Р Е Ш Е Н И Е
№ 631/27.8.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 636 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на ЦУ
на НАП гр. София против решение № 32/21.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело №
400/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №
441388-F467889 от 10.06.2019г. на Началника отдел „Оперативни дейности"-Пловдив
в Централно управление на НАП, с което на „Дисто-83" ЕООД, ЕИК ********* за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти и изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция" в размер
на 700 лв., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
В касационната жалба се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд -
Велинград и постановено ново, с което да се потвърди НП и наложената с него
имуществена санкция като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът – „Дисто – 83“ ЕООД гр. Г. Д., редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. №
4466/13.07.2020 г., в което адв. Д. по изложени съображения счита решението на
районния съд за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита,
че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Велинград
е отменил наказателно постановление № 441388-F467889 от 10.06.2019г.
на Началника отдел „Оперативни дейности"-Пловдив в Централно управление на
НАП, с което на „Дисто-83" ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти и изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС,
е наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 700 лв., на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно, че при извършена проверка на 14.01.2019г., в 16,19 часа, в обект-магазин
„Мода лукс" за дамски и мъжки дрехи, находящ се в гр. Велинград, площад „Н.
Г.", срещу комплекс „Централ", стопанисван от „Дисто-83“, служителите
на ЦУ на НАП ГД „Фискален контрол" - актосъставителят инспектор по приходите
А. Е., в присъствието на свидетеля М. В. установили, че не е регистрирана промяна
в касовата наличност в размер на двадесет лв., представляваща парични средства,
извадени от касата от продавач-консултанта Б. Ч., чрез операцията „служебно изведени
суми", от въведено в експлоатация в обекта фискално устройство „DATECS
DP-150T KL" с ИН DT726362 и ИН на ФП 02726362.
При извършената проверка на касовата наличност, след попълване
на въпросен лист и изброяване на пари в касата и засичане с дневния финансов отчет
към момента, се установила отрицателна разлика в размер на 20 лв. Фактическата наличност
в касата не отговаряла на отчетената по касов апарат. Изброени били 174 лв. в касата,
а по данни от фискалното устройство трябвало да има 194 лв. Продавач-консултантът
обяснила, че е взела сумата от 20 лв., за да развали пари от съседен магазин и че
в момента на проверката не може да ги покаже. В същия смисъл депозирала писмени
обяснения. Контролните органи установили, че наличното в проверявания обект фискално
устройство конструктивно притежава възможността да се извършване операциите „служебно
въведени" и „служебно изведени" суми, по същите не са били използвани
от продавачката Ч.. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена
проверка № 0379216 от 14.01.2019г., подписан от присъствалия продавач-консултант
Б. Е. Ч.
За извършеното нарушение е съставен АУАН и въз основа на
него е издадено обжалваното наказателно постановление.
Районният съд е приел от правна страна, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, че нарушението е несъмнено установено деяние, което изпълва признаците
на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Независимо
от това, съдът е приел, че наказателното постановление следва да се отмени, поради
допуснато в хода на административнонаказателно производство нарушение при подвеждането
на извършеното нарушение под съответната санкционна разпоредба. В мотивите е
посочено, че е посочена разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, приложима в случаите,
при които е установено неизпълнение на задължение за издаване на фискална касова
бележка или друг, посочен документ. Съобразно установените фактически обстоятелства
и дадената прана квалификация на нарушението, приложима се явява разпоредбата на
чл. 185, ал. 2 ЗДДС, като размерът на наказанието следва да се определи в пределите
на санкцията по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС, към която приложимата разпоредба препраща.
В решението се казва, че посочването единствено на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като основание
за налагане на наказание, създава неяснота относно волята на административнонаказващият
орган дали с него е извършено препращане към тази разпоредба или е прието, че е
осъществен състав на нарушение по този текст. Предвид строго формалния характер
на административнонаказателното производство волята на органа, издал обжалвания
акт, следва да бъде ясно изразена и не подлежи на тълкуване от съда. Като краен
извод съдът е приел, че така допуснатото нарушение е самостоятелно основание, което
налага отмяна на наказателното постановление.
От друга страна следва да се отбележи,
че административният орган не е извършил преценка за „маловажност“ на случая по
чл. 27 от ЗАНН. Въпреки, че установеното от формална страна запълва признаците на
административно нарушение, то същото представлява маловажен случай предвид незначителната
степен на обществената опасност. Наложената санкция се явява несъразмерно тежка
за извършеното нарушение на закона, тъй като не се спори, че извършеното нарушение
не е довело до неотразяване на приходи и че нарушението е извършено за първи
път. Предвид на това административният орган е следвало да обсъди и приложи чл.
28 от ЗАНН като приеме случая за „маловажен“.
С оглед на гореизложеното настоящият
касационен състав намира, че правилно районният съд е приел, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и го е отменил.
Настоящият състав напълно
споделя тези съображения на първоинстанционния съд, поради което намира решението на Районен съд Велинград за правилно и законосъобразно, а
поддържаните доводи в касационната жалба – за неоснователни.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Велинград следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 32/21.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 400/2019 г. по описа
на Районен съд гр. Велинград.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2. /П/