РЕШЕНИЕ
№ 237
Велико Търново, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г. ...........................................................................
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 304/2021г. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава X, Раздел І от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано по жалба вх. № 2273/21.05.2021г., подадена от
името на Б.Т.Б. ***, действаща чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се като
незаконосъобразна с искане да бъде обявена за нищожна, алтернативно отменена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0350-000037/
07.05.2021г., издадена от началник РУ Стражица към ОДМВР Велико Търново.
Оспорващият
счита, че Заповедта е нищожна, защото е издадена с позоваване на заповед на
предходния, а не на действащия министър на вътрешните работи. Алтернативно
определя Заповедта като незаконосъобразна, тъй като не са налице материалноправните
предпоставки за нейното издаване. Нарушителят никога не е бил служител на Б. Б.
по ТПО, поради което същата не имало как
да знае, че същият е лишен от това право. Освен това, НП срещу Г. Д. не е
влязло в законна сила, а същото няма предварително изпълнение. По тези съображения моли съда да отмени оспорената
ЗПАМ.
В о.с.з. оспорващият не
се явява. Чрез упълномощения ПП поддържа жалбата и моли да бъде уважена по
съображения отразени в протокола. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата, началникът на РУ Стражица към ОД на МВР Велико Търново не се явява и не се
представлява.
Нормата на чл.172, ал.5
от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по
чл.171 т. 2а, б”а” от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е 14
дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от
деня на съобщаването. Заповедта е връчена на 11.05.2021г., съгласно разписката
към същата, а жалбата е депозирана на 21.05.2021г.
в РУ-Стражица, т.е. в преклузивния 14-дневен срок.
Жалбата е подадена
от името на лицето, което е адресат на разпоредените със Заповедта правни
последици. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт/ИАА/, подлежащ
на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод
е, че Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът указа разпределението на
доказателствената тежест на страните с проекта на доклад по делото,
инкорпориран в Разпореждане от 01.06.2021г.
На жалбоподателя указа, на основание чл. 170, ал. 3, вр. с чл.154, ал.1 от ГПК и чл.144 от АПК, че негова е
тежестта да докаже твърденията си в жалбата за положителни факти, от които
черпи благоприятни правни последици. От своя страна АО следва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, следва
да докаже компетентността си да налага ПАМ от вида на процесната, като и това,
че Г. Д.е лишен от право да управлява МПС към този момент и в коя хипотеза на
чл.171, т.1 от ЗДвП – с акт на кой органи от кога, влязъл ли е в сила.
Релевантните за спора факти се
установяват с писмени доказателствени средства, представени с административната
преписка. Между тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Същите са
непротиворечиви и обуславят безспорни фактически констатации. В хода на
съдебното следствие е представена служебна бележка от оспорващата в качеството
й на ЕТ, че Г. Д.не е бил нает по ТПО, за да управлява процесния автомобил със
специално предназначение/катафалка/.
Настоящият състав на АСВТ
взе предвид оплакванията в жалбата. Обсъди събраните писмени доказателства.
Провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В резултат на
тази аналитична дейност, установи следното по фактите:
От доказателствата в
приложената по делото административна преписка се установява при полицейска
проверка, че на 07.05.2021г. около 15:00 часа на път III-407,
в района на кръстовището за с. Паисий лицето
Г.Д. Георгиев управлява специален лек автомобил марка Мерцедес Вито с
рег.№ **, след като е водач, лишен от права по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Автомобилът е собственост на Б.Т.Б., срещу която е издадена процесната ПАМ, с
която регистрацията на посоченото МПС е прекратена. Във връзка с това и в
изпълнение са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. табели с посочения
регистрационен номер.
На водача е съставен АУАН серия АA №
239209 от 07.05.2021г., приложен на стр.36 от делото. С този АУАН на водача е повдигнато
административно обвинение за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, т.е., че
управлява МПС, след като е лишен от правото за това и СУМПС му е отнето. Нарушителят
е подписал акта без възражения.
След като установил горната
фактическа обстановка началникът на РУ-Стражица при ОДМВР В. Търново издал процесната Заповед, с
която е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка/ПАМ/ -
прекратяване на регистрацията на посоченото МПС със специално предназначение,
за срок от 6 месеца, която е предмет на
настоящото производство.
Актът на администрацията е основан
от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият като собственик на МПС
е допуснал същото да бъде управлявано от водач, който е лишен от право да
управлява МПС. За правно основание на издадената Заповед за ПАМ е посочена
нормата на чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие не се
установиха нови факти и обстоятелства. При
така установените факти, съдът прие следното по правото :
Предмет на настоящото съдебно
производство е Заповед, с която е приложена принудителна административна
мярка/ПАМ/, издадена по реда на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП. Поради
което Законът за движение по пътищата е приложимият материален такъв. Заповедта
за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на ИААкт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния ЗДвП, на
основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел първи от АПК.
Принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН.
За да е законосъобразна
приложената ПАМ трябва да е издадена от компетентен орган. В тази връзка от страна на ответник жалба по делото е представена Удостоверение,
че е назначен като титуляр на длъжността „началник РУ-Стражица” с МЗ № 8121К-11199/16.12.2020г.,
считано от 18.12.2020г., с което по силата на закона е определен за материално
компетентен орган. Служебно известна на съда са Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР – за
определяне на служби за контрол по ЗДвП и тази с рег. № 8121з-952/20.07.2017г.
– за определяне на длъжностни лица в МВР да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП. Несъстоятелно съдът намери тезата, че доколкото тези заповеди на МВР не
били издадени от действащият понастоящем министър, то оправомощаването не било настъпило. Следва да се направи
разлика между оправомощаването по силата на министерска заповед и
упълномощаването от министъра. Министърът е член на правителството, т.е.
представителна изпълнителната власт. Едноличен държавен орган със специална
компетентност. Възложените според КРБ и законите правомощия на този орган на власт
не се свързват с личността на лицето, заемащо длъжността „министър“, а с прерогативите
на изпълнителната власт и назначаването му. Последното не се оспорва. Поради
това, редовно издадените заповеди на министъра, в случая на МВР, които са
влезли в законна сила и не са обвързани със срок продължават да действат и след
смяната на министъра. Както тази в случая, която разпределя упражняването на определени по закон правомощия по териториален признак.
Представена е и Заповед № 366з-659/26.02.2021г на директор на ОД на МВР В. Търново, в т.1.4
на същата е посочено, че началник РУ при ОД на
МВР са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171,
вклч.т.2а, б”а” от ЗДвП, която делегация е предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и определя териториалните му правомощия. Предвид това съдът намери за
неоснователно възражението на защитата на жалбоподателя за липса на материална
и териториална компетентност у органа, издател на ЗПАМ. Същата е валиден ИАА,
издаден от компетентен по време и място адм. орган.
Изискването за форма на оспорената
Заповед за ПАМ, е регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му.
Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният
орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Съдът прие,
че оспорената Заповед е постановена в изискуемата писмена форма. В нея и в
съпровождащата издаването й административна преписка се съдържат данни за
възприето от органа и послужили му като фактически основания за издаването
ѝ. Съгласно т.3 от ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС /което не е изгубило
действие/, мотиви за акта може да се съдържат и в предхождащи издаването на
акта документи на същия АО. Видно от съдържанието на процесната Заповед същата
съдържа конкретно описание на обстоятелствата, на които е издадена. Такива
данни се съдържат и в АУАН При това същият изрично е посочен в самата Заповед
като основание за издаване на акта. АУАН е неразделна част от административната
преписка/както впрочем и двете ДЗ/ и се счита за част от съдържанието на
индивидуалния административен акт. В него е описано извършеното нарушение на
ЗДвП, като е посочена и правната му квалификация. В този ред на мисли, към
Заповедта има мотиви, съдържа описание на фактическите и правни основания за
издаването й, с което се изпълняват съществените изисквания за форма и
съдържание, произтичащи от общата разпоредба на чл. 59, ал.1 и ал. 2, т. 4 АПК
и от специалната на чл. 172, ал.1 ЗДвП. Оплакването в жалбата в този смисъл е
неоснователно.
Съдът не установи при постановяване
на процесната Заповед да са допуснати съществени нарушения на процесуалинте
правила. Но при издаването й е нарушен материалния закон, поради следното:
Оспореният акт е мотивиран, като
фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му се изразяват
в допускане от страна на жалбоподателката на управлението на собственото и МПС
от страна на Г.Д. Георгиев, водач с отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП СУМПС.
Съгласно чл. 171, т. 2а б.
"а" от ЗДвП, принудителната административна мярка "Прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
В конкретния случай, видно от
фактическото описание на административното нарушение, административният орган е
приел наличието на хипотеза посочена в чл. 171, т. 2а б. "а"
предложение последно на законовата разпоредба. Деянието извършено от водач на
МПС собственост на друго лице е квалифицирано като нарушение на чл. 150а ал. 1
от ЗДвП. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От събраните по делото доказателства
не се установява по безспорен начин, че на 07.05.2021 г. Г.Д. е управлявал МПС,
след като свидетелството му за управление е било отнето. Макар срещу него да е
издаден АУАН за нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, то няма яснота с акт на
кой орган е лишен от право да управлява МПС и от кой момент.
Според АП справката на ПО в ОДЧ установила, че на 06.05.2021г. срещу Г.
Д.е издаден АУАН № 318639/вж. л.45/ за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
т.к. е установено да управлява МПС в гр.
Полски Тръмбеш с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила. Няма представени с АП доказателства
за наложена по чл.171, т.1б „б“ от ЗДвП ПАМ – отнемане на СУМПС на водача.
Според посоченото в АУАН същото е фактически отнето. Предвид обвързващата
материална доказателствена сила на АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът прие
тези факти за доказани – че на тази дата Г. Д.е шофирал след употреба на
алкохол и срещу него е съставен АУАН за посоченото нарушение, което е
осъществено. Отбелязването обаче, че СУ
МПС фактически е отнето е действие по
изпълнение, което не е иманентно присъщ елемент на АУАН, поради което не е в
обхвата на посочената презумпция. При безспорно установените факти органите на
МВР в условията на обвързана компетентност дължат издаването на ПАМ при
установяване на управлението на МПС при употреба на алкохол. Самото отнемане на
СУМПС в случая не е акт, осъществен с конклудентни действия, по смисъла на чл59,
ал.3 от АПК, т.к. не е предвидено в закон. Напротив съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се налагат с мотивирана писмена заповед. Такава по делото не е представена.
Ако би била налична, то същата като преустановителна ПАМ би подлежала на
незабавно изпълнение и би била основание на процесната заповед. Не е
представено и друго доказателства в подкрепа на твърдението, че водачът Д.е бил
лишен от право да управлява МПС. Това обуславящо за правомощието на АО
обстоятелство в случая не е доказано от
ответника. Поради това оспорената пред настоящия съд Заповед за прилагане на
ПАМ се явява необоснована от фактическа страна и поради това материално
незаконосъобразна. Доколкото ПАМ се прилагат в изчерпателно изброени случаи от
конкретно оправомощени органи, то процесната не представлява позволена от
закона принуда. Защото законовите предпоставки за това не са доказани от ответника, който носи
доказателствената тежест за това , както изрично му е указано от съда.
В заключение, съдът
приема, че административният орган не е доказал наличието на изискуемите
материално правните предпоставки за издаване на атакувания административен акт,
а с това и своето правомощие да наложи процесната ПАМ. Релевантният юридически
факт – лишаване от право за управление на Г. Д.по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП остана
недоказан. Като лишена от фактическо основание Заповедта за ПАМ е необоснована. Поради това , жалбата се явява
основателна.
При този изход на спора
разноски не се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горните мотиви,
на основание чл.172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0350-000037/ 07.05.2021г., издадена от началник
РУ-Стражица към ОДМВР Велико Търново, с която е постановено прекратяване на
регистрацията на специален лек автомобил Мерцедес Вито БМВ с рег. № **, за срок
от 6 месеца.
Решението е
окончателно, на основание чл.172, ал.5, изреч. 2-ро от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: