РЕШЕНИЕ

гр. София, …………… г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Екатериана Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 1627 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

 

 

 

 

С решение от 26.07.2017 г., постановено по гр.д. № 39114/2012 г. на СРС, ГО, 50 с-в, са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от "Т.С." ЕАД срещу Г.И.Г., като е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3 880,98 лв., ведно със законната лихва от 25.04.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. № 39 гр. София, Красно село, ж.к. ********, аб. № 331142, за периода м. 03.2009 г. м. 04.20111 г., за която сума е издадена Заповед от 26.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8198/2012 г. на СРС, като искът за главница е отхвърлен до пълния предявен размер на иска от 5 628 лв., а именно за 1 747,02 лв. – за периода м.06.2007 г. – м. 02.2009 г. С решението е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 530,11 лв. – законна лихва за забава за периода 01.05.2009 г. – 04.04.2012 г., за която сума е издадена Заповед от 26.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8198/2012 г. на СРС, като искът за лихва е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 184,26 лв., а именно за 654,15 лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

Срещу решението, в частта с която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа, че са налице процесуални нарушения, предвид назначаването на ССЕ, за което не е имало необходимост.Поддържа се, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния период е 3295, 48 лв. Излагат се съображения, че поради погасяване чрез плащане за доставената и получена през процесния период от ответника топлинна енергия, задължението, възникнало за доставена и получена топлинна енергия за периода м.03.2009 г. до  м.04.2011 г. трябва да бъде намалено със сумата от 1331,60 лв. до сумата 1963,88 лв. Навежда доводи, че с платените суми били погасени задължения, възникнали в периода на погасителната давност. Излагат се съображения, че неправилно е определен размера на акцесорното задължение за лихви в размер на 530, 11 лв.  . Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове - отхвърлени в цялост. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

 

 

 

 

Ответникът по жалбата "Т.С." ЕАД не е депозирал отговор.

 

 

 

 

Третото лици-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

В закноустановения срок е постъпила и частта жалба от ответника Г.И.Г., с която се обжалва Определение от 18.05.2018 г., постановено по гр.д. № 39114/2012 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното определение.

В срока за отговор „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач не са взели становище по жалбата.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

             

 

 

 

За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск  

 

 

 

 

 

 

 

ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

 

 

 

 

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

 

 

 

 

 

 

 

 

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.2 от закона/.

 

 

 

 

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 ЗЕ (отм.);, но действаща през релевантния период, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

 

 

 

 

В разглеждания случай ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че има качеството потребител за топлоснабдения имот през процесния период. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение - достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител.

 

 

 

 

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ

/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

 

 

 

 

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че задълженията на ответника за топлинна енергия са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Съгласно заключението на допуснатата и приета от съда съдебно – счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като пълно и компетентно изготвено непогасените суми за главница за потребена топлинна енергия за периода м. 06.2007 г. од м. 04.2011 г. са на обща стойност 5 628 лв., за които суми вещото лице е посочило, че не са постъпвали плащания.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, поради което съдът не е нарушил процесуалните правила като е допуснал двете експертизи, за въпросите, по които са необходими специални знания, като съдът се е позовал именно на заключенията на вещите лица. Отделно от това, в проведеното съдебно заседание на 21.10.2014 г., в което са приети заключенията на вещите лица, ответникът е оспорил заключенията бланкетно без да изложи конкретни доводи във връзка с оспорването, като въпреки това и за изясняване на правния спор, съдът е допсунал допълнителна съдебно-счетвотодна експертиза, вещото лице по която е посочило как са отнесени извършените от ответника плащания, както и е определен размера на непогасените задължения за процесния период в размер на 5 628, 00 лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за погасяване на част от исковата главница чрез извършени плащания на сумата в размер на 1331,60  лева. За да стигне до този извод съдът съобрази представените от ответника доказателства за плащане, а именно фискални бонове за сумите 451,09 лв., 628,24 лв. и 252 лв., платени през 2010 г., с които  са били погасени задължения на ответника извън процесния период. В случая ответникът не е представил доказателства за твърдението си, че е упражнил правото си по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, като е заявил кое задължение погасява с извършените частични плащания. Следва да се отбележи, че релевантно за упражняването на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е волеизявлението на длъжника, като дали кредиторът неоснователно е отказал да погаси посоченото от длъжника задължение подлежи на установяване в хода на процеса, като в настоящия случай недоказано остава твърдението на ответника, че е отправил волеизявление по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Основанието, на което е извършено едно плащане е от съществено значение в отношенията между длъжника и кредитора, като меродавна за това е волята на платеца. В хипотезата на няколко еднородни задължения /какъвто е разглеждания случай/, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички, длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, се погасява най-старото, като при едновременно възникнали задължения същите се погасяват съразмерно.

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът счита, че следва да кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза и да приеме, че с извършеното плащане на сумата от 1331,60 лева са били погасени задължения на ответника извън процесния период.

Във връзка с оплакванията на въззивника относно размера на акцесорното задължение за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинната енергия, съдът намира следното:

 За периода (предмет на въззивна проверка) в сила са били ОУ от 2008г., съгласно чл. 32, ал. 1 от които ответникът е изпаднали в забава за плащането на всяка месечна вноска за периода от м.05.2013г. до м.02.2014г. с изтичане на 30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят. Задължението е с падеж на определен ден, поради което длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Неоснователно е възражението на ответника за начисляването на обезщетението за забава в нарушение нормативните разпоредби, поради изчисляването й върху фактурираната сума, тъй като съгласно предвиденото в Общите условия, действали до м.03.2014г. и обвързващи страните, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху прогнозните сметки за периода.

По частната жалба:

Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца е определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като към датата на приключване на устните състезания по исковото производство, в което се разпределя и отговорността за разноските в заповедното производство, в сила все още не е била разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (в ред. ДВ, бр. 8 от 2017г.), съгласно която размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно изложеното не е налице основание за приложението на посочената разпоредба към релевантния за определянето на разноските момент, поради което оплакванията на жалбоподателя в този смисъл се явяват неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че съдът е следвало да приложи § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Съгласно т. 3 на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С оглед изложеното и предвид предмета на производството и фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно съдът е намалил претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 1350 лв. до размер на 1 100 лв.

Предвид горното, съдът намира, че отговорността за разноски е разпределена правилно, като са взети предвид приложимите процесуални правила, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на разноските във въззивното производство:

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД. Настоящият състав намира, че независимо от направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи на въззиваемият за настоящото производство, доколкото не е подаден отговор на въззивната жалба и не се е явил процесуален представител, поради което съдът намира, че действително не е осъществено процесуално представителство.

 

 

 

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № I – 50 - 32 от 26.07.2017 г., постановено по гр.д. № 39114/2012 г. на СРС, ГО, 50 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.И.Г. с ЕГН ********** срещу определение № 32826 от 18.05.2018 г., постановено по гр.д. № 39114/2012 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.