Р Е Ш
Е Н И
Е №…...
Гр. София, 23.09.2021 г.
В И
М Е Т О Н А
Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси
Михайлова
при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 6349 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 73961/21.04.2020 г.
на СРС, 127 с - в, по гр. д. № 2183/2018 г. са отхвърлени предявените от П.Б.А., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
искове с правно основание чл. 439 ГПК - за установяване недължимост на следните суми : 3 392, 48 лв., представляваща главница за топлинна енергия,
използвана през периода м. 11.2012 г. - м. 06.2013 г., сумата от 357, 31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.12.2012 г. до 11.12.2015 г., както и сумата 312, 83 лв., представляваща разноски по гр. д. № 78963/2015 г. по
описа на СРС, 77 с - в, за които вземания е издаден изпълнителен лист на
12.05.2016 г. по гр. д. № 78963/2015 г. на СРС, 77 състав, въз основа на който
е образувано изп. д. № 20169190400612 по описа на ЧСИ С.А., peг. № 919, район
на действие СГС. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ищеца П.Б.А. с доводи за неговата неправилност и
необоснованост и постановяване в
нарушение на материалния и процесуален закон. Ищецът поддържа, че СРС не е
съобразил решението с постановките, възприети в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно действията предприети в хода на съдебното
изпълнение, които прекъсват давността. Поддържа, че според даденото тълкуване,
ако не се предяви иск по чл. 422 ГПК или се предяви след срока за това,
давността не се счита прекъсната с подаването на заявление. В случая срещу
заповедта за изпълнение не е подадено възражение по чл. 414 ГПК и задълженията
не са установени с влязло в сила решение, а са установени въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Излага доводи, че три годишната
давност за вземанията е изтекла още преди образуването на изпълнително дело №
20169190400612, като подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело
е първото действие, годно да прекъсне 3 - годишната давност по чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Твърди, че към тази дата тя е изтекла, тъй като се касае за вземания за
периода м. 11.2012 г. - м. 06.2013 г. Твърди, че доколкото изискуемостта на вземането
настъпва в 30 - дневен срок след периода, за който се отнасят, съгласно ОУ на
ответника, и подаването на заявление не прекъсва давността, тя е изтекла преди
образуването на исковото производство. Моли решението да бъде отменено, а
претенцията - изцяло уважена. Претендира разноски.
Въззиваемият ответник „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата в писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК, като поддържа, че е неоснователна, а
решението е изцяло законосъобразно и съобразено с материалния закон и събраните
по делото доказателства. Не излага конкретни съображения. Моли да се отхвърли
жабата, да се потвърди решението, като претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за
адвокат.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. По неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в
жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни
норми.
При извършената по реда на въззивният
контрол проверка, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо,
а делото е решено след обсъждане на събраните по делото доказателства и при
изяснена от СРС фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
По съществото на спора, съдът намира
следното:
Ищецът П.Б.А. е искал установяване спрямо „Т.С.” ЕАД,
по смисъла на чл. 439 ГПК, че не дължи суми по издадени заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, за които вземания е издаден изпълнителен
лист на
12.05.2016 г. по гр. д. № 78963/2015 г. на СРС, 77 с - в, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20169190400612 по описа на ЧСИ С.А., peг. № 919, район на
действие СГС.
По делото не е
спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че по заявление
подадено на 17.12.2015 г. от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Б.А., по гр. д. № 78963/2015 г.
по описа на СРС, 77 състав, е издадена заповед за изпълнение 08.01.2016 г. по
реда на чл. 410 ГПК за следните парични вземания: 3 811, 33 лв. главница за
топлинна енергия през периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2015 г., ведно със
законна лихва върху сумата от 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане, за
сумата от 601, 15 лв. - лихва за забава върху главницата, за периода от
31.12.2012 г. до 11.12.2015 г., както и сумата 472, 69 лв., представляваща
разноски по делото.
Не е спорно, че препис
от заповедта за изпълнение е връчен лично на длъжника на 03.04.2016 г., като в
установения от закона двуседмичен срок той не е подал възражение срещу заповедта
и същата е влязла в сила на 18.04.2016 г. (понеделник), като на 12.05.2016 г. е
издаден изпълнителен лист.
Установява се и не
е спорно, че на 11.08.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е подала молба за образуване на
изпълнително дело срещу ищеца до ЧСИ С.А. въз основа на издадения изпълнителен
лист. На основание чл. 18 ЗЧСИ кредиторът е възложил на съдебния изпълнител
извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и да
определи начина на изпълнението. По молбата е образувано изп. д. № 20169190400612
по описа на ЧСИ С.А., peг. № 919, район на действие СГС.
В допълнение към
изложеното от СРС и като съобрази становищата на страните във въззивното
производство, настоящият състав намира следното :
Както основателно
сочи и СРС, разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на
длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право
(погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др.).
В случая по делото
е безспорно обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, в
хипотезата на чл. 416 ГПК. На основание последната норма, във връзка с чл.
404, т. 1 ГПК, влязлата
в сила заповед за изпълнение е основание за издаването на изпълнителен лист.
Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение
и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо, че съдебно дирене не се провежда, какъвто е и
процесния случай.
