага подробни съображения за неправилност на обжалваното
решение и в представено по делото писмено становище С.д. № 13821/06.11.2020г.
Иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение срещу
размера на претендираните от ответника разноски.
Ответникът – „////“ ЕООД, не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна РС - Девня е установил, че
на 17.10.2019г. била извършена съвместна проверка от органите на МВР и КЗП на
обект – заложна къща, собственост на „////“ ЕООД. При проверката било
установено, че със заложен билет № 4361/17.10.2019г. е приета като обезпечение
към заем от 450лв. дебитна карта, издадена от Банка „ДСК“ на името на М И И,
със срок на валидност 08/2020г. Проверяващият екип приел, че дружеството е
извършило нарушение на чл.15, т.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи,
за което е съставен АУАН
№ К-0047230/13.01.2020г., а въз основа на него е издадено НП №
В-0047230/20.05.2020г., с което на основание чл.37, ал.2 от същата наредба на „////“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
От правна страна РС – Девня е приел, че НП е
издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, но
са допуснати нарушения при описание на нарушението в АУАН и НП, с което е
нарушено правото на защита. Прието е, че посочената като нарушена разпоредба на
чл.15, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи е бланкетна и не
съдържа конкретно правило за поведение, поради което следва да бъде разгледана
във връзка с друг нормативен акт, който изрично забранява дебитните карти да
бъдат предмет на залог. Законосъобразното издаване на НП изисква също нормите,
запълващи съдържанието на бланкетната разпоредба да са съответни на допуснатото
нарушение, за да може нарушителят да разбере същността на административното
обвинение. В АУАН и НП са посочени разпоредби на ЗПУПС като нито една от тях не
е съответна на извършеното нарушение, нито пък очертава конкретен състав на
административно нарушение. Посочени са разпоредби, които регламентират
понятието платежен инструмент и задълженията на ползвателя на платежната
услуга, но нито една от цитираните норми няма относимост към процесния казус.
По изложените съображения е прието, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят
незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна.
Така постановеното решение е неправилно.
Отговорността на дружеството е
ангажирана на чл.15, т.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, според
която заложната къща не може да приема като обезпечение вещи, които не
отговарят на изискванията на специални закони за търговия с тях.
Правилно РС-Девня е приел, че
разпоредбата е бланкетна, но неправилно е приел, че в АУАН и НП не са посочени
конкретни законови разпоредби съответни на извършеното нарушение. Видно от АУАН
и НП отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на 17.10.2019г. е
приело като обезпечение към заем банкова дебитна карта, за което е издало
заложен билет № 4361/17.10.2019г. със заемател М И И.
Съгласна чл.2, т.19 от Регламент
(ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015г. относно
обменните такси за платежни операции, свързани с карти, „платежен инструмент”
означава персонализирано(и) устройство(а) и/или набор от процедури, договорени
между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и
използвани с цел даване на платежно нареждане. Дефиницията е привнесена в
националното законодателство с разпоредбата на § 1, т.30 от ДР на ЗПУПС.
Съгласно чл.2, т.15 от Регламент (ЕС) 2015/751 „платежна карта“ означава категория платежен инструмент,
който дава възможност на платеца да инициира операция с дебитна или кредитна
карта.
При така дадените дефиниции
без съмнение дебитната карта е платежен инструмент по смисъла на § 1, т.30 от ДР на ЗПУПС за който се прилагат
специфичните правила в закона, имащи за цел да се постигне законосъобразното
опериране с тях и защита на обществените отношения, свързани с нормалното
функциониране на паричната и кредитната система.
Издаването на платежни
инструменти е платежна услуга по смисъла на чл.4, т.5 от ЗПУПС, която може да
се осъществява само от платежна институция по смисъла на чл.5 от ЗПУПС,
лицензирана по реда на чл.10 от ЗПУПС. От своя страна ползвателите на платежни
услуги, които имат право да използват определен платежен инструмент, са длъжни
да го използват в съответствие с условията за
неговото издаване и използване, които трябва да са обективни,
недискриминационни и пропорционални – чл.75, т.1 от ЗПУПС.
Така въведеното задължение, ведно
със специфичните правила относими към доставчиците на платежни услуги и
вменените им отговорности по чл.76 – чл.82 от ЗПУПС, целят да се гарантира и
обезпечи автентичността и точното изпълнение на платежните операции, поради
което правилно в административнонаказателното производство е прието, че
банковата дебитна карта не подлежи на търговия, не може да се преотстъпва, в
т.ч. залага като обезпечение за кредит.
След като по силата на
специалните правила, регламентирани в ЗПУПС банковата карта не може да бъде
обект на търговия, правилно АНО е приел, че „////“ ЕООД е извършило нарушение
на чл.15, т.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, т.к. не е имало
право да я приема като залог. Извършването на нарушението безспорно се
установява от издадения заложен билет № 4361/17.10.2019г. и правилно е
санкционирано на основание чл.37, ал.2 от същата наредба.
Като е стигнал до други правни
изводи РС-Девня е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление.
При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза КЗП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева за всяка инстанция.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260003/01.09.2020г. на Районен съд – Девня, постановено по НАХД
№ 166/2020г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА
НП № В-0047230 от 20.05.2020г. на директора на РД
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл.15, т.3 и на основание
чл.37, ал.2 от Наредба за дейността на заложните къщи на „////“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Суворово, представлявано от управителя Л.Т.Д. е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв.
ОСЪЖДА
„////“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Суворово, представлявано от управителя Л.Т.Д. да
заплати на Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.