РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330105029 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Г. А. М. от с. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата 5 000 лева, представляваща разликата между изплатеното му и общо
претендирано от него обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от
ищеца на 21.03.2018 г.; сумата 2 579, 47 лева, представляваща разликата между изплатеното
му и общо претендирано от него обезщетение в размер на 4 579, 47 лева за претърпените от
ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за
лечение на уврежданията от трудовата злополука – за престой в лечебни заведения, разноски
за лечение, медицински пособия и медикаменти; сумата 7 894, 22 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако
не беше настъпила трудовата злополука и продължаваше да работи, и изплатеното му
обезщетение за временна неработоспособност от ТП на НОИ – гр. ** през периода
21.03.2018 г. – 16.10.2018 г., заедно със законната лихва върху трите главници от датата на
подаване на исковата молба, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Ответникът Районен съд – гр. *** признава исковете по основание, но ги оспорва по размер
– за размерите над получените суми от застрахователя, и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от ищеца. Претендира
1
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във
връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително ищецът заема длъжността «***» в Районен съд – *** от
07.03.2016 г.
Не се спори също така, а от представените от страните писмени доказателства и показанията
на разпитаната по делото свидетелка С. М.а (*** на ищеца – като с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като основани на непосредствени впечатления
и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), действително на 21.03.2018
г. в 10.30 часа ищецът, придвижвайки се пеша в сградата на Районен съд – *** към зала №
***, където е трябвало да води съдебно заседание, при изкачване на двете стъпала пред
входа на съдебната зала, Г.М. се е спънал и паднал на пода, като при падането си е усукал
коляното на десния си крак, а освен това в резултат на падането ищецът е получил
изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи колянната става, като
злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-
91/28.03.2018 г. на Длъжностно лице от НОИ – РУСО гр. ***.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката М.а се
установява, че следствие на трудовата злополука ищецът е претърпял редица телесни
увреждания – усукване на коляното на десния мук рак, довело до изкълчване, навяхване и
разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, умерен ставен излив, болка
във всички ставни отдели, липса на актинва екстензия, увреда на мускулите, била е
извършена операция на 29.03.2018 г., а след това – и рехабилитационни процедули през
периода 14 – 21.05.2018 г. в «Специализирани болници за рехабилитация – Национален
комплекс» ЕАД – Филиал ***, като непосредствено след инцидента е изпитвал много силни
болки и не е могъл да се движи – включително и при първоначалното лечение на травмите в
*** – ***, след това е имал нужда от постоянен придружител и се е налагало да продължи да
приема обезболяващи заради продължаващите болки – включително и при завръщането в
дома му, като и понастоящем ищецът продължава да има проблеми с придвижването си на
по-дълги разстояния, накуцва и трудно изкачва стълби, а в седнало положение кракът му
непрекъснато изтръпва и не може да шофира на по-дълги разстояния.
От събраните по делото доказателства не се установява ищецът при настъпване на
злополуката да е проявил груба небрежност, изразяваща се в липса на внимание и
пренебрегване на правилата за безопасност, поради което съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за съпричиняване на злополуката от страна на ищеца.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, към момента на
настъпване на трудовата злополука – 21.03.2018 г., ищецът е бил застрахован с групова
застраховка "Злополука" в ***, поради което след настъпване на злополуката от
застрахователя към 28.02.2019 г. на Г.М. е било изплатено обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от злополуката в размер общо на 20 000 лева – като с оглед
характера и тежестта на уврежданията, сегашното състояние на ищеца, сравнително младата
2
му възраст – почти 50 години, и преди всичко, изхождайки от общественото разбиране за
справедливост, съдът намира, че така изплатеното от застрахователя на ищеца обезщетение
в размер на 20 000 лева покрива претърпените от него неимуществени вреди от трудовата
злополука, а оттук – че този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
се отхвърли.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, към 28.02.2019 г.
застрахователят на ищеца му е изплатил и обезщетение за претърпените от Г.М.
имуществени вреди от злополуката, изразяващи се в разходите на ищеца за лечение на
уврежданията от трудовата злополука – за престой в лечебни заведения, разноски за лечение,
медицински пособия и медикаменти, в размер общо на 2 000 лева – която сума покрива
действително заплатените от ищеца разходи за лечението му, поради което съдът намира, че
доколкото тази сума покрива претърпените от ищеца имуществени вреди за лечението на
уврежданията от злополуката, този иск също се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително през
периода 21.03.2018 г. – 16.10.2018 г. ищецът се е намирал в отпуск поради временна
неработоспособност заради претърпяната трудова злополука, а от заключенията от
01.09.2021 г. и допълнителното такова от 25.10.2021 г., и двете на вещото лице по ССЕ Б.В.
се установява, че разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако
не беше настъпила трудовата злополука и продължаваше да изпълнява функциите си на
съдия, и изплатеното му от НОИ обезщетение за временна неработоспособност за периода
21.03 – 16.10.2018 г. е в размер общо на 7 596, 02 лева (като съдът намира, че следва да се
приеме за действително дължим именно този размер, посочен в допълнителното заключение
на ССЕ, тъй като е съобразен с измененията в трудовото възнаграждение на ищеца през
процесния период).
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че този иск се явява доказан по
основание и до размера от 7 596, 02 лева, до който размер следва да се уважи, заедно със
законната лихва от 23.03.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата
над него до пълния предявен размер и този иск се явява неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на ищецът
следва да заплати на ответното дружество направените разноски за производството по
делото в размер на 495 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда – 303, 84 лева ДТ за уважения иск и 200 лева депозити за
ССЕ.
Ответникът претендира заплащане на разноски, но не е ангажирал доказателства за
направени такива, поради което – независимо от изхода на спора и частичното отхвърляне
на предявените от ищеца искове, в полза на ответната страна не следва да се присъждат
разноски по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Районен съд – ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от ***– Председател А. К. В. – П., ДА ЗАПЛАТИ НА Г. АЛ. М., ЕГН
**********, от с. ***, със съдебен адрес: ***, **. Т.С., СУМАТА 7 596, 02 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудова
злополука, претърпяна на 21.03.2018 г., изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което ищецът би получил, ако не беше настъпила трудовата злополука и
продължаваше да работи, и изплатеното му обезщетение за временна неработоспособност от
ТП на НОИ – гр. *** през периода 21.03.2018 г. – 16.10.2018 г., ЗАЕДНО СЪС законната
лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 23.03.2021 г., ДО окончателното й изплащане,
КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 495 лева, А в
полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 303, 84
лева ДТ И 200 лева депозити за ССЕ, КАТО ТОЗИ ИСК – за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 7 894, 22 лева, И обективно съединените искове с правно
основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответната страна да заплати на
ищеца сумата 5 000 лева, представляваща разликата между изплатеното му и общо
претендирано от него обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудовата злополука, И сумата 2 579, 47
лева, представляваща разликата между изплатеното му и общо претендирано от него
обезщетение в размер на 4 579, 47 лева за претърпените имуществени вреди от трудовата
злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за лечение на уврежданията от трудовата
злополука – за престой в лечебни заведения, разноски за лечение, медицински пособия и
медикаменти, заедно със законната лихва върху тези две главници, ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4