№ 591
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502450 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 262102 от 29.03.2021 год., постановено по гр.д.№ 3557/2019 год. по описа на
СГС, I-13 състав, ЗК „Лев Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на Е. И. Т. и Т. И. Т. сумата от по 130 000 лева за всеки от тях, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка им М.
Н. Б.-К., починала при пътно-транспортно произшествие, станало на 24.06.2019 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2019 год. до окончателното
изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери от по 150 000 лева за всеки от
тях.
Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс” АД в частта с която исковете за
неимуществени вреди са уважени за сумите над 100 000 лева до присъдения размер от по
130 000 лева за всеки, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй
като определеният размер е завишен с оглед претърпените душевни болки и страдания от
ищците. Отделно от това обезщетението не е съобразено с лимитите на отговорност за
релевантния период, както и със съдебната практика по сходни случаи. Молят съда да
отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде отхвърлен над посочените суми.
Решението е обжалвано и от ищците Е. И. Т. и Т. И. Т. в отхвърлителната част, като се
излагат доводи отново за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Считат, че съдът не е
1
отчел в достатъчна степен преживените болки и страдания от загубата на тяхната майка, с
която били в изключително близки отношения. Молят исковете да бъдат уважени в пълните
размери от по 150 000 лева за всеки от тях.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насращната страна, като молят да бъде оставена
без уважение.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищците Е. И. Т. и Т. И. Т. са низходящи наследници по права линия на М. Б., който е
починала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 24.06.2019 год. и
причинено виновно от водача К. П., която е управлявала лек автомобил „Рено” с ДК №
********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача П., преживяните
болки и страдания от ищцовата страна, вследствие смъртта на майка им и причинната им
връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства
и са безспорни пред настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при
които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай от разпитания пред първоинстанционният съд свидетел В. Н. се
установява, че познава семейството на починалата от много отдавна. Установява, че
отношенията между майката и двамата й сина били изключително добри, сърдечни и
изградени въз основа на духовна връзка между тях. Въпреки, че починалата живеела в едно
домакинство само с Е., а Т. имал отделно домакинство, те се виждали почти всеки ден.
Установява, че ищците тежко понесли смъртта на майка си, като все още не могат да я
превъзмогнат.
Въззивният съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, факта на смъртта на
2
родител, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юни 2019
г., лимитите на отговорност, възрастта на починалата /65 год./, както и съдебната практика
за подобни случаи, намира, че сумата от по 130 000 лева за всеки, адекватно ще обезщети
причинените на ищците неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжаланите части. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
При този изход на спора страните не си дължат разноски и такива не следва да бъдат
присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262102 от 29.03.2021 год., постановено по гр.д.№ 3557/2019
год. по описа на СГС, I-13 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3