Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.02.2019 г.
СГС, VI-4
състав, в открито заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3149/2017 г., взе предвид
следното:
СГС
е сезиран с искова молба от „Е.А.“ ЕАД, с която са предявени срещу М.В.М.
искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.345 ТЗ и чл.92 ЗЗД, както и
иск по чл.82 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че за периода 16.02.2015 г. – 19.06.2015
г. е сключил с „А.М.“ ООД- сега в
несъстоятелност, 13 договора за лизинг, по които в качеството на лизингодател е
предоставил на „А.М.“ ООД в качеството на лизингополучател правото да ползва
автомобили с марка „Дачия“ и „Рено“ срещу заплащане на лизингово възнаграждение
под формата на месечни вноски, както и разноски по ползването за сметка на
ответника лизингополучател. Ответникът М. се е задължил да отговаря солидарно с
лизингополучателя за изпълнение на задълженията по договорите за лизинг. Сочи
се от ищеца, че лизингополучателят е в неизпълнение на задълженията за плащане
на лизинговите вноски и разноските по ползването, поради което са възникнали и
задължения за неустойки за забава. На 08.08.2016 г. е била сключена между
страните спогодба, с която е признато вземания на ищеца в общ размер на 41 485,86
лв. – за лизингови вноски, неустойки, застрахователни вноски, данък МПС, такси
и др., а лизингополучателят и солидарно отговорните длъжници са поели
задължение да погасят дълга на 12 месечни вноски за периода 10.08.2016 г. –
10.07.2017 г., както и дължимите занапред лизинови вноски по договорите.
Поддържа се, че 12-те месечни погасителни вноски не са платени, поради което
договорите са били развалени с едностранно изявление на ищеца, обективирано в
нот.покана N
9077/10.05.2017 г.
След развалянето на договора на ищеца са били върнати 3 автомобила, но в
гр.Бургас, а не съобразно уговорката в гр.София, поради което е направил разход
в размер на 468 лв. за транспорта им до гр.София. Според ищеца вземането за
лизингови вноски до развалянето на договорите възлиза на общо 72 726,44
лв., вземането за застрахователни вноски възлиза на общо 20 872,88 лв.,
дължимият данък МПС за 2017 г. възлиза на общо 502,53 лв., таксата за промяна
на условията по договорите възлиза на общо 3120 лв., дължимите неустойки
възлизат на 4 177,21 лв., а задължението да покрият разходите за транспорт
възлиза на 468 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъдат осъден да заплати
сумата от 72 726,44 лв. – лизингови вноски, сумата от общо 20 872,88
лв. – застрахователни вноски, сумата от общо 502,53 лв. - данък МПС за 2017 г.,
сумата от общо 3120 лв. - такса за промяна на условията по договорите, сумата
от общо 4 177,21 лв. –неустойка за забава, както и сумата от 468 лв. –
разходи за транспорт.
Ответникът М.В.М. е представил писмен
отговор, с който оспорва компетентността на съда поради наличието на арбитражна
клауза в спогодбата от 08.08.2016 г., според която компетентен да разгледа
спора е арбитражният съд при БТПП. Прави възражение по чл.147 ЗЗД за неспазен
6-месечен срок, насочен срещу поръчител/солидарен длъжник. Неясно е дали
исковете се основават на договорите или на спогодбата. Ответникът не е
получавал издаваните от ищеца фактури, а исковете следва да се насочат само
срещу лизингополучателя, който е ползвал
автомобилите на лизинг.
Ищецът е представил допълнителна искова
молба, с която поддържа исковете.
На основание чл.218 ГПК като трето лице на
страната на ищеца е конституирано „И.П.“ ЕООД в качеството на цесионер на
спорните вземания по договор за цесия от 21.06.2018 г.
С влязло в сила определение от 04.12.2018
г. е прекратено като недопустимо производството в частта, с която са предявени
срещу „А.М.“ ООД- сега в несъстоятелност, искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.345 ТЗ и чл.92 ЗЗД, както и иск по чл.82 ЗЗД.
С определение от 27.02.2019 г. е отменено
определението от 01.02.2019 г. в частта, с което е даден ход по същество на
делото. по исковете срещу „П.“ АД, спрямо който ответник производството е спряно.
Представен е договор за финансов лизинг N 01017055/00001
от 16.02.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „А.М.“ ООД, сега в
несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел
задължението да предостави ползването на т.а.“Дачия Дъстер“, срещу което „А.М.“
ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от 1312,10 ЕВРО на
месец. „П.“ АД и М.В.М. са се съгласили да отговарят солидарно за задълженията
на лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представен е договор за финансов лизинг N
01017055/00002 от 19.03.2015 г., от който се установява, че между
ищеца и „А.М.“ ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение,
по което ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Дачия
Докър Ван“, срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово
възнаграждение от 1868,68 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М. са се съгласили да
отговарят солидарно за задълженията на лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представен е договор за финансов лизинг от
N 01017055/00003 от 19.03.2015 г., от който се установява, че между ищеца
и „А.М.“ ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по
което ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Дачия
Сандеро“, срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово
възнаграждение от 841,71 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М. са се съгласили да
отговарят солидарно за задълженията на лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представен е договор за финансов лизинг N
01017055/00004 от 19.03.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „А.М.“
ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по което
ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Дачия Сандеро“,
срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от
841,71 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М. са се съгласили да отговарят солидарно
за задълженията на лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представен е договор за финансов лизинг N
01017055/00005 от 19.03.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „А.М.“
ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по което
ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Дачия Сандеро“,
срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от
841,71 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М.
са се съгласили да отговарят солидарно за задълженията на лизингополучателя „А.М.“
ООД.
Представен е договор за финансов лизинг N
01017055/00006 от 19.03.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „А.М.“
ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по което
ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Дачия Сандеро“,
срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от
841,71 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М.
са се съгласили да отговарят солидарно за задълженията на лизингополучателя „А.М.“
ООД.
Представен е договор за финансов лизинг N
01017055/00007 от 19.03.2015 г., от
който се установява, че между ищеца и „А.М.“ ООД, сега в несъстоятелност, е
възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да
предостави ползването на т.а.“Дачия Сандеро“, срещу което „А.М.“ ООД е поел
задължението да плаща лизингово възнаграждение от 841,71 ЕВРО на месец. „П.“ АД
и М.В.М. са се съгласили да отговарят солидарно за задълженията на
лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представен е договор за финансов лизинг N
01017055/00008 от 19.03.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „А.М.“
ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по което
ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Дачия Сандеро“,
срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от
841,71 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М. са се съгласили да отговарят солидарно
за задълженията на лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представен е договор за финансов лизинг N
01017055/00009 от 20.03.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „А.М.“
ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по което
ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Дачия Сандеро“,
срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от
841,71 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М. са се съгласили да отговарят солидарно
за задълженията на лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представен е договор за финансов лизинг N
01017055/00010 от 20.03.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „А.М.“
ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по което
ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Дачиа Сандеро“,
срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от
841,71 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М. са се съгласили да отговарят солидарно
за задълженията на лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представен е договор за финансов лизинг N
01017055/00011 от 20.03.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „А.М.“
ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по което
ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Дачия Сандеро“,
срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от
841,71 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М. са се съгласили да отговарят солидарно
за задълженията на лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представен е договор за финансов лизинг от
N 01017055/00012 от 15.06.2015 г., от който се установява, че между ищеца
и „А.М.“ ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по
което ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Рено Мастер“,
срещу което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от
582,86 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М.
са се съгласили да отговарят солидарно за задълженията на лизингополучателя „А.М.“
ООД.
Представен е договор за финансов лизинг от N
01017055/00014 от 19.06.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „А.М.“
ООД, сега в несъстоятелност, е възникнало търговско правоотношение, по което
ищецът е поел задължението да предостави ползването на т.а.“Рено Лагуна“, срещу
което „А.М.“ ООД е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от
285,99 ЕВРО на месец. „П.“ АД и М.В.М. са се съгласили да отговарят солидарно
за задълженията на лизингополучателя „А.М.“ ООД.
Представени са Общите Условия по договори
за финансов лизинг.
Представена е спогодба от 08.08.2016 г., от която се установява, че
страните по делото са се съгласили, че към сключването й лизингополучателя и
солидарно отговорните длъжници не са изпълнили задължения по договорите за
финансов лизинг в размер на 41 485,86 лв., което са се задължили да
погасят на разсрочено плащане до 10.07.2017 г. чрез плащане на 12 месечни
вноски от по 3457,16 лв.
Представени са издадени от ищеца фактури
за вземания по процесните договори за финансов лизинг срещу „А.М.“ ООД.
Представени са преводни нареждания, в
които се сочи, че ищецът е платил на ЗД“Е.“ АД и на ЗБ“П.И.“ АД суми по
застрахователни полици.
Представено е преводно нареждане от
19.02.2016 г., в което се сочи, че ищецът е платил на Столична Община сумата от
19 123,99 лв. – данък ПС за 2016 г. по опис.
Представени са протоколи за приемане и
предаване на превозно средство от 06.03.2017 г., от които се установява, че „А.М.“
ООД е предал на ищеца т.а.“Дачия Докер“ с рег.N СВ ******, т.а.“Дачия Сандеро“ с рег.N ******и
т.а.“Дачия Сандеро“ с рег.N ******АК.
Представена
е фактура N 648/07.03.2017 г., в която се
сочи, че за извършен от „Б.Л.“ ЕООД превоз на автомобили от гр.Бургас до
гр.София се дължи възнаграждение от 468 лв.
Представени
са застрахователни полици, от които се установява, че за автомобилите по
процесните договори за финансов лизинг са сключени договори за имуществено
застраховане със ЗД“Е.“ АД, както и застрахователни договори „гражданска
отговорност“.
Установява
се от заключението на ССЕ, че по процесните 13 договори за финансов лизинг
неплатените лизингови вноски са в размер на 72 726,44 лв., неплатените
застраховки са в размер на 20 610,55 лв., от които по „Каско“
15 263,67 лв., а по „гражданска отговорност“ 5346,88 лв.; неустойката
възлиза на 4 177,21 лв., а стойността на извършена услуга възлиза на 468
лв. По спогодбата от 08.08.2016 г. не са извършени плащания. Вещото лице е
констатирало, че застрахователните премии по сключените за лизинговите
автомобили застрахователни договори са платени от ищеца по сметка на „ЗБ П.И.“,
който е посредник на застрахователя ЗД“Е.“ АД, както и че ищецът е платил на
03.02.2017 г.данък за МПС за 2017 г. , а на 19.04.2017 г. е платена на „Б.Л.“
ЕООД сумата от 468 лв. по фактура N 648/07.03.2017
г. За процесните фактури са направени записвания в търговските книги на ищеца и
„А.М.“ ООД, а записванията при
ищеца са водени редовно.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.345 ТЗ и чл.92 ЗЗД, както и чл.82 ЗЗД.
Производството
срещу ответника „А.М.“ ООД, който е лизингополучател, е прекратено с влязло в
сила определение от 04.12.2018 г., но това обстоятелство не засяга
допустимостта на предявените срещу солидарно отговорните длъжници искове,
защото солидарната отговорност не е основание за възникване на необходимо
другарство в процеса. С определение от 27.02.2019 г. е отменено определението
от открито съдебно заседание на 01.02.2019 г. в частта, с което е даден ход по
същество на делото по исковете срещу „П.“ АД, спрямо който ответник
производството е спряно. В този случай с настоящето решение съдът се произнася
по исковете срещу ответника М..
Установи
се от представените по делото тринадесет договори за финансов лизинг, че между
ищеца и „А.М.“ ООД /сега в несъстоятелност/ са възникнали търговски
правоотношения, по които ищецът в качеството на лизингодател е поел
задължението да предостави ползването на автомобили „Дачия“ и „Рено“, а „А.М.“
ООД в качеството на лизингополучател е поел задължението да плаща лизингово
възнаграждение под формата на месечни лизингови вноски.
Ответникът
М.В.М. се е задължил да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията на лизингополучателя
„А.М.“ ООД, от което следва, че отговорността му е обусловена от наличието на
възникнали задължения за лизингополучателя.
Не
се оспорва, че отдадените на лизинг автомобили са били предадени на лизингополучателя
„А.М.“ ООД, поради което с настъпване на посочените в погасителните планове
падежи задълженията му за плащане на лизингови вноски са ставали изискуеми.
Доколкото по делото не са представени доказателства за плащане на дължимите
лизингови вноски, съдът приема, че лизингополучателят и солидарно отговорните с
него ответници са в неизпълнение на основното договорно задължение за плащане
на лизингово възнаграждение.
Правният извод за наличието на неизпълнени
задължения по процесните договори за лизинг се подкрепя и от представената по
делото спогодба от 08.08.2016 г., с която
страните са се съгласили, че към сключването й не са изпълнени задължения по
договорите за финансов лизинг в размер на 41 485,86 лв. Този договор за
извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД притежава присъщото установително/декларативно
действие – в отношенията между страните следва да се приеме за установен фактът
на непогасен дълг, както и неговият размер. Договорът поражда и регулиращо
действие в частта, уреждаща начина на погасяване на натрупания дълг чрез
плащане на 12 месечни погасителни вноски.
По делото не са представени доказателства за
плащане на дължимите по спогодбата 12 месечни вноски от по 3457,16 лв. Не са
представени и доказателства за плащане на дължимите по договорите за лизинг
лизингови вноски, чиито падежи настъпват за времето след сключване на
спогодбата. Фактът на неизпълнение се потвърждава и от заключението на ССЕ, в
което вещото лице е констатирало, че липсват плащания.
От
заключението на ССЕ се установява, че размерът на неплатените лизингови вноски
възлиза на 72 726,44 лв., неплатените застраховки са в размер на
20 610,55 лв., от които по „Каско“ 15 263,67 лв., а по „гражданска
отговорност“ 5346,88 лв. Доказана е по основание и размер вземане за лизингови
вноски по чл.345 ал.1 ТЗ, вр. с чл.232 ал.2 ЗЗД е както и вземане по чл.345
ал.2 ТЗ за неплатени застрахователни премии и данък МПС, защото те
представляват разноски по ползването на вещта, които при договора за финансов
лизинг са за сметка на лизингополучателя. Следва да се спомене, че
тези дължими от лизингополучателя суми за разноски са били платени от
лизингодателя ищец, което се установява от заключението на ССЕ и от
представените по делото преводни нареждания.
Неизпълнението на договорните задължение е
факт, който е породил в полза на ищеца лизингодател потестативното право
едностранно да развали договора на основание чл.87 ЗЗД. Това право е упражнено
с нот.покана, връчена на 29.05.2017 г. След разваляне на договорите за финансов
лизинг за лизингодателя е възникнало задължението по чл.345 ал.1 ТЗ да върне
получените на лизинг автомобили, което
съгласно уговорките е следвало да стане в гр.София. От представените по делото
протоколи се установява, че три от автомобилите са били предадени във
фактическата власт на ищеца лизингодател в гр.Бургас, което представлява
неизпълнение на договорно задължение. Това неизпълнение е довело до разходи на
ищеца за превоз на автомобилите от гр.Бургас до гр.София, които възлизат на
сумата от 468 лв., която се установява от заключението на ССЕ, че е платена.
Следователно доказано е по основание и размер вземане на ищеца по чл.82 ЗЗД.
Ответникът М. има качеството на солидарно
отговорен длъжник, който се е задължил да отговаря за изпълнение на
задълженията на лизингополучателя, поради което предявените срещу него искове
са основателни.
Повдигнатото
от ответника М. възражение по чл.147 ЗЗД за неспазен 6-месечен срок е неоснователно.
Това е така, защото той няма качеството на поръчител, доколкото отговорността
му не произтича от договор за поръчителство, а от договорите за финансов
лизинг, по които е солидарен длъжник. Следователно правилото на чл.147 ЗЗД по
отношение на него не е приложимо. Основанието за възникване на вземанията са
сключените договори за финансов лизинг и извършените по тях от ищеца престации,
а издаването и получаването на фактури няма значение на правопораждащ факт.
Ответникът М. е солидарно отговорен за
изпълнение на задълженията на лизингодателя по процесните договори за лизинг, а
обстоятелството, че производството е прекратено срещу лизингодателя, не води до
погасяване на вземанията на ищеца срещу солидарно отговорния длъжник М..
Основателността на предявените срещу него искове не е обусловена от уважаване
на искове срещу лизингодателя.
В хода на процеса ищецът е прехвърлил спорните
вземания в полза на третото лице „И.П.“ ЕООД, но този факт няма значение за
активната легитимация на ищеца като носител на заявените с исковете вземания –
чл.226 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове срещу ответника М. следва да бъдат уважени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
М.В.М. EГН **********,***, да заплати на „Е.А.“ ЕАД, ***, на основание
чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.345 ал.1 ТЗ и чл.232 ал.2 ЗЗД сумата от 72 726,44
лв. – неплатени лизингови вноски по договори за финансов лизинг N 01017055/00001 от 16.02.2015 г., N 01017055/00002 от 19.03.2015 г., N 01017055/00003 от 19.03.2015 г., N 01017055/00004 от 19.03.2015 г., N 01017055/00005 от 19.03.2015 г., N 01017055/00006 от 19.03.2015 г., N 01017055/00007 от 19.03.2015 г., N 01017055/00008 от 19.03.2015 г., N 01017055/00009 от 20.03.2015 г., N 01017055/00010 от 20.03.2015 г., N 01017055/00011 от 20.03.2015 г., N 01017055/00012 от 15.06.2015 г. и N 01017055/00014 от 19.06.2015 г. и сключена
към тях спогодба от 08.08.2016 г. за
периода до 29.05.2017 г.; на основание чл.92 ЗЗД сумата от общо 4 177,21
лв. – неустойка за забава за периода 10.01.2016 г. – 20.07.2016 г.; на
основание чл.345 ал.2 ТЗ сумата от 20 872,88 лв. – застрахователни премии по
сключени застрахователни договори „Каско“ и „гражданска отговорност“ за 2016 г.
и за 2017 г., както и сумата от общо 502,53 лв. - данък МПС за 2017 г.; на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 3120 лв. - такса за промяна на условията по
договорите за финансов лизинг; на основание чл.82 ЗЗД сумата от 468 лв. –
разходи за транспорт на автомобили от гр.Бургас до гр.София след разваляне на
договорите, ведно със законната лихва върху сумите от 17.11.2017 г. до
окончателното плащане, както и съдебни разноски от 8933,88 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице „И.п.“ ЕООД, встъпил
да помага на ищеца „Е.А.“ ЕАД.
Решението
може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: