№ 308
гр. Пловдив, 14.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
търговско дело № 20245001000252 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“ АД, редовно призовани, не се
представляват.
Ответник С. А. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът докладва постъпила молба от 13.06.2024 г. от „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“
АД, с която се заявява, че жалбоподателят е редовно призован и моли да се
даде ход на делото, ако не са налице процесуални пречки.
Такава молба-становище е постъпила на днешна дата от адвокат Т.,
пълномощник на К.. Заявява, че са редовно призовани и моли да се даде ход
на делото, ако не са налице процесуални пречки.
С оглед изразените становища на страните по даване ход на делото,
съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №3050/28.03.2024 г., подадена от „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“АД,
1
чрез юрк. Б. М., против Решение №14/29.02.2024 г. по т.д. №89/2023 г. на ОС
– Х., с което изцяло са уважени предявените от С. А. К. искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, като е осъден ответника – жалбоподател да му
заплати застрахователно обезщетение за претърпени вреди от ПТП,
настъпило на 10.02.2020 г. в гр. Х., при което ищецът, като пешеходец, е бил
ударен от л.а. „Ф.П.“ с рег.№..., управляван от водача П.В.В.. Решението се
обжалва В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
В частта, в която е уважен иска за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявен като
частичен от общ размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, за периода от 27.05.2020 г. до окончателното плащане, решението се
обжалва ЧАСТИЧНО – за разликата над размера от 20 000 лв., до пълния
уважен размер от 50 000 лв. Иска се отмяна на решението в тази част и
отхвърляне на иска за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер
от 50 000 лв., в съответствие с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД,
както и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД – като се уважи релевираното
възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредите;
В частта, в която е изцяло уважен иска за присъждане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.05.2020 г. до
окончателното плащане, решението се обжалва ИЗЦЯЛО, за пълния уважен
размер от 300 лв. Иска се отмяна на решението в тази част изцяло, и
постановяване на ново, с което този иск изцяло да се отхвърли;
В частта, с която е уважена акцесорната претенция за лихви за период с
начална дата 27.05.2020 г., като се поддържа, че застрахователят изпада в
забава, съгласно чл.497, 1 ал.1 от КЗ, дължи законна лихва върху размера на
застрахователното обезщетение, от изтичането на срока от 15 дни от
представянето на всички доказателства, или от изтичането на тримесечния
срок за окончателно произнасяне по предявената претенция;
В частта за разноските, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 4650 лв. и държавна такса в размер на
2000 лв. Иска се намаляване на разноските по съразмерност, съобразно
резултата от въззивното производство. Наведени са оплаквания за
недопустимо допускане на увеличаването на размера на предявения иск за
2
обезщетение за неимуществени вреди от първоначално предявения частичен
размер от 30 000 лв. до размера от 50 000 лв., като частичен от 60 000 лв., в
нарушение на разпоредбата на чл.372, ал.2 от ГПК, поради което се настоява
за обезсилване на решението в частта му за сумата над размера от 30 000 лв.
до размера от 50 000 лв. Сочи се незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на решението в обжалваните части – твърдят се допусната
житейска нелогичност и неправилна оценка на доказателствата по делото,
избирателен подход при анализа на доказателствения материал и
необсъждане на част от доказателствата; съществени процесуални
нарушения, довели до формиране на необосновани и грешни правни изводи,
завишен размер на обезщетението в нарушение на критерия за справедливост
по чл.52 от ЗЗД. Определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди не съответства на съдебната практика по сходни случаи, на характера,
интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, и
настъпилото бързо възстановяване. Поддържа се да е налице значителен
принос на пострадалия за настъпване на вредите – до размер от 90%, който не
е признат от първостепенния съд. Заявява се искане за присъждане на
разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции. Приложено е преводно нареждане за извършен на
27.03.2024 г. превод в полза на ищеца на сумата от 28428,49 лв.,
представляваща плащане на главница в размер на 20 000 лв. на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – до размера, в който
първоинстанционното решение е влязло в сила, и 8 428,49 лв. - плащане на
лихва върху главницата от 20 000 лв., за периода от 27.05.2020 г. до
27.03.2024 г. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен
интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител с приложено пълномощно, жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на
въззивна жалба вх.№4482/09.05.2024 г., подаден от С. А. К., чрез адв. М. Т., в
който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. По
3
делото е установено, че ищецът е претърпял неимоверни болки и страдания, и
продължава да търпи такива. В мотивите на решението съдът обстойно е
изложил съображения относно получените телесни повреди и тяхното
отражение върху здравето на ищеца. Неоснователно е оплакването срещу
решението в частта му, с която е отхвърлено възражението за съпричиняване
на вредите от пострадалия, като не е проявил необходимата бдителност преди
да навлезе в платното за движение. Причина за настъпване на
произшествието е единствено и само поведението на водача на автомобила
П.В., който не е осигурил достатъчно странично разстояние при заобикаляне
на авариралият автомобил, с което е нарушил чл.25, ал.1 от ЗАДвП, което
противоправно поведение е установено с влязъл в сила съдебен акт. Настоява
се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Заявява се искане на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адв. М. Т., за осъществено безплатно процесуало представителство
на въззиваемия пред въззивната инстанция. Приложен е ДПЗС в този смисъл.
С въззивната жалба и отговора не са представени нови доказателства по
съществото на спора пред въззивната инстанция, и не са направени
доказателствени искания.
С молбата „З. а.д. Д.Б.Ж. и З.“ АД заявява, че поддържа изцяло
въззивната жалба, оспорва отговора и съгласно дадените в разпореждането за
насрочване указания уточнява, че представеното платежно нареждане
доказва, че застрахователят е изпълнил законоустановеното си задължение,
като е обезщетил увреденото лице в размера на влязлата в сила част от
първоинстанционния съдебен акт.
Заявява какво цели да докаже и установи с това доказателство и моли да
бъде възприето по делото. Няма възражение по доклада. Няма да сочи други
доказателства и счита, че делото е изяснено от фактическа страна.
С молбата въззиваемата страна оспорва изцяло въззивната жалба на
застрахователното дружество по подробно изложени съображения. Заявява
претенция за разноски, както и становище по същество.
С разпореждането от 15.05.2024 г. е докладвана въззивната жалба и
отговора като е дадена възможност на въззивника да уточни
доказателствените си искания. Същите указания са изпълнени.
Съдът намира, че с оглед уточненото основание, на което счита за
4
относими представените доказателства за извършено плащане, съдът намира,
че предвид обстоятелството, че извършеното плащане е новонастъпило
обстоятелство , същите са във връзка със спора и следва да бъдат приети по
делото, а относно тяхната относимост ще се ценят по съществото на спора,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с въззивната жалба доказателства за
извършено плащане на дата 27.03.2024 г. за сумата 28 428,49 лв., приложени
на лист 10 от въззивното дело.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 15.07.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,08 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5