№ 3654
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-М.А
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-М.А
Административно наказателно дело № 20231110205178 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. Л. Д. чрез адв. Б. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №22-4332-
025030 от 05.12.2022г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
предприети действие, за да се установи, дали Д. е бил уведомен, че регистрацията на
личното му и управлявано от него в деня на проверката МПС е прекратена служебно от
органите на ОПП-СДВР, поради което счита, че в НП липсват задължителни реквизити
по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – липсват доказателства, които да установяват факта на
уведомяване от Гаранционен фонд. Намира, с оглед на изложеното, че деянието не
съставлява административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е налице
субективния елемент, а именно знанието на Д., че управлявания от него автомобил не е
надлежно регистриран, в какъвто смисъл била съдебната практика.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез мл. адв. Д. поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в същата съображения.
Допълва, че категорично от събраните по делото, както гласни, така и писмени
доказателства, категорично се установило, че жалбоподателят не бил уведомен по
какъвто и да е начин за извършената дерегистрация на управлявания от него
автомобил. Счита, че става въпрос не просто за знание на закона, а по фактите, относно
момента на дерегистрацията, от когато МПС се счита, че не е надлежно регистрирано.
За този момент, нито Гаранционния фонд е уведомил Д., нито ОПП-СДВР, поради
1
което липсвал умисъл или непредпазлИ.ст за извършване на административното
нарушение, за което е наказан. Претендира за присъждане на разноски по договор за
правна защита и съдействие.
Наказващият орган не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на М. Л. Д. е наложено наказание глоба, в размер на 200лв. и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 24.02.2022г., около 07:28ч. в
гр. София по ул. “Бойчо Бойчев“, №15, с посока от бул. „Монтевидео“ към бул.
„Президент Линкълн“, управлява лични си лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо
1.6И”, рег.№******** и срещу №37 при извършена справка е установено, че е със
служебно прекратена регистрация от 15.02.2022г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП -
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено, въз основа на АУАН серия GA,
№577150/24.02.2022г. и постановление от 16.11.2022г. на прокурор при СРП по пр.пр.
№15016/22г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №230
ЗМК-1203/2022г. на 06 РУ-СДВР.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП, ведно с писма от ОПП-СДВР вх.№128533/09.05.2023г. и
вх.№134861/15.05.2023г. с приложения към тях под опис.
Разпитани по делото са свидетелите И. С. Д. - актосъставител и Г. И. Б. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат
конкретни спомени за случая, поради множеството еднородни такива. Разказват, че
когато при извършена проверка установят от служебен таблет, че автомобила е с
прекратена регистрация, сверяват чрез справка от ОДЧ, откъдето разбират, че
регистрацията на МПС е служебно прекратена, основанието и момента на
прекратяване. След предявяване на АУАН потвърждават, че такова е констатираното
нарушение, тъй като водачът не е бил сключил застраховка „Гражданска отговорност“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, намира, че
е с предписаното в чл.42 от ЗАНН задължително съдържание. При съставяне и
2
връчване на АУАН са спазени изискванията по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът
е съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи по т.2.1.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.
Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В този случай има както съставен АУАН, така и
постановление, с което е прекратено наказателното производство. Считано от датата на
съставяне на прокурорското постановление до датата на издаване на НП е спазен и
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
НП е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и по-конкретно по
т.5, а що се отнася до доказателства за уведомяване на собственика на МПС за
служебно прекратената регистрация на МПС, съдът счита, че не е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ограничило правото на защита на
лицето. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.10, а на съда служебно е
известно, че в ОПП-СДВР има само една сформирана Група АНД.
Констатациите в АУАН и НП от фактическа страна, че към датата на
проверката, МПС е било с прекратена регистрация, се установиха от показанията на
свидетелите, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, а и потвърдени
от приобщените писмени доказателства - справка за регистрациите на процесното
МПС. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, както и не представя
доказателства, за да ги обори.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на ППС,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се
уведомява собственикът на ППС, а регистрацията се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574,
ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В чл.574, ал.10 и ал.11, изр.2 от КЗ се предвижда, че Информационният център
уведомява собствениците на МПС, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок 14 дни от
датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в този срок
не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд
3
уведомява органа по регистрация на МПС да прекрати регистрацията му.
Видно от цитираните разпоредби е налице сложен фактически състав, при който
следва да се държи сметка, от една страна за собственика на МПС, тъй като само той
има задължение да сключва застраховка „Гражданска отговорност“ и от друга страна, е
уведомяването на собственика със срок, в който да се представят доказателства за
сключен договор за такава застраховка.
