Определение по дело №534/2016 на Районен съд - Русе

 

Русенската районна прокуратура е обвинила подсъдимия Х.И.Х. в това, че на 18.11.2015 г. в гр. Русе в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – дамска чанта, лична карта, здравна книжка, спестовна книжка от Банка ОББ, връзка с 8 бр. ключа, чадър, шапка, престилка, манта, текстилни ръкавици, шал и парична сума в размер на 200 лв., всичко на обща стойност 251 лв. от владението на Н.Й.Й. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия, така както е изложено в обвинителния акт.

Х.Х. се признава за виновен и по реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът като взе предвид направеното от подсъдимия признание по чл.371 т.2 от НПК и събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. Х. е роден на *** ***. Има завършено основно образование. Не е семеен.

Х. е осъждан общо осемнадесет пъти, почти всички за престъпления против собствеността. С присъда по НОХД № 600/2012 г. по описа на РС Мездра му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 ал.1 чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК. Наказанието е изтърпяно на 18.09.2015 г.

След излизането си  от затвора Х. се установява да живее при майка си, която го издържа. През това време не работи и не разполага с парични средства, поради което решава да си набави такива чрез извършване на престъпление.  

Свид. Н.Й. работи като чистач в ЦДГ “ОДЗ Снежанка” в кв. “Дружба -3” в гр. Русе. На 18.11.2015 г. Й. е на работа втора смяна, която започва в 10 часа и приключва в 18,30 часа. Вечерта около 17,30 часа трябва да наблюдава за реда във фоайето и кой влиза и излиза. Във фоайето има монтирана камера за видеонаблюдение. Преди да отиде там, изважда палтото и дамската си чанта от гардероба си и ги слага на една от пейките при гардеробчетата на децата.

По същото време подс. Х., който обикаля по улиците на града, влиза във фоайето на детската градина без конкретна причина и започва да обикаля стаите. Вижда на пейката дамската чанта на Й., взема я заедно с намиращите се в нея лична карта, здравна книжка, спестовна книжка от Банка ОББ, връзка с 8 бр. ключа, чадър, шапка, престилка, манта, текстилни ръкавици, шал и парична сума в размер на 200 лв.и бързо излиза от сградата. Й., която в това време се намира в съседна стая, се връща и установява липсата на вещите си. Започва да разпитва колежките си и главната медицинска сестра преглежда записите от камерата, от където вижда, че кражбата на дамската чанта на Й. е извършена от мъж. Пострадалата отива веднага в Първо РУ, където подава заявление. На следващия ден главният счетоводител на детската ясла предава компакт диска от охранителната камера и на него е изготвена техническа експертиза. На записа от камерата свид. Х.С. – полицай в Първо РУ, на когото е възложено извършването на проверка, разпознава извършителя като Х.И.Х., който му е познат във връзка с работата му.

 Причинените на Н.Й. имуществени вреди възлизат на 251,00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, както въз основа на признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, така и от следните доказателства събрани в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.372 ал.4 от НПК – обясненията на Х., дадени в хода на досъдебното производство, свидетелските показания на Н.Й., Х.С., както и от писмените доказателства по делото: свидетелство за съдимост, автобиография, декларации по ЗСГ, както и от заключенията на ценовата експертиза и техническата експертиза.

От справката за съдимост се установява какви са последните предходни наказания наложени на подсъдимия и кога е изтърпяно наказанието по последната присъда.

От показанията на свид. Х.С. и обясненията на подсъдимия се установяват фактите относно отнемането на вещите,времето и начина на извършването на деянието, местонахождението на вещите и начина на достигането до тях. 

Средната пазарна стойност на вещите се установява от заключението на съдебно-ценовата експертиза.

Приетото за установено дава основание на съда да направи следните единствени и несъмнени изводи относно деянието и дееца:

Със своите действия подсъдимият Х. е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК, тъй като на 18.11.2015 г. в гр. Русе в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – дамска чанта, лична карта, здравна книжка, спестовна книжка от Банка ОББ, връзка с 8 бр. ключа, чадър, шапка, престилка, манта, текстилни ръкавици, шал и парична сума в размер на 200 лв., всичко на обща стойност 251 лв. от владението на Н.Й.Й. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е прекъснал по противоправен начин владението на собственика върху вещите. Установил е върху тях трайна фактическа власт и се е разпоредил с тях като със свои.

Деянието е осъществено при условията на опасен рецидив от вида по чл.29 ал.1 б.а” от НК, тъй като Х. е бил осъждан на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца и от изтърпяването на наказанието не е изтекъл срок по-голям от посочения в чл.30 от НК.

От субективна страна Х. е осъществил престъплението при пряк умисъл. С оглед на възрастта и интелектуалното си ниво, както и с оглед на съдебното си минало е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на противоправните последици от него. Съзнавал е, че вещите са чужди за него и ги свои пряко съгласието на владелеца им.Съзнавал е и обстоятелствата, че е осъждан на лишаване от свобода за срок повече от една година и не са изтекли пет години от изтърпяването на последното наложено му наказание.

При индивидуализацията на наложеното наказания съдът отчете следните обстоятелства:

При определяне на размера на наказанието предвидено в санкцията на чл.196 ал.1 т.1 от НК,съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените признания и ниската стойност на отнетото имущество.Отегчаващи извън квалифициращите липсват. При наличието на тези смекчаващи отговорността обстоятелства съдът определи наказанието лишаване от свобода съобразно разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК малко над минимума на предвидената санкция в разпоредбата на чл.196 ал.1 т.1 от НК от три години и след редукцията на чл.58а от НК наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години. Това наказание на основание чл.60 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража следва да се изтърпи в затвор. Първоначалният режим следва да бъде определен като строг съобразно правилата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

Подсъдимият следва да заплати направените разноски по делото в хода на досъдебно производство, предвид на обстоятелството, че е признат за виновен.

Причини за извършване – незачитане на чуждата собственост и желание за облагодетелстване по неправомерен начин.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                    Районен съдия: