Решение по дело №168/2019 на Районен съд - Габрово

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                № 164

 

                                  гр. Габрово 16.04.2019 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 168 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на ответника по договор за снабдяване с ел. енергия за обект находящ се в Община Габрово, село Брънеците с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Ответникът "Енерго-про Продажби" АД се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2808 от 21.07.2017 г. издадена по ч. гр. д. № 1650/2017 г. по описа на ГРС за претендирано от него вземане в общ размер от 269,27 лв. по фактури с номера както следва:ФП0147158016/30.12.2011 г.;ФП **********/31.1.2012 г.;ФП **********/29.02.2012 г;ФП **********/30.03.2012. г. и ТП **********/08.10.2012.

В законния срок ищецът е възразил срещу горната заповед, като се е позовал на изтекла погасителна давност.

С определение № 3699/27.09.2017 г. по ч. гр. д. 1650/2017 г. на ГРС, предвид факта че "Енерго-про Продажби" АД не е предявило иска по чл. 422 от ГПК, съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.

Междувременно ответникът "Енерго-про Продажби" АД е спрял електрозахранването на ищеца, който от своя страна след прекратяването на ч. гр. д. 1650/2017 г. на ГРС е поискал възстановянето му, на което искане ответникът с писмо изх. № 4880015/20.07.2018 г. му отговаря, че съдът не се е произнесъл по дължимостта на сумите по горната фактура.

Тези факти и обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца да установи по отношение на ответника, че не му дължи плащане по гореописаните фактури по причина, че вземането на ответника е погасено след изтичането на три годишната давност.

С оглед на изложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което да признаеза установено по отношение на "ЕНЕРГО ПРО Продажби" АД,, че П.Т.С. не дължи претендираната от ответното дружество по фактури №№ ФП **********/30.12.2011 г.; ФП **********/31.1.2012 г.; ФП **********/29.02.2012 г; ФП **********/30.03.2012. г. и ТП **********/08.10.2012г. в общ размер на 269,27 лв., представляваща вземане за доставена ел. енергия на обект на снабдяване, находящ се в Община Габрово, село Брънеците с клиентски № ********** и абонатен № ********** като погасена по давност.

Претендира се за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски направените съдебни и деловодни разноски.

В установения от закона срок е постъпил отговор от ответника "ЕНЕРГО ПРО Продажби" АД, който заявява, че искът е недопустим,

Съображенията му за това са, че през 2017 г. пред PC- Габрово срещу ищеца е образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК под № 1650/2017 г. във връзка със съществуващи задължения по отношение на дружеството за консумирана, но незаплатена ел.енергия по описаните в исковата молба фактури. Издадена е Заповед за изпълнение №2808/21.07.2017 г. В резултат на постъпило възражение и непредявяване от страна на дружеството на иск за съществуване на вземането, издадената заповед за изпълнение е обезсилена с Определение 3699/27.09.2017г.

При тези обстоятелства за длъжника - ищец в настоящото производство, не съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на суми по обезсилена заповед по чл. 410 от ГПК. Правният интерес при установителните искове се обуславя от наличието на правен спор. В случая, издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1650/2017 г. по описа на PC Габрово е обезсилена, което обстоятелство изключва наличието на спор между страните, съответно и интереса на длъжника от отричането на дълга по съдебен ред.

Отделно от горното, длъжникът в заповедното производство е снабден с облекчена защита по чл. 414 от ГПК - като подаде възражение срещу заповедта за изпълнение в установения от закона срок, което не е длъжен да мотивира и което от своя страна е основание за заявителя да релевира и докаже вземанията си. Видно от събраните доказателства, ищецът се е възползвал от горната възможност и е оспорил вземанията, чрез възражение, в резултат от което и заповедта за изпълнение е обезсилена. При това положение дружеството - ответник не разполага с право на принудително изпълнение, с изпълнително основание и с изпълнителен титул за процесиите вземания, съответно ищецът няма никакъв интерес да ги оспорва. Предвиденият специален ред за защита на длъжника в заповедното производство - чрез възражения по чл. 414 или чл. 423 от ГПК, респ. чрез иск по чл. 424 от ГПК осигурява пълноценна защита на интересите му. Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния интерес на длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането /в този смисъл Определение № 15/10.01.2012 г. по ч.т.д. № 764/2011 г. на ВКС и Определение № 258/18.03.2010 г. по ч.т.д. № 68/2010 г. на ВКС/.

По изложените съображения, ответникът счита, че предявеният иск е процесуално недопустим, и моли да бъде прекратено производството по настоящото гр. дело № 168/2019 г. като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

На следващо място, позоваването  на изтекла погасителна давност представлява способ за материалноправна защита, в случаите, в които кредиторът потърси принудително изпълнение от длъжника след изтичане на определен в закона срок. По този начин в полза на длъжника се създава едно правоунищожаващо възражение. Недопустимо е това право да се реализира активно чрез иск, след като закона е предвидил, че неговото упражняване ще става единствено чрез възражение.

В случай, че доводите му не бъдат споделени, ответникът взема становище за неоснователност на предявения иск. По своето естество това е отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумите за реално доставена и консумирана ел. енергия. Без значение е, че ищецът е посочил като основание на иска това, че задълженията са погасени по давност. Тези твърдения не представляват основание на иска, защото при отрицателните установителни искове, за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е индивидуализиращ белег. Иск за признаване за установено несъществуването на вземането на кредитора е неоснователен по самите твърдения, при които е предявен - вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество - станало е естествено вземане. Отрицателният установителен иск няма конститутивни последици. Няма норма в закона, която да овластява длъжниците да предявяват искове за погасяване по давност на вземанията срещу тях.

     С оглед на изложеното се прави искане да бъде отхвърлен предявеният иск, като на ответника бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

По делото е приложено заверено копие от  Заповед за изпълнение на парично задължение № 2808/21.07.2017г. по ч. гр. д №  1650/2017г. на ГРС, с която е постановено  ищецът  П.Т.С. да заплати  на „Енерго про продажби” АД сумата  от 269.27 лева /двеста шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ главница за незаплатена електроенергия по фактури за периода от 30.12.2011г. – 08.10.2012г. за обект с абонатен номер ********** с адрес гр. Габрово, ул. „Алеко Константинов” № 36, ет.1 ап.2 по  клиентски номер ********** с адрес с. Брънеците, общ. Габрово, сумата от 133.02 лева /сто тридесет и три лева и две стотинки/ мораторна  лихва за периода от 25.01.2012г. – 04.07.2017г. и законната лихва върху главницата считано от 08.02.2017г. до изплащане на вземането, а също и 25.00 лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса по делото и 50.00 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Посочено е, че вземането произтича от Общи условия за продажба на електрическа енергия на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, валидни от 07.09.2014г и фактури с номера : ФП0*********/30.12.2011г.,ФП0*********/31.01.2012г.,ФП0*********/29.02.2012 г., ФП0148613313/30.03.2012г.  и ТП3300803265/08.10.2012г.

Видно от приложеното заверено копие от определение № 3699/27.09.2017г. по ч. гр. д №  1650/2017г. на ГРС  цитираната по- горе заповед е обезсилена, тъй като след постъпило и прието възражение по чл. 414 от ГПК, в законния срок по чл. 415 ал.2 от ГПК не е предявен иск за установяване съществуването на вземането.

Горните обстоятелства са безспорни между страните.

По делото е приложено и Писмо изх. № 488001/20.07.2018г., / изпратено на ищеца почти една година след прекратяване на частното дело по чл. 410 от ГПК/, с което „Енерго про продажби” АД позовавайки се на прекратеното частно гражданско дело е уведомило ищеца, че съдът не се е произнесъл по дължимостта или недължимостта на сумите, за които е издадена обезсилената Заповед № 2808/21.07.2017г. и поради това отказва възстановяването на електрозахранването на обекта на ищеца в с. Брънеците. Посочва се, че ел. захранването  ще бъде възстановено след погасяване на неплатените задължения и заплащане на такса „възстановяване на ел. захранването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия.

Ответникът независимо от разпределената тежест на доказване не е представил доказателства за възстановяване на електрозахранването на ищеца. От негова страна са представени фактурите, които са били предмет и на ч. гр. д № 1650/2017г. на ГРС : ФП0*********/30.12.2011г., ФП0*********/31.01.2012г.,ФП0*********/29.02.2012г.,ФП0148613313/30.03.2012г.  и ТП3300803265/08.10.2012г.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, т.к. за ищеца е налице правен интерес, от предявяването му : установяването със сила на присъдено нещо, че не дължи сумите претендирани  по ч. гр. д №  1650/2017г. на ГРС, което да му даде основание да иска възстановяването на ел. захранването на обекта му в с. Брънеците. 

Следва да се отбележи също така, че съгласно  практиката на ВКС клауза, която позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер е неравноправна на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването /решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО/. Именно такова условие - за заплащане на такса за възстановяване на ел. захранването, е поставено на ищеца в т. 3 от Писмо изх. № 488001/20.07.2018г.

От приложените фактури, подробно изброени по- горе се установява че вземанията по тях касаят  период от м. декември 2011г. до м. октомври 2012г. и тъй като тези вземания имат периодичен характер се погасяват с три годишна давност, т.е.  по отношение на тях е изтекла давността по чл.111 б. „в” от ЗЗД.

С оглед на изложеното предявения от ищеца отрицателен установителен иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 350.00  лева.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, представлявано от Георги Коршия, Яна Маринова Димитрова и Пламен Стоянов Стефанов, че П.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** партер – чрез адвокат Х.Б. НЕ ДЪЛЖИ сумата 269.27  лева /двеста шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/, главница за незаплатена електроенергия по фактури за периода от 30.12.2011г. – 08.10.2012г.,  поради ПОГАСЯВАНЕ на ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ, на осн. чл. 124 от ГПК.

ОСЪЖДА  ”ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, представлявано от Боян Михайлов Кършаков, Яна Маринова Димитрова и Пламен Стоянов Стефанов ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** партер – чрез адвокат Х.Б. сумата от 350.00  лева / триста и петдесет лева/ разноски по делото, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: *** : *** – „Първа инвестиционна банка” АД.

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :