Решение по дело №26/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от зам. директора на ТД на НАП [област], чрез пълномощник- юриск. З. Х. срещу Решение № 12/20.01.2023г. на Районен съд-[област] по АНД № 314/2022г.

С обжалваното решение съдът е отменил НП № 600970-[рег. номер] от 21.09.2021г., с което на "Р." ООД, [ЕИК], представлявано от Р. П.-управител за нарушение на чл. 124, ал.5 ЗДДС на основание чл. 182, ал.2 вр. ал.1 с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв.

В касационната жалба се развиват оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение.Изводите на съда не били подкрепени от доказателствата по преписката. Твърди се, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал.5 ЗДДС, която определя срока в който следва да се отразяват получените от задълженото лице кредитни известия, а именно данъчния период през който са издадени.

Считат, че не е допуснато и твърдяното в обжалваното решение нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН на 18.05.2021г. вместо на предния ден, когато изтича посочения в Покана №970/21.04.2021г. срок за съставяне на АУАН в присъствие на представител на дружеството. Липсвали доказателства на посочената дата-17.05.2021г. представител на дружеството да се е явил в сградата на ТД на НАП-[област].

С оглед горното молят съда да отмени постановеното решение и да потвърди по същество издаденото Наказателно постановление № 600970-[рег. номер] т 21.09.2021г.

Касационната жалба не съдържа доказателствени искания. Срещу нея е постъпил отговор от адв. С. Н.- процесуален представител на ответното дружество. В него се развиват доводи, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно,като се цитира съдебна практика в подкрепа на заетото становище.

Молят съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. Отговора на касационната жалба също не съдържа доказателствени искания.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск.Х., която поддържа подадената жалба. Счита решението на въззивния съд занеправилно. Видно от доказателствата дружеството е осчетоводило кредитното известие, както и още 23 бр. в хронологичен регистър за м. 02.2021г. и с което е следвало да сторнира данъчен кредит в размер на 19178,29 лв. Независимо че ги е осчетоводило за м. февруари, то не ги е отразило в дневника за покупки в следващия данъчен период. Нарушението се дължи според процесуалнияя представител единствено на липса на организация.

Ответникът по касация чрез адв. Св. Н. оспорва подадената касационна жалба. Счита същата за неоснователна по изложените подробни съображения пред въззивния съд и в отговора на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски в касационното производство.

Участващия по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че в случая в обстоятелствената част на НП следва да се посочи кога кредитното известие е получено от дружеството. Непосочването на това обстоятелство ограничава правото на защита.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и мотивите на оспореното решение, касационният състав на АССм направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължипроизнасяне по същество. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение, Районен съд-[област] е приел, че по делото били доказани всички съставомерни факти от състава на административно нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС, но въпреки това обжалваното решение следвало да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството. Като такива са посочени следните: 1. Не се описва/твърди за конкретния момент на получаване на кредитните известия от жалбоподателя нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в НП, нито в протокола, обективирал действията на органа по приходите. Съдът е приел, че неизследването от наказващия орган на обстоятелството кога е получено процесното кредитно известие не само е довел до фактическа необоснованостна изводите за съставомерност на деянието, но и до съществено нарушение на процесуалните правила и накърняване правото на защита на наказания субект. Прието е, че съгл. чл. 42 и чл 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описаните признаци на нарушението. Липсата на такова описание Районен съд-[област] счита като основание за отмяна на санкционния акт.

Също така е приел, че е налице и наведеното в първо съдебно заседание от жалбоподателя твърдение, свързано с невъзможността му да присъства при съставяне на АУАН. Съдът е развил мотиви, че чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето посочени в него, от лицето, което се твърди че го е издало и в присъствието на лицата, посочени като свидетели.

Последицата от тези изводи е отмяна на НП № 600970-[рег. номер] от 21.09.2021г., с което на "Р." ООД, [ЕИК], представлявано от Р. П.-управител за нарушение на чл. 124, ал.5 ЗДДС на основание чл. 182, ал.2 вр. ал.1 с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. и присъждане на разноски на дружеството-жалбоподател.

Като краен резултат решението на въззивния съд следва да се остави в сила въпреки логическото противоречие което съдържа. Отделно от това касационният състав не споделя част от изложените мотиви, послужили като основание за отмяна.

Принципно са верни изводите на съда, послужили като основание, свързано с липсата на мотиви за конкретния момент на получаване на кредитното известие от дружеството. Съдът споделя мотивите в тази част, в която се приема, че неизследването от наказващия орган на обстоятелството кога е получено процесното кредитно известие не само е довел до фактическа необоснованост на изводите за съставомерност на деянието, но и до съществено нарушение на процесуалните правила и накърняване правото на защита на наказания субект. Винаги когато правото на защита на наказаното лице е нарушено, това е основание за отмяна на издаденото НП. В този случай обаче не би следвало да се приеме, че по делото били доказани всички съставомерни факти от състава на административно нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС. Ако последното е така, то това би означавало, че обстоятелствената част на НП не страда от коментирания в обжалваното решение порок, защото от описанието на нарушението след като съда е могъл да направи изводи за съставомерност на деянието, това би могъл да направи и всеки друг правен субект. Това е така, тъй като нормите на чл. 182 ЗДДС в двете алинеи създават правила за поведение съгласно които регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко [рег. номер]. При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. „Периода, следващ данъчния период, в който документа е следвало да бъде отразен“ е определяем и следва да бъде посочен в обстоятелствената част на НП. От друга страна нормата на чл. 124, ал.5 ЗДДС регламентира, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Да се твърди, че момента на получаване на кредитните известия е неотносим към състава на това административно нарушение е неправилно. Независимо от тази логика обаче, въззивният съд е приел, че „ по делото са доказани всички съставомерни факти от състава на административно нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС“, следователно и момента на получаването на кредитното известие от дружеството, което очевидно не е така.

Не се споделят и развитите в мотивите на решението доводи, че след като АУАН е съставен на 18.05.2021г., това непременно е довело до нарушение на процесуалните права на дружеството-жалбоподател. Напротив! След като поканата е изпратена за явяване за съставяне на АУАН на 17.05.2021г., свид. Д. е изчакала целия ден за явяването на представител на дружеството. След като такъв не се е явил до края на работния ден, нормално е на следващия ден да бъде съставен акта без присъствието на управителя П.. Различна би била хипотезата, в която представител на „Р.“ ЕООД се е явил на датата, посочена в призовката, но поради отсъствие на актосъставителя АУАН не е съставен на тази дата, а на следваща, за която няма призоваване. Тази хипотеза обаче не е относима към случая и не следва да бъде коментирана.

Независимо от горното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като издадения АУАН страда от съществен порок- при издаването му не е присъствал свидетел, който с подписа си да удостовери констатациите в него. В АУАН липсва подпис на свидетел, а тази порок не може да бъде саниран. Налице е нарушение по чл. 43, ал.1 ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна. В АУАН е посочена в титулната част като свидетел С. Х.. На л. 17 от въззивното дело липсва подпис на свидетел, което е равносилно на липса на такъв при съставяне на акта. Само на това основание НП следва да бъде отменено.

По разноските: При резултата от обжалването на ответника се дължат разноски по приложения списък в размел на 480 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/20.01.2023г. на Районен съд-[област] по АНД № 314/2022г.

ОСЪЖДА ТД на НАП-[област] ДА ЗАПЛАТИ на "Р." ООД, [ЕИК], представлявано от Р. П.-управител деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 480 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.