№ 734
гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
в присъствието на прокурора Цанко Ганчев Цанев (РП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110103168 по описа за 2020 година
Производство по чл. 4, вр. с чл. 2 б. "б" от ЗОДОВ .
Ищецът Г. СТ. Г., чрез пълномощника си адв.**** от ВТАК излага, че
има българско и американско гражданство и от 2013 година живее в САЩ,
без да се е връщал в България. Твърди, че срещу него било образувано ДП №
38/2014 г. по описа на СО при СП , което било прекратено през 2019 г. По
повод наложена мярка за процесуална принуда по това ДП и след подадена
молба пълномощникът разбрал, че срещу ищеца е образувано друго
досъдебно производство- ДП № 20/2014 г. по описа на СП, по която има
мярка за процесуална принуда "Принудително довеждане". Твърди, че след
като бил уведомен за това ищецът бил много ядосан и изненадан от факта, че
не е получавал призовки и книжа на адреса, на който са му връчвани такива
по другото дело и той не знаел, че това дело още не е приключило. Изтъква,
че се чувства много притеснен от продължаващото вече шест години
досъдебно производство. Счита, че то продължава извън разумния срок по
чл. 6 §1 от Конвенцията , като неразумното му продължаване се дължи
единствено на поведението на разследващите , които са бездействали през
дълги периоди от време и са допуснали забавяне движението му. Навежда, че
това е довело до изпитвани от него негативни емоции, свързани със страха
1
му да се прибере в България, както и с преживяване на морални страдания и
неудобства. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 5000 лева обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното
изплащане.Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратура на
Република България , чрез прокурор от ВТРП оспорва иска, като
неоснователен. Сочи, че при преценката за разумност се отчитат редица
обстоятелства, едно от които е поведението на ищеца, който се е укрил от
правосъдието и не присъства при провеждането на производството. Твърди,
че ищецът не е доказал претърпени вреди в искания размер и моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен. Алтернативно моли за намаляване на
исканото обезщетение с оглед принципа на справедливост .
След като се запозна със становищата на страните и събраните
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2020 г. пълномощникът на ищеца е отправил искане до
Специализирана прокуратура относно получаване на информация за
съществуващи мерки за процесуална принуда спрямо ищеца след
прекратяването на воденото срещу него ДП № 38/2014 г. по описа на СО-СП с
постановление от 5.11.2019 г. С писмо пр.пр. 427/2014/17.09.2020 г. на
прокурор при СП адвокатът на ищеца е уведомен относно наложена мярка
«принудително довеждане» на лицето по ДП № 20/2014 г. на СП, по което
ищецът е обвиняем. На искането на адвоката на ищеца до СП от 23.09.2020 г.
за изпращане на копие на постановлението за привличане на Г. като обвиняем
и информация относно образуваното ДП № 20/14 г. , към което е приложено
пълномощно на адв.****, той не е получил отговор до 4.11.2020 г. , според
второто му писмо, изпратено на 6.11.2020 г. до СП. На 16.11.2020 г. адв.****
е депозирал жалба до административния ръководител на Специализирана
прокуратура, в резултат на което е получил писмо по пр.пр.№
127/2014/23.11.2020 г. от прокурор при СП, с което е уведомен относно
повдигнато обвинение срещу Г. с постановление от 30.07.2015 г. за
2
престъпления по чл. 321 и чл.255,вр. с чл.26 от НК и обявяването му за
издирване с постановление от 15.11.2016 г. с цел провеждане действия по
разследването с негово участие. Пълномощникът е уведомен, че лицето не е
намерено, поради което обвинението срещу него не е предявено.На молбата
на пълномощника изпратена до СП на 10.12.2020 г. за снабдяване с копие от
постановлението за образуваното ДП № 20/2014 г. по описа на СП и друга
информация с цел защита правата на упълномощилия го клиент, адв.****
твърди, че не е получил отговор към предявяване на исковата молба-
29.12.2020 г. След като съдът е изискал от СО при СП копие от ДП № 20/2014
г. с оглед проследяване движението на разследването , необходимо за
изясняване на фактическата обстановка по повдигнатия спор, е получен
отговор от следовател при Специализирана прокуратура, според който делото
е с огромен обем-308 тома. В отговор на искането на съда за предоставяне на
копие от постановление за спиране на ДП № 20/2014 г. и подробна справка,
отразяваща съдържащата се в ДП информация за постоянния и настоящ адрес
на Г., известен друг негов адрес, къде и кога е бил призоваван в качеството си
на обвиняемо лице и пр. е изпратено писмо рег.№ 2173/31.03.2021 г.
съдържащо справка относно извършените процесуални действия. От
справката се установява, че ДП № 20/2014 г. по описа на СО при СП , пр.пр.
№ 127/2014 г. на СП е образувано с Постановление за разделяне на ДП от
2.04.2014 г. на прокурор при СП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпления по чл. 321,ал.2 от НК, чл. 253,ал.4, вр. с ал.3, , т.1 и т.2 и вр. с
ал. 2 , вр. с ал.1 от НК. Производството е разделено от материалите на ДП №
6/2013 г. по описа на СО-СП. На 30.07.2015 г. е повдигнато обвинение срещу
Г. за престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20,ал.2, вр. с
ал.1 от НК, което не е предявено поради това, че лицето не е открито на
постоянния си адрес, като по данни на РУ В.Търново същият от четири
години е в САЩ, щат Невада. В справката се излага, че Г. не е установен и по
изпратена молба за правна помощ до САЩ с искане за връчване на призовка
и делото е спряно, тъй като разглеждането му в отсъствие на обвиняемия би
попречило на разкриването на обективната истина. След възобновяването на
производството с постановление от 3.07.2017 г. , през който период /от
спирането до възобновяването/ Г. не е установен, се сочи, че по ДП са
привлечени като обвиняеми други две лица за извършване в условията на
съучастие на данъчно престъпление, касаещо данъчното развитие на «Ивич»
3
ООД за периода 1.01.2008 г.- 13.04.2011 г. В справката е отразено, че Г. е
обявен за общодържавно издирване , без да са вземани спрямо него мерки за
неотклонение или други мерки за процесуална принуда.Към момента поради
отпаднала необходимост е направено искане за сваляне от общодържавно
издирване и принудително довеждане. От приложените към справката
документи е видно, че по ДП са извършени следните действия по
установяване на лицето : на 21.08.2014 г. е искана справка от НБД
«Население» относно ищеца; на 29.01.2015 г. е изпратена призовка за
връчване от РУП В.Търново за явяване по ДП № 20/2014 г. , върната с писмо
от 10.02.2015 г. невръчена , ведно с докладна записка от 6.02.2015 г., от която
става ясно, че лицето не е установено на посочения адрес в ***** , като е
събрана информация, че живее в САЩ. На 4.03.2015 г. е изпратено писмо до
посланика на САЩ в България с молба за информация относно лицето и
неговият последен известен адрес в САЩ, на което на 16.03.2015 г. е получен
отказ от вицеконсула при посолството на САЩ при липса на писмено
разрешение на лицето. На 30.07.2015 г. е изпратена призовка до лицето за
връчване от РУП В.Търново – за предявяване на обвинение и привличане в
качество на обвиняем по ДП № 20/2014 г. От докладната записка от 4.08.2015
г. на полицейски служител при РУП В.Търново става ясно, че майката на
ищеца е дала информация относно пребиваването му в САЩ от преди три
години и невъзможността да се предаде призовката. На 28.08.2019 г. е
поискана от НБД «Население» справка за лицето- приложена справка за
постоянен адрес и родствени връзки. На 5.09.2019 г. е поискана информация
за лицето от ГД «Гранична полиция» и такава е получена на 17.09.2019 г. На
28.11.2019 г. е направено искане до РУ В.Търново за връчване на призовка с
получен отговор от 9.12.2019 г. и докладна записка на полицейски служител ,
според която по информация на майката лицето е в САЩ от десет години. На
7.01.2020 г. са проведени разпити на майката и сестрата на ищеца относно
получаване на информация за него, като е отразено, че същите са се
възползвали от правото си да не дават показания. На 17.02.2021 г. след
указания на СП лицето е свалено от общодържавно издирване и
принудително довеждане поради отпаднала необходимост. Приложени са още
копия на американския паспорт на ищеца и копие от американска шофьорска
книжка , в която е посочен адрес в САЩ, щат Невада, Лас Вегас и два
телефона, които Г. е предоставил в молба до ВТОП по ДП № 38/2010 г. По
4
делото като свидетел е разпитана майката на ищеца. Същата обясни, че синът
има американско гражданство и живее в САЩ. Върнал се в България след
смъртта на баща си през 2004 година за около четири-пет години, а от
заминаването си през 2013 година до сега не си е идвал. Изложи, че синът
има много телефони, тъй като се занимава с бизнес в България и в САЩ.
Знаела от сина си, че срещу него се води дело от 2014 година, което било
прекратено, но сега било възобновено и това много го разстроило. Твърди, че
няма адреса му в Щатите и че говорят по телефона, без да се обясняват
много, тъй като той е зает. Заяви, че е правила снимки на някой призовки –
например от КАТ и от данъчното и ги е пращала по вайбър. Един път я
викали в полицията в Горна Оряховица, за да я разпитват за сина , но адрес
и телефон не са и искали. Сочи, че когато получи книжа за сина си ги дава на
адвоката му и че през последните години е получавал писма най-вече от
данъчното. Според нея той се притеснявал да се върне в България. Св. **** е
колега в кантората на пълномощника на ищеца –адв.****. От него знаела, че
Г. искал да се прибере в България. Когато адв.**** му съобщил , че се
издирва по друго ДП по гласа на Г. се разбрало колко е разтревожен ,
притеснен и ядосан от факта, че е образувано през 2014 г., а той не е търсен
и поради това делото не е приключило. Считал, че целта на прокуратурата
била да бъде задържан при положение, че това ДП продължава толкова дълго.
Твърди, че адресите на Г. са посочени в другото досъдебно производство,
което е прекратено и по което адв.**** е бил защитник на лицето.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е частично основателен.
Предявен е иск с правно основание чл.2б от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди. Разпоредбата предвижда отговорност на
държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл.6, &1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи и представлява вътрешноправно средство за защита срещу бавно
правосъдие. Ищецът е процесуално легитимиран да търси отговорност от
държавата в лицето на процесуалния субституент-Прокуратурата на
Република България в качеството си на лице, на което е повдигнато
5
обвинение по ДП № 20/2014 г. по описа на СО при СП с постановление от
30.07.2015 г. , тъй като чл. 6, &1 от Конвенцията предвижда право на
справедлив процес, проведен в разумен срок от независим и безпристрастен
съд за всяко лице, чиито граждански права са засегнати , или срещу което
има каквото и да е наказателно обвинение. Допустимостта на иска противно
на възражението на ответника се предпостява от факта, че досъдебното
производство, по което се търси обезвреда не е приключило, поради което и
по аргумент от чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ няма изискване за изчерпване на
административната процедура преди това. При преценката относно
продължителността на разглеждане на делото в разумен срок се вземат
предвид примерно изброените критерии в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Това са
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Сложността на делото следва да се прецени
според естеството на подлежащите на установяване факти, брой на
обвиняеми лица, брой на свидетели, които следва да се разпитат,
приобщаването на документи по делото, необходимост от назначаване и брой
експертизи, съединяването с други висящи дела и пр. При преценка
поведението на обвиняемия следва да се има предвид, че от същия не може да
се изисква да сътрудничи активно за ускоряване на наказателно
производство, което би могло да доведе до негово осъждане. Обратно,
компетентните органи са тези, които следва да полагат активни усилия за
ускоряване развитието на производството / вж. Решение № 72/18.05.2017г. по
гр.д. № 3619/2016г. на III г.о. и др./. Според установената трайна съдебна
практика на ВКС / вж. Решение № 66 от 2.04.2015 г. по гр.д.№ 5813/2014 г. на
трето г.о., Решение № 72/18.05.2017 г. по гр.д.№ 3619/16 г. на трето г. о .
ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, при преценката дали е спазено
изискването за разглеждане на делото в разумен срок се установява
продължителността на релевантния период, след което се преценява дали
този период е разумен. Също така следва да се преценят всички
обстоятелства по делото с оглед баланс между интересите на лицето,
жалващо се от бавно правосъдие и интересите на обществото при постигане
целите на наказателното преследване, изискващи правилно провеждане на
6
наказателното производство. Безспорно между страните е, че досъдебното
производство е образувано след разделянето на материалите по ДП № 6/2013
г. по описа на СП с постановление от 10.03.2014 г., както и това, че към
момента на приключване на устните състезания- 14.05.2021 година по делото
не са събрани данни ДП да е приключило по някой от предвидените в НПК
начини спрямо ищеца. Релевантните по делото доказателства установяват, че
на ищеца е повдигнато обвинение за извършване на тежки умишлени
престъпления в съучастие с други лица, разследвани от Специализирана
прокуратура. Установи се, че ищецът има двойно гражданство, пребивава в
САЩ и според показанията на свидетелката ****-негова майка, не се е
прибирал в България от 2013 година. Постоянният адрес на ищеца според
справките от Национална база данни «Население» е в **** а настоящият му
адрес е в САЩ. Ищецът сочи, че едва през м. септември 2020 година е узнал
чрез адвоката си , негов защитник по прекратеното ДП № 38/2014 г. по описа
на СО при СП , че е издирван с мярка «принудително довеждане» и по друго
досъдебно проиводство на СП- процесното ДП № 20/14 г. Твърди, че никой не
го е призовавал на посочените от него адреси включително този в САЩ,
поради което необосновано досъдебното производство срещу него
продължава повече от шест години , което е извън разумния срок и му е
причинило неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, неудобство и
стрес. Ответникът опровергава тезата на ищеца като счита, че досъдебното
производство е от фактическа и правна сложност, а ищецът укривайки се от
правосъдието сам се е поставил в положението то да не е приключило до
сега, а действията на компетентните органи по разследването намира за
своевременно извършени и правомерни. Съдът счита наведените възражения
за неоснователни. Няма как да се сподели тезата, че лице, което има
американско гражданство и живее в САЩ от дълги години се укрива от
властите в България и така препятства воденото срещу него наказателно
производство. В действителност лицето е търсено от водещия разследването
за връчване на призовки на регистрирания му постоянен адрес в г**** , чрез
ОД на МВР В.Търново през м. февруари 2015 година за разпит в качеството
му на свидетел и през м. юли 2015 година за привличане като обвиняем и
разпит. И двата пъти разследващия е получавал докладните на полицейските
служители от РУ В.Търново , в които същите сочат, че лицето не може да
бъде установено, тъй като живее в САЩ. Към досъдебното производство са
7
приложени копия на шофьорската книжка и американския паспорт на лицето,
потвърждаващи двойното гражданство на лицето , в които е записан адресът
му в САЩ, а самият той в молба до ВТОП е посочил и телефони за връзка.
Съпоставени тези данни, с които разследващите са разполагали с
информацията от домоуправителя на етажната собственост и от майката на
лицето, че лицето не е в България, би следвало да доведат до предприемане
на действия по призоваването на Г. в САЩ, чрез използване на механизмите
предвидени в договор за правна помощ между двете държави. В изпратената
справка е изложено, че след подадена молба за правна помощ до САЩ с
искане за връчване на призовка лицето не е открито, но доказателства за
горното не са приложени. Така се опровергава и възражението на ответната
страна относно укриването от страна на ищеца, тъй като не става ясно дали,
кога и колко пъти е търсен на адреса си, или на посочените от него телефони
за връзка от компетентните да изпълнят молбата за правна помощ в САЩ
органи. Приложено е само писмо от наблюдаващия прокурор до Посолството
на САЩ, в отговор на което прокуратурата е получила отказ на исканата
информация касаеща американски гражданин при липса на неговото съгласие
за предоставянето , което не може да се приравни на молба за правна помощ,
отправена до компетентна институция по съответния ред. Извършените
действия- искани справки от МВР В.Търново, от Гранична полиция и от НБД
«Население», както и обявяването за общодържавно издирване и
проведените разпити на близките на лицето освен, че в случая не са били
ефективни, доколкото има данни, че лицето не се намира на територията на
Р България от много години, са извършвани спорадично през 2015 година,
през 2019 година и през 2020 година. От направената справка е видно, че за
период повече от една година - от получаването на писмото от РУП
В.Търново с изх.№ 173900-12145/5.08.2015 г. и докладната записка , в която е
посочено, че лицето живее в САЩ до 15.11.2016 година , когато
досъдебното производство е спряно, не са извършвани никакви действия по
издирване на лицето. Няма доказателства, че в този период е подавана молба
за правна помощ, а в приложената справка подобна молба не е е отразена с
изходящ номер, дата и адресат. След възобновяването на производството с
постановление на наблюдаващия прокурор от 3.07.2017 година до 28.08.2019
г. , когато е изискана справка от НБД «Население» , тоест за период от две
години, няма данни по делото разследващите органи по ДП № 20/2014 г. да са
8
извършили каквито и да е процесуални действия спрямо лицето. Горното
несъмнено води до извода, че за цитираните периоди компетентните органи
по разследването са бездействали, като причината за това не може да се
вмени във вина на лицето, което е продължавало да пребивава в Съединените
американски щати. При разпределената от съда доказателствена тежест
ищецът следваше да установи пълно и главно допуснато нарушение на
правото му по чл. 6,§1 от ЕКЗПЧОС, претърпени неимуществени вреди в
сочения от него размер , както и причинно-следствена връзка между вредата и
продължителността на производството. Обсъдените по-горе факти и
доказателства сочат, че релевантния период на продължителност на
досъдебното производство спрямо ищеца започва от 30.07.2015 г. , когато му
е повдигнато обвинение до приключване на устните състезания по делото -
14.05.2021 г. към която дата ДП още не е приключило. Изхождайки от
критерия сложност на делото следва да се отбележи, че в действителност
производството вероятно разкрива фактическа и правна сложност, доколкото
повдигнатите обвинения са за извършване на тежки умишлени престъпления
против данъчната система и са събрани огромен обем доказателства , след
като същото е от 308 тома. Двойното гражданство на ищеца и пребиваването
му в САЩ очевидно усложняват извършването на процесуално-следствените
действия. Въпреки това, извършените процесуално-следствени действия
свързани с лицето по никакъв начин не могат да се оценят като многобройни,
ритмични, регулярни и ефективни. Напротив, доказва се, че през
половината от периода на воденото ДП такива действия изобщо не са
предприемани. Това е довело до необосновано забавяне на производството и
до лишаване на ищеца от правото му същото да приключи в досъдебната фаза
в разумен срок. Относно поведението на самия ищец следва да се отбележи,
че не се доказва по безспорен начин той да е знаел за образуваното срещу
него ДП № 20/2014 г. до деня, в който е бил уведомен за това от адвоката си –
по негови твърдения това е станало през септември 2020 година, когато
всъщност и самият пълномощник е разбрал за образуваното срещу
подзащитния му друго ДП под № 20/2014 г. по описа на СО при СП. Св.****
заяви, че не е била търсена от полицията относно връчване на призовки, но в
тази им част показанията и не се кредитират от съда, тъй като приложената
докладна записка от 4.08.2015 г. на полицейски служител при РУП В.Търново
сочи, че по повод връчване на призовка от СП точно тя е дала информация
9
относно пребиваването на сина и в САЩ. Въпреки това не може да се счита,
че ищецът е узнал на тази дата за производството, но умишлено се е укривал
от органите на разследването, тъй като призовката не е приета от майката ,
напротив тя е заявила, че няма как да я предаде и няма данни същата да е била
снимана и изпратена по вайбър или по друг начин от свидетелката на сина
при водената между тях телефонна кореспонденция. Анализът на всички
обстоятелства води до безспорния извод, че продължителност от почти шест
години по образуваното досъдебно производство , при което и към датата на
устните състезания разследването не е достигнало дори до фаза предявяване
на повдигнатото обвинение на ищеца надвишава всякакви критерии за
разумен срок. Несъмнено разбирайки за воденото досъдебно производство
ищецът е изпитал негативни емоции , изразяващи се в разочарование, стрес,
притеснение. Св. **** обясни, че въпреки желанието си ищецът не е могъл да
се прибере в България, за което свидетелства и св.****, което му е причинило
огорчение. Тези негови емоции съотнесени към преценката за претърпените
вреди не могат да обосноват размера на претенцията му по настоящото дело.
Съдът има предвид, че неспазването на разумния срок винаги увеличава
вредните последици /вж. Решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д.№ 1650/09 г. на
трето г.о./, съобразявайки обаче, че ищецът е разбрал за ДП едва през
септември 2020 година, а не още от образуването му, тоест вредните
последици настъпили за него и изразени чрез негативните му преживявания
са започнали от тогава, а не са продължавали през целия период на
разследването. Отделно от това съдът отчита, че спрямо ищеца не е взета
мярка за неотклонение, а взетата мярка за процесуална принуда
«принудително довеждане» не е причина ищецът да счита, че спрямо него ще
се осъществи неоправдана репресия , което е пречка да се прибере в родината
си. Изхождайки от принципа, че обезщетението не бива да има характер на
източник за неоснователно обогатяване на пострадалото лице , а следва да
служи като справедлива репарация на вредите, които са претърпени, като взе
предвид изложените доводи съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението, съобразно принципа заложен в чл. 52 от ЗЗД , което следва
да се присъди на ищеца е в размер от 1000 лева главница, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
разглеждане на ДП № 20/2014 г. по описа на СО при СП извън разумния срок
по чл.6, & 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
10
свободи. До този размер иска е основателен и доказан и следва да се уважи ,
като за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева, именно за 4000
лева иска, като неоснователен следва да се отхвърли. Следва да се присъди
законна лихва върху главницата от деня на предявяване на иска до
окончателното изплащане. При този изход на делото на основание чл.
10,ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат направените разноски в
производството в размер на 168 лева за заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение съобразно уважения размер на претенцията.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България да заплати на Г. СТ. Г. с ЕГН ********** с постоянен
адрес **** сумата от 1000 /хиляда/лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие разглеждане на ДП № 20/2014 г.
по описа на СО при СП извън разумния срок по чл.6, & 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва
върху главницата от 29.12.2020 г. до окончателното изплащане, като за
разликата от 4000 / четири хиляди/ лева до пълния предявен размер от 5000
/пет хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес
**** сумата от 168 /сто шестдесет и осем / лева представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11