Р Е Ш Е Н И Е

    ... /29.3.2019 г., гр.Варна 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                        Районен съдия: Даниела Павлова

 

          при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15708 по опис на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК  за установяване на вземането на кредитора „Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** от  длъжника Я.А.А. с ЕГН ********** и Андрея М.К. с ЕГН **********,*** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС София с която е разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора  „Т.С.“  ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** при условията на разделна отговорност  следните суми:

          1/ от ответника Я.А.А.  сумата 1371.53 лева – главница, представляваща 1/3 част от дълга, съответстваща на наследствения дял на  Я.А.А. за незаплатена топлинна енергия по ф-ра № **********/31.7.2014 г., № **********/31.7.2015 г. и № **********/31.7.2016 г., на обща стойност 3437.18 лева, за периода м.май 2013 г. – м.април 2016 г. за имот с аб.№ 005300 ведно със законната лихва върху главницата 1371.53 лева, считано от подаване на заявлението до окончателеното изплащане на сумата;  сумата 317.05 лева – законна лихва за забава за  периода от 15.08.2014 г. до 17.08.2017 г.; сума в размер на 24.49 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение от м.май 2013 г. до м.април 2016 г.  и 5.50 лева лихва от 15.08.2014 г. до 17.08.2017 г.,  съгласно уточняваща молба от 29.01.2019 г. в която се уточняват  дължимите суми  от всеки ответник по всяка от фактурите. 

          2/ от ответника  Андрея М.К. с ЕГН **********  сумата  1371.53 лева – главница, представляваща 1/3 част от дълга, съответстваща на наследствения дял на  Я.А.А. за незаплатена топлинна енергия по ф-ра № **********/31.7.2014 г., № **********/31.7.2015 г. и № **********/31.7.2016 г., на обща стойност 3437.18 лева, за периода м.май 2013 г. – м.април 2016 г. за имот с аб.№ 005300 ведно със законната лихва върху главницата 1371.53 лева, считано от подаване на заявлението до окончателеното изплащане на сумата;  сумата 317.05 лева – законна лихва за забава за  периода от 15.08.2014 г. до 17.08.2017 г.; сума в размер на 24.49 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение от м.май 2013 г. до м.април 2016 г.  и 5.50 лева лихва от 15.08.2014 г. до 17.08.2017 г., съгласно уточняваща молба от 29.01.2019 г. в която се уточняват  дължимите суми  от всеки ответник по всяка от фактурите. 

      Ищецът моли за уважаване на предявените искове и  за  осъждане на ответниците да му заплатят разноски за заповедното и за исковото производство.

      Твърденията в молбата от които  ищецът черпи права са, че  вземането му произтича от задължения  за  потребена и незаплатена  топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар 190 от ДР на Закона за енергетиката за топлоснабден имот, находящ се в гр. София. Съгласно  чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни Общи условия, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от КЕВР. Същите влизат в сила един месец след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между доставчика на топлинна енергия и потребителите. Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ / чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ/ и спрямо тях са влезли Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители в гр.София, одобрени с решение № ОУ–002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008 г.  и Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители в гр.София, одобрени с решение № ОУ–02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „24 часа“  и в-к „19 минути“ в сила от 14.03.2014 г.  Ответниците са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период, но не са заплащали стойността й. В изпълнение на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ / чл.139б от ЗЕ/ сградата – етажна собственост в която се намира топлоснабденият имот  е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на атоплинна енергия с фирма „Техем сървисис“ ЕООД. Разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение по чл.139 от ЗЕ.

       В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор  от ответниците чрез процесуален представител адв.Танева. Считат, че предявените искове са допустими. Изразяват следното становище по основателността на предявените искови претенции:

        1/ по отношение вземането за главница оспорват исковата претенция по отношение на обща фактура № ********** за сумата от 2196,77 лв. ведно със съответстващата законова лихва като погасени по давност, както и за сумата от 634,11 лв. законна лихва за забава, начислена от 15.08.2014 г. до 17.08.2017 г. на същото основание.

