Решение по дело №452/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /           ….2022 година, гр. Варна

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

в публично заседание на  двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН

   2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

при секретаря СВЕТЛАНА СТОЯНОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД № 452 по описа за 2022година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Х.Д.К., депозирана чрез адв. Ж. П., срещу Решение №28/10.01.2022 година, постановено по АНД № 3887/2021 година по описа на Районен съд-Варна, ХLV състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0819-006815/29.01.2018г., издадено от началника група към ОД МВР-Варна, сектор ПП, с което на Х.Д.К. *** на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. На осн. Наредба Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки. 

Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на закона. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт.  С допълнителна молба от 9.03.22г. касаторът се позовава и на изтекла абсолютна давност.

В съдебно заседание, касаторът не се явява, но с писмени бележки моли за отмяна на решението на ВРС. Не се претендират разноски.  

Ответникът, регионална дирекция ОД МВР Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП изразява мнение за основателност на жалбата. Позовава се на разпоредбата на чл.81, ал.1 от НК вр. чл.11 ЗАНН.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

С Наказателно постановление № 17-0819-006815/29.01.2018г., издадено от началника група към ОД МВР-Варна, сектор ПП, на Х.Д.К. *** на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. на осн. Наредба Із-2539 на МВр са отнети 12 контролни точки. 

С решение №28/10.01.2022 година, постановено по АНД № 3887/2021 година по описа на Районен съд-Варна, ХLV състав ВРС потвърждава НП.

Спор по фактите липсва.

Възраженията пред касационната инстанция са за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348, ал. 2 от НПК неправилно приложение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от РС в решението, по аргумент от забраната в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания.

Изводите на Районен съд - Варна за правилно приложение на материалния закон не се споделят от касационната инстанция.

В настоящия случай нарушението е извършено на 12.06.2017г.

Според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВАС и ВКС, в действащия ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/, която настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт. И изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да осъществи изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/, която настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/. Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели в цитираното тълкувателно постановление, че: "В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на  чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на  чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението".

Съгласно разпоредбата на  чл. 81, ал. 3 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.

В процесното наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено на 12.06.2017г. Считано от тази дата, абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по  чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН, е изтекла на 12.12.2021г., което представлява основание за отмяна на НП.

Потвърждавайки наказателното постановление при несъобразяване на изтеклата абсолютна погасителна давност, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

От касатора не са претендирани разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. На ответника при този изход на делото не следва да се присъждат разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Решение №28/10.01.2022 година, постановено по АНД № 3887/2021 година по описа на Районен съд-Варна, ХLV състав,  като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0819-006815/29.01.2018г., издадено от началника група към ОД МВР-Варна, сектор ПП, с което на Х.Д.К. *** на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. на осн. Наредба Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки. 

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………

 

ЧЛЕНОВЕ:1…………….

 

                   2…………….