Р Е Ш
Е Н И Е № 3935
гр. Пловдив 13.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VІІІ граждански
състав в публично заседание на двадесет и трети октомври през двехиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при секретаря ВЕРА ТОДОРОВА като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5071 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, 2 и
3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищцата В.П.К. – Н. ***
моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава
да отмени Заповед № 7/08.02.2017 г. на Управителя
на ответното дружество, да я възстанови на
предишната работа, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение
за оставането й без работа поради уволнението през периода 09.02.2017 г. – 09.08.2017
г. в размер на 12 186 лева; сумата 465 лева, представляваща разликата между изплатеното
и действително полагащото се на ищцата обезщетение за неспазен едномесечен срок
на предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и сумата
287, 85 лева, представляваща разликата между изплатеното и действително
полагащото се на ищцата обезщетение за 13 работни дни неползван платен годишен
отпуск за 2016 и 2017 г., заедно със законната лихва върху трите главници, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски.
Ответникът “Комплексен
онкологичен център - Пловдив” ЕООД - гр. Пловдив оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на
пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
по делото доказателства се установява, че ищцата е работила по безсрочно
трудово правоотношение при ответника и неговите праводатели на длъжност „********“
от 01.03.2004 г. до 09.02.2017 г.,
считано от която дата с процесната Заповед, връчена на ищцата на 08.02.2017 г.,
трудовото й правоотношение е било прекратено на осн. чл.328, ал.2 от КТ -
поради сключване на Договор за управление с нов Управител на ответното
дружество и започване на изпълнението по него, като със Заповедта е било
разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за общо
13 дни неползван платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г. и по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
Както се установява от представените заверени
преписи от Длъжностните характеристики за заеманата от ищцата до уволнението й
длъжност („*****“) от 23.07.2013 г. и от 10.01.2017 г., длъжността е на пряко
подчинение на Управителя на ответното дружество, а в трудовите задължения на
ищцата е влизало участието в разработване на лекарствената стратегия на
лечебното заведение като участник във фармакотерапевтичните комисии, изготвяне
на приложения за проектобюджета на лечебното задължение в частта му, касаеща
лекарствените продукти, участие във всички дейности, свързани с договаряне,
снабдяване и доставка на необходимите лекарствени продукти, отправянето на
предложения за структурни промени и подобряване на дейността в аптеката и
представянето им на Управителя на лечебното заведение, а също така – и
предлагане и даване на мотивирано мнение за назначаване и освобождаване на
персонала в болничната аптека – поради което съдът намира за неоснователни
наведените доводи от ищцата, че заеманата от нея до уволнението й длъжност не
била ръководна. Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, на 09.12.2016 г.
в гр. П. на основание Решение № 485 на Общински съвет – П., взето с Протокол №
20/24.11.2016 г. и на основание чл.21, ал.1, т.9 и ал.2 от ЗМСМА във връзка с
чл.137, ал.1, т.5 и чл.147 от ТЗ във връзка с чл.62, ал.3 и ал.4 от ЗЛЗ във
връзка с чл.10, ал.1, т.5 от Наредбата за реда за учредяване на търговски
дружества и упражняване на правата на собственост на О. П. върху общинската
част от капитала на търговските дружества, между Общински съвет – П., в
качеството му на Доверител, и М.П.Я., в качеството й на У., е сключен Договор
за възлагане на управлението на „Комплексен онкологичен център - Пловдив“ ЕООД,
с който Договор Доверителят е възложил, а У. е приел да управлява и представлява
ответното дружество в съответствие с действащата нормативна уредба,
със срок на Договора до откриване, провеждане и финализиране на конкурсна
процедура за възлагане управлението на дружеството, като в посочения
Договор липсва каквото и да е
ограничаване на функциите и представителната власт на У. по отношение на
дружеството – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата
доводи, че - предвид срочния характер на Договора, на У. д. М. Я. не било
възложено управлението на дружеството в пълния смисъл на думата.
При така установената фактическа
обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установява, че ищцата – предвид заеманата от нея до
уволнението длъжност до уволнението, има качеството на служител от
ръководството на ответното дружество и е бил сключен Договор за управление на
дружеството с лицето М. Я., а уволнението е било извършено в рамките на
законоустановения 9-месечен срок от започването на изпълнението на Договора за
възлагане на Управлението, съдът намира, че искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли, а оттук – предвид акцесорния им характер, като неоснователни и
недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Както вече бе посочено, със самата
процесна Заповед ответникът е разпоредил на ищцата да се изплатят обезщетения
по чл.224, ал.1 от КТ за общо 13 дни неползван платен годишен отпуск за 2016 и
2017 г. и по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на едно
брутно трудово възнаграждение, като от заключенията от 07.06.2017 г. и
допълнителното такова от 17.08.2017 г., и двете на вещото лице по ССЕ З.М., се
установява, че на ищцата са били начислени и изплатени обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ в размер на 1 566 лева и по чл.224, ал.1 от КТ за 13 работни
дни неползван платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г. в размер на 969, 43 лева,
определени на база последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение
за предхождащия уволнението й пълен отработен месец – януари 2017 г. – като,
доколкото плащанията по клинични пътеки нямат постоянен характер и не са
елемент от брутното трудово възнаграждение за съответния месец, съдът намира за
неоснователни наведените от ищцата доводи, че към размера на това последно
получено от нея БТВ за пълен отработен месец следвало да се включи и полагащото
й се плащане по клинична пътека и следователно действително полагащите се на
ищцата размери на двете обезщетения били в по-голям размер от изплатените й.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че обективно съединените искове с правно основание
чл.220, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ също се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед на изхода от спора ищцата
следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото
в размер на 1 080 лева – платено адв. възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.П.К. – Н., ЕГН **********,***, офис 205, адв. Д.В. – П.,
против “Комплексен онкологичен център - Пловдив” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 15А,
представлявано от У. П. М. Ц., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, 2 и
3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ – за
признаването за незаконна и отмяната като такава на Заповед № 7/08.02.2017 г. на
Управителя на ответното дружество, възстановяване на ищцата на предишната
работа, и осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение
за оставането й без работа поради уволнението през периода 09.02.2017 г. –
09.08.2017 г. в размер на 12 186 лева; сумата 465 лева, представляваща
разликата между изплатеното и действително полагащото се на ищцата обезщетение
за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й
правоотношение, както и сумата 287, 85 лева, представляваща разликата между
изплатеното и действително полагащото се на ищцата обезщетение за 13 работни
дни неползван платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г., заедно със законната
лихва върху трите главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.П.К. – Н.,
с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Комплексен онкологичен център
- Пловдив” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен
представител, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1
080 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./П.Павлов/
Вярно
с оригинала
ВД