О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 06.08.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХІV въззивен състав в закрито заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов в.н.ч.дело
№ 2 770 по описа за 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243,ал.8 от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор при СРП срещу
определение на СРС от 17.03.2020г.,
постановено по НЧД № 319/2020г. по описа
на СРС, НО, 101 състав, с което е отменено
постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 13.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 436/2018 г., по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр.№
49716/2017 г., по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.2, вр. ал. 1 от НК.
В протеста се
излагат съображения за неправилност на определението на СРС и в частност на
дадените указания за извършване на действия по разследването, като се твърди,
че същите не са необходими и не биха запълнили доказателствения
предмет, дал основание на прокурора да прекрати наказателното производство. Същевременно
се изтъква и несъставомерност на поведението на св. С.към съставите на чл. 269
и чл.270 от НК. От въззивния съд се иска да отмени
определението на СРС и потвърди постановлението на СРП.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в частния
протест, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Протестът е неоснователен и атакуваният съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Решаващият довод за прекратяване на наказателното
производство от прокурора е липса на престъпление по чл. 144, ал.3, по чл. 269,
ал.1 и по чл. 270 от НК, при приети за установени факти, който не кореспондират
с действителното информационно съдържание на доказателствените
средства относно предприетото от св. М. Ц.поведение
на 17.11.2017г. – прокурорът е приел, че едва след приключване на описа св.Ц.подала
сигнал на тел.112, както и до органите на МВР, което пък му е дало основание да
заключи в правните си изводи липсата както на възбуден основателен страх от
заканите у св.Ц.( относимо към състава на чл.144,
ал.3 от НК) , тъй като е продължила безпрепятствено да извършва описа на
жилището, така и липсата на пречене от страна на С.на провеждането на описа ( относимо към съставите
на чл. 269, ал.1 и чл. 270 от НК). Именно затова и съставът на СРС е приел, че прокурорът
превратно е ценил данните в гласните информационните източници ( показанията на
свидетелите Ц., Г., З.и С.), поради което и за проверка на твърденията им е дал
указания в смисъл: „ следва да бъдат
изискани електронните картони на подадените сигнали, ведно със запис на същите,
от които по безспорен начин да бъде установено точно в кой момент и от кого е
подаван сигнал на тел. 112 и какво се съобщава в него“. Настоящата инстанция се
солидаризира с това указание на СРС, НО, 101 с-в, тъй като по необясним начин и
въпреки количественото натрупване на данни за изключително арогантно, с
агресивна насоченост към изпълняващия задълженията си ЧСИ Ц.поведение на св. С.,
прокурорът очевидно не кредитира тези доказателствени източници, приемайки
действията на С.за правомерни – същият „единствено
е изказвал възмущението си“, „напълно обяснимо е лицето, срещу което са
насочени принудителните действия, да не
е доволно от тях….“; „…не е предприел каквито и да било действия, за да осуети осъществяването на
описа. Напротив, описът бил проведен и довършен безпрепятствено“ .
И следващото указание
на СРС,НО, 101 с-в е с насоченост към
попълване на доказателствената маса с относими към
предмета на делото данни - „ се съдържат
данни, че на място е пристигнал полицейски патрул, то следва да бъдат събрани
доказателства и в тази насока - предприети ли са били действия от служителите
на реда и в какво са се изразили те“, тъй като възприятията на дошлите на
местопроизшествието служители биха могли да послужат именно като контролни
доказателства за създалата се на
инкриминираните дата и място обстановка. В тази насока следва да се посочи, че
самият факт на изискване на съдействие от органите на МВР за извършване на
описа, недвусмислено сочи на създадени пречки при провеждането му.
В този смисъл въззивният съдебен
състав намери, че проведеното до настоящия момент разследване не се отличава с
пълнота и обективност, поради което и определението на СРС следва да бъде
потвърдено, като прокурорът и разследващите органи следва да положат
допълнителни усилия за установяване на обстоятелствата при извършения на 17.11.2017 г. опис.
Развитите от състава на СРС, НО, 101 с-в мотиви за елементите
от съставите на чл. 269 и чл. 270 от НК обективно
са правилни, като обаче следва да се съобразят спецификите на производството по
реда на чл. 243, ал.5 и сл. от НПК. Съдът в този вид производства не е органът, който може да „коригира“
избраната от разследващите органи квалификация на престъплението, доколкото се
касае до особено съдебно производство в рамките на досъдебната
фаза на наказателното производство. В тази фаза прокурорът /dominus litis в посочената
фаза/ е единственият орган, който определя развитието на производството,
включително и правната рамка на обвинението, като в изключителни случаи – при
спиране, прекратяване на производството – е предвидена възможност за
интервенция на съда върху дейността на прокурора с оглед законосъобразното
упражняване на правомощията му. При тези особени съдебни производства съдът не
може да замени избраната от органите на досъдебното производство правна квалификация
на извършеното и насочеността на евентуалното обвинение, а ограничава контролът си върху предмета на
доказване, определен от постановлението за образуване на наказателното
производство, респ. от постановлението за привличане на обвиняем, тъй като обвинителната
функция не е присъща на съда, нито същият в рамките на изключителен /нетипичен/
контрол може да иззема такива функции от
нарочно натоварените с тази функция органи. Обобщавайки изложеното дотук, в пределите на
производството по реда на чл.243 от НПК, съдът не може да укаже на прокурора
кое лице е отговорно и какво престъпление е извършило.
В обобщение на
изложеното, атакуваният акт на СРС, НО, 101 с-в следва да бъде потвърден
изцяло, като дадените от него указания по разследването се споделят от
настоящия съдебен състав.
По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.8
от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в. с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 101 състав от 17.03.2020г., постановено по НЧД № 319/2020г. по описа на СРС, с което
е отменено постановление на Софийска
районна прокуратура от 13.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 436/2018 г., по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр.№
49716/2017 г., по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал.3, вр.
ал.2, вр.ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.