Определение по дело №331/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N151/12.12.2013г., постановено по Г.д. N 533/2012г., Момчилградският районен съд е приел за установено по отношение на М. А. К. и И. А. К., като наследници на А. Ю. К., починал на **.**.****г., че съществува вземането на „В и К” О., със седалище и адрес на управление Г. К., бУ.”Б. № 88, срещу длъжника А. Ю. К. за сумата в размер на 398.40 лв, представляваща главница за периода от 06.01.2010г. до 20.08.2012г.; лихва за просрочие в общ размер на 37,11лв., считано от 13.05.2010г. до 04.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.10.2012г. до окончателното й изплащане, както и държавна такса за образуване на делото в размер на 25лв. и 100лв. адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед № 387/01.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д.№ 473/2012г. по описа на МРС, и предявеният иск за обезщетение за неизпълнение на парично задължение за разликата от 37,11лв. до пълния предявен размер от 38,17лв. е отхвърлен, тъй като вземането на ищеца против ответника не съществува в тази част. С решението са присъдени деловодÝи разноски.

Постъпила е въззивна жалба от М. А. К. и И. А. К.. Жалбодателите излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение.

Въззиваемият „В и К” О., Г., чрез пълномощника си оспорва жалбата. Пред въззивната инстанция и двете страни не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Районен съд-К. е сезиран с искова молба, подадена от „В и К” О., Г., с правно основание чл.422 от ГПК.

Установява се по делото, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК №387/01.11.2012г. по ч.Г.д. № 473/2012г. по описа на МРС е разпоредено длъжникът А. Ю. К. да заплати на „В и К” О., Г. сумата от 398,40лв., представляваща главница за периода от 06.01.2010г. до 20.08.2012г.; лихва за просрочие в общ размер на 37,11лв., считано от 13.05.2010г. до 04.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.10.2012г. до окончателното й изплащане, както и държавна такса за образуване на делото в размер на 25лв. и 100 лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед подадено от длъжника възражение, кредиторът, в случая ищецът „В и К” О., Г., е предявил процесния установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване по отношение на длъжника дължимостта на сумата, предмет на заповедното производство.

По делото са приобщени като доказателства ч.Г.д.№ 473/2012г. по описа на МРС,15бр. фактури, издадени от „В и К” О., Г. за потребена вода от абоната А. Ю. К.в, за посочени във фактурите периоди; и удостоверение за наследници №349/19.09.2013г., от което е видно, че А. Ю.К.е починал на **.**.**г. и негови наследници са синовете му М. А. К. и И. А. К.. Прието е заключение на вещо лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което страните не оспорват, и което се кредитира от съда. От заключението се установява, че че в книга №6328, в която се попълват данните от индивидуалните водомери, за изразходваните количества питейна вода, водена от ищцовото дружество „ВиК” О., Г., на стр.404 е открита партида с абонатен №6006651 на името на А. Ю. К., с първоначален показател на водомера от 1810 м3. Съгласно отразеното по партидата са налице задължения за отчетен период 06.01.2010г. – 20.08.2012г., за които са издадени през периода от 13.04.2010г. до 27.08.2012г. 15 броя фактури на обща стойност 398,40лв. При счетоводството на ищеца вещото лице не е установило плащания по посочените фактури. Мораторната лихва върху задълженията по 15-те броя фактури възлиза на 37,11лв. Впрочем, ответниците М. А. К. и И. А. К. не оспорват показанията на водомера, а това, че в имота на техния наследодател е била доставяна вода, негодна за пиене. В подкрепа на тези си възражения обаче не сочат доказателства.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира предявеният иск за основателен и доказан, като на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение на първоинстанционния съд.

Бедспорно е по делото, че А. Ю. К. е имал качеството на потребител на В и К услуги, като ползвател на водоснабден имот, намиращ се в с.Ч., съответно е бил пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск; на негово име е била открита партида със записвания в нея, които вещото лице установява, че отразяват показания за употребена доставена питейна вода, която не е платена, и за които задължения са издадени процесните 15 броя фактури, общо на стойност 398,40лв. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва върху тази сума, за всяко едно от задълженията от датата на падежа /едномесечен срок от датата на фактуриране/ до 04.10.2012г., възлизаща на 37,11лв.

Или, по безспорен и несъмнен начин се установява по делото съществуването на вземането на ищеца против А. Ю. К., в качеството му на абонат, в размер на 398,40лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена питейна вода за периода 06.01.2010г. до 20.08.2012г., и лихва за просрочие в размер на 37,11лв. за периода 13.05.2010г. – 04.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2012г., както и разноски по делото в размер на 125лв., от които ДТ в раþмер на 25лв., и 100лв. адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед № 387/01.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д.№ 473/2012г. по описа на МРС.

С оглед настъпилата в процеса смърт на ответника по иска, съгласно чл.60, ал.1 от ЗН неговите наследници, които са приели наследството, отговарят и за задълженията, с които то е обременено., поради което низходящите му М. А. К. и И. А. К. следва да заплатят дължимите суми на ищеца.

Несъстоятелни са наведените с въззивната жалба доводи, че атакуваното решение противоречи на чл.7, т.2 и т.3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, доколкото тези текстове от закона са напълно ирелевантни към спор. Те касаят принципите, от които се ръководи ДКЕВР при осъществяване на дейността си.

С оглед изложеното по-горе, Окръжният съд предявеният иск по чл.422 от ГПК е основателен и доказан, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Ето защо, и на осн.чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решениеN 151/12.12.2013г., постановено по Г.д.N 533/2012г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.