Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3905 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 827,97 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 471,46 лева.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от “Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-6, против
Д.М.И., ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 06.03.2008г. е подписан
Договор за потребителски кредит № ***., между „Ю***” АД (с настоящо
наименование ***АД), в качеството на кредитор и Д.М.И. с ЕГН **********, в
качеството на кредитоискател. Твърди, че по силата на този договор Кредиторът е
одобрил и предоставил на Кредитоискателя потребителски кредит в размер на 1400
лева /хиляда и четиристотин лева/ за текущи нужди. За усвоения кредит
Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размера
на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на ***за потребителски кредити за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на
6.20 (шест цяло и двадесет) пункта. Дължимите лихви се начисляват от датата на
усвояване на кредита по настоящия договор. Договорен е годишен процент разходи
в размер на 16,68 процента. Договорено е, че кредитополучателят ще погаси
кредита на равни месечни вноски по 25,72 лева всяка, посочени като брой и
размер в погасителния план. Твърди, че крайният срок за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви е до 06.08.2015г. Твърди, че след усвояване на
Кредита Длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски,
съгласно договора и погасителния план, поради което е останала непогасена сума
по цитирания по-горе Договор за кредит в размер на 827,97 лева (осемстотин
двадесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки) - дължима главница и
471,46 лева (четиристотин седемдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки)
- договорна лихва. Твърди, че на
18.01.2016г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и
приложението, към него, сключен между „***” АД, с ЕИК ***и „Е.М.” ЕООД,
задължението на Д.И., произтичащо от описания по-горе договор било изкупено от Е.М.
ЕООД. Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 ЗЗД, на
адреса на длъжника, посочен в договора за кредит- ***, както и на адрес: ***е
изпратено съобщение за извършената цесия. Твърди, че писмата са получени лично
от Д.И. на 15.02.2018г., което е видно от приложените известия за доставяне на
пощенски оператор ***ООД. Твърди, че със същите пратки на ответника е връчено и
писмено известие, с което му е предоставен 15-дневен срок за доброволно
изпълнение на непогасеното му задължение по горепосочения договор за кредит.
Твърди, че на основание описаното по-горе, „Е.М.” ЕООД е придобило от „***” АД
едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Поради липса на доброволно
изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че цялото
задължение на ответника е падежирало окончателно на 06.08.2015г. следователно е
изискуемо, новият кредитор „Е.М.” ЕООД пристъпил към принудително събиране на
вземането си по процесния договор чрез подаване на Заявление до Районен съд гр.
Плевен за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на
което е образувано ч.г.д. № 2608/2018г. по описа на PC Плевен. Твърди, че срещу
издадената Заповед за изпълнение ответникът подал възражение. Твърди, че към
настоящия момент погасяване на задължението на Д.М.И. по Договор за
потребителски кредит с номер *** от 06.03.2008г. не е осъществено. Твърди, че
не им е известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да
е отпаднало. В случай, че такова е налице, в тежест на ответника е да го докаже
чрез допустими в настоящото производство доказателствени средства. Моли, да
бъде признато за установено, че Д.М.И. с ЕГН **********, дължи на „Е.М.” ЕООД ***,
сумата от 827,97лева - главница и 471,46 лева - договорна лихва, начислена за
периода от 06.03.2008г. до 06.08.2015г., описана в заповедта за изпълнение по
частно гр. дело № 2608/2018г. по описа на PC Плевен, дължими по Договор за
потребителски кредит с номер ***от 06.03.2008г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока на чл.131 от ГПК, е подаден писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който взема становище за
неоснователност на предявения иск. Счита иска за заплащане на договорната лихва
за неоснователен и по съображения, че претенцията не е индивидуализирана по
начин, който да прави възможна проверката за идентичност и основателност: В
исковата молба е описана методиката по която тя се начислява, но липсват
конкретни данни как точно е изчислен размера на претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за потребителски кредит №***.
между Ю*** АД и ответницата Д.М.И. е
сключен договор за потребителски кредит в размер на 1400 лв.
Безспорно е, че между „Ю***“ АД /предишно
наименование „***“ АД/ и Д.М.И. на 06.03.2008г.
е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който банката
е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1400 лева,
за текущи нужди за срок от 89 месеца. Кредитополучателят е следвало да погасява
кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, с размер на всяка от тях: 25.72
лева и една последна изравнителна вноска в размер на 26,23 лв., като съгласно
чл.4 от договора, погасителните вноски се изплащат в брой до 6-то число на
месеца,съгласно погасителния план. Същият е приложен към договора и подписан от
страните по него. Падежът на последната погасителна вноска по кредита е на
06.08.2015г.
Видно от Договор за възлагане на вземания от
18.01.2016г. между „***“ АД и „Е.М.“ ЕООД и Приложение към потвърждение за
извършената цесия, по силата на който задължението на Д.М.И., произтичащо от
Договор за потребителски кредит от 06.03.2008г., е било изкупено от „Е.М.“
ЕООД.
Видно от представените по делото Пълномощни
е, че цедентът „***“ АД е упълномощил
цесионера „Е.М.“ ЕООД, както и „И. и Д.– Адвокатско дружество“ да извършват
уведомяване от името и за сметка на цедента на всички длъжници за прехвърлянето
към „Е.М.“ ЕООД на вземанията на Банката към конкретните длъжници, съгласно
Договора за прехвърляне на вземания, както и да извършват всички необходими
правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по
вземанията, предмет на Договора за прехвърляне на вземания.
До ответника са били изпратени две
Уведомления от адв.Ж.Д.. – управител на
„И. и Д.– Адвокатско дружество“, в качеството му на пълномощник на „***“ АД и
на „Е.М.“ ЕООД, с които ответника е бил уведомен, че, считано от датата на
получаване на уведомлението кредитор спрямо него по Договор за потребителски
кредит от 06.03.2018г., е „Е.М.“ ЕООД, както и че цялото й задължение по този
договор е обявено за изцяло и незабавно дължимо/предсрочно изискуемо. Видно от
Известиеята за доставяне – обратни разписка, уведомленията са получени от ответника
лично на 15.02.2018г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът приема,
че договорът е изпълнен от страна на кредитора с факта на предоставяне на
потребителския кредит. От ответника не се оспорва факта на получаване на
кредита, а само са изложени съображения, че поради липса на достатъчно средства
не е в състояние да заплати претендираните суми. Изрично процесуалния
представител на ответника заявява, че не оспорва размера на претенцията. Не са
спорни между страните дължимите и незаплатени от ответника суми, които са в
размер на 827,97 лева главница по кредита, както и 471,46 лева възнаградителна
лихва, съгласно уговорената в Договор за потребителски кредит от 06.03.2008г. Липсват
твърдения и ангажирани доказателства от ответника по делото за заплащане на
претендираните суми. Посочените обстоятелства дават основание на съда да
приеме, че ответника е неизправна страна по Договор за потребителски кредит от
06.03.2008г. Няма спор още, че с Договора от 18.01.2016г. между „***“ АД и
ищеца „Е.М.“ ЕООД задължението на ответника, произтичащо от Договор за
потребителски кредит от 06.03.2008г. е било изкупено от ищеца „Е.М.“ ЕООД.
Установи се, че ответника е бил надлежно уведомен за извършената цесия с получаването
на приложените уведомления съгласно приложените обратни разписки на
15.02.2018г., тъй като видно от съдържанието на същите е, че изрично е информиран
за сключения договор за цесия, което уведомление е извършено от пълномощник на
стария и на новия кредитор. Така представеното доказателство не бе оспорено от ответника,
както и не се оспори факта на получаването му и съответно неговото съдържание.
В конкретния случай липсва възражение, основаващо се на нормата на чл.99, ал.4
от ЗЗД, според което прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно се установи по
делото, че процесното вземане е било прехвърлено на ищеца по силата на договор
за цесия. С факта на подписване на договора, съответно от постигане на съгласие
за сключването му, вземането към ответника по Договора за потребителски кредит
от 06.03.2008г. и по Споразумението към него от 05.02.2013г. е преминало от
предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането, което
обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му легитимация. Ето
защо, не може да се приеме, че прехвърлянето на вземането няма да породи
действие по отношение на ответника. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД не
съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване, като няма
значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника.
Съобщаването може да бъде извършено по телефон, по телекс, по факс или писмено,
като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата.
Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да престира на лице, което не
му е кредитор, като, за да стигне до знанието му станалата цесия, е без
значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е условие за валидност.
Действието на съобщението до длъжника се явява правнорелевантно единствено и
само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на
цесионера. Задължението на стария кредитор да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне се обуславя и от това последния да знае на кого в бъдеще следва да
изпълни своето задължение. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор.
Безспорно е по делото, че ответницата не е платила всички, дължими суми по
споразумението в полза на който и да било от кредиторите. Съдът счита обаче, че
тя дължи изпълнение именно към ищеца, като приема, че съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането
е направено както чрез връчване на обсъдените по–горе уведомителни писма, така
също и чрез връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение, в
която вземането е основано и на договора за цесия, посочен в нея, така и с
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и
уведомление за прехвърляне на вземания. Действително уведомяването за цесията
трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Допустимо е обаче
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до
длъжника, като негов пълномощник. Според съда такова упълномощаване не
противоречи на целта на нормите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съгласно чл.36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният
обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 от ЗЗД/ и
няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или, няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението
за цесията, в каквато насока е и съдебната практика / Решение
№137/02.06.2015г., постановено по гр.д. № 5759/2014г., II г.о., ГК на ВКС/.
С оглед всичко гореизложено,
съдът намира предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 827,97 лв. и чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
471,46 лева
за основателни и доказани в предявените си размери, поради което следва
да бъдат уважени изцяло.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 25,99
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса в
размер на 74,01 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника Д.М.И.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***” ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление:***-6, представлявано от Р.И.М.Т.,
сумата 827,97 лева, представляващи главница по Договор за потребителски кредит
№ ***., сключен с Ю*** ЕАД и прехвърлен с Договор за цесия от 18.01.2016г., за
която е издадена заповед за изпълнение № 1634/18.04.2018 по ч.гр.д.2608/2018 по
описа на РС-Плевен
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на
ответника Д.М.И., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***”
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***-6, представлявано от Р.И.М.Т.,
сумата 471,46 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от
06.03.2008г. до 06.08.2015г. по Договор за потребителски кредит № ***., сключен
с Ю*** ЕАД и прехвърлен с Договор за цесия от 18.01.2016г., за която е издадена
заповед за изпълнение № 1634/18.04.2018 по ч.гр.д.2608/2018 по описа на
РС-Плевен
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Д.М.И., ЕГН **********,***, да плати на „***” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление:***-6, представлявано от Р.И.М.Т., сумата от 25,99 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.2608/2018 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.М.И., ЕГН **********,***, да плати на „***” ООД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление:***-6, представлявано от
Р.И.М.Т., сумата от 74,01 лв. направени по делото разноски за държавна
такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: