Определение по дело №809/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

109

Година

30.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.24

Година

2013

Председател:

Секретар:

Производство по реда на чл.235 и сл. от ГПК

Предявен е иск с правно основание по чл.266 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл258 вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД,за заплащане неизплатената част цената на поръчани от ответника и изработени от ищеца два броя товаро-пътнически асансьори в размер на сумата 27 577.20лв.,както и сумата 5 233.51лв. изтекла мораторна лихва за периода 01.10.2010-01.08.2012г..

Ищецът „А.” Е. гр. В. с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр. В. ул.”П.”№.., представлявано от управителя Б. Б. твърди ,че на 01.07.2010г. сключил с ответника „К. 2.”О. гр. В. Т. с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”О.” № ...,представлявано от управителя П.С. договор, по силата на който договор възложителят „К.”О. възлага изработката на два броя товаро-пътнически асансьори,по вид, количество ,качество и технически характеристики ,съгласно Приложение №1 и Приложение №2 към договора, а изпълнителят „А.”Е. се задължава да произведе съгласно приложенията поръчаните му асансьори, срещу заплащане от страна на ответника сумата от 55 154.40лв.

На 06.07.2010г. съгласно клаузите на договора „К. 2.” О. заплатило авансово сумата 27 577.20лв.с включено в нея ДДС, за което ищецът „А.”Е. издало фактура № 2112/06.07.2010г.

На 21.09.2010г. ищецът доставил изработените два броя товаро-пътнически асансьори на търговско дружество”А. ХЛ”О. гр. П. , което имало договор с дружеството ответник да извърши монтажа на асансьорите.За предаването на асансьорите били изготвени два приемателни протокола в които подробно били описани произведените и доставени части на двата асансьора.

За остатъка от дължимата сума след приспадане на авансово изплатената от ответника, а именно за сумата 27 577.20лв. ищецът издал фактура № 462/01.10.2010г.,която била изпратена на ответника възложител по договора на същата дата. Въпреки многобройните опити за извънсъдебно разрешаване на спора остатъка от сумата не бил изплатен.

С петитума на исковата молба е направено искане да се осъди ответника да заплати на ищеца дължимия остатък от цената на изработените от ищеца асансьори в размер на сумата 27 577.20лв.,както и сумата 5 233.51лв. изтекла мораторна лихва за периода 01.10.2010г.-01.08.2012г.

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Договор от 01.07.2010г. между „А.”Е. и „К. 2.”О. за изработка на асансьорите ,Договор от 27.09.2010г. между „К. 2. О. и А. ХЛ” О. ,Приемо-предавателен протокол № 223 от 21.09.2010г. между ТД”А.”Е. и „А.” О.,Приемо-предавателен протокол № 22 от 21.09.2010г. между ТД”А.”Е. и „А.” О..,Фактура № 2112/06.07.2010г.,Проформа фактура № 462/01.10.2012г.,Извлечение от дневник за продажбите на „А.” Е. за юли 2010г., и извлечения от търговския регистър за правното състояние на търговските дружества „А.” Е. гр. В.,”К. 2.”О. и А. ХЛ” гр.П.

В срока по закона е постъпил писмен отговор от ответника”К. 2.”О. гр. В. Т. .С отговора се признава факта ,че е сключен договор за изработка на асансьорите между ищцовото и ответното дружества, но оспорва предявеният иск по неговото основание и размер.Излага следните твърдения:В средата на м. С. 2010г. управителя на ответното дружество бил уведомен от ищцовото такова че асансьорите са готови за доставка, поради което на 27.09.2010г. ответното дружество сключило договор за монаж на асансьорита с „А. ХЛ”О. гр. П.. Малко след като „А. ХЛ” започнали монтажа на асансьорите , управителя на ответното дружество бил уведомен ,че доставените части за първия асансьор позволяват сглобяването му, но за другия са доставени само част от необходимите елементи ,което не позволявало той да бъде монтиран. След извършване на монтажа на първия асансьор специалистите констатирали ,че и той не отговяра на характеристиките по договора.Товароносимостта му била много по-малка от договорената .Въпреки многократните разговори между дружеството възложител и ищцовото дружество и поканите които били отправени до ищеца да бъде изпълнено точно задължението по договора не било изпълнено.В края на м. ноември 2010г. ответното дружество получило предложение от управителя на ищцовото дружество , обективирано в анекс,с което се предлагало „А.”Е. да демонтира и да си вземе обратно асансьора, който бил вече монтиран, както и частите за немонтирания асансьор,като ищцовото дружество се задължавало да върне половината от преведените авансово суми за изпълнение на договора за изработка.Тъй като предложението било крайно неприемливо не било прието от страна на ответника , но от негова страна били направени още няколко опита да за доброволното уреждане на спора.След непостигането на споразумение ,с покана връчена на 03.01.2011г. на ищцовото дружество „К. 2.”О. е направила изявление за разваляне на договора за изработка, и поискало връщането на платените авансово суми и обезщетение за неизпълнение.

С отговора е предявена насрещна искова молба в която се твърди следното:

На 01.07.2010г. „К. 2.”О. сключила с „А.”Е. гр. В. писмен договор за изработка по силата на който договор възложителят „К.”О. възлага изработката на два броя товаро-пътнически асансьори,по вид, количество ,качество и технически характеристики ,съгласно Приложение №1 и Приложение №2 към договора, а изпълнителят „А.”Е. се задължава да произведе съгласно приложенията поръчаните му асансьори, срещу заплащане от страна на ответника сумата от 55 154.40лв.

На 06.07.2010г. съгласно клаузите на договора „К. 2.” О. заплатило авансово сумата 27 577.20лв.с включено в нея ДДС, за което ищецът „А.”Е. издал фÓктура № 2112/06.07.2010г.

В средата на м. С. 2010г. управителят на ответното дружество бил уведомен от ищцовото такова че асансьорите са готови за доставка, поради което на 27.09.2010г. ответното дружество сключило договор за монаж на асансьорита с „А. ХЛ”О. гр. П.. Малко след като „А. ХЛ” започнали монтажа на асансьорите , управителя на ответното дружество бил уведомен ,че доставените части за първия асансьор позволяват сглобяването му, но за другия са доставени само част от необходимите елементи ,което не позволявало той да бъде монтиран. След извършване на монтажа на първия асансьор специалистите констатирали ,че и той не отговяра на характеристиките по договора.Товароносимостта му била много по-малка от договорената.За монтажа „К. 2.”О. заплатило на „А. ХЛ” О. гр. Плевен сумата 4 693.99лв.

Въпреки многократните разговори между дружеството възложител и ищцовото дружество и поканите които били отправени до ищеца да бъде изпълнено точно задължението по договора не било изпълнено.В края на м. ноември 2010г. ответното дружество получило предложение от управителя на ищцовото дружество , обективирано в анекс,с което се предлагало „А.”Е. да демонтира и да си вземе обратно асансьора, който бил вече монтиран, както и частите за немонтирания асансьор,като ищцовото дружество се задължавало да върне половината от преведените авансово суми за изпълнение на договора за изработка.Тъй като предложението било крайно неприемливо не било прието от страна на ответника , но от негова страна били направени още няколко опита да за доброволното уреждане на спора.След непостигането на споразумение ,с покана връчена на 03.01.2011г. на ищцовото дружество „К. 2.”О. развалило договора за изработка, и поискало връщането на платените авансово суми и обезщетение за неизпълнение.

Монтирания асансьор не бил въведен в експлоатация, тъй като не отговарял на стандартните изисквания, а частите за втория асансьор останали в склада на „К. 2.”О.,тъй като наетата за монтажа фирма установила,че не е доставено цялото оборудване, а доставеното не отговаря на уговореното с договора и приложенията към него.Бил ангажиран и частен експерт по монтаж и експлоатация на такива асансьори, който дал становище ,че доставените части не отговярят на уговореното в договора, а монтирания асансьор е с значително ниска товароносимост и е опасен за ползване.Тогава „К. 2.”О. се принудило да възложи на друго фирма да демонтира асансьора , след което да закупи нови асансьори за нуждите на дружеството.Демонтажа бил извършен от „М.” Е. за което „К. 2.”О. заплатило сумата 2 699.04.лв.,за което „М.”Е. издало ф-ра № 2019/23.11.2011г.

С петитума на насрещната искова молба са предявени следните искания :

1/Да се осъди на осн. чл.265 ал.2 във вр. с чл.55 ал.1, във вр. с чл.88 ал.1 от ЗЗД „А.” Е. да заплати на „К. 2.”О. сумата 27 577.20лв.,представляваща заплатената авансово сума по разваления договор за изработка на асансьорите.

2/ Да се осъди на осн. чл.86 ал. от ЗЗД „А.” Е. да заплати на „К. 2.”О. сумата 5 154.61лв.,представляваща законна лихва за забава върху главницата ,считано от 11.01.2011г. до датата на подаване на насрещната искова молба-01.11.2012г.

3/Да се осъди на осн. чл.88 ал.1 от ЗЗД „А.” Е. да заплати на „К. 2.”О. сумата 7 393.03лв. представляваща обезщетение за причинени вреди от неизпълнението, изразяващи се в разходите за монтаж и демонтаж на асансьора за които били заплатени от ищеца по молбата сумите: 4 693.99лв. на „Асстрой” ХЛ О. за монтажа на единия асансьор и 2 699.04 лв.,на „М.”Е. за демонтажа на същия асансьор.

4/ Да бъде присъдена законната лихва върху всички претендирани суми от датата на подаването на исковата молба до окончателното им заплащане.

С насрещната исковата молба са представени следните писмени доказателства: Договор от 01.07.2010г. с приложения №1 и №2,Проформа фактура №410/01.07.2010г. издадена от „А.” Е. гр. В.,Извлечение от разплащателна сметка №22/06.07.2010г. изд. от „У. Б.”, Фактура № 2112/06.07.2010г. изд. от „А.”Е.,Договор от 27.09.2010г. с приложения №1 и 2 към него, сключен между „К. 2.”О. и „А. ХЛ” О. ,Отчет по сметката на „К. 2.”О. от 04.11.2011г.в „МКБ Юнионбанк”,Фак‗ура № 69/28.09.2010г. издадена от „А. ХЛ” О. гр. П.анекс от 16.11.2010г.,Нотариална покана рег. № 1537 т.1 №188 от 28.12.2010г. на нотариус В.Г.-П..Становище на инж.А.А.К. от 14.06.2011г.,Фактура № 2019/23.11.2011г., изд. от „М.” О., Отчет от сметката на „К. 2.”О. към 22.11.2011г. в „МКБ Юнионбанк” ,Лихвен лист и извлечения от ТР за актуално състояние на дружествата

В срока за отговор на насрещната искова молба ищецът”А. „ Е. гр. В. е подал допълнителна искова молба . В допълнителната си искова молба твърди ,че управителя на извършващата монтажа на асансьорите фирма”А. ХЛ” О. гр. П. -Х. Д. се свързал с управителя на ищцовото дружество и го уведомил за липсващите части още на същия ден на 21.09.2010г.Липсващите части и за двата асансьора били комплектовани и доставени на обекта на разноски на ищеца на 24.09.201г., а именно-2 бр. скоростни ограничители, 2 бр. единични фотоклетки,4 бр. конзоли за задвижване и 2бр. парапети за кабината откъм-противотежест.Тези части били предадени с Приемо-предавателен протокол № 226/24.09.2010г.С допълнителната искова молба е поискал назначаването на съдебно техническа експертиза с подробно посочване на въпросите на които следва да отговори същата.Поискал е да се допусне до разпит в качеството на свидетел Х. Д.-управител на фирмата извършила монтажа.С молбата е оспорил развалянето на договора ,като е заявил ,че такова не е настъпило ,тъй като предложения анекс от „А.” Е. не бил приет от ответното дружество, а нотариалната покана за развалянето само формално съответствала на изискванията на закона.

Заедно с допълнителната искова молба е представил и отговор на насрещната искова молба с който възразява по същата и моли предявения насрещен иск във всичките му части и претенции да бъде отхвърлен.

С допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба ответника е възразил ,че оспорва твърденията в допълнителната искова молба , както и писменото доказателство- приемо предавателен протокол №226/24.09.2010г.,като по отношение на това доказателства заявява ,че то е подписано от лице,което нито е било представител на ответника, нито се е намирало в договорни отношения с него.

Съдът назначи , изслуша и прие заключението на съебно-техническа експертиза , а също така извърши разпит на поискания от ищеца свидетел Християн Д.-управител на „Асстрой ХЛ” О. гр. Певен

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

На 01.07.2010г. ответникът „К. 2.”ООДгр. В. Т. с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”О.” № .,представлявано от управителя П. С. , сключило писмен договор с ищцовото дружество”А.” Е. гр. В. ,по силата на който договор възложителят „К.”О. възлага на изпълнителя”А.” Е. изработката на два броя товаро-пътнически асансьори,по вид, количество ,качество и технически характеристики ,съгласно Приложение №1 и Приложение №2 към договора, а изпълнителят „А.”Е. се задължава да произведе съгласно приложенията поръчаните му асансьори, срещу заплащане от страна на възложителя на сумата от 23 500 евро без включен ДДС.

На 06.07.2010г. съгласно клаузите на договора „К. 2.” О. заплатило авансово сумата 27 577.20лв.с включено в нея ДДС, за което ищецът „А.”Е. издал фактура № 2112/06.07.2010г.

Съгласно уговореното в чл.5 от договора времето за изпълнение на договора било 55 дни от датата на превеждане на аванса по договора.

На 21.09.2010г. ищецът доставил изработените два броя товаро-пътнически асансьори на търговско дружество”А. ХЛ”О. гр. П. , което имало договор с дружеството ответник да извърши монтажана асансьорите.За предаването на асансьорите били изготвени два приемателни протокола в които подробно били описани произведените и доставени части на двата асансьора.Приемо предавателните протокои били подписани за предал като представител на „А.”Е. от шофьора на товарния автомобил чрез който било извършена доставката на обекта на „К. 2.”О., а за получател като представител на възложителя свидетеля Християн Д., управител на наетата за монтажа на асансьора от ответното дружество -„А.”О. гр. П.

В средата на м. С. 2010г. управителят на ответното дружество бил уведомен от ищцовото такова че асансьорите са готови за доставка, поради което на 27.09.2010г. ответното дружество сключило договор за монаж на асансьорита с „А. ХЛ”О. гр. П.. Малко след като „А. ХЛ” започнали монтажа на асансьорите , управителя на ответното дружество бил уведомен от управителя на „А. ХЛ” О.,че доставените части за първия асансьор позволяват сглобяването му, но за другия са доставени само част от необходимите елементи ,което не позволявало той да бъде монтиран. След извършване на монтажа на първия асансьор специалистите констатирали ,че и той не отговаря на характеристиките по договора.Товароносимостта му била много по-малка от договорената.За монтажа „К. 2.”О. заплатило на „А.” О. гр. П. сумата 4 693.99лв.

За остатъка от дължимата сума след приспадане на авансово изплатената от ответника, а именно за сумата 27 577.20лв. ищецът издал фактура № 462/01.10.2010г.,която била изпратена на ответника възложител по договора на същата дата,която не била заплатена от възложителя, тъй като същия възразявал ,че поради липсата на части от асансьорите ,монтирания е с значително по-ниска товароподемност от уговорената , а втория асансьор изобщо не може да се сглоби без посочените части.

Въпреки многократните разговори между дружеството възложител и ищцовото дружество и поканите които били отправени до ищеца да бъде изпълнено точно задължението по договора не било изпълнено.В края на м. ноември 2010г. ответното дружество получило предложение от управителя на ищцовото дружество , обективирано в анекс,с който се предлагало „А.”Е. да демонтира и да си вземе обратно асансьора, който бил вече монтиран, както и частите за немонтирания асансьор,като ищцовото дружество се задължавало да върне половината от преведените авансово суми за изпълнение на договора за изработка.Тъй като предложението било крайно неприемливо не било прието от страна на ответника , но от негова страна били направени още няколко опита да за доброволното уреждане на спора.След непостигането на споразумение ,с покана връчена на 03.01.2011г. на ищцовото дружество, „К. 2.”О. развалило договора за изработка, и поискало връщането на платените авансово суми и обезщетение за неизпълнение.

Монтирания асансьор не бил въведен в експлоатация, тъй като не отговарял на стандартните изисквания, а частите за втория асансьор останали в склада на „К. 2.”О.,тъй като наетата за монтажа фирма , установила,че не е доставено цялото оборудване, а доставеното не отговаря на уговореното с договора и приложенията към него.Бил ангажиран и частен експерт по монтаж и експлоатация на такива асансьори, който дал становище ,че доставените части не отговарят на уговореното в договора, а монтирания асансьор е с значително по- ниска товароносимост и е опасен за ползване.Тогава „К. 2.”О. се принудило да възложи на друга фирма да демонтира асансьора , след което да закупи нови асансьори за нуждите на дружеството .Демонтажа бил извършен от „М.” Е. за което „К. 2.”О. заплатило сумата 2 699.04.,за което „М.”Е. издало ф-ра № 2019/23.11.2011г.

Според заключението на вещото лице , което не е оспорено от страните от описанието в Приемо-предавателни протоколи № 222 и 223/21.09.2010г. липсват следните части , а именно:фотоклетки, ограничители на скоростта,конзоли за задвижката и парапети за кабините откъм противотежестта. Правилното монтиране и въвеждане в действие на асансьорите без тези части е невъзможно.Освен това има несъответствия в действителното положение на шахтите в сградата , чертежите от техническата документация на изпълнителя, и доставените части по приемо предавателни протоколи 222 и 223 от 21.09.2010г.Налице е разминаване в изискванията по Приложение №1 и фактически доставените части в приложението е записано „проходна кабина на 180 градуса”, а според приемо-предавателните протоколи и фактиески доставеното кабината не е проходна. Липсва изчислителна записка на производителя, от която да е видно дали пресметнатата скорост и товароподемност отговарят на Приложение №2.Вещото лице заявява ,че при проверката на място не е установил наличието на частите описани в представения от ищеца приемо-предавателен протокол №226/24.09.2010г.

І. По първоначалния главен иск с правно основание по чл.266 от ЗЗД и акцесорния му иск за заплащане на мораторна лихва.

Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск от ищеца „А.” Е. гр. В. за неоснователен и недоказан

Не е доказано твърдението на ищцовото дружество ,че изпълнението на работата му е прието от възложителя, и това изпълнение на работата е съгласно договореното с договора и приложенията към него.

Подписването на двата приемо-предавателни протокола №222 и 223 от 21.09.2010г. не представлява приемане на работата на изпълнителя , от възложителя , тъй като в случая се касае за съоръжения с повишена опасност/ СОП/ по Закона за техническите изисквания към продуктите, и за приемане изпълнението и съответствието на асансьорните уредби се прилагат специалните правила на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства/НСИОСАТПУ/ / обн. Д.в. бр.94/2001г., изм. д.в.бр. 87 и 115/2002г.,бр.100/2003г.,бр. 24 и 40/2006г. и бр. 37/2007г./ и Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьорите/НБЕТНА/ /обн. Д.в.бр. 33/2003г., изм. бр.15 и 96/2005 и бр.40 и 76/2006г.

Разпоредбата на чл. 5 от НСИОСАТПУ изисква наличие на нанесена маркировка върху детайлите на асансьора,съгласно Наредбата за маркировката на съответствието,приета с ПМС №191/2005г. , и продаваните или изработени асансьорни съоръжения да са придружени с ЕО Декларация съгласно приложение №12 от тази наредба.Разпоредбите на чл.39-41 от същата наредба задължават производителя, а когато тези съоръжения се продават от лице което не е производител продавача да осигурява маркировката и да представя ЕО декларацията на съоръженията.

Същевременно по делото е установено ,че двата асансьора са били доставени на ответника неокомплектовани ,с липсващи части,без които единия от асансьорите изобщо не е било възможно да бъде сглобен. Според заключението на вещото лице , което не е оспорено от страните видно от описанието в Приемо-предавателни протоколи № 222 и 223/21.09.2010г. липсват следните части , а именно:фотоклетки, ограничители на скоростта,конзоли за задвижката и парапети за кабините откъм противотежестта.Другият асансьор който е бил монтиран от „Асстрой ХЛ” О. гр. Плевен е бил със значително по-ниска товароподемност от договорената с договора и неотговарящ на изискванията за безопасност.Според вещото лице има отклонения от договореното и несъответствия между техническата документация и изработеното с фактическото разположение на асансьорните шахти за асансьорите в сградата на ответното дружество.Тези обстоятелства се установяват както от заключението на вещото лица, а също така и от разпитания свидетел Х. Д. –управител на „А.” О. гр. Плевен и участвал лично в приемането на изработените асансьори и в монтажа на същите, а също така и от извънсъдебното признание направено от изпълнителя на поръчката в изявлението му по предложения от него на възложителя Анекс от 16.11.2010г.за допълнение и изменение на договора.

Не е доказана и доставката и предаването от страна на изпълнителя на допълнителните части/ липсващите в приемо-предавателни протоколи 222 и 223 части/ по представения от него като доказателство – приемо-предавателен протокол №226/24.09.2010г.Лицето което е подписало другите два протокола №222 и 223-св.Х. Д. , и за което ответника не е възразил ,че е действал като негов преставител,заявява, че нито на тази дата, нито по време на монтажа на асансьора на него не са му предавани от ищцовото дружество, описаните в приемо-предавателен протокол № 226/24.09.2010г. елементи и части от асансьорите , изпратени допълнитено според твърдението на ищеца.Видно от самия приемо-предавателен протокол лицето подписало този протокол се именува Здравко Трошанов, като в протокола няма пояснение какво е качеството на това лице.С оглед заявеното и от вещото лице ,че в проверените части на асансьорите липсват описаните в този протокол части , съдът намира ,че този протокол е изготвен за нуждите на тезата на ищеца по делото.Също така съдът намира ,че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон , тъй като ответника е узнал за този протокол от момента на представянето му като доказателство по делото с допълнителната искова молба , и веднага е възразил с отговора на тази молба,че лицето подписало този протокол / Здравко Трошанов/ никога не е бил негов представител и не се е намирал дори в договорни отношения с ответното дружество.Освен това специалните изисквания на посочените специални нормативни актове изискват ЕО декларацията за съответствие да бъде предадена на лицето което монтира асансьорите, а това изпълнителя на работата не е доказал по делото.

Въз основа на гореизложеното съдът намира ,че приемането на работата на изпълнителя не е приета съгласно изискуемия се за тези съоръжения ред, поради което претенцията му за заплащане на незаплатената част от цената по договора за изработка на осн. чл.266 от ЗЗД се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

Освен горното дори да се приеме ,че е извършено предаване на изработеното,то с оглед специалните изисквания за приемането и на извършените работи и установяване годността на асансьорните уредби при изискванията и по реда на чл.169 от ЗУТ,както за новото строителство така и за последващи монтажи в стари сгради ,същите следва да се третират като СМР и правото на възложителя да иска развалянето на договора следва да се погасява в сроковете предвидени за СМР, а именно 5 години.След като в този срок е установена негодността на изработените съоръжения и е направено от поръчващия волеизявлението за разваляне на договора, същияе развален и липсва договорно основание за заплащане на цената от ответника по първоначалния иск.

Поради основания за отхвърляне на главния иск, акцесорния такъв за заплащане на мораторната лихва върху главницата следва съдбата на главния иск и също така следва да бъде отхвърлен.

ІІ.По предявените насрещни искове.

От доказателствата по делото е установено че изпълнението на договора от страна на ищцовото дружество се отклонява от договореното толкова съществено ,че произведения въз основа на договора продукт/ 2бр. товаро-пътнически/ асансьора е негоден да се ползва според неговото предназначение.Повече от две и половина години от изработката на асансьорите изпълнителя не е направил необходимото съгласно изискванията на специалните нормативни актове изрично посочени по-горе, за предаване на работатапридружена с изискуемите се документи съгласно нормите на тези нормативни актове.Освен това както вече се изложиха съображения по горе елементите от асансьорите са предадени некомплектовани с необходимите части и най-вече без абсолютно задължителните за тяхното съответствие по чл. 5 от НСИОСАТПУ/ ограничители за превишаване на скоростта,без каквито или без наличието на такива отговарящи на европейските стандарти, е абсолютно невъзможно да се пусне в действие асансьорното съоръжение.

Съгласно чл. 265 от ЗЗД когато при изпълнение на работата, изпълнителят се е отклонил от поръчката , или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващия може да поиска от изпълнителя поправянето на недостатъците в определен от него срок без заплащане или заплащане на разходите необходими за поправката,или съответно намаление на възнаграждението, а ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени ,че работата е негодна за нейното обикновено договорно или обикновено предназначение ,възложителя е в правото си да развали договора.

Съгласно ал.3-та на чл.265 това право може да бъде упражнено от възложителя /поръчващия/ в 6 месечен срок от установяването на недостатъците или негодността на изработения по договора продукт.Както вече се посочи по горе, поради предаване на съответните съоръжения немаркирани съгласно нормативните изисквания и без да се придружени от ЕО декларация за съответствието им,не е налице предаване на работата от изпълнителя на възложителя до този момент, поради което направеното от поръчващия изявление за прекратяването на договора е валидно и същия е развален в резултат на това му едностранно волеизявление, при наличието на предпоставките по чл. 265 ал.2 от ЗЗД, а именно негоднос‗та изработените съоръжения да се ползват по предназначение.Видно от представената нотариална покана изявлението е направено писмено до другата страна по договора и при наличие на предпоставките на чл.87 ал.2 от ЗЗД.

Развалянето на договора , съгласно чл.88 ал.1 от ЗЗД има обратно действие, поради което страните дължат връщането обратно един-други му, всичко което са получили на основание на разваления договор.Ответното дружество по първоначалния иск и ищец по насрещния иск- „К. 2.” О. е изплатило по договор на ответника по насрещния иск „А.” Е. гр. В. авансово на основание на договора за изработка на асансьорните съоръжения сумата 27 577.20лв., които след развалянето на договора на осн. чл. 55 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД „А.”Е. дължи да ги върне ,поради отпадане на основанието на които са получени.

Следователно предявения иск за връщане на заплатения от поръчващия –„К. 2.” О. аванс по договора в размер на сумата 27 577.20лв. се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи така както е предявен в пълния му размер.

Основателен се явява и иска предявен на осн. чл. 86 от ЗЗД за присъждане на изтекла законна лихва за забава върху главницата от 27 577.20в. или в размер на сумата 5 154.61лв., който размер се установява от представения лихвен лист, който не е оспорен от ответника по насрещните искове, и сумата съответства на сумата получена при ползваната от съда програма за изчисляване на законната лихва.

Установява се от представените по делото писмени доказателства ,Отчет по сметката на „К. 2.”О. от 04.11.2011г.в „МКБ Юнионбанк”,Фактура № 69/28.09.2010г. издадена от „А. ХЛ” О. гр. П. ,Фактура № 2019/23.11.2011г., изд. от „М.” О., Отчет от сметката на „К. 2.”О. към 22.11.2011г. в „МКБ Юнионбанк” ,че поръчващия-„К. 2.”О. гр. В. Т. е понесъл вреди от неизпълнението на договора от страна на съконтрагента си „А.”Е. в размер на заплатената сума от 4 693.99лв. по ф-ра № 69/28.09.2010г. издадена от „А. ХЛ” О.,за извършения монтаж на негодния асансьор ,както и такива в размер на заплатената сума от 2 699.04лв. по фактура № 2019/23.11.2011г., изд. от „М.” О., за демонтаж на негодния асансьор., или общо сумата от 7 393.03лв.

Основателна е и следва да се уважи претенцията на ищеца по насрещния иск”К. 2.”О. ,да се осъди ответника по същите-„А.” Е. гр. В. да заплати сумите по уважените искове ведно със законната лихва,начиная от датата на предявяването на исковете-02.11.2012г. до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на делото следва да се осъди ответника по насрещните искове-„А.”Е. гр.В. да заплати сумата от 1605.00 лв. ДТ както и 1 900 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.” Е. гр. В. с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр. В. ул.”П.”№.., представлявано от управителя Б. Б. ,против „К. 2.”О. гр. В. Т. с ЕИК ..,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”О.” № 62,представлявано от управителя П.С., искове:за заплащане неизплатената част цената на поръчани от ответника и изработени от ищеца два броя товаро-пътнически асансьори в размер на сумата 27 577.20лв.по договор за изработка на два товаро-пътнически асансьори сключен между тях на 01.07.2010г.,както и сумата 5 233.51лв. изтекла мораторна лихва за периода 01.10.29010-01.08.2012г.,като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на осн. чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД във вр. с чл.88 ал.1 изр.1-во от ЗЗД „А.” Е. гр. В. с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр. В. ул.”П.”№.., представлявано от управителя Б.Б. ,да заплати на „К. 2.”О. гр. В. Т. с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”О.” № .,представлявано от управителя П. С., сумата 27577.20лв., представляваща заплатения от „К. 2.”ООДгр. В. Т., аванс по разваления договор за изработка на два товаро-пътнически асансьори сключен между тях на 01.07.2010г.ведно със законната лихва върху тази сума от 02.11.2012г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД „А.” Е. гр. В. с ЕИК ..,със седалище и адрес на управление гр. В. ул.”П.”№.., представлявано от управителя Б. Б. ,да заплати на „К. 2.”О. гр. В. Т. с ЕИК ..,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”О.” № ..,представлявано от управителя П. С., сумата 5 154.61лв.,,представляваща изтекла законна лихва за забава върху главницата от 27 577.20в.,за периода 11.01.2011 до 02.11.2012г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 02.11.2012г. до оконачателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.88 ал.1 изр.2 от ЗЗД „А.” Е. гр. В. с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. В. ул.”П.”№.., представлявано от управителя Б.Б. ,да заплати на „К. 2.”О. гр. В. Т. с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”О.” № ..,представлявано от управителя П. С., сумата 7 393.03лв.,представляваща причинените вреди в резултат на неизпълнението на договора за изработка на два товаро-пътнически асансьори сключен между тях на 01.07.2010г.,в периода на неговото действие и обусловило развалянето му, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.11.2012г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА А.” Е. гр. В. с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр. В. ул.”П.”№.., представлявано от управителя Б. Б. ,да заплати на „К. 2.”О. гр. В. Т. с ЕИК ..,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”О.” № .,представлявано от управителя П.С., сумата 1900лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защитата по делото както и сумата от 1605 лв внесена ДТ по насрещния иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: