РЕШЕНИЕ
№ 2042
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110100132 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Б. Т., с която са предявени
осъдителни искове срещу „*“ ЕООД за заплащане на сума в размер на 787,80 лв. –
представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за едномесечния срок на неспазено
предизвестие от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните със заповед №25/24.04.2020 г. на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2022г. до окончателното
погасяване на главницата / съгласно ут. молба от 24.01.2022 г./ сума в размер на 630,24 лв.-
представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. в
размер на 16 дни ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
07.01.2022г. до окончателното погасяване на главницата.
С определение в открито съдебно заседание на 20.04.2022 г., поради оттегляне на
иска и на основание чл.232 ГПК, производството е частично прекратено – в частта
касаеща иска с правно основание чл.224 ГПК. На разглеждане подлежи само иска за
заплащане на сума в размер на 787,80 лв. – представляваща обезщетение по чл.220,
ал.1 КТ за едномесечния срок на неспазено предизвестие от работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните със заповед
№25/24.04.2020 г. на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 07.01.2022г. до окончателното погасяване на
главницата.
В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с
ответника по силата на трудов договор №19/10.01.2020г., за длъжност „учител в детска
градина“, като между страните било уговорено трудово възнаграждение в размер на 780 лв.
Сочи се, че на 24.04.2020 г. работодателят издал заповед за прекратяване на договора,
считано от 27.04.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ / поради намаляване на обема на
работата/, без да отправи на служителя едномесечно предизвестие. Сочи се, че
работодателят не е спазил едномесечно предизвестие. Поради изложеното иска уважаване
на предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който исковете
се оспорват. В него се поддържа, че управителят на ответника не е подписвал заповед за
прекратяване на правоотношението с ищеца. Съдът с разпореждане №6602/24.02.2022 г. е
дал указания на ответника по реда на чл.101 ГПК за уточняване на неговите твърдения, в
1
изпълнение на които е постъпила молба от 23.03.2022 г. В уточнителната молба се сочи, че
не се оспорва, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.128, ал.1, т.3 КТ, за което е изпратено уведомление до НАП; ищецът не е полагал труд
при ответника след 27.04.2020 г., не може да се посочи, кое лице е подписало
прекратителната заповед.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже: 1.
прекратяване на трудовото правоотношение при условията на дължимо предизвестие от
страната и неспазен срок на същото, 2. размер на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец от ищеца.
При доказване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяването на дълга.
Съгласно чл.220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В конкретния случай няма спор между страните, че между тях е било налице трудово
правоотношение по трудов договор 19/10.01.2020 г. и че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед 25/24.04.2020 г., считано от 27.04.2020 г. на основание чл.328, ал.1,
т.3 КТ / тези обстоятелства са отделени за безспорни и с определението по чл.140 ГПК от
26.03.2022 г./
Прекратителното основание - чл.328, ал.1, т.3 КТ е едно от основанията, при които
работодателят може да прекрати правоотношението с отправяне на писмено предизвестие до
служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ / 30 дневно предизвестие при безсрочен договор,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца/.Т.е. при това
прекратително основание приложение намира чл.220, ал. 1 КТ, съгласно който страната
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи обезщетение на
другата страна в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за неспазения срок на предизвестието.
Спорен между страните е въпроса дали работодателят е отправил едномесечно
предизвестие до служителя за прекратяване на правоотношението.
Към отговора на исковата молба е представено предизвестие от работодателя от
26.03.2020 г., адресирано до ищеца за прекратяване на трудовия договор между тях на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 27.04.2020 г., в което за мястото на работник е
положен подпис. Този подпис е оспорен от ищеца, като се поддържа, че последният не е
негов автор. Открито е производство по чл.193 ГПК за оспорване автентичността на
документа, в частта касаеща подписа за работник.
По делото е допусната, изслушана и приета без възражения от страните съдебно-
графическа експертиза, от която се установява, че подписът положен за работник на
предизвестието от 26.03.2020 г. не е положен от М. Б. Т.. Вещото лице е категорично в този
извод, като е посочило, че поради несъвместимост между изследвания обект и
сравнителните образци, както и поради съществените различия в общите графически
признаци, не е необходимо посочване на различия в частните почеркови признаци. Съдът
дава вяра на експертното заключение, тъй като е компетентно дадено, основава се на
изследване на елементи от почерка, в резултатите от които не остава съмнение.
При така възприетото от съда заключение на почерковата експертиза, доколкото
представеното по делото предизвестие не носи подписа на ищеца, съдът намира, че до
последния не е достигнало изявлението на работодателя от 26.03.2020 г. за прекратяване на
договора един месец по-късно, т.е. не е налице отправено до ищеца предизвестие за
прекратяване на договора.
Поради изложеното до тук, предявени иск е доказан по основание.
По отношение на дължимия размер на обезщетението съдът намира, че същият е в
размер на едно брутно трудово възнаграждение. От приетата без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза, на която съдът дава вяра, като компетентно дадена, се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен
2
месец е за м.02.2020 г. и е в размер на 787,80 лв. - формирано като сбор от основното
месечно трудово възнаграждение в размер на 780,00 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 7,80 лв./. Съдът
възприема заключението на вещото лице, поради което намира, че предявени иск е изцяло
основателен.
Като законна последица от уважаването на иска и тъй като такова искане е
направено, следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба – 07.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с
уважената, съотв. прекратената част от исковата претенция. За да им бъдат присъдени
разноски, страните следва да са направили искане в такъв смисъл, както и да са представили
доказателства за реалното заплащане на такива.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
Ищецът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
350,00 лв. и е доказал заплащането на такова / представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./, което следва да му бъде присъдено.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите
разноски за държавна такса по сметка на ВРС, както и разноските за експертизи, съобразно
уважената част от искове. По иска по чл.220, ал.2 КТ се дължи държавна такса в размер на
50,00 лв.; ответникът следва да бъде осъден да заплати половината от стойността на
работата на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като тя е била допусната
за доказване на елементи от фактическия състав и на двата иска, т.е. сумата от 100 лв.;
ответникът следва изцяло да отговаря за разноските за съдебно-графическата експертиза,
тъй като тя е относима единствено за доказване на иска за обезщетение за неспазено
предизвестие, т.е. за сумата от 250 лв. В обобщение, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд- Варна разноски в общ размер от 500,00 лв.
За прекратената част от производството предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК
дължимата държавна такса и разноските за вещо лице, следва да останат за сметка на
бюджета на съда, доколкото ищецът е освободен от заплащането им дори при отхвърляне на
исковите претенции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.* да заплати
на М. Б. Т., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. * сумата в размер на 787,80 лв. –
представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за едномесечния срок на неспазено
предизвестие от работодателя при прекратяване на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ на
трудовото правоотношение между страните със заповед №25/24.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2022г. до окончателното
погасяване на главницата
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: гр. * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд -Варна сумата 500,00 лв. - представляваща разноски за държавна такса и
възнаграждения на вещите лица по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: гр. * да заплати на М. Б. Т., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *сумата от
350,00 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4