Присъда по дело №475/2018 на Окръжен съд - Русе

ПРИСЪДА №

гр..........Р., 30.07...............................2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

..............................Р.нският............окръжен съд.................................................наказателна............колегия в.......открито….............

заседание на..................тридесети юли……………………….........................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и осемнадесета........................................................................година в състав:

Председател:....................Свилен Сирманов........................................

^{Съдебни заседатели:}.........М.Н.……….……………...........................................

..........Л.Г.…………….........................................

при секретаря........Светла Пеева…………………………...........................................................................................................................и в присъствието на

прокурора............................Николай Николов……………………………................................................като разгледа докладваното от

...............................................................................Свилен Сирманов................................................................................................н.о.х.дело № 475 по описа

за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:.............................................................................................

Р.н­с­ка ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия Т.К. Т., Т., роден на *** ***, Р., с постоянен адрес в с.гр с персонален № *****, с основно образование, женен, работи като ***** в *****, неосъждан, в това, че на 17.07.2018г., в землището на гр.Б., Област - Р., на кръгово кръстовище, намиращо се на км 51+800 от първокласен път I-5, дал дар - една банк­нота с номинал €50, с № *****, на стойност 97,79 лв., на длъжностни лица при Районна управление гр.Б. - ОД на МВР - Р. - М.Д.Т., *** и П.И.Я., ***, в качеството им на ***, за да не извършат действия по служба - да не му съставят акт за установяване на административно нарушение за допуснато нарушение по чл.97 ал.3 от ЗДвП  „На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повре­да, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи по­вреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен три­ъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.”, пре­стъпление по чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1 от НК.

Наказателното производство е образувано по гл.ХХІV от НПК „Бързо производство” и делото се разглежда по реда на чл.359 и сл. от НПК. По разпореждане на председателя на състава, е проведено пред­­­варително изслушване. Със съгласието на своя упълномощен защит­ник, адв.И.Д. ***, при участието на преводача С.И., подсъдимият Т.К., признава изцяло фактите, изложе­ни в обстоятелствената част на об­ви­­ни­телния акт и съдебното следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.

В обвинителната реч, представителят на Окръжна прокурату­ра - Р., поддържа изцяло обвинението, което счита за доказано по не­съм­нен начин. Предлага, след като бъде признат за виновен, на подсъди­мия да бъде наложено наказание към минимума, в размер една година и шест месеца лишаване от свобода, което след това бъде намалено според правилата на чл.58„а” от НК, както и глоба в минимален размер. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода предлага да бъде отложено за минимален изпитателен срок.

В защитната си реч, адв.И.Д. не оспорва със­тавомерността на деянието. Заявява несъгласие с правната квали­фи­кация в обвинителния акт, като счита, че деянието не е довършено. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен при условията на опит, като му бъде наложено минимално наказание само от вида лишаване от свобода. Кумулативното наказание глоба, предлага да не бъде наложено в хипотезата на чл. чл.55 ал.3 от НК.

Подсъдимият Т.К. поддържа становището на защитника си. В последната си дума заявява съжаление за извър­ше­ното и моли за снизходително наказание.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимият Т.К. е роден на ***г***- *****, Р.. Гражданин е на Р. с персонален № *****. Живее постоянно в гр.Хатаи. Семеен е, с родени от брака му три, вече пълнолетни деца. Завършил е средно образование. Работи като ***** в *****. Не е осъждан.

На 17.07.018г. малко преди обяд управлявания от подсъди­мия т.а.„М. с рег.№ *****, с прикачено полуремарке с рег*****аварирал на първокласен път І-5 в района на километър 51+800, на самото кръгово кръстовище между изхода за гр.Б. и този за Р.. Подсъдимият Т.К. спрял автомобила, вдигнал каби­ната на влекача и се опитал да отстрани повредата. Преди това обаче не предприел никакви мерки за безопасност, а конкретно не включил аварийни светлини и не поставил предупредителен светлоотразителен триъгълник, за да сигнализира останалите пътни превозни средства, за аварийния характер на престоя.

Свидетелите П.И.Я. и М.Д. Т., заемат длъжността *** в РУП - Б. при ОД на МВР - Р.. По същото време те изпълнявали служебните си задължения, като обхождали района на кръговото кръстовище. Около 12:00 часа, установили, че подсъдимият е спрял управляваното от него пътно пре­возно средство в района на самото кръстовище, без да го обозначи. Из­вършили проверка на водача, който бил надвесен над двигателя и уста­новили, че това е подсъдимия. Обяснили му, че за извършеното нару­ше­ние ще му бъде съставен акт по ЗДвП.

Свид. П.Я. взел документите му и седнал на пред­ната дясна седалка в в служебния лек автомобил „О.“ с рег.№ О., като имал намерение да започне да съставя акта. Коле­гата му - свид.М.Т. бил наблизо. Виждайки това подсъдимият Т.К. решил да прекрати проверката, като даде подкуп на полицаите, с цел да не му бъде съставен акт за допуснатото нарушение. Отишъл до автомобила си и взел от кабината банкнота с номинал €50. Върнал се при полицейския автомобил и като застанал до предната дясна врата, хвърлил банкнотата в скута на свид.П.Я., който вече пишел акта. Свидетелят веднага станал и излязъл от автомобила и затворил вратата, при което банкнотата паднала на пода пред предната дясна седалка.

В това време свид.М.Т. незабавно докладвал на на­чалника си и след пристигането на дежурната оперативна група било образувано настоящото досъдебно производство. При извършения оглед на местопроизшествие била открита и иззета банкнота с номинал €50, сериен № *****, намираща се на посоченото място.

В хода на досъдебното производство била изпълнена експерт­на справка, според която банкнотата с номинал €50 и сериен № ***** е редовно платежно средство и отговаря на стандарта за отпечатване въведен от Европейската центрана банка.

Тези фактически положения са безспорни. Съдът ги приема за установени според направеното от подсъдимия Т. К. при­зна­ние, а също така от свидетелските показания на свидетелите П. Я. и М.Т., както и от писмените доказателства по делото - про­токол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справки, докладна записка, турски документи, АУАН № 455326, експертна справка, биогра­фична справка, свидетелство за съдимост и вещественото доказателство - банкнота с номинал €50, сериен № *****.

При анализа на установената фактическа обстановка, съдът пре­це­нява, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните приз­наци на състава по чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 17.07.2018г., в землището на гр.Б., Област - Р., на кръгово кръстовище на км 51+800 по първокласен път I-5, се опитал да даде в дар банкнота с номинал €50, с № *****, на стойност 97,79 лв., на длъжностни лица при Районна управление гр.Б. - ОД на МВР - Р. - М.Д.Т., *** и П.И.Я., ***, в качеството им на ***, за да не извършат действия по служба - да не му съставят акт за установяване на административно нарушение за допуснато нарушение по чл.97 ал.3 от ЗДвП, като деянието му останало недовършено поради независещи от волята му причини.

Безспорно е длъжностното качество на свидетелите П.Я. и М.Т.. Двамата заемат полицейска длъжност в структурата на РУП - гр.Б. при ОД на МВР - Р.. Конкретните им задължения, включват контрол върху участниците в движението и работа по предотвратяване и пресичане нарушенията по пътищата и обществения ред, както и да изготвят документи, свързани с административно- наказателната дейност спрямо водачите на пътни превозни средства.

На 17.07.2018г. двамата изпълнявали служебните си задължения, облечени в униформа, с обозначен полицейски автомобил. При управление на т.а.„М. с рег.№ *****, с прикачено полуремарке с рег.№ ***, подсъдимият допуснал две отделни нарушения на правилата за движение и предстояло съставянето на акт за установяването им. Самото деяние е извършено от него чрез действие - подхвърляне на банкнота през отворения прозорец на полицейския автомобил.

От субективна страна, подсъдимият Т. Канагьол извършил това деяние при условията на пряк умисъл. Към момента на извършването му бил пъл­нолетен и вменяем. Не страдал от никакви заболявания и можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Той съзнавал наличие­то на обективните признаци на състава по чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1от НК, като представите за тях формирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Застъпен е и волевия момент, тъй като, предвиждал настъп­ването на обществено опасните последици и ги желаел. Деянието извършил с цел да прекъсне изпълнението на служебните задължения от полицаите, които установили нарушение на правилата за движение, извършено от него като водач на моторно превозно средство. Като съзнавал законните последици от допуснатото нарушение, искал да ги предотврати по неправомерен начин.

Съдът преценява, че възражението на защитата, досежно наличието на опит е основателно. По чл.304 ал.1 от НК отговаря деец, който даде дар или друга имотна облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши или загдето е извършило или не е извършило действие по служба. В случая обаче, имотната облага е дадена от подсъдимия за бъдещо бездействие, поради което е било необходимо между него и свид.П.Я. да е постигнато предварително или поне инцидентно съгласие относно съдържанието на очакваното бездействие по служба. В този смисъл е ПВС № 8 от 30.XI.1981г. по н.д.№ 10/81г. на Пленума на ВС. Доколкото по делото няма данни за такова съгласие, а нопротив, именно поради неприемането на дадения дар от свидетеля, изпълнителното деяние останало недовършено, поради което престъплението следва да се квалифицира като опит.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Т.Канагьол, съдът съобрази следното: нормата на чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лв. При индивидуализация на конкретното наказание, съдът взе предвид чистото съдебно минало, ниската равностойност на предмета на престъплението, трайната трудова ангажираност, влошеното здравословно състояние и оказаното съдействие на разследването като смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващо обсъди допуснатото преди извършване на деянието нарушение на правилата за движение.

При значителен превес на смекчаващите отговорността об­сто­ятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода към минимума, в размер една година и три месеца. Поради направеното самопри­знание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с една трета до размер десет месеца лишаване от свобода.

При наличието на всички формални предпоставки по чл.66 от НК, съдът счете, че изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода може да бъде отложено, тъй като с оглед данните за личността на подсъдимия това няма да попречи за реализацията на целите в чл.36 от НК. Предвид липсата на минали осъждания, трайните трудови навици и проявеното критично отношение, съдът отмери минималния предвиден в чл.66 ал.1 от НК, изпитателен срок от три години.

При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът отмери и кумулативното наказание глоба в размер хиляда лв.

Въпреки превеса на смекчаващите вината обстоятелства, същите не са нито многобройни, нито изключителни по см. на чл.55 ал.1 от НК, поради което съдът преценява, че на подсъдимия следва да бъдат наложени всички предвидени в чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1 от НК, наказания. В посочения размер съвкупното наказание, най-точно ще кореспондира с данните за личността на му и тежестта на извършеното престъпление, като способства за постигане целите на закона при минимално прилага­не на наказателна репресия.

На основание чл.307„а” от НК, предметът на престъплението - банкнота с номинал €50, с № *****, следва да се от­не­ме в полза на държавата.

За първоначалното обвинение по чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, за довършено престъпление, подсъдимият следва да бъде оправдан.

Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов ред.

По делото не са направени разноски, с изключение тези за преводач, които по силата на чл.189 ал.2 от НПК, са за сметка на съда, респ. органите на досъдебното производство.

Мо­ти­ви­ран та­ка и на основание чл.359 ал.1 от НПК, съ­дът

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.К. Т., Т., роден на ***г***- *****, Република Т., с персонален № *****, женен, със средно образование, работи като ***** в *****, неосъждан, за

ВИНОВЕН в това, че на 17.07.2018г., в землището на гр.Б., Област - Р., на кръгово кръстовище, намиращо се на км 51+800 от първокласен път I-5, се опитал да даде дар - банкнота с номинал €50, с № *****, на стойност 97,79 лв., на длъжностните лица в РУП - гр.Б. при ОД на МВР – Р., М. Д.Т. и П.И.Я., двамата заемащи длъжността ***, в качеството им на ***, за да не извършат действия по служба, а именно да не му съставят акт за установяване на административно нарушение за допуснато нарушение по чл.97 ал.3 от ЗДвП  „На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.”, като деянието му останало недовършено поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1, вр. чл.18 ал.1 и чл. 54 от НК, го

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, както и да заплати в полза на държавата глоба в размер ХИЛЯДА лв.

НАМАЛЯВА на основание чл.58„а” от НК, вр. чл.373 ал.2 от НПК, наказанието лишаване от свобода с една трета до размер ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ОТЛАГА на основание чл.66 от НК, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, през който подсъдимият Т.К. Т., е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува.

ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл.307„а” от НК, банкнота с номинал €50, с № *****.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т. К. Т., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН и го оправдава по първоначалното обвинение чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1, вр. чл.54 от НК

Присъдата под­ле­жи на апе­ла­тив­но об­жал­ва­не и про­тест пред Ве­­­­­­­ликотърновския апе­ла­ти­вен съд в седемдневен срок от днес.

Председател:

Съдебни заседатели: 1.

2.