Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  гр. Добрич, 05.07.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав в публично заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ като  разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №1748/2020г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул. „Вл. Варненчик” №258, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК *********, представлявано и управлявано от Г. К., Б. Д. П., ЕГН **********, П. С. С., ЕГН ********** и Я. М. Д., чрез юрисконсулт Я. Н. срещу В.Д.В., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че В.Д. Д. дължи на ищеца следните суми, предмет на Заповед №318/13.03.2020г. по ч. гр. д. №538/2020г. по описа на ДРС, а именно: 5918.17лв., представляваща главница за отчетена и неплатена ел. енергия по фактура от 04.11.2019г., издадена за периода от 19.12.2017г. до 18.12.2018г. за обект на потребление, заведен с абонатен номер №**** и клиентски №**** находящ се на адрес: гр.Д., жк „***” №***, вх.***, ап.***, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 139.73 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното задължение, за периода от 04.11.2019г. до 07.02.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2019г. до окончателното изплащане  на задължението.

          В ИМ се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл. №*** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. №***, находящ се на адрес: гр.Д., жк „***” №**, вх.**, ап.**. Тези отношения между страните се регулирали от ОУ на ищцовото дружество, приети от КЕВР. Ответникът не е заплащал консумираната от него ел. енергия за периода от 19.12.2017г. до 18.12.2018г., поради което срещу Ш. М.ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК в ДРС за издаване на заповед за парично изпълнение на 19.02.2020г., въз основа на което е било образувано ч. гр. д. №***., по което е налице заповед за изпълнение и съдът е постановил Ш. К. да заплати на заявителя сумите от: 5918.17 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер №***, находящ се на адрес: гр.Д., жк.„***” №***, вх.***, ап.***, представлява главница за консумирана ел. енергия по една фактура, изд. на 04.11.2019г. за периода от 19.12.2017г. до 18.12.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 139.73 лв., от падежа на  фактурата /подробно визирана в заявлението по чл.410 от ГПК/ до 07.02.2020г., посочени подробно в извлечение от сметката на длъжника по клиентски №***, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.

Заповедта е била връчена лично на длъжника на 01.06.2020г. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК /на 11.06.2020г./ той е подал възражение срещу заповедта. С Разпореждане от 17.06.2020г., съдът по ч. гр. д. №538/2020г. е дал указания на заявителя да предяви искове срещу В. Д. в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок, ищцовото дружество е подало настоящата искова молба, като моли съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми на визираното основание в исковата молба. Претендират се и сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.

       С разпореждане от 31.08.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от В. Д. на 08.09.2020г.

       В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва исковете по основание и по размер, навежда твърдения, че между страните не е налице облигационна връзка, че титуляр на партидата е друго лице – Д. В.Д. и именно той е абонат на ищцовото дружество, а не ответника. Отделно от това, спорното правоотношение се е развило в период, в който ПИКЕЕ са били изцяло отменени и така, за доставчика на ел. енергия липсвала възможност да остойностява показания по скрит регистър по цени за техн. разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен потребител, съгл. чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Не можело да се установи, че към момента на монтиране на СТИ, показанията в скрития регистър са били нулеви, така в Протокола от 19.08.2015г. няма записани показания за регистри Т3 и Т4. Ответникът оспорва истинността и редовността на този протокол, както и на другите доказателства на ищеца, а именно: КП от 18.12.2018г., КП от 21.10.2019г. на БИМ, справка за потребление и фактури и извлечение от счетоводството на ищеца, защото в тях за потребител е посочено друго лице, а не ответника.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява, нито е депозирал писмено становище.

Ответникът се представлява по делото от адвокат Д.А., който  оспорва по основание и размер исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал.2 от ГПК във вр. чл.12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

        Видно от приложеното ч. гр. дело №***. на РС Д., по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №318/13.03.2020г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумите от: 5918.17лв. /пет хиляди деветстотин и осемнадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница за отчетена и неплатена ел. енергия по фактура №**********/04.11.2019г., издадена за периода от 19.12.2017г. до 18.12.2018г. за обект на потребление, заведен с абонатен номер №*** и клиентски №***, находящ се на адрес: гр.Д., жк „***” №***, вх.***, ап***, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 139.73 лв. /сто тридесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава в плащането на главното задължение, за периода от 04.11.2019г. до 07.02.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2019г. до окончателното изплащане  на задължението, както и разноски по делото: 121.16 лв. –дължима държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена лично на длъжника на 01.06.2020г., който в законоустановения срок е подал възражение, поради което съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск срещу Д., за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е съобщено на заявителя на 25.06.2020г. Видно от щемпела, положен върху исковата молба, същата е постъпила своевременно в ДРС на 27.07.2020г. /понеделник/ и е процесуално допустима.

