№ 286
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. К.ова
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д.А
като разгледа докладваното от Кристина Н. К.ова Гражданско дело №
20221720102283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Б. П., с ЕГН: **********, срещу А.
М. Д., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата следните суми: сумата от 17 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – в резултат от телесно увреждане,
причинено от ответника и изразяващо се в избит преден долен десен зъб /41
зъб/ на ищцата, което затруднява дъвченето и говоренето и сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – в резултат от
телесно увреждане, причинено от ответника и изразяващо се в увреден
преден долен ляв зъб /42 зъб/ на ищцата, умъртвен по медицински път
вследствие травмата, които увреждания са предизвикали при ищцата болки,
страдания и стрес и са нанесени от ответника на ищцата на дата 28.09.2018 г.
при побой, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва върху така претендираните суми, считано от датата на
увреждането – 28.09.2018 г., до окончателното им изплащане. Претендират се
и разноски.
В исковата молба се твърди, че с присъда № 260036/07.06.2021 г. по
н.о.х.д. № 1340/2019 г. на Пернишкия РС ответникът А. М. Д. в качеството си
на подсъдим бил признат за виновен в това, че на 28.09.2018 г. е причинил
чрез нанасяне на удар с юмрук средна телесна повреда на ищцата, изразяваща
се в избиване на първи преден зъб долу вдясно /41 зъб/, без който се
затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК. Посочената присъда била обжалвана, но потвърдена от Пернишкия ОС
като така влязла в сила и според ищцата била задължителна за гражданския
съд – съобразно чл. 300 от ГПК.
1
Разказва се, че процесният инцидент настъпил след възникнал конфликт
между ищцата и лицето И.К. в социалната мрежа „Instagram“ на 28.09.2018 г.
Поддържа се, че конфликтът бил започнат от лицето К., която в живо
предаване /т.нар. live chat/ отправила множество обиди към ищцата досежно
морала на последната / „курва“, „проститутка“, „ходиш със старци за пари“/.
Ищцата от своя страна отвърнала на обидите като публично изпратила
снимка, на която било видно как лицето И.К. прави секс. След случката
конфликтът продължил в социалната мрежа „viber“, където лицето К.
отправило заплахи срещу ищцата и поискало двете да се видят да си уредят
сметките. Ищцата в крайна сметка се съгласила като тя и лицето К. си
уговорили среща недалеч от дома на ищцата. На тази среща, провела се около
22.30 часа в гр. Перник на същия ден 28.09.2018 г., И.К. била придружена от
своя приятел ответника А. Д.. Между двете момичета отново възникнал
скандал като двете се сбили, но в един момент се намесил ответникът Д.,
който нанесъл удар с юмрук в лицето на ищцата. Последната изпитала силна
болка и напуснала мястото като се прибрала в дома си.
На следващо място се твърди, че ищцата, придружена от майка си,
незабавно потърсила медицинска помощ в МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник,
откъдето била насочена към „ЕО Дент“ гр. Перник, а после и към съдебно
медицински кабинет „Съд Мед Експерт“ ЕООД гр. София. При извършените
прегледи било констатирано, че при ищцата вследствие удара от ответника
меките тъкани в основата на първи долен десен зъб били синкавочервени и
кръвонаседнати, установено било и избиването на първи долен зъб и
разклащането на първи долен ляв зъб на ищцата. От медицинска гледна точка
уврежданията били описани като: експулсиран 41 зъб, силно разклатен 31 зъб,
травматично увреждане на 32 и 42 зъби, разкъсно-контузна рана на
лигавицата на долната устна. Това наложило шиниране на долночелюстния
франт с изработване на временен адхезивен мост на мястото на 41 зъб и се
планирало поставянето на имплант на мястото на липсващия зъб и
възстановяването му с коронка.
Ищцата излага подробни доводи, че избиването на първи долен десен
зъб и увреждането на съседните зъби й причинило множество болки и
страдания, като затруднили дъвченето и говоренето за дълъг период от време.
Освен това ищцата била травмирана след случилото се и дълго време не
смеела да излиза сама от жилището си. Разкъсването в областта на долната
устна и липсващия зъб причинило дълготраен козметичен дефект, вследствие
на което ищцата избягвала да се среща със свои съученици и приятели.
В тази връзка ищцата счита, че претърпяла множество неимуществени
вреди, които се намират в пряка връзка с процесния описан по-горе инцидент
– болки, страдания, неудобства, дискомфорт. По тези съображения ищцата
счита, че настъпилите промени в здравословното и психическото й състояние
вследствие на инцидента са й причинили неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване от страна на ответника, признат за виновен за
нанесената й средна телесна повреда. С тези аргументи се иска претенциите
да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства в това число медицинска
2
документация.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват
изцяло по основание и размер.
В тази връзка на първо място се поддържа, че не е налице пряка
причинно следствена връзка между противоправното поведение на ответника
и претърпените от ищцата психологически травми и стрес, които освен това
били недоказани и се основавали единствено на голословни твърдения на
пострадалата. Според ответника непосредствено след инцидента ищцата била
в добро здравословно състояние – физическо и психическо – излизала от дома
си, посещавала заведения с приятели и дори пътувала в чужбина като в
подкрепа на твърденията си ответникът представя снимки от профила на
ищцата във „Facebook“. Поради това ответникът счита, че ищцата не била
търпяла твърдените от нея ограничения в социалния й живот, нито
преживявала психически травми.
На следващо място ответникът прави възражение за съпричиняване
като посочва, че конфликтът бил провокиран именно от поведението на
ищцата, която изпратила публично до приятелката му К. нейна порнографска
снимка. Това предизвикало у ответника афект, който от своя страна
обусловил поведението му.
При условията на евентуалност се излагат доводи, че претендираните
обезщетения били прекомерно завишени и не отговаряли на действително
претърпените от ищцата вреди, нито на критерия за справедливост по чл. 52
от ЗЗД. Прави се възражение за погасяване на претенциите по давност.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично. Представя си снимков материал.
По делото е изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/ от вещо лице
стоматолог. Разпитани са и трима свидетели: П.Й.К. /без дела и родство със
страните/, С.Б.С. /майка на ищцата/ и РР.Ц.М. /без дела и родство със
страните/.
В съдебно заседание, проведено на 23.02.2023 г., процесуалният
представител на ищцата адв. Б. счита исковете за доказани и изразява
становище за уважаване на същите в пълен размер.
Процесуалният представител на ответника счита исковете за недоказани
по основание, евентуално по размер, поради което иска същите да бъдат
отхвърлени изцяло или частично. Излага доводи, че в показанията на
свидетелите на ищцата имало съществени противоречия.
Ответникът /лично/ също изразява становище за цялостно евентуално
частично отхвърляне на исковете. Счита, че твърденията на ищцата са
преувеличени и че непосредствено след инцидента същата е водела
обичайния си социален живот със срещи с приятели и посещения по
заведения, поради което не била преживяла твърдените страдания.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
3
приема за установено от фактическа страна следното:
От присъда № 260036 от 07.06.2021 г. по н.о.х.д. № 1340/2019 г. по описа
на Пернишкия РС е видно, че ответникът А. М. Д. като подсъдим е признат за
виновен в това, че на 28.09.2018 г. в гр. Перник е причинил чрез нанасяне на
удар с юрук средна телесна повреда на П. Б. П., изразяваща се в избиване на
първи зъб долу вдясно /зъб 41/, без който се затруднява дъвченето и
говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК
От показанията на свидетелката П.Й.К. /без дела и родство със страните/
се установява, че познава ищцата, която е нейна много близка приятелка от
гимназията, но не и ответника. В тази връзка свидетелката уточнява, че с
ищцата прекарвали много от времето си заедно, докато били ученички.
Относно датата 28.09.2018 г. свидетелката разказва, че вечерта била
навън с приятелки, когато получила обаждане от ищцата. Последната била в
шок и плачела, но успяла да разкаже на свидетелката какво се е случило. В
тази връзка и ищцата разказала, че ответникът и приятелката му ИВ. дошли
пред дома й /на ищцата/, където тримата се скарали и станало сбиване. При
него на ищцата бил избит зъб, след което тя побягнала. Ищцата обяснила на
свидетелката, че към момента в дома й била само възрастната й баба, поради
което свидетелката поискала да дойде, но ищцата отказала.
На следващо място свидетелката твърди, че видяла ищцата няколко дни
по-късно и тогава получила по-подробен разказ за станалото, а именно, че
конфликтът възникнал в „Instagram“ между ищцата и лицето И.К.. Тогава и
двете били в т.нар. live chat като лицето К. отправило обиди към ищцата –
досежно семейството й, финансовото й състояние и др. Последната също се
включила като изпратила снимка на К. заедно с мъж, която я подразнила, но
която снимка свидетелката твърди, че не е виждала. Предвид качването на
снимката лицето К. започнало да отправя заплахи към ищцата вкл. като й
звъни по „viber“, а част от тези заплахи в частност за побой дори били
възприети от свидетелката лично. Независимо от това ищцата приела късно
вечерта да се срещне с лицето К., но разбрала за намеренията на последната
едва когато я възприела на срещата с приятеля й – ответника.
Относно дните след инцидента свидетелката разказва, че ищцата била в
много затруднено състояние откъм говор и хранене. Поради избития преден
зъб имала подуване и посиняване в лицето. Ищцата изпитвала срам и не
желаела да се вижда включително със свидетелката, поради което последната
общувала с майка й. Свидетелката уточнява, че няколко дни след инцидента
ищцата навършвала 18 годишна възраст и била планирала голямо тържество.
В тази връзка инцидентът й причинил и психическа травма, защото предвид
състоянието на лицето й било неудачно да празнува. Освен това в следващите
дни като започнала да ходи отново на училище се наложило майката на
ищцата да я води с кола, а момичето да се прибира с такси.
Предвид претърпяната травма от родителите на ищцата, а в крайна
сметка и от самата ищцата свидетелката научила, че на приятелката й се
наложило често да посещава дентални клиники за манипулации като това
продължавало дори към момента.
