№ 62
гр. *, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100983 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът * от с. *, общ. * е предявил срещу „*“ ЕООД, представлявано от * *
обективно съединени при условията на евентуалност искове, с правно основание чл. 55, ал.
1, предл.първо ЗЗД от които иск за заплащане на недължимо платена на нищожно основание
сумата от 267,59 лв. по договор за потребителски паричен кредит № */15.12.2021 г. и
евентуален за сумата от 222 лв., представляваща недължимо платена такса за разглеждане на
договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: Страна е по Договор за потребителски паричен кредит № */15.12.2021 г., сключен
с ответника за сумата от 1500 лв., при лихвен процент от 7,25 % и ГПР 49,75 %, платим на
девет вноски. В договора е предвидено заплащането на такса за разглеждане в размер на 222
лева. Ищецът заплатил сумата от 1 839 лева, с което е погасил 1 500 лв. главница, 45,59 лв.
лихва и 222 лв. такса за разглеждане на кредита.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от
ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а клаузата на чл.3.10 от е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключени в нарушение на
нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Договорът за заем е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК,
тъй като в него е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия
за прилагането му, липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия
срок за кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в
него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. В настоящия случай не става ясно какво точно е
включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостга на
неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно изобщо какво се
включва в ГПР. Не става ясно дали разходите са включени при формиране на ГПР, или че
1
същите са изключени. Нищожен е и поради неспазване на разпоредбата на чл,19 ал.4 от
ЗПК, като не е отразен действителният размер на ГПР в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за таксата за разглеждане в размер на
222 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез
включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните биха
нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно
стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за
заплащане на сумата за такса за разглеждане на искането се заобикаля и разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Заплащането на сумата за
неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е
на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №
*/2014 г.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за таксата за
разглеждане в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т .1 от Закона за защита на
потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванята на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При условията на евентуалност счита, че клаузата от договора, предвиждаща
заплащането на такса за разглеждане на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3
от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключена при неспазване на нормите
на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, нарушен е основен принцип в договорните
отношения - добросъвестността, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. В случая накърняването на добрите нрави води до нееквивалентност
на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата е и нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Предвидената клауза е нищожна и
защото противоречи на чл. 10а ЗПК и заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
заобикаля изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008
г. относно договорите за потребителски кредити. С процесната клауза в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата за разглеждане на кредита не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, а е част от едни стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.
Моли исковете да бъдат уважени, Претендира за разноски.
2
Ответникът „*“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба,
счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта, че на
15.12.2021 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит №: * между „*“ ЕООД и *
за сумата от 1500 лева, със срок на погасяване до 15.09.2022 г., при фиксиран лихвен
процент 7,25 %. Договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ и съгласно описаната процедура, а именно: Клиентът е кандидатствал за отпускане
на потребителски паричен кредит чрез подадена онлайн заявка на интернет страницата на
кредитора www.iutecredit.bg. При кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е
предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита,
наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита. Тъй
като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с
Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната
информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на * ЕООД
за предоставяне на парични потребитеслки кредити на „*“ ЕООД чрез мобилното
приложение. Договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по
електронен път. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като
представлява електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ. На основание чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод кандидатване, сключване,
изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или
усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления/ съгласно
Общите условия/Рамково споразумение на * ЕООД за предоставяне на парични
потребителски кредити/. Законът за потребителски кредит допуска договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.
9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13. Договорът за кредит, вкл. Преддоговорната
информация, Общите условия са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем
език, при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК.
Таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на
кандидат – кредитополучателя, като между страните все още няма сключен договор за
кредит, налице е преддоговорно взаимотношение между тях, поради което кандидат –
кредитополучателят /макар и физическо лице/, все още няма качеството потребител, за да се
ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, във връзка с
чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Годишният процент на разходите по кредита е посочен на стр. 1 от Договора за
кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. При изчисляване на ГПР са взети
предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Общата дължима
сума в размер на 1767,59 лева включва главница в размер на 1500 лева, лихва в размер на
45.59 лева и такса за разглеждане в размер на 222 лева /същата се изплаща на месечни
вноски, съгласно погасителния план/.
Тази информация се съдържа и в Договора за кредит и в Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, които потребителят е
приел и се е съгласил с тях.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което в
процесния случая е спазено при подписване на договора за кредит и неговото действие. В
съдебната практика се споделя тезата, че „непосочването на начина, по който е изчислен
ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение № 1, е от такова естество,
че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в конкретен
процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно
3
Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение.“
ЗПК въвежда редица ограничения относно допълнителните услуги, които
кредиторът може да приложи, без да го ограничава в избора му за начина, по който в
рамките на законоустановения праг на ГПР, да разпредели (дистрибутира) своята печалба
между отделните й елементи. Таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР съгласно
чл.19 от ЗПК не недвишава императивно определената от законодателя граница.
В Договора за кредит на стр. 1 е уговорено, че „Таксата за разглеждане се дължи
в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена
от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план Дружеството
извършва внимателен анализ относно кредитоспособността на всеки един клиент в процеса
на разглеждане на искането за кредит, който анализ е обвързан с изразходени от нас време и
разходи. Размерът на таксата за разглеждане влиза в изчисленията на Годишния Процент на
Разходите (ГПР). Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната
информация, запознал се е и е приел Рамковото споразумение на „*“ ЕООД. В приетата от
клиента преддоговорна информация, с която изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен
начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане, а именно в част
II - Описание на основните характеристики на съответния кредит, в т. 6 - Обща сума, която
следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница/ заедно с лихвите и
разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента/, като изрично е
уредено, че потребителят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски
за срока на Договора.
Законът за потребителския кредит / пар.1 от ДР на ЗПКр, т 2. / ясно дефинира
какво се включва в „Обща сума, дължима от потребителя“, същата представлява сбор от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, където кредитора е
включил и таксата за разглеждане на кредита, както е видно и от калкулатор ГПР – същият
приложен/ Клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално уговорена: При
подаване на заявката за кредит, клиентът избира сумата на кредита и срокът за погасяване.
Видно от кредитния калкулатор на сайта www.iutecredit.bg, таксата за разглеждане се
променя при промяна на срока за погасяване на кредита, съобразена е индивидуално с
искания и избран от клиента срок за погасяване на кредита, не е фиксирана сума и по
отношение на същата клиентът може да влияе чрез своя избор на сума и срок за погасяване.
На сайта на дружеството: *, Въпроси и Отговори| * е дадена информация какво
представлява таксата за разглеждане, като всеки потребител е наясно с тази информация.
При попълване на заявката за кредит, при избора на сума и срок, отново от сайта на *,
потребителят получава информация каква ще бъде таксата за разглеждане, с което същия е
предварително запознат.
Счита, че таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като таксата по
усвояване е действие свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на
клиента и се извършва след сключване на Договора за кредит. След подписване на договора
за кредит се превежда сумата по кредита в полза на клиента, от този момента възниква и
усвояване и управление на кредита до настъпване на крайния срок на договора. Съгласно
сключения договор за кредит еднократната такса е дължима за действия, предхождащи
усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попада в
ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В това число таксата не е за сметка на предоставения
ресурс и е разпределена за улеснение по вноските за целия договорен срок за ползване на
средствата.
С оглед размера на предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на
предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва, възражението за
нищожност на тази клауза е неоснователно. Потребителят има правото да се откаже от
договора и това негово право може да бъде упражнено в срок 14 календарни дни, считано от
датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която потребителят получи
условията на договора, ако тази дата е след датата на сключване на договора. В законно
регламентирания срок потребителят не е упражнил правото си на отказ. При наличието на
две възможности, които Закона за потребителски кредити е уредил т.е. информирането чрез
предоставената преддоговорна информация и правото на отказ на потребителя, действията
4
на потребителя показават, че същия е бил съгласен с условията по кредита.
При отпускане на кредита, потребителят е информиран за условията по кредита с
предоствената преддоговорна информация и е имал възможността в 14 дневен срок да
упражни правото си на отказ, въпреки това е ползвал кредита и го е погасил, като след това
подава иск, който би създал основание за допълнителни разноски.
Договорът за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), съдържа информация за размера на кредита, на Годишния
процент на разходите (ГПР), на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните
погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора – лихвата, таксата и ГПР
не противоречат на добрите нрави, доколкото са съобразени с условията на пазара на
кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК (при спазване на начина за изчисляване на
ГПР, посочен в чл. 19, ал. 3 ЗПК).
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено
становище пълномощникът адв. М. * моли предявеният от ищеца основен иск да бъде
уважен, евентуално да бъде уважен съединения иск. Претендира за присъждане на
направените от ищеца разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание, в писмено становище моли
искът на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен и да бъде отхвърлено искането на
адв. * за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., респ. прави
възражение за прекомерност.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от страните, че на 15.12.2021 г. между „*“ ЕООД като кредитор и *
като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № *, по силата
на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
1500 лева, който последният се задължил да върне на девет месечни погасителни вноски в
роазмер на 196,41 лв. всяка, платими на 15-то число от месеца, с краен падеж 15.09.2022 г.,
заедно с ГЛП от 7,25 %, при ГПР 49,75 %. Общият размер на всички плащания възлиза на
1767,59 лв., включваща и еднократна такса за разглеждане в размер на 222 лв. Съгласно чл.
6.1. от договора еднократната такса подлежи на плащане заедно с дължимите месечни
вноски, според погасителния план.
С разписки от 25.02.2022 г., 04.03.2022 г., 03.03.2022 г., 11.04.2022 г. и 07.05.2022
г. ищецът – лично и чрез * М.а Х.а е превел чрез * на „*“ ЕООД сумите: 500 лв.; 100 лв.; 200
лв.; 500 лв. и 539 лв. или общо 1839 лв.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, предявени между надлежно
легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.
Безспорно се установи, че в случая между ищеца и ответника е бил сключен
договор за потребителски кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е
кредитор. Безспорно се установи също, че ответникът е изпълнил задължението и е
предоставил кредит в размер на 1500 лв. на ищеца, поради което за последния е възникнало
задължението да върне предоставения му кредит на ответника. Безспорно се установи още,
че ищецът е платил на ответника суми в общ размер 1 839 лв..
Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв следва да
съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ищеца като потребител се явява
икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални
средства. Като потребител по договора за кредит ищецът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.
Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са
спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните
законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри, са
5
индивидуално договорени.
Съдът не споделя доводите на ответника, че договорът е индивидуално
договорен, тъй като видно от стандартния европейски формулянр за предоставяне на
информация за кредита, същият представлява стандартен продукт и е сключен при
действащите общи условия за този продукт, които предварително са зададени от кредитора
и в него няма уговорени индивидуални клаузи.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 10, ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит.
В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на
заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва в общата подлежаща на
връщане сума не е включена неустойката за неосигуряване на обезпечение.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен и е
достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е направено.
Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В процесния договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1
на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Както в договора, така и в условията към него липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин, въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Простото
посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на тази разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Кредитополучателя не следва да бъде поставян в
положението, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за
яснота. Изискването за посочване на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и
изчерпателно посочване на разходите, отчетени при формирането му. Липсата на яснота и
6
правила за формирането на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ
разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съдът счита, че посоченият в договора за потребителски кредит ГПР от 49,75 %
не е действителният такъв и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с
дължимата такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит. В процесния договор
липсва каквото и да е описание на включените в ГПР компоненти и методика на
определянето му, освен цифровото му изражение в процент от кредита. Повече от ясно е,
обаче, че при включване на таксата за разглеждане в ГПР, то действителният ГПР
надхвърля посочения в договора такъв и надхвърля петкратния размер на законната лихва,
определена от МС. Недоказано от страна на ответника е възражението, че в ГПР е включена
таксата за разглеждане.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
С процесния договор за потребителски кредит страните са сключили и клауза за
предоставяне на услуга за разглеждане на искането за отпускане на кредит /т. 6 от част II от
станадартния европейски формуляр/. Тази клауза е в противоречие с чл. 10а, ал.1 и ал. 2
ЗПК, тъй като се касае до действия свързани с усвояването на кредита, а не до допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Тази клауза е нищожна като заобикаляща закона и
поради противоречие с добрите нрави. С нея се въвежда допълнителен разход, недопустим
по действащото законодателство и надхвърлящ значително допустимите разходи по
кредита. Целта на същата е допълнително да оскъпи кредита и с нея кредиторът да се
обогати неоснователно за сметка на длъжника – по-слабата в икономическо отношение
страна по облигационното правоотношение. Същевременно договореното и заплатено
възнаграждение за услугата представлява прикрита възнаградителна лихва, която не е
включена в посочения в договора размер на лихвата и е обогатила неоснователно кредитора
за сметка на кредитополучателя. невключването й в действителния размер на лихвата
представлява подвеждаща търговска практика.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед посочените по-горе за нарушени законови
изисквания процесният договор за кредит се явява недействителен. Съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
7
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Неоснователни са развитите доводи от ответника за дължима неустойка, тъй като
такава въобще не е предвидена в договора за кредит.
Предвид изложеното основният искът, предявен от ищеца, е основателен и
следва да бъде уважен, тъй като същият е дължал по недействителния договор заплащане на
чистата стойност на кредита в размер на 1500 лв., а в действителност е заплатил сумата от
1839 лв. Сумата от 339 лв. се явява платена без основание и подлежи на връщане от
кредитора. Тъй като искът е предявен в размер по-малък от установения, то и същият се
явява основателен в пълния претендиран размер от 267,59 лв., ведно със законната лихва,
считано от предявяването на исковата молба до окончателното плащане. Поради
уважаването на основния иск не се налага разглеждането на евентуалния.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
С оглед изхода от спора на ответника не се дължат разноски.
Ищецът е направил разноски в размер на 50 лв. за платена държавна такса.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца платената държавна такса.
Адв. * е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.. Съдът счита същото за основателно, тъй като осъществената правна защита и
съдействие от страна на адв. * е безплатна за ищеца като материално затруднено лице,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 31/. Преценката на
адвоката за осъществяване на безплатна адвокатска помощ и защита не подлежи на
санкциониране от съда. Адв. * претендира възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Съдът
счита за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като делото не се отличава с голяма
фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, като изложените от
адв. * съображения в исковата молба и писменото становището са бланкетни. Съдът в този
смисъл се съобразява с разрешенията в § 2 и 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
№ C‑438/22, и счита, че адекватният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с
оглед положения труд, сложността на делото и защитавания материален интерес следва да
бъде редуцирано на 240 лв. с ДДС. Ще следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде
осъден ответникът да плати на адв. * адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, район *,
ул. „*“ *, представлявано от * *а, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на
*, ЕГН **********, от с. *, общ. *, ул. „*“ № 2 сумата от 267,59 лв., платена без основание
по недействителен договор за потребителски паричен кредит № * от 15.12.2021 г., ведно със
8
законната лихва, считано от 20.10.2023 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, район *,
ул. „*“ *, представлявано от * *а, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на *, ЕГН
**********, от с. *, общ. *, ул. „*“ № 2 направените деловодни разноски в размер на 50 лв.
за държавна такса.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, район *,
ул. „*“ *, представлявано от * *а, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на
адвокат * * * от АК – Пловдив, със служебен адрес *, сумата от 240 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред *ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9