№ 12613
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110112605 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во и 2-ро ЗЗД и
чл.26, ал.2, предл.1-во и 3-то ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по предявени от Т. П. Л., белгийски гражданин
против И. И. Л. искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл.2, ал.3 от Раздел
II от сключения между страните брачен договор с нотариална заверка на подписите
рег.№ 03101/01.04.2010 г. по описа на **************, нотариус с район на действие
СРС, поради заобикаляне на закона, поради неспазване на предписана от закона форма,
поради противоречие със закона, поради невъзможен предмет.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак
на 12.12.2007 г. в гр.София. Поддържа, че на 01.04.2010 г. сключили и брачен договор,
в който с разпоредбата на чл.2, ал.3 от Раздел II уговорили, че банковият портфейл в
„HSBC PRIVATE BANK GENEVE“, включително съдържащите се в него 1000 акции
на фирма European land and building Company, открит от ищеца преди сключване на
брака му с ответницата, след подписане на брачния договор преминава в
изключителна, единствена и лична собственост на съпругата И. Л.. Посочено било
изрично, че съпруга няма да има каквито и да било претенции в бъдеще по отношение
на имуществото, съдържащо се в банковия портфейл, а действия по разпореждане и
управление ще се извършват само и единствено от съпругата. Ищецът поддържа, че
горепосочената клауза е нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като липсва
описание какво съдържа банковия портфейл, с оглед избягване на дължимите данъци и
1
такси. На следващо място твърди, че с клаузата е направен опит да се прехвърлят
акции чрез заобикаляне на закона и неспазване на предписаната от него форма,
доколкото редът за прехвърляне на акции е друг. Според ищеца горепосочената клауза
е и в противоречие със закона, доколкото пред белгийски съд срещу съпрузите било
образувано наказателно производство, по който последните били обвинени за
преобразуване и прехвърляне на имуществени блага с цел да се скрие техния незаконен
произход, като било прието, че сделка от 28.01.2010 г., извършена с ценни книжа на
горепосоченото дружество, е в резултат на противоречие със закона. На последно
място ищецът поддържа становище за нищожност на клаузата от брачния договор
поради невъзможния й предмет, доколкото от прокурорското постановление по
наказателното производство се установявало, че сделката, по силата на която
настоящият ищец е придобил акциите на European land and building Company, не е
произвела ефект, тъй като поради частична недееспособност на продавача, договора
бил недействителен. В условията на евентуалност, моли съда да приеме, че макар и
валидна, клаузата от брачния договор не е породила търсените правни последици, тъй
като ищецът не е бил собственик на акциите.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява
становище за недопустимост на предявените искове, тъй като по същия спор и между
същите страни е налице влязло в сила решение на немски съд. С оглед предходното
ищцата се позовава на разпоредбата на чл.299 ГПК и моли за прекратяване на
производството. Отделно от предходното се изразява становище, че исковете са
недопустими поради липса на правен интерес от страна на ищеца, който се опитва да
извлича облаги от собственото си противоправно поведение. По същество се изразява
становище за неоснователност на исковете с доводи, че не са налице твърдяните от
ищеца основание за нищожност на клаузата на чл.2, ал.3 от брачния договор. Сочи се,
че в клаузата е уточнено какво съдържа банковия портфейл, а именно – 1000 акции от
капитала на чуждестранно дружество. Оспорват се твърденията на ищеца относно
неспазване на предвидената в закона форма за прехвърляне на акции, като се сочи, че
редът е различен в зависимост от вида им, а липсата на вписване би означавало само,
че не се е осъществил допълнителния елемент от фактическия състав на
прехвърлянето. Сочи се, че в случая от представения от ищеца договор се установява,
че се касае за акции на приносител, които се прехвърлят с фактическото им предаване.
Поддържа се становище, че липсата на вписване на брачния договор не засяга неговата
действителност, а единствено възможността да бъде противопоставен на трети
добросъвестни лица. По отношение на изложеното в исковото молба основание за
нищожност на клаузата поради невъзможен предмет се поддържа, че договор с
несобственик не е нищожен, но не поражда транслативен ефект. Поддържа се още, че
изложеното в исковата молба е в противоречие с принципа, че никой не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение, поради което предявения иск за
2
нищожност поради противоречие на процесната клауза със закона, води до извод за
липса на правен интерес, а от там и за недопустимост на този иск. По изложените в
отговора доводи и съображения ответницата моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, от което се
установява, че на 12.12.2007 г. ищецът Т. П. Л. и ответницата И. И. **************, са
сключили граждански брак, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак
№ 3355/12.12.2007 г.
По делото е представен брачен договор от 01.04.2010 г. сключен между ищеца Т.
П. Л. и ответницата И. И. **************, с нотариална заверка на съдържанието рег.
№ 03100 и на подписите рег.№ 03101 по описа на нотариус ************** с район на
действие СРС. Съгласно чл.2, ал.3, т.1 от договора банковият портфейл в „HSBC
TH
PRIVATE BANK GENEVE“; NR: de Client: 1113674; Personelle Acc: 16529,
включително всичките 1000 акции на фирма European land and building Company,
съдържащи се в горепосочения банков портфейл, открит преди сключения между
страните граждански брак, след подписване на брачния договор преминава в
изключителна, единствена и лична собственост на съпругата И. И. Л. и другата страна
няма да има и не може да има каквито и да било претенции в бъдеще по отношение на
имуществото, съдържащо се в горепосочения банков портфейл.
По делото е приложено удостоверение с изх.№ 20230116104709/16.01.2023 г.,
издадено от Агенция по вписванията, в което е отразено, че в регистъра на
имуществените отношения на съпрузите, за лицето И. И. ************** към
16.01.2023 г. не е регистриран режим на имуществени отношение на съпрузите.
Видно от приложеното по делото решение от 02.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 5551/2018 г. по описа на СРС, III г.о., 92-ри състав, влязло в законна сила на
19.04.2023 г. е, че сключения между страните гражданския брак е прекратен, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
По делото е приложен в превод на български език договор за продажба на акции
от 28.01.2010 г. сключен между **************, в качеството на продава и ищеца в
настоящото производство, в качеството на купувач, по силата на който продавачът
продава на купувача 500 акции /2 удостоверение по 250 акции всяко/ от категория
„акции на приносител“ от капитала емитиран от Дружество **************
/“European land & building“/ срещу общата сума от един милион и петстотин хиляди
долара, платими в брой и във формата на партида от 75 диаманта солитер от вида
„кръгъл блестящ“, качество VVSI, проба 1.5 карата /за един брой/.
По делото са приложени в превод на български език заповед за призоваване след
3
постановление на прокурора за прекратяване на досъдебно производство и изпращане
на делото в съда, опис на иззети документи, жалба с конституиране на ищец, от които
се установява, че срещу страните в настоящото производство е образувано наказателно
производство в Белгия за извършени престъпления по Наказателния кодекс.
По делото е приложено решение от 24.04.2024 г. на Първоинстанционен
фарнкофонски съд в Брюксел, за което няма данни да е влязло в сила, с което страните
в настоящото производство са осъдени за извършени престъпления, наложени са им
наказания „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за определен срок,
постановена е конфискация на акции и недвижимо имущество.
По делото е приложено в превод на български език частично решение на
Районен съд Хайделберг от 04.12.2023 г., за което по делото няма данни да е влязло в
сила, постановено в производство по отношение разкриването на информация и
формата за разделяне на имуществото на съпрузите, предвид увеличението на
стойността на предбрачното и семейното имущество на всеки от тях. Видно от същото
е, че ответницата И. Л. е задължена да представи на ищеца Тиери Л. информация
относно окончателното си имуществено състояние към 1 март 2018 г., както и за
първоначалното си имущество към 12 декември 2007 г. в Германия и в чужбина.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По своето естество брачният договор може да има за предмет различни уговорки
между съпрузите относно имуществени им отношения по време на брака и по повод
развод на развод. С този договор страните могат да определят приложимия режим към
придобиваното по време на брака имущество, правата върху притежаваното от тях
имущество отпреди брака, респ. имущество, придобито до сключване на брачния
договор /когато същият е сключен по време на брака/, управлението и разпореждането
с имущество, участието им в разходите и задълженията, имуществените последици при
развод, както и всякакви други клаузи относно имуществените отношения помежду им,
при спазване на ограниченията на чл.38, ал.2, изр.2-ро СК и чл.38, ал.3 СК. С брачния
договор съпрузите могат за уговорят, че вече придобито общо имущество ще стане
собственост на единия съпруг, както и единият съпруг да се разпореди в полза на
другия с притежавано свое лично имущество /при условие, че това не е единствената
клауза на договора/. В тези хипотези брачният договор има и вещно-прехвърлително
действие, което по аргумент от разпоредбата на чл.40, вр.чл.39, ал.3 СК при сключен
брачен договор по време на брака, ще настъпи от момента на сключване на договора,
освен ако от волята на страните не следва друго.
По въпроса за недействителността на брачния договор, разпоредбата на чл. 43
СК препраща към общия режим за нищожност, който е уреден в ЗЗД. За да бъде
преценено дали с атакуваната с исковата молба сделка е нарушена правната норма
4
следва да бъдат съобразени, както специалните изисквания за действителност на
брачния договор, които се уреждат с нарочни правни норми в СК, така и тази по общия
ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД урежда материята досежно общото
основание за нищожност, което е свързано с нарушаване на закона. По своята същност
то винаги се свързва с несъобразяване с изрични, императивното посочени от закона
правни норми, поради което за да бъде установено дали е осъществено нарушение на
закона следва да бъде преценено дали конкретната правна норма е императивна и дали
е реализирано в действителност в оспорената сделка соченото нарушение.
Съединяването на искове за недействителност на сделка, независимо от
поредността и съотношението, които е посочил ищецът, е при условията евентуалност
- ако сделката е нищожна на едно основание, последващото прогласяване на
недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа
основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от
най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито
са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липса на форма /в този смисъл е решение № 199 от
12.07.2016г. по гр. д. № 583/2016г., ІV г.о. на ВКС/.
Искът за прогласяване на нищожност на процесния договор като сключен в
противоречие със закона, който настоящият съд разглежда на първо място, е
неоснователен по следните съображения:
В случая ищецът се позовава на образувано наказателно производство срещу
него и ответницата във връзка със сключен между него и брат му ************** Л.
договор от 28.01.2010 г. за покупко-продажба на акции на дружеството European land
and building Company с твърдения, че съгласно обвинението, всички сделки с акции на
посоченото дружество са в противоречие със закона.
Съдът намира доводите на ищеца за неоснователни. Това е така, тъй като
противоречие със закона представлява несъответствие между съдържанието на
сделката и повелителни разпоредби на нормативен акт. В конкретния случай при
сключване на брачния договор такова противоречие не е налице. Действително по
делото са налице доказателства за водено срещу страните наказателно производство по
повод изнудване, преобразуване или прехвърляне на имуществени блага с цел да се
скрие техния произход, но същото не обуславя противоречие със закона между
съдържанието на брачния договор и повелителни норми на закона към датата на
неговото сключване. По делото няма данни, че съдържащите се в банковия портфейл
1000 акции, предмет на брачния договор, са именно акциите, предмет на договора от
28.01.2010 г., както и че същият не е породил правното си действие. На последно място
следва да се отбележи, че разпореждането с чужда вещ не е предвидено като основание
за нищожност на сделката, като същата остава действителна и поражда права и
5
задължения за страните.
Искът за прогласяване на нищожност на процесния договор като сключен за
заобикаляне на закона, настоящият съд също намира за неоснователен.
За да е налице порока заобикаляне на закона е необходимо с извършеното
разпореждане страните по договора да постигат забранен от закона резултат. В тази
връзка ищецът твърди, че с оспорената клауза от брачния договор бланкетното
посочване „банков портфейл“, без да се опише съдържанието му, са целели избягване
на дължимите при всяка разпоредителна сделка данъци и такси.
Следва да се отбележи, че брачният договор е правен инструмент, чрез който
съпрузите могат да уредят имуществените си отношения, като най-често в практика
този договор се използва именно за спестяване на такси и данъци, свързани с текущо
или последващо прехвърляне на имущество. Ето защо, при предвидена в закона
възможност за сключване на брачен договор, с който страните да уредят
имуществените си права, разпореждането не е нищожно и не съставлява забранен от
закона резултат.
Искът за прогласяване на нищожност на брачния договор поради
невъзможен предмет също е неоснователен, поради следното:
В исковата молба ищецът твърди, че в наказателното производство било
установено, че към момента на сключване на договора за продажба на акции,
продавачът ************** Л. бил в състояние на особено уязвимо положение
/частична недееспособност/, което прави договора недействителен и не е произвел
последици. Следва да се има предвид, че по делото не са налице доказателства
договора за продажба на акции да е обявен за нищожен по надлежния ред. Дори да се
приеме, че този договор е сключен с недееспособно лице, съответно ищецът не е
станал собственик на акциите, предмет на брачния договор, макар и чужда, вещта не
представлява невъзможен предмет. Обстоятелството, че тя е собственост на друго
лице, а не на продавача не означава, че тя не съществува реално, т.е. че договора няма
предмет или че предметът е невъзможен. Тя съществува реално, поради което липсата
на вещно транслативното действие на договора за продажба на акции не се дължи на
нищожност на продажбата поради невъзможен предмет, а на обстоятелството, че въз
основа на сделката действителният собственик на акциите не е загубил своите права.
На последно място следва да се отбележи, че нищожни поради невъзможен предмет са
договорите, чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне. Ако
при сключване на договора възникването на неговия предмет е било възможно,
договорът обвързва валидно страните и едва, ако впоследствие предметът на договора
стане невъзможен, валидният договор се разваля по право или подлежи на разваляне,
когато невъзможността е по причина, за която отговаря длъжникът. Гореизложеното
обуславя извод, че при сключване на брачния договор не е налице невъзможен
предмет, а в случай, че ищецът не е бил собственик на прехвърлените акции, то
6
договора не е породил транслативно действие, но не е налице нищожност на соченото
от ищеца основание.
По отношение на иска за прогласяване на нищожност на брачния договор
поради неспазване на предписаната от закона форма, следва да се отбележи, че
акциите на приносител /каквито видно от договор за продажба на акции са процесните/
се прехвърлят чрез предаването им / разпоредбата на чл.185, ал.1 ГПК е отменена през
2018 г./. С оглед предходното, изложените в исковата молба твърдения са неотносими.
Що се отнася до обстоятелството, че брачния договор не е регистриран по съответния
ред, то законът не свързва действието на брачния договор с отразяването му в акта за
сключен граждански брак или в регистъра на имуществените режими, въпреки че
следва тези действия да бъдат извършени. Регистрирането на договора в общината или
в Агенцията по вписванията не е част от фактическия му състав, а правното значение
на тази регистрация се свежда до даване на гласност на брачния договор. Вписването
му в имотния регистър освен гласност, носи в себе си противопоставимост спрямо
трети лица, съобразно общите последици на вписването на актове, носещи
вещноправно действие, предвидено в чл.113 ЗС. Поради тази причина, в СК има три
хипотези относно момента на действие на брачния договор: от момента на сключване
на брака; от датата на сключване на договора или от друга посочена в договора дата.
По аналогични на изложените по-горе мотиви относно продажбата на чужда
вещ, съдът намира за неоснователен и предявения в условията на евентуалност
отрицателен установителен иск – че ответницата не е собственик на прехвърления по
силата на сключения между страните брачен договор банков портфейл, описан в чл.2,
ал.3, т.1 от същия, включващ 1000 акции на фирма European land and building Company.
Ето защо, този иск също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответницата. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ответницата е направила и претендира единствено
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00 лева.
В хода на устните състезания ищцата, чрез процесуалния си представител
релевира възражение за прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение за
процесуално представителство на процесуалния представител на ответницата, на
основание чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Действително в случая
е приложима разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални
адвокатски възнаграждения, действаща в редакцията доп. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.,
съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
Настоящият съдебен състав намира, че посочената разпоредба не следва да бъде
7
прилагана безрезервно, а с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие
с основния принцип за справедливост.
При определяне дължимостта и компенсирането на разноските законодателят
възприема принципния подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с
конкретно защитимия интерес и принципа за справедливост. С оглед предходното и
като взема предвид практиката на СЕС, която е източник на правото на ЕС, съдът
намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на
подлежащите на възстановяване разноски като се вземат предвид предмета на спора,
неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.
В конкретния случай предявените искове се основават на един и същ
правопораждащ факт – нищожност на клаузата на брачен договор, което предполага и
еднаква защита, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се
формира отделно по всеки от тях. Справедливо би било да бъде определен един
адвокатски хонорар, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на
делото и броя на проведените открити съдебни заседания. С оглед предходното, при
съобразяване с обстоятелството, че извършените от процесуалния представител на
ответника процесуални действия се изразяват в подаване на писмен отговор и явяване в
две открити съдебни заседания, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лева, което следва да бъде възложено в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. П. Л., белгийски гражданин, роден на
********** г. в Брюксел, притежаващ удостоверение № ************** за
продължително пребиваване на територията на Република България против И. И. Л.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во и 2-ро ЗЗД и чл.26,
ал.2, предл.1-во и 3-то ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.2, ал.3 от
Раздел II от сключения между страните брачен договор с нотариална заверка на
съдържанието рег.№ 03100/01.04.2010 г. и на подписите рег.№ 03101/01.04.2010 г. по
описа на **************, нотариус с район на действие СРС, поради противоречие
със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално поради невъзможен
предмет, евентуално поради неспазване на предписана от закона форма.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. Л., белгийски гражданин, роден на **********
г. в Брюксел, притежаващ удостоверение № ************** за продължително
пребиваване на територията на Република България против И. И. Л., ЕГН **********,
в условията на евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че ответницата не е собственик на
описания в чл.2, ал.3, т.1 от брачен договор с нотариална заверка на съдържанието рег.
8
№ 03100/01.04.2010 г. и на подписите рег.№ 03101/01.04.2010 г. по описа на
**************, нотариус с район на действие СРС банков портфейл в „HSBC
PRIVATE BANK GENEVE“; NR: de Client: 1113674; Personelle Acc: 16529ТН,
включително всичките 1000 акции на фирма European land and building Company,
съдържащи се в него.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т. П. Л., белгийски гражданин, роден
на ********** г. в Брюксел, притежаващ удостоверение № ************** за
продължително пребиваване на територията на Република България да заплати на И.
И. Л., ЕГН ********** сумата от 1000,00 лева, представляваща направени разноски по
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9