**225
гр. П., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20221720103507 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Делото е образувано по предявен иск изменен по реда на чл.214 от ГПК от Т. В. Ф. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.С." **, чрез адв. И. М., срещу ОД на МВР-гр.П.,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. П., ул. „С.“ **, с правно основание чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 355.47 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд, за
периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020г., сумата от 82.76 лева, представляваща обезщетение
за забава плащането на главницата, считано от датата, следваща изискуемостта на всяко
вземане (26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил положен) в
периода - 14.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 14.06.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, като му се присъдят сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил пасивната
си процесуална легитимация да отговаря по така предявените искове. При условията на
евентуалност ответникът възразява, че на ищеца са изплатени всички дължими се суми за
положения от него труд. Ответникът възразява, че е налице законова забрана за парична
компенсация на извънреден труд над 70 часа на тримесечие. Ответникът възразява, че по
приложимата за процесния период нормативна база няма изрична уредба, която да
предвижда възможност за преизчисляване на дължимото възнаграждение с коефициент.
1
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена
защита чрез гл.ю.к. В., оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят
сторените разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че
ищецът Т. В. Ф. е преназначен намладши изпълнителска длъжност: „С.П.“ в група „О.П.”
към *** – П. при ОД на МВР- гр.П., считано от датата на встъпване в длъжност – 17.09.2016
г., което се установява от приложената заповед № 313з-2078 от 17.09.2016 г. на Директора
на ОД на МВР- гр.П..
Съгласно разпоредбата на чл.142 от ЗМВР, служителите на МВР са: държавни
служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;
държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, т.е. служителите на
МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други
държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово
правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.
В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по
назначаването е Директора на ОД на МВР- гр.П..
Ответникът е противопоставил възражение за липса на пасивна процесуална
легитимация да отговаря по предявения иск, което възражение е неоснователно, ОД на
МВР- гр. П., притежава пасивната процесуална легитимация да отговаря по процесния иск,
доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за
процесния период. В този смисъл е и Решение № 99/03.07.2019 г. по дело **876/2018 г. на
ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОД на
МВР се извличат и от Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д. **144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с
което ОД на МВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.
Съдът намира, че аргументи в подкрепа на това, че ответникът е работодателя, а не органа
по назначаването могат да се извлекат и от Тълкувателно решение ** от 30.03.2012 г. на
ВКС по т. д. **/2010 г., ОСГК, независимо че същото касае трудово, а не служебно
правоотношение.
По основателността:
Няма спор между страните, че Т. В. Ф. е преназначен за държавен служител в МВР
на длъжност: „С.П.“ в група „О.П.” към *** – П. при ОД на МВР- гр.П., считано от датата на
встъпване в длъжност - 17.09.2016 г., със заповед № 313з-2078 от 17.09.2016 г. на Директора
на ОД на МВР- гр.П..
2
По делото е изслушана приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа
експертиза от вещото лице В. В., изготвена от експерта след извършена проверка в
счетоводството на ответника. От заключението се установява, че ищецът е работил в ОД на
МВР П. през процесния период, като взаимоотношенията по между има са уредени по
ЗМВР. Т. В. Ф. е работел на часови работни смени, съгласно утвърден месечен график за
дежурства. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. В заключението
вещото лице е посочило, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
на всеки 24-часов период, а работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, се
компенсира с: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за
тримесечен период, за служителите работещи на смени; извънредния труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от
служителите, работещи на смени се изготвяли протоколи.
Извънредния труд е заплащан с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, което възнаграждение на ищеца за периода от 14.06.2019 г. до 31.12.2019 г.
е в размер на 890.00 лева, съобразно което извънредния труд е в размер на 8.04 лева на час.
За периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г. е 979.00 лева, съобразно което извънредният
труд е в размер на 8.81 лева на час.
Съгласно протокол за отчитане на отработеното време между 22:00 часа и 06.00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници във Първо РУ
МВР П., за периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г., Т. В. Ф. има общо брой часове време от
576 часа между 22:00 часа и 6:00 часа.
Допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е изплащано месечно по
0.25 лева на час за периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г., и по 1.00 лева на час за периода
от 01.02.2020 г. до 10.07.2020 г. За периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г. отработеното
време между 22:00 ч. и 06:00 ч., Т. В. Ф. има общо брой часове време - 576 часа, за които
ежемесечно са му изплатени суми за нощен труд, но по 0.25 лева и по 1.00 лева на час или
общо за процесния период са изплатени суми за положен нощен труд в размер на 342.00
лева.
Вещото лице е установило, че на ищеца не са преизчислявани часовете нощен труд
чрез превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време .
Превръщането на изработените нощни часове 712 часа в дневни чрез коефициента за
превръщане е в размер на 82 часа в дневни за извънреден труд. По часове и периоди
преизчисляването вещото лице е посочило в таблица неразделна част от заключението, като
за целия период от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г. преизчислените часове са 82 часа.
При тези данни, вещото лице е изчислило, че положения нощен труд от 712 часа е
3
превърнат в дневен труд от 82 часа извънреден труд. Дължимото се възнаграждение за
извънредния труд е в размер на 697.47 лева. На ищеца вече са изплатени 342.00 лева, като
неплатени остава разликата от 355.47 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил
държавен служител във Първо РУ на МВР при ОДМВР- гр.П.. Приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22:00 часа до 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.Съгласно разпоредбата
на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-часови
смени, 12-часови смени или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл.187, ал.5 от ЗМВР.
Доколкото процесния период е от 07.02.2020 г. до 01.06.2022 г., то относима към
правния спор е редакцията на чл.187 от ЗМВР, преди и след изменението и, обнародвано в
ДВ, бр. 60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР , в посочената редакция, работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 -
или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Ал. 5, т. 2 на същата разпоредба
предвижда, че работата извън редовното работно време за служителите, работещи на смени
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период. По силата на чл.187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Чл.187, ал.9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
От значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е
4
обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен
труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г.,
в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. Понастоящем действа Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими
към процесния период от 01.10.2016г. до 30.11.2019г., липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както
и тези работещи по служебно правоотношение по ЗДС. Това тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6
от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. Конституцията на Република България утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
5
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви
условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на
дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на
която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства
се установява, че за периода от 14.06.2019 до 10.07.2020 г., ищецът е положил нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на
712 часа, като дължимото възнаграждение съобразно СИЕ е в размер на 355.47 лева, след
приспадане на сумата заплатена за нощен труд.
По иска за лихва:
Ищецът е предявил и иск за осъждане на ответника да му заплати и сумата от 82.76
лева, представляваща обезщетение за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение
за положения извънреден труд.
Вещото лице в приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е изчислило
размера на дължимата лихва за периода от 26.07.2019 г. до 14.06.2022 г. в размер на 82.76
лева.
С оглед основателността на главния иск, то и предявения акцесорен иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца на сумата от 82.76 лева, представляваща обезщетение за
забава върху незаплатеното трудово възнаграждение за периода от 26.07.2019 г. до
14.06.2022 г. е основателен, поради което и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.86 ЗЗД на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса.
С оглед изхода на делото съдът намира, на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Съгласно представения списък на разноските ищецът
претендира сторени такива в размер на 400.00 лева, представляващи заплатено от него
адвокатско възнаграждение. Ответникът е противопоставил възражение по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът
като взе предвид предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, която не се
отличава от делата със сходен предмет, продължителността на същото, намира
възражението за основателно, като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00 лева е прекомерно високо, предвид определения размер на дължимото
такова по реда на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ от 300.00 лева, към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие между адв. М. и ищеца – 13.06.2022 г. С оглед на
6
това адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до неговия минимален размер от
300.00 лева, който размер на адвокатско възнаграждение и следва да се възложи върху
ответната страна.
С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса
следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника
държавна такса е в размер на 50.00 лева. Освен това ответникът следва да заплати по сметка
на ПРС и сумата от 100.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.П., ЕИК:*********, с адрес на управление: гр. П., ул. „С.“
**, да заплати на Т. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.С." **, сумата в размер на
355.47 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен
извънреден труд в размер на 712 часа за периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г., сумата от
82.76 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, за периода от
26.07.2019 г. до 14.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.П., ЕИК:*********, с адрес на управление: гр. П., ул. „С.“
**, да заплати на Т. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.С." **, сумата от 300.00
лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Сумите, присъдени в полза на ищеца, да бъдат заплатени по следната банкова сметка
на ищеца в „Банка ДСК“АД, IBAN: ***.
ОСЪЖДА ОДМВР- гр.П. да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата в
размер на 50.00 лева, представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 100.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за експертиза.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща
неизплатени трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7