В конкретният случай, не се установи да е изпълнен този фактически състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, вр. чл.574, ал.11, вр. ал.10 от КЗ. Видно от справката на ОПП-
СДВР, автомобилът е собственост на жалбоподателя, който според чл.483, ал.1, т.1,
пр.1 от КЗ следва да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за притежаваното от него МПС, което е регистрирано на територията
на Р. България и не е спряно от движение. По делото не се представиха доказателства,
каквито не са налични и в АНП, Д. да е бил уведомен по реда на чл.574, ал.10 и ал.11 от
КЗ от Информационният център със срок от 14 дни да представи доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор застраховка „Гражданска
отговорност“. Имено и по тази причина, не може да му се вмени вина и да се ангажира
неговата административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП - като собственик на МПС не е изпълнил задълженията си да регистрира
автомобила по правилата на чл.4, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/.
Видно от получената справка от ОПП-СДВР, на 23.01.2022г. е отправено
уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, а на 28.01.2022г. уведомен ОПП-СДВР по чл.574,
ал.11, изр.2 от КЗ за прекратяване регистрацията на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй
като в 14 дневен срок от уведомяването, собственикът не е представил доказателства за
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение,
жалбоподателят - собственик на автомобила, не е бил уведомен надлежно по реда на
чл.574, ал.10 от КЗ, тъй като 14-дневния срок от датата на неговото уведомяване -
23.02.2022г. от Информационния център не е бил изтекъл към датата на уведомяване
на ОПП-СДВР - на 28.01.2022г., а срокът изтича на 06.02.2022г. Смисъл на
уведомяване на ОПП-СДВР е разписан в чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ - когато в срока по
ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд
уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно
средство.
Вижда се от същата справката от ОПП-СДВР, че след като на 28.01.2022г. е
получено уведомяване от Гаранционния фонд в ОПП-СДВР на 15.02.2022г.
4
регистрацията на МПС е прекратена служебно на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП Според
писмото от ОПП-СДВР собственикът на МПС не е уведомен за прекратяване на
регистрацията на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, а това означава, че собственикът на
автомобила не може да знае дата на дерегистрацията МПС.
На практика, дори и собственикът да е уведомен по чл.574, ал.10 от КЗ от
Информационният център, че за МПС не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, с предоставен 14 дневен
срок да се сключи такъв и да се представи, това не означава, че той ще знае кога ще му
се прекрати служебно регистрацията на МПС, ако в този срок не представи договор за
застраховката. Ето защо, задължително собственикът трябва да се уведомява от ОПП-
СДВР на коя дата е прекратена служебно регистрацията на МПС на осн. чл.143, ал.10
от ЗДвП, защото не е спазен дадения срок от Информационния център и няма валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Няма как и от къде, този собственик
на МПС, който не е сключил задължителната застраховка, да знае датата на
прекратяване на регистрацията на МПС на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, дори и да е
наясно както със задължението си за сключване на застраховката „Гражданска
отговорност“, така и да знае, че в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП следва служебна
прекратяване на регистрацията. Всъщност датата на дерегистрацията е този факт,
който трябва да се съобщава на собствениците, тъй като именно от тогава, автомобила
не е надлежно регистриран и за собственикът се пораждат задължението да го
регистрира спрямо изискваният на Наредба №I-45/24.03.2000г.
В конкретния случай, липсва както обективния, така и субективния елемент от
състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗАНН, поради което не може да се приеме,
че то е извършено умишлено.
По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски за един адвокат, въз
основа на договор за правна защита и съдействие, в размер на 600 лева. По аргумент на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, следва да се осъди учреждението и организацията, чийто орган е
издал обжалваното НП – СДВР да заплати на жалбоподателя разходите за адвокатско
възнаграждение от 600 лева.
За пълнота на изложението в частта за разноските, съдът ще посочи, че
наказващият орган не е защитаван от юрисконсулт или лице с юридическо
образование, както по време на съдебните заседание, така и не са депозирани писмени
бележки, включително няма направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, прилагащ се субсидиарно, с оглед на
5
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Това означава, че
служебно съдът не може да намалява размера на разноските, без искане в такава насока
от отсрещната срана. При положение, че наказващият орган не е отправил претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, по правилата на чл.80 от ГПК, тази
страна няма право да иска и изменение на решението в частта за разноските.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №22-4332-025030 от 05.12.2022г.
на Началник Група ОПП-СДВР като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА учреждението и организацията, чийто орган е издал обжалваното
НП – СДВР да заплати на жалбоподателя М. Л. Д. направените от него разноски в
размер на 600 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6