№ 380
гр. Видин, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Административно
наказателно дело № 20241320200779 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „МАНИСТА-Х.“ЕООД, ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление –гр.Стара Загора представлявано от
управителя си –М. Г. Х., чрез адвокатВ. И.,от АК-СОФИЯ против
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №********** на АГЕНЦИЯ“ПЪТНА
ИНРАСТРУКТУРА“, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 102, ал.2
от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.2,т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е
наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500 лева .
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. От същият е постъпило писмено становище.Не се
представлява.Претедират се разноски в производството.
Административно наказващият орган- редовно призован- явява се
редовно упълномощен процесуален представител,като се развиват доводи за
потвърждаване на електронният фиш.Претендират се разноски.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
1
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
ЕФ е издаден затова, че на 12.07.2021г. в 18,42ч. е установено нарушение
с ППС-влекач, с техническа допустима максимална маса 18000,брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44 000 в община Видин, за
движение по път I-1 км.6+034, с посока Нарастващ километър, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10,
ал.1,т.2 от ЗП, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаването.
В случая видно от обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ е, че не е
направено точно описание на мястото, където е установено нарушението.Така
както е описано само с технически параметри не става ясно дали действително
нарушението е извършено на територията на ОБЩИНА –ВИДИН.Не става
ясно и посоката на движение на превозното средство.
Липсват доказателства по АНП, от които да е видно, че техническото
средство, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП дали е било технически изправно.
По делото са представени снимки на клип при заснемане на превозното
средство, от които обаче не става ясно къде е заснето същото.На първата от
тях не се вижда самото превозно средство, а само рег. номер, а на втората се
вижда превозно средство без регистрационен номер.
Освен това електронният фиш е издаден в противоречие с разпоредбата
на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, каквото е вмененото
нарушение на жалбоподателя.Липсва ясна и точна фактическа обстановка на
извършеното деяние, както и място на същото.
Не става ясно кога е извършено вмененото на жалбоподателя деяние и
кога е издаден ЕФ, за да може да бъде проследен срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, който е императивен и обвързва АНО да издаде съответния ЕФ в
шестмесечен срок, в противен случай е длъжен да прекрати производството.
Агенция „Пътна инфраструктура" е допуснала съществено нарушение
на административно-производствените правила, тъй като не описала в какво
точно се изразява изпълнителното деяние, за да бъде подведено под
2
претендираната за нарушена правна норма.
Ето защо съдът възприема доводите развити в жалбата за неспазване на
процесуалните правила. Допуснато е неотстранимо процесуално нарушение
от първостепенна важност, значително накърнило правото на защита на
жалбоподателя. В атакувания електронен фиш е отбелязано, че същият е
издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо
лице - собственик на МПС от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че
отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка
е развита в разпоредбата на чл. 181ж, ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че при
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е
установено и заснето от електронната система по ч.л. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен/ орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение.
Горното извежда извода, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.
Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание -
първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората
санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в
субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните
санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства е прилагането на
3
диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по
аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.
За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена
законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което
отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред — със
съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради
това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно
постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а
същевременно са ограничени и правата на нарушителя да упражни правото си
на защита с подаване на възражение и евентуално — оспорване на
фактическите констатации на контролните органи.
Ето защо е налице основание за отмяна на електронния фиш, който е бил
издаден при изначална опороченост, произтичаща от допуснато съществено
процесуално нарушение, бележещо толкова висок интензитет, че да
обезсмисли разглеждането на спора по същество.
С оглед изхода на производството претенцията на защитника на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. По
делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя, като е
приложен договор за правна помощ с договорено и заплатено възнаграждение
в размер на 660 лева по банков път.Искането се явява основателно. Като
съобрази основателността на възражението на представителя на въззиваемата
страна, както и приложимата към момента на изготвяне на договора за правна
защита и съдействие (респективно уговарянето и фактическото изплащане на
сумата, представляваща адвокатски хонорар) редакция на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и
доп., обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 п), съдът намери, че делото не се отличава
с особена фактическа и правна сложност и не са налице основания за
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в размер над
минималния такъв, регламентиран в чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата, поради което подлежащият на изплащане адвокатски хонорар
следва да бъде определен в размер на 405 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2,т.1 и чл. 63д, ал.1 и 2 от
4
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №********** на АГЕНЦИЯ“ПЪТНА
ИНРАСТРУКТУРА“, с който на жалбоподателя - „МАНИСТА-Х.“ ЕООД,
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление –гр.Стара Загора
представлявано от управителя си –М. Г. Х. за нарушение на чл. 102, ал.2 от
ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.2,т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е
наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500 лева .
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНРАСТРУКТУРА“-СОФИЯ да
заплати на „МАНИСТА-Х.“ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление –гр.Стара Загора представлявано от управителя си –М. Г. Х. -
сумата от 405/четиристотин и пет/лева, изразходвана за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВИДИН по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5