Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1553/28.9.2023г.
гр.
Пловдив,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря П. П. и участието на прокурора М. Й., като разгледа докладваното
от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 1417 по
описа за 2023 год.
на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
юрисконсулт И.В. срещу Решение № 510/23.03.2023 г. по АНД
20235330200451/2023 г. по описа на РС - гр. Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление № BG21052022/5800/Р8-
96/14.11.2022г., издаденo oт директор
Национално тол управление при АПИ, с което се налага
глоба от 1800/хиляда и осемстотин/ лева на Р.Н.Т. с ЕГН ********** за нарушение
на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от юрисконсулт В., който излага аргументи за отмяна решението
на РС Пловдив и потвърждаване на оспореното НП, претендира присъждане на разноски
по делото и алтернативно в случай, че бъде потвърдено НП сочи, че ответната
страна няма право на разноски по делото, тъй като не е сторила такива. С
касационната жалба се иска отмяна на решението на РС Пловдив, потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна – Р.Н. Тодорое
редовно призован не се явява, не се представлява. По делото е постъпил отговор
на касационната жалба, в който подробно се излагат аргументи за потвърждаване решението
на РС Пловдив, с което е отменено процесното НП. В
молба преди заседанието процесуалния представител адв.К.А.
излага аргументи за потвърждаване решението на РС Пловдив и се претендират
разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание редовно призована, не
се представлява.
Прокурорът сочи в становището си, че следва да се
остави без уважение жалбата и да се потвърди решението на РС Пловдив като
законосъобразно и правилно. По отношение на разноските се солидаризира с
касационния жалбоподател.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната
фактическа обстановка :
Жалб.Т. е санкциониран за това, че
на 11.05.2022 г. в 18: 52 ч. на
пътА-1 км 118+599 е управлявал
т. а. Даф с рег. № У6727ВА като за
ППС- то не била заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т.2 от Закона за
пътищата.
За да се установи
нарушението според наказващия орган жалбоподателят е бил спрян за проверка
на 21.05.2022 на ГКПП-Кулата и някак си се установило,
че и на 11.05.2022 г. в 18:
52 ч на пътA-1 км 118+599 е
управлявал т. а. Даф с рег. № У6727ВА като
за ППС-то, не била заплатена
пътна такса.
Нарушението било установено
с видеозапис, проверен за годност и правилна
експлоатация по надлежния ред.
В
мотивите си съдът е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН и чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН предвиждат в АУАН и НП, като излага
аргументи защо счита че не се съдържа в тези актове пълно описание на
извършеното нарушение. С оглед на това е отменил наказателното постановление.
В касационната жалба се навеждат
аргументи за липса на основание да се приемат аргументите на съда, сочи се че
не са налице приетите от съда процесуални нарушения. Излагат се аргументи, че
ако се приеме тезата на съда, то съставения АУАН следвало да се приеме за
нищожен, какъвто той не бил. Аргументира се, че с оглед разпоредбата на чл.179,
ал.3 от ЗДвП била обърната доказателствената тежест и
жалбоподателят Т. следвало да докаже, че не е нарушител.
Решението на първоинстанционният
съд е правилно.
Касационният състав счита, че в случая е
правилен изводът на РС, че в административнонаказателното
производство не е доказано, че соченото за нарушител лице Т. е бил водач на ППС
на инкриминираната дата 11.05.2022 г., и той е управлявал ППС, за което не е
платена такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, по път включен в обхвата на
платената пътна мрежа на тази дата.
В случая видно от АУАН и НП административнонаказателната отговорност на ответника по
касационната жалба Р.Т. е ангажирана за това, че на 11.05.2022 г. в 18:52 часа,
пътно превозно средство с рег. № У6727ВА, попадащо в категорията ППС, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, е било засечено по път А-1, км 118+599, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. АНО е приложил санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който
е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
От събраните писмени доказателства по
делото се установява, че Р.Т. е имал качеството водач на процесното
ППС на дата 21.05.2022 г. в 21:58 ч., когато е спрян на проверка на път
граничен пропускателен пункт Кулата. Същевременно обаче не е доказано същият да
е управлявал ППС на 11.05.2022 г. в 18:52 часа, за което актосъставителят
и АНО са приели, че той е нарушил чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, поради което му е
наложено адм. наказание по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Представените доказателства – генериран
запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, че ППС с рег. № У6727ВА
е засечен от контролно устройство с идентификатор № 20052, доказват, че ППС е
преминало там на 11.05.2022 г. в 18:52 ч. Съответно няма данни за валидно
закупена маршрутна карта за тази дата. Посоченото обстоятелство не е достатъчно
да се приеме, че лицето, спряно със същото ППС, на друга дата – 21.05.2022 г., е
било водач на това ППС и на 11.05.2022 г. Посоченото обстоятелство е следвало
да бъде установено от административнонаказващия орган
в хода на административнонаказателното производство,
което не е сторено.
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказващият
орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно
административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и
неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за
прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Изпълнението
на задълженията са изясняване самоличността на нарушителя следва да бъде
изпълнено в хода на административнонаказателното
производството.
В случаи като този е необходимо преди
съставянето на АУАН или най-късно преди издаването на НП /арг.
от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, съответните длъжностни лица да съберат доказателства
които по достатъчно категоричен начин да установят самоличността на нарушителя
– напр. трудов договор валиден към релевантната дата, пътен лист за ППС от
същата дата или други документи от този вид, още повече, че в момента на
проверката водачът на автомобила е възразил срещу констатациите в АУАН, но това
не освобождава АНО от задължението му да обоснове със съответните доказателства
обстоятелствата, въз основа на които е наложено административното наказание,
вкл. да персонализира по безспорен начин нарушителя. Като краен резултат на касатора е било наложено наказание за нарушение авторството
на което не е установено по съответния ред, при недоказано осъществяване от
него на изпълнителния състав на обявеното за наказуемо деяние. Посоченото прави
наказателното постановление незаконосъобразно поради издаването му при
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и
противоречието му с материалния закон.
Събирането на такива доказателства не е
сторено от АНО и в хода на производството пред районния съд, а представените от
жалбоподателя доказателства не са били оспорени от ответника по делото.
Неправилно се сочи като задължение на съда да събира доказателства в тази
насока, тъй като е недопустимо тези обстоятелства да се установяват след
издаване на наказателното постановление, предвид характера му на
правораздавателен акт, а още по-малко - да бъдат установявани в съдебното
производство при неговото обжалване. Отделно от това с оглед презумпцията за
невиновност няма как да се приеме, че санкционираното лице е нарушител
единствено и само въз основа на презумптивната доказателствена сила на съставен АУАН. Още повече, че в
конкретния случай в същия не са изложени каквито и да било твърдения защо се
приема, че именно Т. е водач на соченото ППС на инкриминираната дата 11.05.2022
г.
За пълнота следва да се посочи, че
изложените аргументи не водят до нищожност на съставения АУАН, както неправилно
сочи касаторът че би следвало да се приеме, ако се
споделят аргументите на въззивния съд. Съгласно
нормата на чл. 10е, ал. 1 ЗП компетентност да извършват контрол за спазването
на задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е
предоставена и на длъжностни лица от Агенция "Митници", като
контролът следва да се осъществява на граничните контролно-пропускателни
пунктове. С оглед на това и доколкото именно на ГКПП „Кулата“ е съставен процесния АУАН, то е била установено от закона
компетентност за актосъставителя да го стори. Предвид
на това не би могло да се приеме, че съставения АУАН е нищожен. Същият обаче е
нередовен с оглед констатираната липса на пълно описание на нарушението.
С оглед на това, като отменя
неправилното НП, районният съд постановява правилно решение. Също така,
решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
оставено в сила.
По делото ответникът по касационната
жалба е бил представляван от процесуален представител и са сторил разноски,
които са доказани по основание и размер. Ето защо ще следва касационния
жалбоподател да бъде осъден да заплати направените от ответника по касационната
жалба разноски в размер на 720 лева за адвокатски хонорар. Наведените
възражения за липса на сторени разноски от ответника Р.Т. не намират опора в
доказателствата, които са представени по делото. От друга страна липсва
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а както съдът вече
посочи такова се дължи, тъй като разноските са реално направени.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
510/23.03.2023 г. по АНД 20235330200451/2023 г. по описа на РС - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Н.Т., ЕГН ********** разноски в размер на 720.00 /седемстотин и
двадесет/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат за касационното
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:......................................
ЧЛЕНОВЕ : 1........................................
2........................................