       Оспорват и претенцията за сума за предоставена услуга за дялово разпределение в общ размер на 59,99 лв. начислена за периода 2013 г. - 2014 г. и съответстващата и законова лихва.

       За периода до 31.07.2014 г. правят възражение за погасяване на  вземанията  по давност, поради което и оспорват дължимостта на същите.

      За периода от 31.07.2014 г. до 31.07.2015 г. и от 31.07.2015 г. до 31.07.2016 г. признават исковата претенция и вземането на ищеца, уточнено с повторна молба, като претендирано по Общи Фактури с № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г. без конкретизиран размер.

      Считат, че вземанията на ищеца имат характер на периодично плащане за оспорения период, съгласно чл. 111 б. "в" от ЗЗД и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 по описа за 2011 г. от 18 май 2012 г. постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2011 г. на ОСГКТК при Върховен касационен съд.

      2/ По отношение на обезщетението за забава оспорват  вземанията за законна лихва за същия период, считано до 31.07.2014 г. на основание чл. 111 б.„в" от ЗЗД, като признават иска в останалата част. 

      Молят за отхвърляне на предявеният иск  за претендирани от ищеца суми за периода до м.07.2014 г. по отношение на обща фактура № **********/ 31.07.2014 г. за сумата от 2196,77 лв. ведно със съответстващата законова лихва като погасени по давност, както и сумата от 634,11 лв. законна лихва за забава, начислена от 15.08.2014 г. до 17.08.2017 г. на същото основание, както и претенцията за сума за предоставена услуга за дялово разпределение в общ размер на 59,99 лв. начислена за периода 2013 г. - 2014 г. и съответстващата и законова лихва в условията на разделност съответно от по 1/3 от Я.А.А. с ЕГН ********** и 1/3 А.М.К. с ЕГН **********.

       Молят за уважаване на исковите претенции в останалата част  за периода от м.08.2014 г. до м.07.2016 г. при условията на признат иск от страна на Я.А.А. с ЕГН ********** и А.М.К. с ЕГН ********** за сумите над оспорения размер.

        Молят да присъждане на разноски за  исковото и  заповедното производство съгласно приложени Договори за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

         За установяване наличието на правен интерес от предявения  установителен иск ищецът сочи, че ответникът е възразил против издадената в негова полза  заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС София.

                   В съдебно заседание ищецът е представил  писмено становище с което поддържа исковата молба. 

                   Ответниците чрез процесуален представител поддържат  становищата си.

                   Съдът като взе предвид, че с подаденото по ч.гр.д.№ 59039/17 г. възражение по чл.414 ГПК се оспорва вземането на кредитора, намира, че предявеният установителен иск на осн.чл.422 ГПК е допустим и следва да се разгледа по същество.

                    Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

           Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.   

          От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 59039/17 г. на СРС, 126 състав се установява, че със заповед по чл.410 ГПК от 04.09.2017 г.  е разпоредено  ответниците да заплатят на ищеца посочените в исковата молба суми, така, както са заявени с уточняващата молба от 29.01.2019 г.   На 15.3.2018 г. В срока по  чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражение и заповедният съд е дал указания на кредитора да предяви иск в едномесечен срок.

           От представените с молбата  в настоящото производство писмени доказателства  - удостоверение от  „Агенция по вписванията“,  справка от Търговския регистър,  договор от 01.11.2007 год.,  нотариален акт за дарени ена недвижим имот № 105 от 1997 г. на нотариус при СРС,  писмо за  идентичност на адрес,  справка за актуализация на данни,  справка по лице от СВ София за периода от 01.01.1992 г. до 147.08.2017 г.,  справка за имот от СВ София за периода от 01.01.1992 г. до 147.08.2017 г.,  удостоверение от 19.11.2012 год. за идентичност на недвижим имот и удостоверение от Столична Община, район Оборище, в уверение на това, че недвижим имот с адм.адрес гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 25 – стар е идентичен с имот с нов адрес гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 5 с вх.А, Б, В и Г,   договор за отчитане на топлоенергия от 05.06.2002 год.,  протокол от 31.10.2001 год.,  списък на титуляр на сметка,  фактури – 3 броя,  констативен протокол – 28 броя,  справка за битови клиенти.

                   От така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено по безспорен начин, че през процесния период за който вземането се признава, а именно  от 31.07.2014 г. до 31.07.2016 г., ищцовото дружество  е доставяло топлинна енергия до обекта на  ответниците, находящ се в гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 5,  която топлинна енергия е потребена от абоната и същият дължи заплащане на  нейната цена по действащи към периода цени, одобрени от КЕВР.   За същия период са издадени две фактури с №№ **********/31.07.2015 г. и  **********/31.07.2016 г. При така направеното  признание на иск от всяка от ответниците за задължение за периода  от 31.07.2014 г. до 31.07.2015 г. по фактура № **********/31.07.2015 г. и за периода от 31.07.2015 г. до 31.07.2016 г. по фактура № **********/31.07.2016 г. в размер на 639.28 лева за 1/3 наследствен дял  срещу всяка от ответниците  следва да се уважат.

               По отношение вземането за сумата 2196.77 лева, претендирана  по  фактура № **********  ведно със  законната  лихва, вземането  за сумата  634,11 лева, претендирано обезщетение  за забава за периода от 15.08.2014 г. до 17.08.2017 г., както и за  сумата 59.99 лева, претендирана  услуга за дялово разпределение  за периода 2013 г. - 2014 г. ведно със законната лихва, ответниците са направили възражение за погасяване на вземането по давност.  

              Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно ал.4 при  искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

              Разпоредбата на чл.111 от ЗЗД сочи, че с  изтичане на тригодишна давност се погасяват  вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и  вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Легално определение на понятието „периодични платежи” е дадено от ВКС с тълкователно решение № 3 от 18.05.2012 г.,  постановено по т.д.№ 3/2011 г. на  ОСГК на ВКС „периодични платежи”  по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД  са задълженията и договорите  за  изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл задълженията за заплащане на доставена и консумирана топлинна енергия, електрическа енергия, услуги за вода,  телекомуникационни и други услуги на доставчиците на такива услуги безспорно представляват периодични платежи.  Периода на исковата претенция по фактура № **********/31.07.2014 г. за задължения до м.07.2014 г. по  фактура № **********/ 31.07.2014 г. Към датата на подаване на заявлението 29.08.2017 г  е изтекъл тригодишният срок по чл.111 ЗЗД и вземането в размер на 1/3 от 2196.77 лева, съответстващ на дела на  всяка ответница или за сумата 732.25 лева, представляваща горницата над 639.28 лева до заявена претенция за главница в размер на 1371.53 лева срещу всяка от ответниците е погасено по давност. 

                По отношение на сумите 317.05 лева - законна лихва за забава върху сумата за периода 15.08.2014 г. -  17.08.2017 г.,  24.49 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение от м.май 2013 г. до м.април 2016 г.  и  5.50 лева - обезщетение за забава върху главница  24.49 лева за периода  15.08.2014 г. - 17.08.2017 г. към датата на подаване на заявлението 29.08.2017 г  е изтекъл тригодишният срок по чл.111 ЗЗД и вземането  срещу всяка от ответниците за тези суми също е погасено по давност. Предявените искове за тези суми  следва да се отхвърлят като  неоснователни.    

 

                 По въпроса за разноските:

                 При този изход на спора ответниците дължат на ищеца разноски за уважената част на иска за заповедното и за исковото производство, но предвид липсата на списък по чл.80 ГПк съдът не присъжда такива. 

                 По молбата на ответниците с пр.осн.чл.78 ГПК ищецът следва да заплати на всяка от тях разноски за отхвърлената част на иска  в размер на 707.29 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

 

        Мотивиран от изложеното, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  Я.А.А. с ЕГН **********, че съществува вземането на  „Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС София за сумата 639.28 /шестстотин тридесет и девет лева и 28 ст./ лева, представляваща 1/3 част от дълга, съответстваща на наследствения дял на  Я.А.А. за незаплатена топлинна енергия за периода м.юли 2015 г. – м.април 2016 г. за имот с аб.№ *** по фактура № **********/31.7.2015 г. и фактура № **********/31.7.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата 413.47 лева,  считано от подаване на заявлението – 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.422 ГПК. 

 

              ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** за приемане за установено по отношение на  Я.А.А. с ЕГН **********, че съществува вземането на ищеца  по  заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС София за следните суми: за сумата 732.25 /седемстотин тридесет и два лева и 25 ст./ лева, представляваща горницата над 639.28 лева до заявена претенция за главница в размер на 1371.53 лева,   която сума представлява 1/3 част от дълга, съответстваща на наследствения дял на  Я.А.А. за доставена  топлинна енергия до м.юли 2014 г. за имот с аб.№ 005300 съгласно  фактура № **********/ 31.07.2014 г. на стойност 2196.77 лева,  за сумата  317.05 лева, представляваща  законна лихва за забава върху сумата за периода 15.08.2014 г. -  17.08.2017 г.; за сума в размер на 24.49 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение от м.май 2013 г. до м.април 2016 г.  и  за сумата 5.50 лева - обезщетение за забава върху главница  24.49 лева за периода  15.08.2014 г. - 17.08.2017 г.,  на осн.чл.422 ГПК.

 

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Андрея М.К. с ЕГН **********, че съществува вземането на  „Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС София за сумата 639.28 /шестстотин тридесет и девет лева и 28 ст./ лева, представляваща 1/3 част от дълга, съответстваща на наследствения дял на  Я.А.А. за незаплатена топлинна енергия за периода м.юли 2015 г. – м.април 2016 г. за имот с аб.№ 005300 по фактура № **********/31.7.2015 г. и фактура № **********/31.7.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата 413.47 лева,  считано от подаване на заявлението – 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.422 ГПК. 

 

              ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** за приемане за установено по отношение на  Андрея М.К. с ЕГН **********, че съществува вземането на ищеца  по издадената  заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС София за следните суми: за сумата 732.25 /седемстотин тридесет и два лева и 25 ст./лева, представляваща горницата над 639.28 лева до заявена претенция за главница в размер на 1371.53 лева,   която сума представлява  1/3 част от дълга, съответстваща на наследствения дял на  Я.А.А. за доставена  топлинна енергия до м.юли 2014 г. за имот с аб.№ *** съгласно  фактура № **********/ 31.07.2014 г. на стойност 2196.77 лева,  за сумата  317.05 лева, представляваща  законна лихва за забава върху сумата за периода 15.08.2014 г. -  17.08.2017 г.; за сума в размер на 24.49 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение от м.май 2013 г. до м.април 2016 г.  и  за сумата 5.50 лева - обезщетение за забава върху главница  24.49 лева за периода  15.08.2014 г. - 17.08.2017 г.,  на осн.чл.422 ГПК.

 

 

              ОСЪЖДА „Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** да заплати на  Я.А.А. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 707.29 /седемстотин и седем лева и 29 ст./ лева за отхвърлената част на иска, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

              ОСЪЖДА „Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***  да заплати на  Андрея М.К. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 707.29 /седемстотин и седем лева и 29 ст./ лева за отхвърлената част на иска, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна  в двуседмичен срок от  съобщението до страните.                                                                               

       

        След влизане в сила на решението делото да се докладва за произнасяне по реда на чл.422, ал.3 ГПК.

 

               Районен съдия: