Определение по дело №1090/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1373
Дата: 29 май 2020 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20202100501090
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1373                                29.05.2020 година                            град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                       Трети  състав

На двадесет и девети май                                                                   година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                  

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                 2. Йорданка Майска         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Майска

въззивно гражданско дело № 1090 по описа за 2020г., съобрази  следното:

 

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба от ГД „Гранична Полиция“-МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, с посочен адрес за призоваване в гр.Елхово, ул.”Морава” № 1, чрез юк.Я.Табакова, против решение № 5/23.01.2020г. по гр.д. № 102/2019г. на РС-Малко Търново.

С обжалваното решение съдът е уважил осъдителния иск на П.И.Г. с ЕГН-********** от гр.М.Търново против ГД „ГП“-МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1289,74лв.за исковия период: 23.07.2016г. - 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, за обезщетение за забавено плащане на главницата от 173,23лв. за периода от 31.10.2016г. до 26.07.2019г., като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на съда и разноски за експертиза.

Решението се обжалва като неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски. Сторено е и възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемият Христов, надлежно уведомен чрез процесуалния си представител – адв.Е Д. не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. Не взето становище по въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е  допустима.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР, вр.чл.86 ЗЗД.

Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК БОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба въззивна жалба от ГД „Гранична Полиция“-МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, с посочен адрес за призоваване в  гр.Елхово, ул.”Морава” № 1, чрез юк.Я.Табакова, против решение № 5/23.01.2020г. по гр.д. № 102/2019г. на РС-Малко Търново, съобразно настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение. 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

     ЧЛЕНОВЕ: