№ / .08.2020 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на
прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1486 по
описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, срещу Решение № 739 от 03.06.2020 година, постановено по НАХД № 726/2020 година на Районен
съд – Варна, ХХVІІІ-ми състав, с което
е отменено Наказателно постановление № 03-011385/10.07.2019 година
на директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Варна, с което на А. Ю. А., ЕГН ********** *** е наложена
„глоба” в размер на 10 000 лева, на основание чл.
414, ал. 1, вр. чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда
(КТ).
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд
е постановил неправилно съдебно решение. Твърди, че въззивният
съд неправилно е приел, че в хода
на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че актът
за установяване на административно нарушение е връчен по реда на
чл. 416, ал. 3 от КТ. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени въззивното
решение и да постанови ново, по същество на
спора, с което да се отмени
наказателно постановление
В съдебно заседание
касаторът, чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба. Твърди, че наказателното постановление е законосъобразно, като постановено при правилно приложение
на процесуалния и материалния закон. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение, като вместо него
постанови друго, с което да потвърди
наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена
в рамките на касационната проверка по чл. 218 от
АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата
на А.Ю.А. *** срещу Наказателно постановление №
03-011385 от 10.07.2019 година
на директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 10 000 лева за нарушение
по чл. 414, ал. 1, вр. чл.
402, ал. 2 от КТ за това, че
на 13.05.2019 година, в качеството си на
работодател, не е представил изисканите му с призовка № 829/09.05.2019 година писмени документи.
С Решение № 439/03.06.2020 година, постановено по НАХД № 726/2020 година, състав на Районен
съд – Варна е отменил наказателното постановление. За да постанови този
резултат въззивният съд е приел, че
в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление.
Приел е, че актът за установяване
на административно нарушение не е връчен на жалбоподателя, с което съществено е нарушено правото му на
защита. Отделно от това е приел,
че нарушението не е описано в достатъчна степен в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление, тъй като нито актосъставителят,
нито административнонаказващият
орган са посочили дали изисканите
документи съществуват. Въпреки установените допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна
на наказателното постановление, въззивният съд е изложил и съображения, че от събраните доказателства
не се установява,
че А. е разполагал с изисканите му документи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав приема за установено
от фактическа страна следното : В Протокол № ПР1914568/23.05.2019 година
е обективирана извършената проверка от контролни
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
в обект – транжорна, находяща се в двора
на старчески дом „Св. Георги“,
находящ се в гр. Варна, местност
„Сотира“ № 541, стопанисван
от А.Ю.А. за спазване на трудовото
законодателство на 09.05.2019
година. В протокола е обективирано констатирано нарушение на трудовото
законодателство – неоказване
на съдействие на контролните органи, тъй като
в срок до 13.05.2019 година А. не е представил изисканите му с призовка от
09.05.2019 година писмени документи. Видно от връчената на
09.05.2019 година призовка контролните органи са задължили работодателя
в срок до 13.05.2019 година да представи
документацията по здравословни и безопасни условия на труд,
в т.ч. оценка на риска, протоколи
от измервания, документация по организиране документиране на инструктажи, документация по обслужване на СТМ; документи за разпределение
на работното време и организацията на работа, в т.ч.
ПВТР, графици, присъствени форми и др. за
периода януари 2018 година до датата
на проверката; документация по организиране, начисляване и изплащане на трудови
възнаграждения за същия период; трудовите
досиета на всички работници, включително на К.И.и Ю.И..
Съобразно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.
В конкретния
случай в деня на проверката жалбоподателят
е дал писмени обяснения (л. 27 от въззивното дело), в които е посочил, че е наел К.И.и Ю.И.в качеството си на
физическо лице. Посочил е, че работата
се състои в обезкостяване на пилета от 06,30 до 09,00 часа, за която им
плаща по 20 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че А. не
е възпрепятствал контролните
органи да извършат проверката. Напротив същия е дал писмени обяснения,
от които е видно, че не
разполага с описаните в призовката писмени документи.
Съдът изцяло споделя извода на въззивния съд
за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение не е връчен на наказаното
лице,тъй като не са налице
основанията по чл. 416, ал. 3 от Кодекса на
труда.
Като е достигнал до същите изводи
въззивният съд е постановил съобразено с материалния закон решение, което следва да се
остави в сила.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 739 от 03.06.2020 година,
постановено по НАХД № 726/2020
година по описа на Районен
съд - Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.