Решение по КНАХД №1083/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ към Национално тол управление в Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез юрисконсулт С. - Г., против Решение № 315 от 06.08.2025 год. постановено по а.н.д. № 721 от 2025 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление Наказателно постановление № 000306 от 13.03.2023 год. на И. Д. Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ към Национално тол управление в Агенция „Пътна инфраструктура“ – София.

В касационната жалба и последваща молба от 06.10.2025 год. се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение. Моли се за неговата отмяна и заплащане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а при условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът – А. П. Ф., чрез адв. К., в писмен отговор от 27.08.2025 год., излага доводи за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик не взема становище в съдебно заседание.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея оплаквания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени обжалваното Наказателно постановление № 000306 от 13.03.2025 г., издадено от изпълняващ длъжността началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „ Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на А. П. Ф., [ЕГН], с адрес с. Лесичово, обл. Пазарджик, [улица], за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300,00 лева, Районен съд –Пазарджик е приел следното от фактическа страна:

На 21.09.2024 год., в 11:50 часа, на път 1-8, км 208+480 служители на НТУ, между които и актосъставителя свидетеля И. М., спрели за проверка пътно превозно средство лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса 1970 кг., управляван от жалбоподателя Фиткаров, контролните органи са извършили проверка и са установили, че на 26.07.2024 год., в 05:20 часа, лекият автомобил, който е от категорията на ППС, за които се дължи пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закон за пътищата (ЗП), се е движил по път 1-8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена посочената такса. Последната се дължи съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 н Министерския съвет от 31.12.2018 год. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10. ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

За констатираното нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата н платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство идентификатор № 10401)- част от системата.

В хода на образуваното АНП като доказателство бил създаден и приложен към преписката доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с peг. № [рег. номер] е с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т., и е засечено на 26.07.2024 год., в 05:20 часа, по път 1-8 км. 196+643, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна винетка. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи движението на процесното превозно средство върху посочения по-горе път на цитираната дата.

За извършеното административно нарушение на 21.09.2024 год. св. М. съставил на жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на един свидетел, АУАН № 000306 от 26.07.2024 год., след което го предявил и връчил екземпляр на нарушителя срещу подпис. В акта жалбоподателят отразил, че имал възражения по направените констатации.

В АУАН изрично било посочено, че съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в които случаи същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.

Въз основа на съставения АУАН и при липсата на доказателства, че нарушителят е заплатил в законоустановения срок компенсаторна такса, органът на 13.03.2025 год. е издал атакуваното НП.

Въз основата на събраната административно-наказателна преписка, както и от свидетелските показания на И. М., Районен съд – Пазарджик е приел от правна страна, че не е доказано до необходимата степен на несъмненост авторството на нарушението, за което е санкционирано лицето. По категоричен начин е установено, че на 26.07.2024 год., в 05:20 часа, процесното ППС, с рег. № [рег. номер], е било засечено да се движи по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е имало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата. Посоченото нарушение не е установено да е извършено от А. Ф., т.е. той да е управлявал посоченото ПМС. Това обстоятелство не е доказано от приобщения доказателствен материал пред инстанцията по същество.

Решението е правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в НП административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения акт, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство- част от системата. Както правилно е приел първостепенният съд, тези доклади не са доказателство за това кое лице е било водач към момента на извършеното нарушение, както и че тези данни не могат да се извлекат и от приложения снимков материал към доклада. Следователно актосъставителят не е разполагал с годни и убедителни доказателства за това, че именно конкретното лице е извършило нарушението. Няма доказателства ответникът да е заявил категорично пред актосъставителя, че именно той е управлявал процесното ППС на инкриминираната дата и място. В предявения АУАН нарушителят изрично е вписал собственоръчно, че има възражения по отношение на направените констатации, респ. вмененото му нарушение.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, съдът ще присъди направените такива на ответника, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 300,00 лева.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен-Пазарджик, X-ти касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 315 от 06.08.2025 год. постановено по а.н.д. № 721 от 2025 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на А. П. Ф., [ЕГН], с адрес с. Лесичово, обл. Пазарджик, [улица], сумата от 300,00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.