№ 638
гр. Ямбол, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330101118 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК – гр. П., в
качеството на пълномощник на ищцата Р. Г. П. против ответника „Вивус БГ“ ЕООД - гр.
София.
С исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за кредит № *** г. с
ответното дружество, по силата на който ищцата получила сумата в размер на 800 лв. при
ГПР - 49.70 %, ГЛП – 40.97 %. Сочи се, че съгласно договора за кредит, ищцата е следвало
да заплати и допълнителна услуга, а именно „такса за разглеждане“ в размер на 165,04 лв.
Твърди се, че ищцата е погасила договора за кредит, като е заплатила съответно: главница
800 лв. и лихва - 10 лв. и „такса за разглеждане“ - 90 лв.
Поддържа се, че договорът е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, като сключен при
неспазване нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че допълнителната
крауза „такса разглеждане“ по процесният договор е нищожна на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД, както и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както
и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Претендира се в обобщение от съда да постанови решение, с което да приеме, че
договор за кредит № *** г., сключен от ищцата с „Вивус.БГ“ ЕООД е нищожен на осн.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в
условията на евентуалност, съдът да приеме, че „такса разглеждане“ по договора за кредит е
нищожна на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗД.
Предявен кумулативно с установителният иск е и осъдителен иск, с който на осн. чл.55,
1
ал.1 от ЗЗД, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 263,98 лева /след направено изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер/, представляваща недължимо платена по недействителен
договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност се предявява и
осъдителен иск с правно осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 226,93 лева /след направено изменение
на иска чрез увеличаване на неговия размер/, представляваща недължимо платена „такса
разглеждане“ по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който и на
подробно изложените в него съображения се оспорва изцяло исковата претенция за
прогласяване нищожност на договора за кредит, като неоснователна и недоказана.
По делото страните ангажират като писмени доказателства: зав. копие на адвокатско
пълномощно от 20.11.2023 г., зав. копие на договор за кредит № *** г. и зав. копие на Авизо
преводно нареждане; Анекс за допълнителна сума от 26.05.2023 г., договор за кредит № ***
г., ведно с Общи условия на договора за кредит, Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП от
26.05.2023 г. Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит).
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на 26.05.2023 год. ищцата Р. Г. П. в качеството на кредитополучател е
сключила с ответното дрежуство Вивус.БГ ЕООД в качеството на кредитор Договор за
кредит № ***, при следните условия по кредита: заемна сума – 800 лева; срок на погасяване
на кредита – 30 дни; стандартен лихвен процент – 40.97%; лихвен процент за срока на
кредита – 40.99%; сума на лихвата за срока на кредита – 26.95 лева; годишен процент на
разходите /ГПР/ - 49.6 %; *** 165,04 лева; обща дължима сума по кредита – 991.99 лева;
датата на получаване на сумата по кредита – 26.05.2023 год., както и падежа, датата на
връщане на сумата по кредита – 25.06.2023 год. С анекс за допълнителна сума от дата
26.05.2023 год. към договор за кредит № *** год., страните по договора са уговорили
допълнителна заемна сума по договора за кредит в размер на 300 лева; или общ размер на
кредита 1 100 лева, стандартен лихвен процент – 40.97%; лихвен процент за срока на
кредита, след отпускане на допълнителната сума – 40.96%; сума на лихвата за срока на
кредита, след отпускане на допълнителната сума – 37.05 лева; годишен процент на
разходите /ГПР/ - 49.6 %; ***, след отпускане на допълнителната сума - 226,93 лева; обща
дължима сума по кредита – 1363.98 лева; датата на получаване на първоначалната отпусната
сума по кредита и датата на получаване на допълнителната сума по анекса към договора за
кредит – 26.05.2023 год.
Сам ответника с отговора на исковата молба признава по същество, че задължението
2
по Договор за кредит № *** год. е погасено /на 22.06.2023 год. видно от представената
справка за размера на постъпила погасителна вноска/, като по сметки на Дружеството е
постъпило плащане в размер на 1364 лева, с което са били изцяло погасени, както следва:
главница – 1100 лева; договорна лихва – 37.05 лева и такса за допълнителна незадължителна
услуга за Бързо разглеждане – 226.93 лева, като остатък от 0.02 лева отчетен като надвнесен
и върнат обратно на ищцата.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
С исковата молба като предмет на процеса са въведени основания за нищожност на
Договор за кредит № *** год., а при условията на евентуалност основания за нищожност на
една от клаузите на Договора – таксата за бързо разглеждане, както и осъдителни искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени при условията на евентуалност за
осъждането на ответното дружество да заплати на ответницата, заплатена от нея без
основание по недействителен договор за кредит сума от 263,98 лева, представляваща сбора
от заплатените от ответницата по договора договорна лихва от 37.05 лева и *** от 226,93
лева /37.05+226.93=263.98/, респ. да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
226.93 лева, представляваща заплатена от ответницата без основание по договора въз основа
недействителна клауза от него, а именно – такса бързо разглеждане.
Така предявените искове съдът намери за допустими, като предявени от и срещу
процесуално легитимирани страни при липсата на отрицателни процесуални предпоставки
за упражняване правото на иск на ищцата.
Разгледани по същество съдът намери следното:
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени
изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че действително въпросната
клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по
3
облигационното отношение. Според представените Общи условия опциите при сключване
на договора за паричен заем са били две: или избиране приоритетно разглеждане и плащане
такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище от 15
минути до 2 часа след подаване на предложението за сключване на договор за заем или
обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе
становище в срок от 7 дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по-
кратък срок, заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.
Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер /видно от общите условия
изчислена спрямо заемната сума на кредита и срока на договора за кредит/, в случая 226,93
лева или около 1/5 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя.
С предвидените в Общите условия уговорки за дължима *** по същество се прехвърля
върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция по чл.16 ЗПК за предварителна оценка платежоспособността на
кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да
събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая предвидената такса за гарантирано бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит и неговото отпускане, включва /видно и от общите условия/ оценка и
на кредитоспособността, в тези по-кратки срокове, поради което е свързано с процедурата
по усвояване на кредита, респ. клаузата, която предвижда дължимостта му влиза в колизия с
повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК. В относимата уговорка на чл.4.2-4.4 от
Общите условия е предвидено, че срещу заплащане на съответната такса се гарантира бърза
„обработка“ на искането, което неименуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на
кредита, обхванато от императивната забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за
начисляване на допълнителни такси и комисионни. С тази такса кредиторът се домогва да
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна
услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на процесната сума от 226.93 лева, още
повече, че не е установена разликата между обикновеното и бързото разглеждане на
искането.
Предвид изложеното съдът намери, че посочената уговорка в договора за кредит е
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречието и с нормата на
чл.10а, ал.2 ЗПК.
Според правилото на чл.155 ЗПП нищожността на клаузи в потребителските договори
не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи.
Посеченото правило представлява националната правна норма, определяща изискванията по
чл.6, апр.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която неравноправните
клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно че договорът продължава да
4
действа за страните по останалите услови, когато може да се изпълнява и без неравноправни
клаузи. Макар кредиторът да е финансова институция и договорът за кредит да е възмезден,
не може да се счита, че същият е изцяло нищожен, при нищожност на клаузата за бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредит. Съдът счита, че нищожността на
определената договорна клауза не влече нищожност на договора изцяло. Или по друг начин
казано процесиня договор би се прилагал между страните по него, независимо дали
разглеждането на искането за отпускане на кредит от кредитора би се извършило за 15
минути, 2 часа или 7 дни, като кредитополучателя следва да върне заемната сума и
уговореното възнаграждение, от което се формира печалбата за небанковата финансова
институция, и което в случая е в абсолютен размер от 37,05 лева и при заемна сума от 1 100
лева, не може да се приеме, че е прекомерно и в нарушение на добрите нрави.
На горните съображения съдът намери, че предявения като главен установителен иск
да се приеме за установено, че Договор за кредит № *** год. сключен от Р. Г. П. в качеството
на кредитополучател с Вивус.БГ ЕООД в качеството на кредитор, е нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, следва
да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се уважи предявения при условията на евентуалност установителен иск като
бъде прогласена за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.10а ЗПК клаузата
на Договор за кредит № *** год. сключен от Р. Г. П. в качеството на кредитополучател с
Вивус.БГ ЕООД в качеството на кредитор, предвиждаща дължимост на „***“, предвиждаща
заплащане на възнаграждение в размер на 226,93 лева.
При този изход на делото, с оглед неуважаване на предявения главен установителен
иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, предявеният като главен по чл.55, ал.1 ЗЗД иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 263,98 лева, недължимо платена по
недействителен Договор за кредит № *** год. сключен от Р. Г. П. в качеството на
кредитополучател с Вивус.БГ ЕООД в качеството на кредитор, се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
С уважаване на предявения при условията на евентуалност усатновителен иск по чл.26,
ал.1 ЗЗД, то предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, с който се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 226,93 лева се явява
основателен и следва да се уважи на следните съображения:
Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, изисква предаване, съответно получаване
на нещо при начална липса на основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Поради това предпоставките за уважаване на този иск са две –
получаване на нещо и липса на основание. Претендираната по този иск сума от 226,93 лева
представлява недължимо платена от ищца по изначално нищожна клауза „***“ включена в
Договор за кредит № *** год. С оглед обстоятелството, че с отговора си на исковата молба
ответникът признава неизгоден за себе си факт, то съдът приема че уговорената по клаузата
„***“ престация в размер на 226,93 лева е реално изплатена по договора от ищцата на
ответното дружество.
5
Ето защо съдът намери, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата от 226,93 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза „***“
по Договор за кредит № *** год., сключен между страните по делото, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
направените по делото разноски. Същата е заплатила държавна такса в размер на 100 лева,
която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.
Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е
посочено, че тя се представлява безплатно от адвокат М. В. М. от АК П., с адрес на
кантората: гр.П., бул. “***, с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в изготвяне на искова молба за нищожност „такса разглеждане“ от Договор за кредит №
*** год. сключен с Вивус.БГ ЕООД, под формата на процесуално представителство, както и
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба по
чл.55, ал.1 ЗЗД срещу с Вивус.БГ ЕООД във връзка с Договор за кредит № *** год., под
формата на процесуално представителство. Посочено е още, че така уговореното
процесуалното представителство е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което в случая следва да бъде изчислено
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 400 лева за всеки един от уважените искове, за които е било
уговорено процесуалното представителство и които са уважени от съда, или в случая 960
лева с ДДС, тъй като видно от представеното удостоверение от НАП адв.М. М. е
регистрирано по ДДС лице от 11.04.2023 год.
Съдът не намира така определеното по размер адвокатско възнаграждение за
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената от
адв.М. на ищцата безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство
по делото по предявените от нея искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от адв. М. В. М. от АК П., с адрес на кантората и съдебен
адресат: гр.П., бул. “*** в качеството му на пълномощник на Р. Г. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я., жк.“*** против „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
6
управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З. С. Р. и А.
М., иск за признаване че Договор за кредит № *** год., сключен от Р. Г. П. в качеството на
кредитополучател с „Вивус.БГ“ ЕООД в качеството на кредитор, е нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, като
неоснователен.
ПРОВЪЗГЛАСЯВА нищожността на клаузата от Договор за кредит № *** год.,
сключен между Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., жк.“*** в качеството на кредитор и
„Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54 в качеството на кредитор, предвиждаща заплащане на „***“, на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.10а ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от адв. М. В. М. от АК П., с адрес на кантората и съдебен
адресат: гр.П., бул. “*** в качеството му на пълномощник на Р. Г. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я., жк.“*** против „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З. С. Р. и А.
М., иск да бъде осъден „Вивус.БГ“ ЕООД да заплати на Р. Г. П. сумата от 263,98 лева,
недължимо платена по недействителен Договор за кредит № *** год., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З. С.
Р. и А. М. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., жк.“*** сумата от
226,93 лева, представляваща недължимо платена по нищожна клауза „***“ по Договор за
кредит № *** год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 12.04.2024 год., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Вивус.БГ“ ЕООД гр. София с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Г. П. с ЕГН ********** сумата от 100,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, „Вивус.БГ“ ЕООД
гр. София с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от АК П., с адрес на кантората:
гр.П., бул. “***, адвокатско възнаграждение за осъществено на безплатно процесуално
представителство по делото в размер на 960,00 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7