От страна на ищеца по делото са представени следните доказателства: копия на костативен протокол №1202555/18.12.2018г., констативен протокол №2481/21.10.2019г. на БИМ, РО-Варна, становище за начисляване на ел. енергия от 29.10.2019г., справка за платени/неплатени фактури за обект с кл. №***, протокол за монтаж на електромер №***/19.08.2015г., писмо до Д. В., товарителници – 2 бр., заявление №***/12.11.2019г., Заявление №***/12.11.2019г., извлечение от сметка към 29.06.2020 г. по партида на Д. В. /л.18-19/, справка за потреблението към 29.06.2020 г. за обект с кл. №***, с адрес: гр.Д., жк „***” №***, фактура с №**********/04.11.2019г., в която фактура е начислена стойността на отчетената ел. енергия за съответния процесен период. 

Приети като доказателства по делото са и представените от ищеца в заповедното производство по ч. гр. д. №***/2020г. по описа на ДРС: Общи условия за продажба на електрическа енергия на «Енерго-Про Продажби» АД и решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР.

По делото е назначена и изслушана СТЕ, от заключението /л.109-112/ по която се установява, че процесният електромер е произведен през 2015г. и е монтиран в обекта с нулеви показания на 19.08.2015г., като е подлежал на последваща проверка през 2021г.

СТИ е директно свързан между електроразпределителната мрежа и обекта на потребление. Няма данни за повреда или за неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ към ел. разпределителната мрежа. СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и консуматорите и измерва с грешка до плю/минус 1%. Според записаното в т.5 от протокола от 21.10.2019г. на БИМ-Варна, количеството ел. енергия, записано в регистър 1.8.3 е преминало през измервателния уред, като е била извършена намеса в работата на електромера, изразяваща се в промяна на настройката на тарифните регистри – активиран за работа /в неустановен времеви интервал/ е допълнителен тарифен регистър 1.8.3, като същият е оставен в първоначалния режим на невизуализация. Промяната на състоянието на регистъра била софтуерно реализирана и не се дължала на физическа повреда на СТИ.

Математическите изчисления по корекционната процедура били аритметично точни.

Заключението на вещото лице не се оспорва от страните, съдът го приема за обективно и пълно, тъй като съответства на останалите доказателства по делото.

По делото е разпитан ищцовият свидетел Ж.П.Я. /в трудови правоотношения с «ЕРП-Север» АД/ /л.118-119/, чиито показания съдът кредитира като обективни и безпристрастни, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. Така, свидетелят посочва, че е участвал в проверката на процесното СТИ и потвърждава констатациите, отразени констативния протокол от 18.12.2018г., сочи, че подписът в протокола е негов, но заявява, че за конкретната проверка не си спомня нищо, защото е минало много време и е правил през годините много проверки, както в гр.Д., така и във В..

С оглед на така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1  ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника-ответник лично и в срок е подадено от него възражение, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите. С оглед на това, предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Периодът, в който са възникнали претендираните от ищеца задължения на ответника за потребена електроенергия, обхваща времето от 19.12.2018г. до 18.12.2019г. В този период са били в сила ОУДПЕЕ на ищеца, влезли в сила на 07.09.2014г., одобрени с  решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР /отменени впоследствие с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС/.

Съгласно чл.3 на ОУДПЕЕ, страни по общите условия са: „Енерго-про продажби” АД в качеството му на краен снабдител за определената, съгласно издадената му лицензия територия, така и всяко лице, отговарящо на условията в чл.2, т.1 и т.9 от ОУПЕЕ, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про Мрежи” АД, съгласно предвидения нормативно установен ред и което не е избрало друг доставчик на ел. енергия, наричано накратко клиент. Съгласно чл.2, т.1 на ОУПЕЕ на „Енерго-про продажби” АД, приети с решение на УС от 16.09.2013г., битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. В т.12 на чл.2 от ОУ се съдържа дефиниция на понятието „обект на потребление“, а именно: всеки обособен по отношение на измерването на електрическа енергия имот на клиент, в който се консумира електрическа енергия. Съгласно чл.6, ал.4 на ОУ страна в отношенията с дружеството е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал.2 или ал.3 и всички фактури се издават на негово име, като същият е длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ.

         Основният спорен въпрос по делото е следният: дали към датата на начисляване на задълженията по процесната фактура между страните по делото: „Енерго Про Продажи“ АД от една страна и В.В. – от друга, е имало договорни отношения за доставка на електроенергия за обект на потребление с адрес: гр. Д., жк „***” №***, вх.***, ап.***.

От приетите по делото доказателства се установява, че считано от 12.12.2001г., собственик на процесния имот е ответникът В.Д., а ползвател е неговия баща – Д. Д., който е бил такъв до смъртта си през 2011г.

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице, собственикът или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго про-продажби“ АД. Т.е. принципът е, че потребената в обекта ел. енергия се заплаща от собственика, но само ако са налице всички предпоставки, посочени в Общите условия.

Съгласно чл.17, т.3 ОУДПЕЕ, потребителят се задължава да съобщава на ищцовото дружество в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.12, ал.1 от общите условия, както и за промени, свързани със собствеността, относно обекта, в който се доставя електрическа енергия.

С Решение №205 от 28.02.2019г., постановено по гр. дело №439/2018г. по описа на ВКС, по реда на чл. 290  и сл. ГПК, ВКС е дал отговор на въпроса: „кой, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно основание?“, като е приел, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ.

Следователно, независимо на чие име се води партидата в електро-снабдителното предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл. 17 от Общите условия, новият собственик дължи заплащане на начислената ел. енергия за периода, следваш датата, на която е станало прехвърлянето на собствеността.

Безспорно е, че собственик на процесното жилище /обект на потребление на ел. енергия/ е ответникът, видно от приложения на л.93 по делото нот. акт за дарение №191, том ХХІV, дело №5292/2001г. по описа на СВ-Д.. Така, от този акт се установява, че процесният апартамент е дарен от роднини на ответника, между които и баща му Д. В.Д., като последният си е запазил пожизнено право на ползване. Д. В. е починал на ***., видно от удостоверение за наследници /л.83/, изд. на ***. от Община град Д.. Негови наследници са преживялата му съпруга В. О. и двете му деца – ответникът В.Д. и П. Д.. Партидата за ел. енергия за процесния имот при ищеца се е водила на името на Д. Д. /ползвател в обекта от 2001г. до 2011г./ до 12.11.2019г., когато ответникът е подал заявлениея до ЕРП Север АД за смяна на титуляра на партидата и е приложил към тях нот. акт от 2001г., с който се легитимира като собственик на имота и в който живее /така, на същия този адрес лично са му връчени съдебни книжа по ч. гр. д. №***. и по настоящото дело – л.39/. Считано от 12.11.2019г. В.Д. и до днес е титуляр на тази партида.

От направените справки в НБД и от изискани документи от Община гр.Д. /л.81-82/ е видно, че ответникът В. В., от раждането си /***г./ до сега се води по постоянен и настоящ адрес само на процесния, а именно: гр.Д., жк „***” №***, вх.***, ап.***, т.е. през годините, той не го е сменял, нито е заявявал друг адрес, освен този, при издаване на личните си документи.

 Съгласно разпоредбите на чл.16, ал.1, т.3 от ОУ, в шестмесечен срок от промяна на някое от обстоятелствата по чл.9, ал.1 – при смяна на собственосттта на имота или ползвателя, клиентът е длъжен да уведоми писмено „Енерго-про” АД за тази промяна, което в конкретния случай е сторено в края на 2019г., т.е. близо осем години след смъртта на ползвателя на имота и 18г. след смяната на собствеността на жилището.

С оглед гореизложеното, налице е недобросъвестно поведение от страна на ответника, от което той не може да черпи права, затова съдът приема, че в процесния период /19.12.2017г. – 18.12.2018г./ между страните е съществувало  облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия.

От представената от ищеца справка за потребление и заключението на експертизата безспорно се установи, че претендираните със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба сума по процесната фактура е начислени в резултат на корекционна процедура и съобразно утвърдените от ДКЕВР цени. Следователно, в периода от 19.12.2017г. до 18.12.2018г.  е налице потребена електроенергия в процесния обект на ответника, чието заплащане той дължи на ищеца. Съгласно чл.16, т.2 от ОУПЕЕ, клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Съгласно чл.28, ал.5 от Общите условия, неполучаването на фактурите не освобождава клиента от задължението му да заплаща дължимите суми в срока по чл.29 от ОУПЕЕ /20 дни след издаване на фактурата/. При това положение, потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Поради гореизложеното, съдът приема, че ищецът доказа по основание и размер наличието на вземането си за потребена електрическа енергия по фактура №**********/04.11.2019г., на обща стойност 5918.17 лева. С оглед установените правила за разпределяне на доказателствената тежест и непредставянето на доказателства от ответната страна за настъпили факти, погасяващи претендираните вземания, съдът приема, че не е извършено плащане на вземанията по цитираната по-горе фактура.

Затова, предявеният главен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан за претендирания размер от 5918.17 лева.

Предвид основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и иска за заплащане на мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на главното задължение, по правилото на чл. 86 от ЗЗД и чл.32 от ОУПЕЕ, съгласно което, в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението. Съдът служебно, с помощта на ел. калкулатор изчисли размерът на мораторната лихва за забава за периода от 14.11.2019 г. до 07.02.2020г., който е 139.73 лева, която цифра съответства на ищцовата претенция, поради което, съдът следва да го уважи за тази сума, заявена и с исковата молба.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството по делото, както следва: 165.56 лв. – внесена държавна такса /л.31/; 768.00 лв. - адвокатско възнаграждение /л.62-68/ и 250,00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ /л.103/, или всичко 1183.56 лева.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адв. хонорар на ищцовия адвокат на чл.78, ал.5 ГПК, по което съдът дължи произнасяне. Отчитайки правната и фактическа сложност на делото, която не е висока, предвид множеството аналогични дела, водени в ДРС, броя на редовно проведените съдебни заседания, а именно: три, вида на извършените процесуални действия /събрани гласни и писмени доказателства/, цената на двата иска /общо в размер на 6057.90 лв./ и чл.7, ал.2, т.3 от  НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, минималното адв. възнаграждение е в размер на 632.89 лв., а в списъка за разноски по чл.80 от ГПК, предсатвен от ищеца и от фактура №20630/01.07.2020г. /л.65/ е видно, че уговореното възнаграждение е в размер на 640.00 лв. /т.е. с 8 лева повече от минималното/, върху което е начислен 20% ДДС и така окончателно размерът на адв. хонорар е 768.00 лв., т.е. на установения минимум, поради което, възражението на ответника, следва да бъде оставено без уважение.

Съобразно приетото в т.12 от ТР№4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските направени в заповедното производство, като съобразно изхода от спора. Ето защо, при този изход на процеса и на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на 171.16 лв., от които: 121.16 лв. – държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Така общият размер на разноските, които ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца възлизат на 1354.76 лв.

Мотивиран от горните съображения, съдът

        

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА  за установено в отношенията между страните, че ответникът В.Д.В., ЕГН **********,*** дължи на ищеца ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,  ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г.К., сумите от: 5918.17лв. /пет хиляди деветстотин и осемнадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница за отчетена и неплатена ел. енергия по фактура №**********/04.11.2019г., издадена за периода от 19.12.2017г. до 18.12.2018г. за обект на потребление, заведен с абонатен номер №**** и клиентски №***, находящ се на адрес: гр.Д., жк „***” №***, вх.***, ап.***, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 139.73 лв. /сто тридесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава в плащането на главното задължение, за периода от 04.11.2019г. до 07.02.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2019г. до окончателното изплащане  на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №318/13.03.2020г. по ч. гр. д. №538/2020г. на РС Д., на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1  ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,***, да заплати на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,  ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., сумата 1354.76 лв. /хиляда триста петдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото исково производство /1183.56 лв./ и в заповедното производство по ч. гр. д. №538/2020г. по описа на Районен съд Добрич /171.16 лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Добрич с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: