Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
30.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на седемнадесети
ноември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
847 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
член 144 и член 149 от СК.
Ищцата А.В.А. с ЕГН **********,*** твърди,
че с решение № 83 от 07.03.2017 г. по гр. д. **83 от 2017 г. по описа на КрлРС
бил прекратен бракът между родителите му В.В.А. и К.Т.А.. След развода двете
деца, родени по време на брака между бившите съпрузи, останали да живеят при
В.А.. Майката била осъдена да заплаща издръжка в размер на 170 лева на ищеца.
Към настоящия момент настъпило обстоятелство, което довело до прекратяване на
издръжката за дете, тъй като ищецът навършил пълнолетие. Той бил на 21 години и
бил студент специалност „******“, **** курс, редовно обучение във факултет „*******“ в Н. „В.Л.“***.
Тъй като ищецът бил студент, редовна форма на обучение, нямал възможност да
работи и нямал собствено имущество, от което да получава доходи. Като студент в С.ищецът имал много високи
разходи за храна, транспортни карти, облекло, посрещане на лични нужди, както и
средства за осъществяване на социални контакти. Извън битовите нужди били
семестриалната такса за университета, таксите за общежитие, месечните такси за
телефон и Интернет, необходимост от дневни пари за храна, транспорт и други
разходи, присъщи за един млад човек. Изучаваната специалност изисквала
закупуване на скъпи учебници, които представлявали специализирана литература в
областта на кинезитерапията. Всички тези разходи се поемали изцяло и единствено
и само от баща му В.А., който поемал и разходите за друго обучаващо се дете –
Т.В.А., която учела в Т.-П., специалност „*******“. Тъй като единствено бащата поемал
материалната издръжка на двете учащи се деца, той изпитвал силно затруднение да
осигурява финансово нормалния начин на живот на двама студенти. В.А. бил добър
баща, който давал всичко за своето семейство. Той искал двете му деца да се
развиват в избраната от тях област и ги подпомагал както финансово, така и
морално, което обаче не се отнасяло по никакъв начин за майката К.А.. Тя
напълно се била дезинтересирана от образованието, развитието и живота на двете
си деца. Ответницата от дълги години, още преди развода между бившите съпрузи,
не осъществявала контакти с ищеца. Присъдената с брачното решение издръжка в
размер на 170 лева била плащана частично и несвоевременно. Не само законово и
морално задължение на родителите било да подпомагат развитието на децата си.
Това подпомагане се изразявало не само на финансова издръжка, но и на
емоционална подкрепа и участие в живота на низходящите, макар последните да са
пълнолетни. Прекратяването на брачната връзка не следвало да преустановява
контактите и връзките между родител и дете. От своя страна бащата получавал
недостатъчно високи средства и изпитвал финансови затруднения за посрещане
нуждите на двама студенти, разходите за които ставали все по-големи. Не е само
законово, но и морално задължение на родителите било да подпомагат развитието
на децата си. Това подпомагане не се основавало само на финансова издръжка, но
и на емоционална подкрепа и участие в живота на низходящите, макар последните
да били пълнолетни. Прекратяването на брачната връзка не следвало да
преустановява контактите и връзките между родител и дете. Ищецът твърди, че от
навършване пълнолетие до настоящия момент майката не полагала никакви грижи за
сина си. Напротив, чрез действията си и проявата на реваншизъм спрямо бащата,
тя само допринасяла за утежняване положението на децата си. Ответницата
образувала гражданско дело № 445 от 2020 г. по описа на Районен съд - К.с
претенции с правно основание чл.30, ал.2 от ЗС и чл.59 от ЗЗД за това, че В.А.
се е обогатил като е получавал изцяло наеми от два съсобствени имота, макар и
между бившите съпрузи да имало неформално споразумение бащата да получава
наемите, с помощта на които да се грижи за двете им деца, което било признато
от нея в отговора на исковата молба по
бракоразводното производство по гр. дело **83/2017 г. по описа на Районен съд -
К.. Ищецът твърди, че самата искова претенция по гр. дело № 445/2020 г. на
КрлРС с отричане средствата да са били предназначени за отглеждане на двете им
деца, обосновавала възможност за заплащане на издръжка за обучаващите се
пълнолетни деца, тъй като тези суми по исковата претенция представлявали актив
в имуществото й.
Освен това ответницата живеела при
родителите си в село В.Л., ул. 21-ва № 5, поради което нямала разходи за
заплащане на наем. В същото време притежавала в резултат на влязло в сила
Решение № 276 от 22.07.2019 г. по гр.дело № 858/2018 г. по описа на Районен съд
- К.в индивидуална собственост недвижими имоти, а именно:
1. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****** находящ се в гр. П., ул. „П.С.М.“ ***, обект 35 - ОФИС.
2. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******, находящ се в гр. П., бул. „М.“ **, бл. „Ю.“, ******–
АПАРТАМЕНТ.
Горните обекти се предоставяли под наем от
страна на ответницата и същата кумулирала свободни приходи от тях. Освен това
доскоро ответницата осъществявала трудова дейност в М., където с оглед
по-високия стандарт от Р.Б. ищецът предполага, че притежава спестявания.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди ответницата да му изплаща, на основание чл. 144 от СК издръжка като
пълнолетен учащ във висше учебно заведение в размер на
- да му заплаща на основание чл. 144 от СК
като пълнолетен учащ във висше учебно заведение, издръжка в размер на 180.00
(сто и осемдесет) лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
– 22.07.2020 г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава.
- да
му заплати на основание чл. 149, вр. с чл.144 от СК, издръжка за минало
време в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева месечно, за периода от
21.07.2019 г. до 21.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът К.Т.А. с ЕГН **********,***
оспорва иска.
Признава следните факти: че синът й е
студент редовно обучение, *** курс във факултет „*****“ в Н. „В.Л.“***.
Не оспорва, че дъщеря й Т.е студент редовно обучение специалност „***“ в „М.У.“ – П., **** курс през учебната
2019/2020 г. Не оспорва, че ищецът има ежедневни разходи за храна, облекло,
битови и т. н.
Оспорва твърдението, че синът ѝ няма възможност да
се издържа сам от доходите си. Оспорва, че за процесния период е разчитал
изцяло на издръжка от баща си. Оспорва твърдението, че се била дезинтересирала
от образованието, развитието и живота на двете си деца, че не осъществявала
контакти с ищеца, както и че от навършване на пълнолетие до момента не е
полагала никакви грижи за него. Острова твърдението, че предоставя под наем
апартамент в град П.. Ответницата твърди, че синът й, макар и учащ редовно във
висше учебно заведение, с оглед времето, през което е ангажиран в университета,
можел да работи и да се издържа от доходите си. Твърди, че ищецът през
последните три години е работил през лятото. През месец май 2019 година заминал
на бригада в САЩ, а от края на юни до края на м. август 2019 година работел в
хотел в С.Б.. От началото на месец март 2020 година ищецът не посещавал учебни
занятия в град С.. Живеел в град К.и много за кратко бил на дистанционно
обучение за по два-три часа на ден. Ответницата твърди, че децата ѝ, макар и на тази
възраст, живеели в постоянен страх от своя баща, който им забранявал да общуват
с нея, контролирал ги напълно, като включително проверявал телефоните им и
разпечатките от тях за евентуални контакти с майка им. По тази причина те не
откликвали на нейните позвънявания и съобщения до тях, както и в повечето
случаи ѝ били връщани колети, изпратени до тях с подаръци и
пари. Приемали ги единствено по празниците. Забранено им било да общуват и с
майката и сестрата на ответницата, с братовчед си, като от тях също не приемали
подаръци. Посещавали другите си баба и дядо в с. В.Л., но не се отбивали при
баба си по майчина линия, която живеела в същото село. Въпреки всичко,
ответницата успяла за завършването на сина си през 2017 г., в присъствие на
баща му, да му подари ваучер за шофьорски курс. През лятото на 2018 г. поискала
децата да отидат при нея, да прекарат част от ваканцията им заедно и закупила
за тях самолетни билети до М.. Изпращала им многократно съобщения и бордния
план на „М.“, но не получила отговор от тях.