В случая ищецът
релевира довод, че поради непредприемане на действия от страна на взискателя по
прекъсване течението на давността след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, правата на ответника за изпълнение относно вземането
са се погасили по давност още преди образуване на изпълнителното производство.
По този въпрос настоящият състав намира следното :
По сега действащата уредба само подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е
самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, тъй като
по действащия ГПК, заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес.
Влязлата в сила заповед, поради
неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, е основание за прекъсване на
давността по отношение на заявеното вземане по силата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, доколкото е налице
конклудентно признаване на вземането по издадената заповед. След влизане в сила на заповедта за изпълнение,
установеното в нея вземане става ликвидно, а именно безспорно установено по
основание и размер. Този ефект настъпва по силата презумпцията, че липсата на оспорване от страна
на длъжника по заявеното вземане от кредитора, съставлява
признание на вземането, поради което
същото се приема за безспорно установено, както е заявено. В същото време влязлата в сила заповед за изпълнение е изпълнително основание, има изпълнителна сила и преклудира всички възражения на ответника, свързани със съществуване на вземането. Следователно, тя се ползва
със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за това вземане е недопустим.
Изброените правни последици приравняват влязлата в сила
заповед на силата на пресъдено нещо, с
изключение на правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна
последица, характерна за влязлото в сила решение, изрично предвидена в разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо въззивният съд приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение е
прекъснала давността и новата давност за вземанията, според нормата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД, е започнала да тече отново най - рано от датата на влизането й в сила.
Въззивният съд
споделя изводите на СРС, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение на
18.04.2016 г. (след изтичане срока за възражение по чл. 114 ГПК) или най-късно
на 12.05.2016 г. - когато е издаден изпълнителния лист въз основа на заповедта,
давността е прекъсната и от тази дата, е започнала да тече нова давност.
Спорен е въпроса
дали към датата на образуването на изп. д. № 20169190400612 по описа на ЧСИ С.А.,
peг. № 919, район на действие СГС, въз основа на молбата на „Т.С.“ ЕАД,
давностният срок за вземанията е изтекъл.
От
приетото като доказателства копие на изпълнително делото се установява, че на 11.08.2016
г. ответното дружество е подало
молба за образуване на изпълнително производство. В молбата взискателят е възложил на ЧСИ да
извърши проучване на имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнение
върху него с цел събиране на дължимите суми, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т. е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. С подаването на молба за
образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, т. е. редовна молба за образуване на изпълнителното производство, давността се счита за
прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Както
е посочил и първоинстанционният съд, аргумент за такъв извод се извлича от мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която нередовната молбата за образуване на изпълнително производство,
т. е. тази в която взискателят не е посочил изпълнителен способ, подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 ГПК вр. чл.
129 ГПК,
като изрично се приема, че такава
молба не прекъсва давността. По аргумент за
противното, подаването на редовна молба за образуване на
изпълнително производство,
която съдържа искане от
взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността.
Въззивният състав споделя извода на СРС,
че с подаване на молба за образуване на изпълнително производство от взискателя на 11.08.2016 г., в
която е направено възлагане по чл.
18 ЗЧСИ за предприемане на действия по събиране на вземането, давността е била
прекъсната и е започнала да тече нова давност - по аргумент
от чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В
случая след образуването на изпълнителното производство на 11.08.2016 г., на 19.04.2018
г. взискателят е поискал да бъде направена справка в НАП с оглед налагане на
запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и да бъде насрочен опис
на движими вещи, собственост на длъжника, като на 25.04.2018 г. с разпореждане
съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи за 12.10.2018 г.
Както е посочил и СРС, с
извършване на тези действия давността, започнала да тече от влизане в сила на
заповедта на
18.04.2016 г. (след изтичане срока за възражение по чл. 114 ГПК) или най-късно
на 12.05.2016 г., многократно е прекъсвана и
е започвала да тече нова давност, която не е изтекла към момента на завеждане
на настоящото дело 10.01.2018 г. Обоснован и съобразен с материалния закон е и
извода на съда, че не е изтекъл и период от две години, в продължение на който взискателят да
не е поискал извършване на изпълнителни действия или съдебният изпълнител не е
предприел такива, т. е. не е налице и хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По тези съображения
въззивният състав споделя решаващия извод на СРС, че исковете по чл. 439 ГПК - за
установяване на недължимостта на процесните суми поради изтичане на давността
за вземанията, са неоснователни. Законосъобразно исковете са отхвърлени от СРС.
Доколкото мотивите
на СГС изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, както е
постановено, включително в частта по присъдените в полза на ответника разноски,
съобразени с доказателствата за реално направени разноски по делото и резултата
от спора.
По
разноските пред СГС :
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна - ответник.
Съдът присъжда в полза на ответника юрисконултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 50 лв. – на основание чл. 78, ал.
3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 73961/21.04.2020 г. на
СРС, 127 с - в, по гр. д. № 2183/2018 г.
ОСЪЖДА П.Б.А., ЕГН **********, с адрес ***, партер, чрез адв. Г. да заплати на „Т.С."
ЕАД, ЕИК********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, юрисконсултско възнаграждение от 50
лв. за СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.