4
Свидетелката разказва също, че ищцата била в състояние на шок в
продължение на около месец след инцидента – отказвала да се храни, да
общува с хора, както и се притеснявала да излиза сама от вкъщи. В училище
не говорела или отговаряла кратко, защото изпитвала болка и срам при
говорене. Бил й поставен имплант сравнително скоро след инцидента, но само
временен и той самият също й създавал проблеми, защото се чупел и се
налагало ищцата да посещава зъболекар, за да го поправи. Поради това
ищцата не можела да яде твърди храни и да отхапва, като според
свидетелката ищцата продължавала да й с този имплант и към момента.
Свидетелката уточнява, че преди инцидента с ищцата се срещали почти
всеки ден, но в месеца след това свидетелката общувала основно с родителите
на момичето. Самата ищца отказвала да говори предвид травмата от
станалото. Свидетелката уточнява, че за пръв път видяла ищцата около седем
дни след инцидента в училище и тогава я възприела, че още била в шок.
Свидетелката уточнява, че не помни колко време след инцидента ищцата
започнала отново да посещава заведения, но заявява, че последната започнала
след около месец да възстановява общуването си с други хора.
На налична по делото снимка /стр. 23/ свидетелката разпознава ищцата
по делото.
В показанията си свидетелката С.Б.С. /майка на ищцата/ твърди, че на
28.09.2018 г., около 22:30 ч., дъщеря й излезнала от дома им, защото й се
обадил ответникът. Към този момент свидетелката си била вкъщи и
възприела, че ответникът и приятелката му ИВ. определили среща на ищцата
близо до дома й – пред бар „Юг“. Според свидетелката дъщеря й се върнала
след около 10-15 минути и тогава майката възприела момичето обляно в кръв
с избит преден долен зъб. Поради това свидетелката и ищцата незабавно
потърсили медицинска помощ. Посетили МБАЛ „Рахила Ангелова“, откъдето
били насочени към „ЕО дент“ и там получили и медицинско. На следващия
ден посетили и съдебно медицински кабинет в гр. София, където било
потвърдено, че на ищцата бил избит преден зъб, а други два били силно
разклатени.
Предвид станалото свидетелката разказва, че в периода от 28.09. до
02.10.2018 г. ищцата въобще нямала зъб, не излизала от дома си и хранене,
дъвчене и говорене й били силно затруднени. На 02.10.2018 г. ищцата
посетила с майка си клиника „Филчеви“, където й поставили временен зъб
шиниран с други два. Впоследствие в друга клиника двата разклатени зъба
били лекувани и единият от тях умъртвен. Лекарите обаче разяснили, че на
този етап на момичето не може да се постави постоянен имплант, тъй като
поради възрастта й челюстта още не била достатъчно развита за това. По тази
причина ищцата още била с временния зъб, която обаче я затруднявал като се
чупел често. Това причинявало на ищцата допълнителни болки, страдания и
срам.
Свидетелката разказва, че непосредствено след станалото дъщеря й си
стояла вкъщи като постоянно плачела. Изпитвала страх да излиза и трудности
да дъвче, да се храни, да говори. Поради това и за да тръгне отново на
5
училище свидетелката започнала да кара дъщеря си с кола, а след това
последната се прибирала с такси.
На следващо място свидетелката разказва, че дъщеря й споделила
причината за конфликта. Твърди, че същият възникнал в „Instagram“ в чат
между ищцата и И.К., както и още едно момиче на име Никол. Последните
две започнали да обиждат ищцата като възприели присъствието й в чата като
й отправили множество нецензурни думи. Тогава ищцата изпратила на И.К.
снимка в чата, на която се виждало как последната прави секс и това силно я
подразнило.
Свидетелката поддържа, че и към настоящия момент дъщеря й не може
да се храни нормално като не може да отхапва, а временният зъб се чупи
често. Един от другите два увредени зъба бил умъртвен, а другият шиниран.
Поради станалото ищцата ограничила контактите си с приятели и
излизанията си, често плачела като и съучениците й се подигравали, а освен
това изпитвала и болки в мястото на зъба. Налагало й се на всеки около шест
месеца да ходи по дентални клиники, за да се следи състоянието на зъбите й и
възможността за поставяне на постоянен имплант.
На последно място свидетелката посочва, че дъщеря й започнала
постепенно отново да излиза навън по заведения около два, три месеца след
инцидента, а към момента вече била студентка. Уточнява и че пролетта на
2019 г. ищцата посетила Египет, а миналата година /2022 г./ била на о. Бали.
Свидетелката поддържа, че относно датата 28.09.2018 г. вечерта си била
вкъщи, когато дъщеря й се прибрала в кръв и с разбита долна челюст, поради
което двете заедно веднага тръгнали за болницата. Уточнява, че същата вечер
дъщеря й и св. К. не се видели, като двете се срещнали за пръв път няколко
дни след това в училище, доколкото били в един клас. Двете обаче се чували
често по телефон.
От показанията на свидетеля РР.Ц.М. /без дела и родство със страните/
се установява, че познава ответника от около осем години като двамата били
колеги и приятели. Познава и бившата приятелка на ответника ИВ. като знаел
и за процесния инцидент и за това, че ответникът вече бил осъден.
Свидетелят знае и че настоящото дело било по иск на пострадалото
момиче за това, че след инцидента се чувствало зле и не напускало дома си. В
тази връзка свидетелят разказва, че не познава лично ищцата, но я познава по
физиономия като когато посещавал заведения в гр. Перник общи познати му я
показвали. В тази връзка свидетелят твърди, че той и ответникът виждали
ищцата по заведения непосредствено след инцидента – което според
свидетеля това било около три до пет седмици след станалото /края на м.
октомври началото на м. ноември/. Свидетелят уточнява и че според
ответника последният нямал нищо общо със станалото с ищцата, но бил
осъден.
В тази връзка свидетелят описва ищцата като поддържа, че същата била
по заведения, а не си стояла у дома, както твърдяла – като в тази връзка
свидетелят видял над 20 нейни снимки по заведения. Поради това и предвид
настроението на момичето свидетелят твърди, че последната не е била
6
толкова зле, колкото твърди.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания. Показанията на св. СТ. съдът цени при условията на чл. 172 от
ГПК, доколкото свидетелката е майка на ищцата. Изнесените от нея
твърдения обаче са ясни, последователни и еднопосочни, а кореспондират и
на останалите представени по делото доказателства, поради което и съдът
кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне под съмнение
на тяхната достоверност. Съдът кредитира и показанията на св. К., доколкото
същите са ясни и пресъздават възприетите от нея обстоятелства, а за
свидетеля липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото.
Следва да се кредитират и показанията на св. М., като относно същите се
съобрази, че не познава ищцата, а има само далечни впечатления от нея. В
тази връзка и съдът намира, че следва да цени всички ангажирани гласни
доказателства при формиране на правните си изводи по делото.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително между
показанията на св. К. и св. СТ. има известни противоречия досежно това дали
в деня на инцидента ищцата е била вечерта сама в дома си /само с баба си/
или там е била и майка й. Това обаче съдът не намира за съществено за
предмета на доказване по настоящото дело. Освен това св. К. не е била при
ищцата в нощта на инцидента и само от последната знае кой е бил с нея в
дома й. Досежно второто наведено от ответника противоречие – дали св. К. и
ищцата са се виждали след инцидента и кога – то такова не се установява –
като в тази връзка св. СТ. твърди, че дъщеря й и св. К. са се виждали в
училище и са говорили по телефона, каквото твърди и самата св. К.. В тази
връзка и съдът намира, че и двете свидетелки са възприели ищцата след
инцидента – майка й непосредствено след него, а св. К. в рамките на няколко
дни след това. Поради това и двете дават еднопосочни показания относно
психическото и физическо състояние на момичето след инцидента.
На следващо място от извършената и приета СМЕ и представената по
делото медицинска документация се установява, че в следствие на нанесения
й удар от ответника при ищцата настъпили: експулсиране на 41 зъб; силно
разклатен 31 зъб, травмирани периодонти на 32, 42 зъби; разкъсно контузна рана на
лигавицата на долната устна. Няма данни за фрактура на челюстните кости.
При преглед на следващия ден /видно от съответната документация/ е
установено, че меките тъкани основата на първи долен десен зъб са синкаво
червеникаво кръвонаседнали, като е избит първи долен десен зъб. Зъбната алвеола на
първи долен десен зъб е запълнена с белезникаво бяла стоматологична материя.
Установява се и разклащане на първи долен ляв зъб.
Според данните от прегледа установените травматични увреждания се дължат на
удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактна повърхност, какъвто би
могъл да бъде и удара с юмрук и биха могли да бъдат получени по начин и време,
както съобщава освидетелстваната. Установеното избиване на първи долен десен зъб и
разклащането на първи долен ляв зъб са причинили на освидетелстваната П. избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
При тези медицински данни вещото лице е извършило личен преглед на ищцата –
на 16.09.2022 г. Установен е зъбен статус към 28.09.2018 г. по документация: горна
челюст: наличие на зародиши на горни 18 и 28 зъби (мъдреци), кариес на 16 зъб; долна
7
челюст: наличие на зародиши на 38 и 48 зъби (мъдреци); празна алвеола на 41 зъб,
обтурация на 36 зъб, без фрактури на костите.
Според вещото лице към датата на прегледа 16.09.2022 г. зъбният статус е
следният: горна челюст: зъби 15 и 16 с обтурации и вторични кариеси; долна челюст:
зъб 41 липсва, фотополимерна мостова шина, обхващаща 33 до 43 зъби с наличие
на изкуствен 41 зъб на мястото на липсващия. По информация от ищцата е
провеждано кореново лечение на 31 зъб и се планира възстановяване на
дефекта с имплант. Венецът в областта на липсващия зъб е с намален обем.
Лигавицата на устната кухина и в частност долната устна е в норма.
В тази връзка вещото лице посочва, че травмите при ищцата са следните:
експулсиран 41 зъб /еxpulsio dentis 41/, силно разклатен (луксация - luxatio
dentis) на 31 зъб, травмирани периодонти (контузия - contusio dentis или dens
traumatica – травмиран зъб) на 32 и 42 зъби, както и разкъсно контузна рана
на лигавицата на долната устна.
Загубата на 41 зъб има трайни последици за периода от получаване на травмата
до възстановяване на получения дефект. Посочената травма според вещото лице освен
със загуба на зъба води и до намаляване на костния обем в областта на липсващия зъб.
Липсата на фронтални зъби води и до нарушаване на говора и функцията отхапване.
От своя страна травматичното увреждане на съседните 31, 32 и 42 зъби е
потенциално рисково с оглед възможни усложнения свързани с повишена
подвижност, което винаги крие риск от евентуално премахване на зъбните
нерви, което от своя страна може да доведе до влошена естетика, поради
промяна в цвета на зъбите, когато такъв тип травма е твърде тежък е
възможно да се стигне и до загуба на засегнатите зъби.
В тази връзка зъб 31 е развил гангрена в периода след травмата, което е
наложило премахването на нерва. На актуална рентгенова снимка все още са
забележими травматичните изменения в пародонта около зъби 31 и 42.
Вещото лице посочва, че вариантите за лечение на липсващия 41 зъб се
свеждат до мостова конструкция с корони, свързваща и съседни зъби или
планирано поставяне на имплант с единична корона. Относно другите
травмирани зъби е необходимо по-леко натоварване при отхапване и при
необходимост шинирането им. Не винаги при така травмирани и подвижни
зъби те се стабилизират напълно. Тяхното натоварване, в случая при
отхапване може дори да влоши състоянието им с времето.
Относно зъб 41 вещото лице посочва, че при правилно изпълнена
процедура по поставяне на имплант с корона това може да отстрани
последиците от неговата загуба и да възстанови функцията по отхапване и
говорене. При ищцата обаче има намален костен обем, което може да наложи
поставяне на допълнително костно вещество. Състоянието на разклатените
зъби трябва да се следи и при необходимост да се предприемат дентални
процедури с цел запазване функциите на съзъбието, в случая функцията
отхапване и говор. Пълноценното възстановяване на травмираните зъби е
дълъг процес и не винаги е възможно да се постигнат максимални резултати.
В тази връзка вещото лице уточнява, че при правилно лечение е възможно
получените травми да бъдат коригирани и функциите по отхапване и
говорене да бъдат възстановени за един дълъг период от време, зависещ от
8
хранителните и хигиенни навици на пациента.
На следващо място съгласно експертизата получените травми са довели
до временно нарушение на говора и функцията отхапване, до изработването на
адхезивния мост и шинирането на долните фронтални зъби. Този тип мост
обаче не може да възстанови пълноценно функцията отхапване, поради
сериозния риск за отлепване от носещите зъби. Тъй като функцията дъвчене
се извършва от кътните зъби, които не са засегнати, то тази функция може да
се извършва пълноценно и не е засегната. Липсата на предни зъби или
дефекти, които пречат на въздушния поток могат да пречат на правилното
произношение при говор. Травмите на меките тъкани са създали временен
дискомфорт при говора и храненето до зарастване на получената разкъсно
контузна рана. Към момента долната устна на ищцата няма остатъчни
изменения от травмата.
Експертът уточнява, че при ищцата напълно отстранен е 41 зъб, който е
избит при инцидента, а трайно увредени са зъби 31, 32 и 42, като зъб 31 е с
премахнат нерв, а данните за другите два зъба не са категорични. Поради
това зъби 31, 32 и 42 са потенциално рискови като потенциалното им
поддържане и възстановяване зависи от навиците на пациента при хранене и
поддържане на добра устна хигиена.
На следващо място според експертизата меките тъкани на лицето и
челюстите на човека са богато кръвоснабдени и инервирани. Поради това
всяка травма в лицевата област освен причинените силните болкови
симптоми може да доведе до естетични и до функционални деформации.
Подобни травми са силно болезнени за пострадалия и създават естетичен
дискомфорт поради тяхната видимост за околните.
На последно място вещото лице посочва, че денталните проблеми на
ищцата са възникнали именно поради процесния инцидент, като предприето
до момента на инцидента лечение е имало профилактичен характер.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че поначало имплантът е
по-здрав от естествения зъб. Поставянето на имплант обаче крие множество
рискове – като например свързани с намалената плътност на костта, реакция
на организма и останалите зъби. В тази връзка може да се стигне до спукване
на костта, евентуално също неприемане на импланта и така до неговата
загуба. Другият вариант на лечение е фотополимерна мостова конструкция,
което било наложило умъртвяване на съседните зъби. При сравнение в
снимките на ищцата вещото лице посочва, че няма подобрение в положителен
план към настоящия момент. Поради това и вещото лице счита, че
състоянието на разклатените зъби също не е добро. Относно умъртвяването
на другия зъб вещото лице посочва, че това се е наложило поради развита
мокра гангрена т.е. възпаление и гниене на корена.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата
кореспондира с приложената по делото медиценска документация – като не е
9
оспорена от страните в производството.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове за неимуществени вреди са осъдителни искове с
правно основание по чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – в резултат от телесно увреждане: избит преден долен
десен зъб /41 зъб/, което затруднява дъвченето и говоренето и сумата от 5000
лева – обезщетение за неимуществени вреди – в резултат от телесно
увреждане, изразяващо се в увреден преден долен ляв зъб, умъртвен по
медицински път вследствие травмата, които увреждания са предизвикали при
ищцата болки, страдания и стрес1 ведно със законната лихва върху така
претендираната сума, считано от датата на увреждането 28.09.2018 г., до
окончателното й изплащане.
Предвид оспорванията в отговора на исковата молба настоящият състав
намира, че по делото са налице два основни спорни въпроса – относно
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника и относно
размера на обезщетението с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, както и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата.
Основателността на исковите претенции в случая е обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти), а именно: противоправно деяние (действие или бездействие) на
ответника, вреда и причинна връзка между противоправното поведение на
дееца и настъпилите вреди. Установяването на тези обстоятелства, при
условията на пълно и главно доказване, е в тежест на ищеца. В тежест на
ответника при условията на пълно и главно доказване е да установи
възраженията си вкл. наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца.
По отношение на първия спорен въпрос следва да се отбележи, че
съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Поради това настоящият състав
приема, че именно ответникът е нанесъл на ищцата удара с юмрук. Налице е
предвид съдържанието на съдебно медицинската експертиза и пряка
причинно следствена връзка между поведението на ответника и претърпените
от ищцата вреди. В тази връзка по делото категорично се установява, че
именно нанасяйки удар на ищцата в областта на лицето ответникът е избил
един от предните й зъби. Друг преден зъб отново поради същата травма е бил
силно разклатен, развил е т.нар. мокра гангрена и се е наложило да бъде
умъртвен. Според вещото лице ищцата не е страдала от предходни
заболявания, които да способстват настъпването на тези травми, а същите
представляват единствено последица от поведението на ответника.
С оглед гореизложеното съдът счита, че по делото са доказани
10
елементите на фактическия състав, който обуславя ангажиране на деликтната
отговорност на ответника, като възраженията на последния в противния
смисъл се явяват неоснователни. Поради това и искът се явява доказан по
своето основание.
По отношение на втория въпрос неимуществените вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които принципно не
биха могли да бъдат възстановени, но предвиденото в закона обезщетение
следва да бъде определено по справедливост от съда съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл при формиране
на изводите си относно размера на това обезщетение решаващият състав
отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, то се определя от съда по
справедливост. Посоченият критерий е предмет на разглеждане и в
задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленум на ВС. Съгласно последното понятието „справедливост“ не
представлява абстрактна категория, а предполага преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай при формиране на изводите си относно този размер
съдът на първо място взе предвид приетата по делото СМЕ. Съгласно същата
в резултат от инцидента един зъб на ищцата е изцяло отпаднал, а друг е бил
умъртвен в къс период след това поради развито възпаление /гангрена/. Двата
процесни зъба са предни като увреждането им нарушава функцията по
отхапване в значителна степен. Липсата на единия зъб представлява и траен
козметичен дефект, който обективно загрозява ищцата. В тази връзка съдът
съобразява, че се касае за съвсем младо момиче /на около 20 години към
датата на исковата молба/ в началото на жизнения си път и липсващият зъб
тепърва ще се отразява на външния й вид в бъдеще. От експертизата се
установява, че в резултат от травмата костта е увредена като има намаляване
на костната плътност и това състояние не се е подобрило от времето след
инцидента до прегледа от вещото лице. Съдът съобразява, че обективно
липсващият зъб няма как да бъде възстановен по естествен път, а за целта ще
са необходими тежки и болезнени медицински манипулации – поставяне на
имплант или мостова конструкция. Първият вариант е съпроводен с
потенциална възможност за множество усложнения /отхвърляне на зъба от
организма и увреждане на костта, която така или иначе вече е силно
травмирана/, а вторият вариант предполага умъртвяване на съседни зъби.
Това е наложило ищцата да ползва временна конструкция с шиниране със
съседни зъби и към настоящия момент като още не е целесъобразно по
медицински съображения поставяне на имплант с оглед възрастта на
момичето. Посоченото разрешение обаче силно застрашава съседните зъби
/вече травмирани/, а освен това тази конструкция е нестабилна и ограничава
функцията по отхапване – като по делото се установи, че временният зъб
често се чупел, а вещото лице посочва, че има риск от откъсване от съседните
зъби.
На следващо място по делото се установи, че непосредствено след
инцидента ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания – поради
11
силната кръвонаситеност на тъканите в областта на травмата. Тези състояния
са били най-силни до поставяне на временната конструкция – около
02.10.2018 г. Ищцата е била засегната и психически от травмата – още повече
предвид възрастта си /към момента на инцидента на 17 години/ и че посещава
училище. В тази връзка ищцата ограничила съгласно показанията на майка си
и св. К. социалните си контакти и общуването със свои приятели. Няколко
дни не посещавала училище, а като започнала отново да ходи на училище
изпитвала болка и срам от случилото се. Трудно говорела и се хранела,
защото не можела да произнася някои звуци и да отхапва. Всичко това
понижило самочувствието й, а съучениците й се подигравали. Ищцата
изпитвала и страх от допълнителна саморазправа с нея, поради което се
наложило да се придвижва с автомобил от и до училището си.
Поради това съдът намира, че справедливото обезщетение за липсващия
зъб следва да бъде определено на 8000 лева, предвид и обществено
икономическите условия в страната /в този смисъл съдът съобразява
определение № 229/31.05.2022 г. по гр.д. № 5062/2021 г. на ВКС 2-ро г.о.,
където е приет размер на обезщетение от 6000 лева при положение, че на
ищеца вече е поставен имплант и е настъпило възстановяване/. От своя страна
обезщетението за умъртвения зъб съдът намира за справедливо да бъде
определено на 1500 лева като съобразява конкретния травматизъм на този зъб
/гангрена и отстранен нерв, което води до потъмняване/ и значение му в
устната кухина.
Посочените суми са достатъчни за обезщетение на понесените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, до който
размер претенциите за неимуществени вреди следва да бъдат уважени. Следва
да бъде присъдена и законната лихва върху сумите по иска за обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното увреждане –
28.09.2018 г. (арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) до окончателното й изплащане.
Исковете за неимуществени вреди са неоснователни и следва бъдат
отхвърлени за остатъка от 9 000 лева, представляващи разликата до пълния
претендиран размер от 17 000 лева за липсващия зъб и за остатъка от 3500
лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева
за умъртвения зъб.
За да достигне до извода за неоснователност на претенциите в тази им
част, съдът съобрази на първо място, че съгласно експертизата с поставяне на
имплант или мостова конструкция ще настъпи почти пълно възстановяване
на ищцата вкл. пълно възстановяване на функция по говорене и хранене /като
имплатът е поначало здрава конструкция и имитира успешно естественият
зъб/. Освен това към момента вече ищцата също се е възстановила в
значителна степен като почти не изпитва болки в травмираните области.
Освен това травмираните зъби засягат само отхапването, но нямат дъвкателни
функции. Период на хоспитализация не е имало, като няма проведено и
оперативно лечение към момента. В дните след травмата болките и
страданията на ищцата са били с намаляващ интензитет.
Другият зъб освен това е само умъртвен като функциите му в устата са в
12
значителна степен запазени.
На последно място съдът съобразява и че ищцата е преодоляла
сравнително бързо психическите травми от станалото като до месец, два след
инцидента е възстановила навиците си да общува с други хора, да посещава
заведения и да пътува.
По възражението за съпричиняване съдът намира същото за
неоснователно като съображенията за това са следните:
От съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, се
установява по категоричен начин, че именно лицето И.К. /към момента на
инцидента интимна приятелка като ответника/ е започнала конфликта с
ищцата като по-рано същия ден в социалните мрежи е започнала да обижда
същата публично – наричайки я „курва“, „проститутка“ и жена, която има
връзки с възрастни мъже за пари. Именно в отговор на тези нападки ищцата
също публично е изпратила на лицето К. снимка, на която последната е в
нецензурно положение с мъж. От събраните по делото доказателства се
установява и че вечерта на процесната дата именно лицето К. първа е
започнала физическия сблъсък ищцата. Освен това, кой е започнал
физическият сблъсък е въпрос, който евентуално би имал значение за
редуциране на обезщетението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Задължително условие за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди. За
да се приеме правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е
благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и
каузално да го е обусловил. Основание за намаляване на обезщетението по
силата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД би могло да бъде и противоправно поведение на
увредения, при което се нарушава императивна правна повеля – забраняваща
или заповядваща правна норма. Обезщетението за вреди би следвало да се
намали и когато без да е нарушил правна норма,
пострадалият съпричинява увреждането, като не полага дължимата грижа към
себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според
неписаните житейски правила. Свободата на преценка на съда при
определяне на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД по справедливост не може да
бъде безгранична и неконтролируема. За да бъде намалено обезщетението за
вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен – т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Винаги, когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на
вредата, той съпричинява същата. Причинно-следствената връзка е обективен
факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е
обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването
на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на
13
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването (така Решение № 312
от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 45 от
15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 945 от
15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 350 от
17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 165 от
26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК).
Предвид конкретната фактическа обстановка в настоящия случай съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, респ. не е
необходимо определеното от съда обезщетение да бъде редуцирано поради
това, че за настъпване на вредоносния резултат е допринесла и ищцата. Това е
така, доколкото наличието на съпричиняване не е установено от ответника.
На следващо място, дори да се приеме, че поведението на ищцата, изразяващо
се в изпращане нецензурната снимка, се намира в отношение на причинно-
следствена зависимост с настъпилите вреди, то е допринесло в относително
малка степен, която не е в състояние да обуслови редуциране на
обезщетението за неимуществени вреди под определения размер. Действията
на ищцата нито извиняват физическата агресия, проявена спрямо нея от
ответника, нито са от естество да обусловят намаляване отговорността на
последния. Следва да се отбележи и че няма данни ответникът също да е
присъствал на въпросната снимка, а така или иначе между инцидента и
изпращането на снимката също е изминал известен период от време, което
предполага преминаване състоянието на афект на лицето К.. В тази връзка и
доколкото конфликтът е бил между двете момичета, то въпросната снимка не
оправдава намесата на ответника и агресията му спрямо ищцата, нито може
да се приеме, че някакво поведение на ищцата в този конфликт е
рефлектирало върху ответника по какъвто и да е начин.
Само за пълнота следва да се отбележи, че при ищцата е умъртвен един
зъб вследствие на инцидента – и това е зъб 31 /по медицинска документация и
терминология/. Поради това и ответникът следва да бъде осъден именно за
умъртвения зъб /погрешно посочен от ищцата с друг номер в устната кухина
в исковата молба/.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищцата е освободена от държавни такси. Видно от договора за правна
защита и съдействие същата е представлявана от адв. Б. като е заплатила
сумата от 1200 лева – действително извършени разноски. Посоченото
възнаграждение предвид цената на исковете и броя проведени съдебни
заседания не е прекомерно съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /в действаща
редакция към момента на сключване на договора/. Предвид уважената част от
исковете на ищцата се дължи сумата от 518.18 лева. Заедно с това се
претендират и разноски от 175 лева за експертиза. От тази сума обаче са
14
реално внесени 150 лева. Поради това и ищцата следва да заплати сумата от
още 25 лева по сметка на съда. При условие, че сумата бъде заплатена на
ищцата се дължат разноски за вещо лице от 75.57 лева.
Ответната страна претендира разноски в размер на общо 1000 лева
адвокатско възнаграждение. Сумата е действително заплатена, поради което и
на ответника съобразно отхвърлената част от исковете се дължи сумата от
568.18 лева. Разноските за адвокат не се прекомерни с оглед цената на
исковете и броя проведени съдебни заседания. Ответникът претендира и 125
лева за депозит за вещо лице, от които са внесени 100 лева. Поради това и
ответникът също следва да бъде осъден да заплати още 25 лева по сметка на
съда. След заплащане на тази сума му се дължат разноски за експертиза от
71.02 лева съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по
сметка на Пернишкия РС – в размер от 380 лева – 4 % върху уважената част
от исковете, доколкото ищцата е освободена от държавни такси.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на П. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** следните суми: 1/
сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
в резултат от телесно увреждане, причинено от ответника А. М. Д. и
изразяващо се в избит преден долен десен зъб /41 зъб/ на ищцата П. Б. П.,
което затруднява дъвченето и говоренето и сумата от 2/ 1500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – в резултат от телесно
увреждане, причинено от ответника А. М. Д. и изразяващо се в увреден
преден долен ляв зъб /31 зъб/ на ищцата П. Б. П., умъртвен по медицински път
вследствие травмата, които увреждания са предизвикали при ищцата болки,
страдания и стрес и са нанесени от ответника А. М. Д. на ищцата на дата
28.09.2018 г. при побой, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда,
ведно със законната лихва върху така претендираните суми, считано от датата
на увреждането – 28.09.2018 г. , до окончателното им изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес, причинени от: 1/избиване на преден долен десен зъб /41
зъб/ на ищцата за сумата от 9 000 лева, представляваща разликата между
уважения размер от 8 000 лева и пълния предявен размер от 17 000 лева и 2/
увреждане и умъртвяване на преден долен ляв зъб /31 зъб/ на ищцата за
сумата от 3500 лева, представляваща разликата между уважения размер от
1500 лева и пълния предявен размер от 5 000 лева, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлените части.
ОСЪЖДА А. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П. Б. П., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. **** сумата от общо 518.18 лева, представляваща разноски за
адвокат и сумата от общо 75.57 лева, представляваща разноски за съдебно
15
медицинска експертиза в настоящото исково производство съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА А. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд - гр.
Перник сумата в размер на 380 лева, представляваща дължима държавна
такса.
ОСЪЖДА А. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 77 от ГПК по сметка на Районен съд – гр.
Перник сумата в размер на 25 лева, представляваща дължими разноски за
вещо лице, съгласно протоколно определение от 11.11.2022 г.
УКАЗВА на А. М. Д., с ЕГН: ********** да внесе възложените в негова
тежест разноски по сметка на съда и да представи доказателства за това, в
едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
ОСЪЖДА П. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
**** сумата от общо 568.18 лева, представляваща разноски за адвокат и
сумата от общо 71.02 лева, представляваща разноски за съдебно медицинска
експертиза в настоящото исково производство съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
ОСЪЖДА П. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 77 от ГПК по сметка на Районен съд – гр. Перник сумата в
размер на 25 лева, представляваща дължими разноски за вещо лице, съгласно
протоколно определение от 11.11.2022 г.
УКАЗВА на П. Б. П., с ЕГН: ********** да внесе възложените в нейна
тежест разноски по сметка на съда и да представи доказателства за това, в
едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО Я
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от решението да се
връчи на страните.
След влизане в сила на решението изисканото за послужване н.о.х.д. №
1340/2018 г. по описа на Пернишкия РС заедно с приложенията към него да
бъде върнато на съответния състав.
Указва на длъжностните лица да не се издава изпълнителен лист, нито
препис от решението на страна по делото преди последната да е внесла
възложените в нейна тежест разноски по сметка на съда.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
16