Ответницата твърди, че под влияние на
бившия ѝ съпруг през декември 2019 г. било образувано срещу
нея изп. д. № 818/2019 г. на *** П.Н., peг. № ***за събиране на неплатени
издръжки, присъдени за сина ѝ с бракоразводното решение от 2017 г., като в
молбата за образуване, явно разчитайки, че не е съхранила разписките за
изпратените по пощата издръжки, се твърдяло, че не била платила нито една.
Представила по делото разписки за платени над 4000 лева за период от две
години. По същото време в КрлРС постъпили заявления от В.А. за издаване на
заповеди за изпълнение и изпълнителни листове за събиране от нея на значителни
суми (ЧГрД **508 и 1509/2019 г. на КРС, III гр. състав ), като съобщенията от
КРС за двете заповеди били връчени на дъщеря ѝ, която не я уведомила за тях.
Противно на изнесеното в исковата молба,
ответницата изплащала таксите за университет и на двамата за един семестър за
всяка учебна година. В това число: 350 лева на сина ѝ А., изпратени на
11.09.2019 г. за първия семестър на 2019/2020 г., както и таксата за втория
семестър на дъщеря й в размер на 550 лева. Не отказвала на сина си да заплати
таксата и за последната година от обучението му. На следващо място, при наличие
на основание да се иска издръжка не било съобразено обстоятелството създава ли
тя особени затруднения на родителя, от който се иска. През последните две
години работела като оператор на машина с нощни смени и получавала минималното
за Р.М. трудово възнаграждение. Тъй като разходите там били много високи и за
да осигурява средства за децата си, работела и втора работа – чистела входа и
стълбището на жилищен блок. Във връзка с разделяне на придобитото по време на
брака имущество имала много големи разходи – през ноември 2019 г. заплатила
5077 лева държавна такса по приключилото производство и трябвало да заплати на
бившия си съпруг за уравнение на дяловете 29 075 лева. Тъй като не разполагала
с тази сума, взела в заем от 4 880 евро от съпруга на сестра си С.Р.Х.. Заедно
с лихва в размер на 726 лева на 04.02.2020 г. изплатила дължимата сума по
сметката на бившия си съпруг. За събиране на вземането си той завел
изпълнително дело с **1/2020 г. на *** П.Н., поради което били запорирани
сметките ѝ и платени по сметката на *** адвокатски хонорар и
такси в размер на 3589 лева. Двата имота, които били поставени в неин дял след
делбата били възбранени и по двете изпълнителни дела. Имотите не ѝ носели доходи на
този етап, тъй като апартаментът от 44 кв. м, дълго време отдаван под наем от
бившия ѝ съпруг, бил в изключително лошо състояние, а за
ремонта, който бил необходим, трябвали много средства, които ответницата не
можела да осигури. Нямала друго жилище и когато се върнела в България щяла да
живее там. Наем за офиса в гр. П. за периода от прекратяване на брака до януари
месец 2020 г., включително, не получавала, а полученият наем след тази дата
станал предмет на принудителното изпълнение по изп. д. **1/2020 г. на *** П.Н..
За двата имота дължала данъци и такси битови отпадъци за три години, които
нямала възможност да плати. На 19.03.2020 г. заплатила данък за четири години в
размер на 567 лева за лекия автомобил, марка ***, който ползвали децата и баща
им. Той отказвал да го плати. На 15.03.2020 г. платила 95 лева данък и такси
битови отпадъци за имота на дъщеря си в гр. К., пл. „В.Л.“ **, от който имот тя
получавала наем. Сочи, че морално нейно задължение било да се грижи за своята
възрастна майка, която получавала пенсия в размер на 218 лева и нямала
имущество, от което да реализира приходи. Всяка година ѝ осигурявала дърва
за зимата, като през септември месец миналата година заплатила 350 лева за
това. Осигурявала ѝ ежемесечно около 200 лева. Бащата на децата В.А.
работел, живеел в бившето им семейно жилище – апартамент с външна изолация,
локално парно, дървен паркет и обзаведено луксозно. Цялото обзавеждане останало
в жилището при фактическата им раздяла. Ответницата не претендирала за него, за
да бъде ползвано от децата, когато са в К., да им бъде максимално комфортно и
уютно. За апартамента плащала данъци и такси до края на 2019 г. Не предявявала
към бившия си съпруг претенции за наем за ползването на жилището, както и
оставила същия да получава целия наем от апартамента в гр. П., в размер на 200
лева от април 2016 г. до края на 2019 г. за издръжка на децата. Този наем не
бил предмет на цитираното в исковата молба гр. д. № 445/2020 на КрлРС. В Районен
съд К.срещу ответницата било образувано гражданско дело № 848/2020 г. с искане
за заплащане на издръжка за дъщеря ѝ Т.в размер на 180 лева, считано от
21.07.2019 г.
С оглед горното, ответницата моли съда да
приеме, че даването на издръжка на пълнолетната ищца ще създаде за нея особени
затруднения, поради което да остави исковата молба без уважение. Претендира за
направените по делото разноски.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
След преценка на доказателствата по делото
заедно и поотделно и във връзка с изложените становища, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата чл. 144 от СК,
родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните
не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си,
когато учат редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение,
до навършване на 25-годишна възраст и родителите могат да дават издръжката без
особени затруднения. Пълна безусловност на задължението за издръжка не е налице
– трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно във висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите или от използване на
имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения
за родителя (в този смисъл - Решение **99/17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. №
944/2010 г., III г.о., постановено по чл.290 от ГПК). Това означава, че законът
релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на
издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности
(в този смисъл - Решение **79 от 22.03.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от
02.03.1993 г., II г. о. на ВКС). В настоящия случай не се спори и се установява
от писмените доказателства – удостоверение за раждане и уверение от ПУ „П.Х.“,
че страните са майка и син, че ищецът учи във висше учебно заведение, редовна
форма на обучение. От датата на раждане на ищеца се установява, че същият не е
навършил 25 години, понастоящем е двадесет и две годишен. Не се спори и се
установи от изготвената справка в НБД „Население“, че ищецът е със семейно
положение – неженен, т.е. няма лице от друг ред, от което да търси издръжка. не
се спори също, че баща на ищеца е В.В.А., а Т.В.А. е негова сестра, също пълнолетен
учащ.
За разлика от издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се
преценява обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени
затруднения за родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението
за издръжка на пълнолетни учащи деца е тя да не съставлява особено затруднение
за задължения родител. При тази издръжка възможността за доставянето й не
съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката
се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по
чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера
на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания. Ограничението има
своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което
поначало е длъжно само да се грижи за себе си. Неговият родител, по силата на
чл. 144 СК, може да е задължен само при условие, че това не би го затруднило
особено. В този смисъл възможността на родителя за доставяне на издръжка, по
смисъла на чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която
доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този
родител.
Спорният по делото въпрос е може ли ищецът
да се издържа от доходите и имуществото си, има ли възможност ответницата –
нейна майка, да осигурява издръжка и при положителен отговор – в какъв размер
издръжката не би ѝ създала особено затруднение.
С решение №376/22.07.2019 г., постановено
по гр. д. №858/2018 г. по описа на КрлРС, е извършена съдебна делба между
родителите на ищеца, като всеки от тях е получил правото на собственост върху
два самостоятелни обекта. Със същото решение ответницата в настоящия процес е
осъдена да заплати на бащата на ищеца сумата 29 075 лева за уравнение на
дяловете. Отделно е била осъдена да заплати държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 5077 лева и разноски в размер на 95 лева. Представени са по
делото 2 бр. преводни нареждания, от които е видно, че сумите дължими от нея по
делбеното дело са платени. От представения договор за паричен заем от 04.02.2020 г. се установява, че
С.А.Х. е предоставил на ответницата сумата от 4880 евро със срок за връщане до
04.02.2022 г., за получаването на сумата е представено и преводно нареждане.
Установява се от представената квитанция,
че ответницата е заплатила на сила си таксата за шофьорски курс в размер на 685
лева на 23.05.2017 г.
Установява се от представените преписи от
молба-становище, вносна бележка и съобщение по изпълнително дело **1/2020 от по
описа на *** П.Н., че бащата на ищеца е подал молба за образуване на
изпълнително дело за присъдената издръжка на ищеца като непълнолетен, че в хода
на процеса е било установено, че задълженията на ответницата са платени и,
въпреки това, за цялото задължение върху сметките на ответницата е бил наложен
запор.
От представената справка от НАП се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение през периода от
18.06.2019 година до 15.09.2019 г. с основно месечно възнаграждение в размер на
774 лева, като за месеците юли и август същият е получил трудово възнаграждение
в размер на над 800 лева. От изготвената справка от ОД на МВР П. се установява,
че няма данни на името на ищцата да има регистрирани МПС. По делото е
представен препис от искова молба, подадена от ответницата срещу бащата на
ищеца, с която същата претендира суми по искове с правно основание чл. 30, ал.3
от ЗС и чл. 59 от ЗЗД в общ размер на 6481.53 лева. Представена е разпечатка на
самолетни билети, от която е видно, че ответницата е закупила такива за двете
си деца за двупосочни полети до М. през м. август 2018 г. От направената
електронна справка в масивите на НАП се установява, че ответницата няма
сключени трудови и граждански договори към настоящия момент, последното й
трудово правоотношение е било прекратено през 2014 година. От представените
квитанции се установява, че данък МПС за автомобил *** е заплатила ответницата.
От показанията на С.Т.А., сестра на ищеца и
дъщеря на ответницата се установява, че брат й учи редовно в НСА „С.“ и таксата
му за общежитие е в размер на 60 лева месечно. Майка й осигурявала средства за
брат й, като заплащала семестриални такси, пращала му и подаръци. Брат й имал
собствена банкова сметка ***а. Седмично на ищеца били давани средства в размер
на 80 лева за джобни и транспорт. понякога се налагало да му бъдат изпращани
пари допълнително. Ищецът понастоящем живеел в жилището им в град К.. Не било
вярно, че разчита на средства само от баща си, майка им също осигурявала
средства. Брат й миналата година отишъл на студентска бригада в САЩ, но не
издържал и се върнал след две седмици. Средствата за заминаването в размер на
около 4000 лева осигурил баща й. След завръщането си, А. отишъл да работи на
морето. Наемът от гарсониерата в П. – 200 лева месечно, получавал бащата на
ищеца. Имало наемател до средата на месец май 2019 година. Наемът от
сладкарницата на площад „В.Л.“ в град К.също получавали баща й, С.и ищеца,
майка им не получавала средства от наем от общо имущество. Родителите на
С.притежавали автомобил ***, който също ползвал баща й. Майката плащала колети
с подаръци – за брат й имало дрехи, обувки, блузи, раница.
От показанията на С.С.Т., майка на
ответницата, се установява, че е знае, че дъщеря й дава средства на децата си –
плащала им семестрите, предполагала, че в колетите с подаръци слага пари. А
сумите С.като пълномощник на дъщеря си пращала парите и пазела квитанциите.
Преди да се разделят родителите на ищеца имали автомобил ***, който останал при
бащата на ищеца, но се водел на името на съпруга на свидетелката. Дъщеря й
заплатила всички дължими данъци за този автомобил. Ответницата работела в М.,
във фабрика на смени и получавала заплата от около 1000 евро. допълнително
чистела къси и получавала около 250 евро месечно. Помагала финансово и на
свидетелката, чиято пенсия била в размер на 250 лева месечно. Единственото
жилище след развода, което останало на дъщеря й било в град П. и се нуждаело от
ремонт, не било годно за обитаване.
ОТНОСНО иска по чл. 144 от СК:
При установените факти, съдът намира, че не
е доказано по несъмнен начин, че ищецът не може да се издържа от доходите си.
Ищецът няма имущество, но учи в учебно заведение, което му позволява да работи,
не се доказа твърдението му, че бащата е този, който осигурява всички средства
за неговата издръжка. Обратно и двамата разпитани свидетели – и на ищеца, и на
ответницата сочат, че макар и със затруднения от характер на затруднено
общуване, майката и осигурявала средства за издръжка и на двете си деца. Няма
спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими средства за издръжка,
но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат от
родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по начало са
длъжни сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на законодателя,
вложена в текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда заплащане на
издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите собствени нужди и има
възможност без особени затруднения да поеме тази издръжка. В конкретния случай,
че установи, че ответницата е била изправена пред сериозни затруднения,
свързани с имуществени спорове с бащата на ищеца, включително след образуване
срещу нея на изпълнително производство за неплатени издръжки, които реално тя е
заплатила, довело до запор на сметките й и наложило получаване на средства в
заем. Установено е също, че ответницата има ангажимент към своята майка, която
е в нетрудоспособна възраст и с много ниска пенсия, т.е. тя е лице, което се
нуждае повече от издръжка в сравнение с ищеца, който е млад, работоспособен,
учещ на режим, който позволява да полага труд макар и почасово в учебно време,
и отделно – да работи през летния сезон, за да подпомага родителите си. Отделно
от това, ни негова доказателствена тежест, ищецът не ангажира каквито и да било
доказателства майка му да разполага с нужните средства да му осигурява
издръжка. Съдът отчита и факта, че реално майката не е преставала да го
подпомага финансово, заплатила е семестриална такса, шофьорски курс, отделно и
осигурила в натура дрехи, обувки, раница.
Фактът, че ответницата работи в Р.М. е получава доходи в размер на около
1250 евро, не означава автоматично, че разполага с нужните средства, тъй като
доказателства какви са разходите й за живот в тази държава не са ангажирани.
при това положение, съдът приема, че ищецът не установи при условията неа пълно
и главно доказване както конкретната си невъзможност да си осигурява средства
за издръжка, така и възможностите на майка си да му осигурява такава. Отделно,
никакви доказателства за доходите и възможностите на другия задължен родител не
са ангажирани в процеса. Поради изложеното искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО иска по чл. 149 от СК:
Издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година преди завеждане на иска, а в случая се претендират 180
лева месечно за периода от 21.07.2019 г. до 21.07.2020 г., ведно със законната
лихва за забава. По делото се събраха категорични доказателства – писмени и
гласни, че през претендирания период майката е давала средства на сина си,
заплатила е семестриална такса, изпращала е и колети с вещи, за които са дадени
средства. Установи се също, че средствата от наеми на имуществото на родителите
е било за децата, а майката се е лишила от доход. Поради изложеното искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща държавна такса,
тъй като същият съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК е освободен от
заплащане на държавни такси и разноски в качеството му на правоимащ да търси
издръжка, поради което и тези такси остават за сметка на бюджета на съда.
Въпреки, че ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси и разноски, същият съгласно трайната практика на ВКС не е
освободен от заплащане на разноските сторени от ответника. С оглед изхода на
спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сторените съдебно-деловодни разноски от ответницата в размер на 400 лева за
реализирано адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 144 от СК, предявен от А.В.А. с ЕГН **********,*** за осъждането на К.Т.А. с ЕГН
**********,*** да му заплаща като пълнолетен учащ във висше учебно заведение,
издръжка в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба – 22.07.2020 г., до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 149 от СК, предявен от А.В.А. с ЕГН **********,*** за осъждането на К.Т.А. с ЕГН
**********,*** да му да му заплати
издръжка за минало време в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева месечно, за
периода от 21.07.2019 г. до 21.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН **********,*** да
заплати на К.Т.А. с ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер на 400
(четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните
пред Окръжен съд П., на основание чл.315,ал.2 от ГПК в двуседмичен срок,
считано от 30.11.2020 г.
К.Ш.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: