Решение по дело №10237/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262998
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20201100510237
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 21.09.2022 година

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                  мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10237 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

           С решение №260204 от 30.10.2019г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е отхвърлен като неоснователен предявения от И.П.И., с ЕГН **********, срещу  „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******, осъдителен иск за сума в размер на 4300 лв., представляваща платена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на иска – 06.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и искането по чл.97 от ЗЗД за определяне на подходящо място от съда, където да бъде пазен лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рама №JTDKZ28E400025381 до връщането му на ответника, както и искането за заплащане на сторените по делото разноски. С решението е оставен без разглеждане предявения от И.П.И., с ЕГН **********, срещу „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******,  в условията на евентуалност осъдителен иск за сума в размер на 2300 лв., представляваща сума дадена от ищеца на ответника при изначална липса на основание, на дата 10.03.2018г., ведно със законната лихва от 10.03.2018г. до погасяване на задължението. С решението е осъден И.П.И., с ЕГН **********, да заплати на „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******,  сторените по делото разноски в общ размер на 773.04 лв., представляващи съдебни разноски, като за сумата над 773.04 лв. до сумата от 964.04лв. отхвърля искането като неоснователно.

С определение №106142 от 01.06.2020г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е отхвърлено като неоснователно искането на ищеца - И.П.И., с ЕГН **********, обективирано в молба вх.№5192035/19.11.2019г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №260204 от 30.10.2019г. в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - И.П.И., с ЕГН **********, чрез адв.В.В., с която се обжалва изцяло решение №260204 от 30.10.2019г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск за заплащане на сумата от 4300 лв., представляваща платена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., както и е оставен без разглеждане предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на сумата от 2300 лв., представляваща сума дадена от ищеца на ответника при изначална липса на основание, на дата 10.03.2018г.. Инвокирани  са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.189 от ЗЗД като постановен в нарушения на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, както и за недопустимост на обжалвания съдебен акт в частта, в която е оставен без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Навежда се оплакване, че неправилен и некореспондиращ на събраните по делото доказателства е обоснованият краен извод на СРС, че ответникът е изправна страна по сключения договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., същият е прехвърлил правото на собственост върху процесния лек автомобил - марка „Тойота“, модел „Корола“ с рама №JTDKZ28E400025381, на ищеца, както и му е предоставил всички изискуеми документи, поради което не е налице и основание за разваляне на договора за покупко-продажба, съобразно разпоредбата на чл.189 от ЗЗД. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът е предоставил на ищеца неизрядни документи досежно правото на собственост върху продадения лек автомобил, а именно даденият регистрационен талон /свидетелство за правоуправление/ на автомобила №А121617РМ03 е обявен за откраднат в международна информационна система, поради която причина същият е иззет от органите на МВР и е отказана регистрация КАТ-София на процесното МПС и е образувано досъдебно производство. Поддържа се, че в исковата молба са посочени две различни основания за разваляне на сключения договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., а именно изложени са твърдения, че ответникът е продал чужда вещ, както и че вещта, която е продадена, обективно не може да се използва по предназначение поради обстоятелството, че регистрационният талон е иззет от органите на МВР и е отказана регистрация в КАТ-София на продаденото МПС, което представлява съществен недостатък на продадената вещ, довел до пълното й обезценяване. В тази връзка се твърди, че правилната правна квалификация на предявения иск е по чл.195, ал.1 във вр. с чл.193, ал.1 от ЗЗД и първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при съставяне на доклада по делото като е приел, че е сезиран с иск по чл.189 от ЗЗД. Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение като е оставил без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поддържа се, че в хипотезата, когато съдът отхвърли предявения главен иск какъвто е настоящият случай, е длъжен да разгледа по същество предявения при условията на евентуалност иск, което в случая не е направено от първостепенния съд, поради което се твърди, че в тази част постановеният съдебен акт е недопустим. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да уважи предявения главен иск или в случай, че се потвърди първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения главен иск, да разгледа по същество предявения при условията на евентуалност иск и да го уважи като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В представена по делото молба от 19.11.2020г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК.

            Въззиваемата страна - „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******,  чрез адв.К.Б., представя писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са бланкетни доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.  Конкретни аргументи по съществото на спора са изложени в писмена защита, приложена с молба от 23.03.2022г.. Твърди се, че по предявения главен иск в хода на съдебното производство ищецът не е доказал, че са налице основанията в закона за разваляне на сключения договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г. и съответно за заплащане от ответника на сумата от 4300 лв., дадена при начална липса на основание. Поддържа се, че съгласно трайно установената съдебна практика регистрацията на процесното МПС в КАТ не е елемент от фактическия състав на придобиване на правото на собственост от страна на ищеца, както и че по делото не е установено ответникът да е продал на ищеца чужда вещ,  собственост на трето лице. Излага се още, че изземването на регистрационния талон на процесното МПС от органите на досъдебното производство не означава, че ищецът е загубил правото на собственост и постановеният отказ за регистрация в КАТ на продадения лек автомобил е следвало да се обжалва по административен ред, от което право по делото няма данни същият да се е възползвал. Поддържа се още, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението, изложено в исковата молба, че несвоевременното регистриране пред КАТ на продадения лек автомобил е довело до неговото пълно обезценяване. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Прилага списък по чл.80 от ГПК.

            Постъпила е частна жалба от ищеца - И.П.И., с ЕГН **********, чрез адв.В.В., срещу определение №106142 от 01.06.2020г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, с което е отхвърлено като неоснователно искането на ищеца, обективирано в молба вх.№5192035/19.11.2019г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №260204 от 30.10.2019г. в частта за разноските. Изложени са доводи, че неправилно СРС е приел, че не е налице основание за изменение и допълнение на постановеното решение в частта за разноските. Твърди се, че присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 773.04 лв. значително надвишава минималния размер, изчислен съобразно материалния интерес по предявения главен иск, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че са били проведени само две заседания, поради което се дължи минималният размер на адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 531.00 лв.. Твърди се още, че неправилно СРС не е присъдил в полза на адв.В.В., пълномощник на ищеца, претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в производство по ч.гр.д.№4902/2019г. по описа на СГС, по което е било постановено определение от 16.05.2019г., с което е оставена без уважение жалбата на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което да измени постановеното решение №260204 от 30.10.2019г. в частта за разноските като намали присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение от 773.04 лв. на 531.00 лв., както и да допълни решението в частта за разноските като се присъдят в полза на адв.В.В., пълномощник на ищеца, разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в производството по ч.гр.д.№4902/2019г. по описа на СГС.

Ответникът по частната жалба - „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******,  чрез адв.К.Б., представя писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената частна жалба. Твърди се, че присъденият в полза на ответника размер на адвокатско възнаграждение от 773.04 лв. е съобразен с факта, че по делото са предявени два иска и се дължи адвокатско възнаграждение за всеки от тях, отчетена е фактическата и правна сложност на спора, както и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника. Относно искането да се допълни решението в частта за разноските като се присъдят в полза на адв.В.В., пълномощник на ищеца, разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в производството по ч.гр.д.№4902/2019г. по описа на СГС, са изложени доводи, че компетентен да присъди така претендираните разноски е СГС, който с постановения от него съдебен акт е решил окончателно спора досежно местната подсъдност. В тази връзка се твърди, че ищецът е пропуснал срока да заяви пред компетентния съд искането си и този пропуск не би могъл да се отстрани от първоинстанционния съд, който е разгледал спора по същество и правилно с оглед изхода на спора е присъдил в полза на ответника разноски. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от И.П.И., с ЕГН **********, срещу  „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.189 от ЗЗД вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4300 лв., представляваща платена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2300 лв., представляваща сума дадена от ищеца на ответника при изначална липса на основание, на дата 10.03.2018г..

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

 Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но по същество повдигнатият между страните правен спор е решен неправилно. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният главен иск с правно основание чл.189 от ЗЗД вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4300 лв., представляваща платена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че продаденият от ответника на ищеца с договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г. лек автомобил към датата на продажбата не е принадлежал на трето лице и в полза на ищеца не е възникнало потестативното право да развали по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения между страните договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г.. Прието е още, че след като предявеният главен иск по чл.189 от ЗЗД е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, съдът не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2300 лв., представляваща сума дадена от ищеца на ответника при изначална липса на основание, на дата 10.03.2018г., поради което е оставен без разглеждане. Настоящият въззивен състав намира, че така изложените мотиви на първоинстанционния съд са в пълно противоречие на събраните по делото доказателства, не съответстват на правилното тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон и на трайно установената съдебна практика.

Съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. 

На първо място следва да се разгледа възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния съд досежно неправилно дадена правна квалификация на предявения главен иск, което настоящият състав счита за  неоснователно. Не се споделят изложените в жалбата доводи за неправилна правна квалификация и оплакванията не почиват на окончателния доклад на спора /вкл.разпределената от съда доказателствена тежест/ както и относно произнасянето по иск с правна основание чл.189 от ЗЗД вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД. С оглед въведените твърдения за разваляне на договора поради неизпълнение и претендиране последиците от това с връщане на даденото по договора, съдът правилно е квалифицирал иска по чл.189 от ЗЗД вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба няма наведени оплаквания, че продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, предвид на което не е налице основание да се квалифицира иска по чл.195, ал.1 във вр. с чл.193, ал.1 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявения главен иск, както и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните съобразно нормата на чл.154 от ГПК и е изпълнил задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, но събраните по делото доказателства, на които е основал решението си, не са анализирани в тяхната съвкупност и неправилно е приложен материален закон. 

В конкретния случай с оглед наведените твърдения в исковата молба съдът приема, че ищецът като добросъвестен купувач по сключен с ответника договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г. има правен интерес от предявяване на иск по чл.189 във вр. с чл.188 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, основателността на който е обусловена от доказването на следните кумулативни предпоставки: 1/.сключен валиден договор за покупко-продажба между ищеца и ответника с предмет - право на собственост върху МПС - лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Корола“ с рама №JTDKZ28E400025381; 2/.наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице върху вещта, предмет на продажбата /т.е. продавачът да се е разпоредил с права, които не му принадлежат/ и 3/.купувачът да е добросъвестен /не е знаел, че предметът на договора принадлежи на трето лице/.

За уважаването на иска е ирелевантно дали третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това, т.е. законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Това е така, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост. Купувачът може да развали договора и да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това. Такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава правото на собственост върху продадената му вещ, защото то може по всяко време да поиска вещта си.

В процесния случай не е налице спор между страните, че на 10.03.2018г. е бил сключен между тях валиден договор за покупко-продажба с предмет - право на собственост върху процесния автомобил, както и несъмнена и не е била спорна по делото и добросъвестността на ищеца като купувач по сключения с ответника договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г.. При наличието на валиден договор за покупко-продажба на процесният автомобил, на добросъвестност от страна на купувача, последната предпоставка, за да бъде основателен иск по чл.189 във вр. с чл.188 от ЗЗД, както се посочи по-горе, е наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице върху същия автомобил. В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху продавания лек автомобил, тъй като регистрационният талон, с който същият се легитимира като собственик е откраднат, т.е. съществува възможност продавачът - „Л.и Л.“ ООД да не е действителния собственик на процеснотото МПС след като прехвърля вещ, легитимирайки се с документ, обявен за откраднат. Представените от ответника доказателства в превод от италиански език досежно установяването на правото на собственост на неговия праводател не могат да обосноват извод в обратния смисъл доколкото представляват частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за страната, която ги представя факти, поради което тяхната доказателствена стойност следва да се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, които в случая я опровергават. Следователно се налага извода, че продавачът, чиято е доказателствената тежест, не установи изправността си по основното задължение да прехвърли собствеността върху продадената вещ. Същевременно няма данни купувачът да е знаел, че автомобилът не е собственост на продавача към момента на сключване на процесния договор. За да се използва един лек автомобил той следва да бъде регистриран, но в случая регистрацията е отказана поради факта, че даденият от продавача регистрационен талон /свидетелство за правоуправление/ на автомобила №А121617РМ03 е обявен за откраднат в международна информационна система, поради която причина същият е иззет от органите на МВР и е отказана регистрация КАТ-София на процесното МПС и е образувано досъдебно производство. При това положение автомобилът не може да бъде регистриран, поради което не може да бъде използван съобразно законовите изисквания и по предназначение. Налице е правна пречка закупената вещ да се използва по предназначение, поради неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху вещта. При това положение за купувача възниква потеставативното право да развали договора за покупко-продажба на МПС, сключен на 10.03.2018г. и да иска връщане на платената по договора цена. Съдът приема, че ищецът надлежно е упражнил правото си по чл.87, ал.1 от ЗЗД като това е станало с подаване на исковата молба, в която се съдържа изрично волеизявления на ищеца в тази насока. Волеизявлението на купувача за разваляне на договора е достигнало до знанието на продавача по този договор/ ответника по делото/ с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, което е станало на 17.08.2018г.. Договорът следва да се счита развален от този момент, от който за ответника възниква отговорност за неизпълнението му, която отговорност се изразява във възстановяване на претендираната сума от 4300 лв., представляваща с оглед признанието на ответника, чрез процесуален представител в съдебно заседание на 16.09.2019г. цялата договорена и платена продажна цена на процесния лек автомобил по разваления договор за покупко-продажба. Предявеният главен иск е основателен и доказан за сумата, за която е предявен и като такъв следва да бъде уважен. В случая доколкото съдът приема, че договорът за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г. е развален, считано от 17.08.2018г. /дата на получаване от ответника на препис от исковата молба и приложено към нея изявление за разваляне на договора/, то претендираната законната лихва следва да се присъди от тази дата до окончателното изплащане на сумата.

По горните аргументи крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният главен иск с правно основание чл.189 от ЗЗД вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4300 лв., представляваща платена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., в т.ч. и в частта за разноските, следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и да се постанови друго, с което предявеният главен иск да се уважи като основателен и доказан за сумата, за която е предявен, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2018г., дата на разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба на МПС от 10.03.2018г., до окончателното й изплащане.

С оглед основателността на предявения главен иск, съдът намира, че не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2300 лв., представляваща сума дадена от ищеца на ответника при изначална липса на основание, на дата 10.03.2018г., предвид на което обжалваното решение в частта, в която е оставен без разглеждане този иск, следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има въззивника-ищец на основание чл.78, ал.1 ГПК. Относно претендираните разноски пред СРС, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК /стр.58 от първоинстанционното дело/, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди платената от него държавна такса в размер на 172.00 лв., както и платеното адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.. В полза на ищеца не следва да се присъжда претендираната сума от 4.00 лв. за платена банкова такса за внасяне на държавна такса, тъй като не представлява разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК и като такава не се дължи. На следващо място въззивният съд намира, че заявеното искане в полза на адв.В.В., пълномощник на ищеца, да се присъди чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в производство по ч.гр.д.№4902/2019г. по описа на СГС, е неоснователно доколкото компетентен да се произнесе по това искане е СГС и ищецът е разполагал с правната възможност, предвидена в нормата на чл.248 от ГПК, от която по делото няма данни да се е възползвал. Относно претендираните разноски пред СГС, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК /стр.9 от настоящото дело/, съдът намира, че в полза на въззивника-ищец следва да се присъди платената от него държавна такса за въззивна жалба в размер на 157.00 лв.. На процесуалния представител на въззивника-ищец следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Налице са предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв.В.А.В., упълномощен от въззивника при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на сумата от 531.00 лв., който размер на адвокатско възнаграждение е изчислен на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция след изменение на ДВ, бр.28/2014г./. Искането да се начислява ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно доколкото по делото няма данни за данъчната регистрация по ЗДДС на адв.В.А.В..

По частната жалба:

С оглед изхода на спора – отмяна на обжалваното решение, в т.ч. и в частта на присъдените в тежест на въззивника-ищец разноски, съдът намира, че подадената частна жалба от ищеца - И.П.И., с ЕГН **********, чрез адв.В.В., срещу определение №106142 от 01.06.2020г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, с което е отхвърлено като неоснователно искането на ищеца, обективирано в молба вх.№5192035/19.11.2019г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №260204 от 30.10.2019г. в частта за разноските, се явява без предмет, съответно не е налице правен интерес за жалбоподателя за подаване на частната жалба, поради което следва да се остави без разглеждане. Само за пълнота съдът намира, че относно искането на ищеца, обективирано в молба вх.№5192035/19.11.2019г. по реда на чл.248 от ГПК, в частта да се допълни решението в частта за разноските като се присъдят в полза на адв.В.В., пълномощник на ищеца, разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в производството по ч.гр.д.№4902/2019г. по описа на СГС, настоящият състав е изложил по-горе мотиви досежно неговата неоснователност.

С оглед изхода на спора в полза на въззивника- частен жалбоподател следва да се присъди платената от него държавна такса за подадената частна жалба в размер на 15.00 лв..

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №260204 от 30.10.2019г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, и

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.П.И., с ЕГН **********, с адрес ***; на основание чл.189, ал.1 вр. чл.188 от ЗЗД сумата от 4300.00 /четири хиляди и триста/ лв., представляваща платена продажна цена по развален договор от 10.03.2018г. за покупко-продажба на МПС  - лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Корола“ с рама №JTDKZ28E400025381, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2018г. до окончателното й плащане; както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 944.00 лв., направени разноски за двете съдебни инстанции.

            ОСЪЖДА „Л.и Л.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.В.А.В., от САК, с адрес на упражняване на дейността: град София, бул.“*******; на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 531.00 /петстотин тридесет и един/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца пред въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от ищеца - И.П.И., с ЕГН **********, чрез адв.В.В., срещу определение №106142 от 01.06.2020г., постановено по гр.дело №44881/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, с което е отхвърлено като неоснователно искането на ищеца, обективирано в молба вх.№5192035/19.11.2019г. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №260204 от 30.10.2019г. в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

               

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ : 1./              

 

 

                                                                       2./