Решение по дело №2104/2019 на Районен съд - Ловеч

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                            №

                                         гр.Ловеч, 18.06.2020 г.      

                 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на   първи юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2104 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:  

             Производството е по реда на чл.237 от ГПК.

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от  ”БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Околовръстен път”№260, представлявано от изп.директори Димитър Шумаров и Милена Ванева, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова” – гр.София, представлявано от адв.Христина Иванова, съд.адрес:*** против А.Р.Р., с адрес: ***.

             Заявената искова претенция е с посочено прано основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

        Ищецът излага в исковата молба, че по силата и при условията на рамков договор за издаване на международна кредитна карта от 09.03.2017 г, „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********, като кредитор, е предоставило на ответника А.Р.Р., в качеството на картодържател, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3000,00 лв. по международна кредитна карта. Пояснява, че картодържателят може да усвоява предоставения кредит по начините, уговорени в Раздел III /Платежни справочни операции с кредитни карти/ от Условията към рамков договор за издаване и използване на международни кредитни карти на банката, представляващи неразделна част от процесния договор. Твърди, че условията към рамковия договор са предоставени на картодържателя при подписване на процесния договор, като същият изрично ги е приел без възражения.

        Посочва се, че предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с договора, картодържателят усвоява различни суми, през различните периоди. Той може да използва предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост. В случая, картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил /потребил като стойност от картата. Изтъква се, че тази величина може да бъде различна за различните месеци, като е възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми, или дължимите такива са заплатени, т. е. за тези месеци той няма падеж за плащане. Ето защо всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер.

        Наведени са твърдения, че картоиздателят изпраща всеки месец на хартиен или електронен носител до картодържателя месечно извлечение, което отразява всички операции с картата и всички други сделки на картодържателя, извършени през предходния период на плащания, както и минималната погасителна вноска и крайния срок за издължаването и, аргумент от чл.21 от условията към рамковия договор.

        Ищецът излага, че според предвиденото в Раздел V от Условията към процесния рамков договор, картодържателят може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на падежа, съгласно месечното извлечение, изцяло и без начисляване на лихва (за задължения, формирани от покупки при търговци), или на части. В случай, че картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да изплати най-малко минималната погасителна вноска (МПВ), съгласно чл.43 от Условията към рамковия договор, като върху формираното остатъчно задължение се начислява възнаградителна лихва в размер на договорения лихвен процент, посочен в Приложение №1 към Условията. Ако картодържателят не погаси минималната погасителна вноска до датата на падежа, върху непогасената част от вноската се начислява мораторна лихва (неустойка), в размер на договорения годишен лихвен процент (ГЛП) плюс надбавка от 10% (десет процентни пункта). Лихвата се начислява от деня, следващ датата на падежа до момента, в който задължението бъде погасено.

        Ищецът твърди, че в процесния случай, претендираната главница в размер на 2926,50лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателя е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД.  Посочва, че съгласно договореното в чл.4 от процесния рамков договор и чл.51 от Условията към него, за издаването и използването на картата картодържателят заплаща такси, съгласно Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти, както и съгласно Приложение №1 към Условията към рамковия договор. Наведени са твърдения, че длъжникът - картодържател не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с Раздел V от Условията към процесния рамков договор. Отбелязва се, че съгласно уговореното в чл.3 от Условията към процесния рамков договор, договорните отношения между картоиздателя и картодържателя се сключват за срок от 24 месеца и изтичат 60 (шестдесет) дни след изтичане на срока на валидност на картата. По силата на чл.246 от Условията, срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на Картата. Твърди се, че в процесния случай, срокът на валидност на издадената по рамковия договор от 09.03.2017г. кредитна карта (пластика) е изтекъл на 28.02.2019г., като същата не е подновена. Предвид това и на основание чл.3 и чл.246 от Условията към рамковия договор, поради изтичане срока на договора, на 30.04.2019г. същият е прекратен, а цялото задължение на картодържателя А.Р.Р. станало незабавно изискуемо и дължимо (арг. от чл.68 от Условията към рамковия договор). Изтъква се, че за настъпването на изискуемостта на задължението не е необходимо каквото и да било волеизявление на страните по договора, тъй като съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня на изпълнение, след като този ден е определен, тъй като определеният срок кани длъжника да изпълни. П

        Твърди се, че поради неизплатеното задължение от кредитополучателя А.Р.Р. в размер на 3617.52лв., от които: 2926.50лв.— главница; 170.29лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2019г. - 30.04.2019 г.; 379.58лв. - мораторна лихва за периода 20.02.2019г. — 28.10.2019г., както и 114.15лв.— такси за периода 20.02.2019г. - 28.10.2019г., за ищеца „Банка Пиреос България" АД се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.

        В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати свое задължение към банката – ищец, произтичащо от Рамков договор за издаване на международна кредитна карта от 09.03.2017 г. в размер на 3617.52 лв, от които:2 926.50 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на вземането; 170.29 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2019 г. до 30.04.2019 г.; 379,58 лв. . мораторна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 28.10.2019 г., както и 114.15 лв. – такси за периода 20.02.2019 г. – 28.10.2019 г.

        Претендирани са и разноските по делото.

        В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че действително има задължение към Банката – ищец и признава по основание и размер претендираните суми.             

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответната страна е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

        В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че действително има задължение към Банката – ищец и признава по основание и размер претендираните суми.             

             В насроченото о.с.з. страните не се явяват и не се представляват.

             С предхождаща съдебното заседание молба новоконституираният по делото ищец „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, в качеството си на универсален правоприемник на  „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД, представлявано от адв.Христина Иванова е отправил искане на основание чл.237 от ГПК съдът да постанови решение при признание на иска, при наличие на визираните в закона предпставки.

             Като е съобразил изложеното в ИМ и направеното от ответника с отговора изявление, че признава предявения иск, както и отправеното от ищец искане за приложение на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, с  протоколно определение от 01.06.2020 г. съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

             С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че са налице условията на чл.237 от ГПК и следва да бъде постановено решение, с което предявените обективно кумулативно съединени искове, които е квалифицирал като такива с основание  по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следва да бъдат уважени.

             Предявените искове са допустими доколкото са предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената защита. Направеното признание на иска е валидно, като по същество представлява  процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу исковите претенции, тъй като ги счита за основателни и заявява, че правните твърдения на ищеца, заявени с иска, отговарят на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищеца право съществува. В конкретния случай съдът намира, че  признатото право е такова, с което ответната страна може да се разпорежда, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.

             Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска,то на основание чл.237, ал.2 от ГПК последното не следва да се мотивира по същество.

             С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, а именно: 267.00 лв. – платена държавна такса и 579.87 лв. – адвокатско възнаграждение.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

 

 

 

                                                  Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и .чл.86 от ЗЗД,  А.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Околовръстен път”№260, представлявано от изп.директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева /в качеството на универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК *********/, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова” – гр.София, представлявано от адв.Христина Христова Иванова, САК, съд.адрес:***  свое задължение по Рамков договор за издаване на международна кредитна карта от 09.03.2017 г. в общ размер на 3 617.52 лв /три хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 52ст/, от които: 2 926.50 лв/ две хиляди деветстотин двадесет и шест лева и 50ст/ - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /28.10.2019 г./ до окончателно изплащане на вземането, 170.29 лв/ сто и седемдесет лева и 29ст/ - договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2019 г. – 30.04.2019 г.; 379.58 лв. / триста седемдесет и девет лева и 58ст/ - мораторна лихва за периода 20.02.2019 г. – 28.10.2019 г., както и 114.15 лв. /сто и четиринадесет лева и 15ст/- такси за периода 20.02.2019 г.- 28.10.2019 г.

             ОСЪЖДА, на основание  чл.78, ал.1 от ГПК, А.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Околовръстен път”№250, представлявано от изп.директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева /в качеството на универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК *********/, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова” – гр.София, представлявано от адв.Христина Христова Иванова, САК, съд.адрес:*** разноски по делото в общ размер на 846.93 лв/ осемстотин четиридесет и шест лева и 93ст/, от които: 267.06 лв./двеста шестдесет и седем лева и 06ст/ - платена държавна такса и 579.87 лв./ петстотин седемдесет и девет лева и 87ст/ – адвокатско възнаграждение.

             Банкова сметка, ***е суми:

             IBAN: ***: BPBIBGSF  - ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД

     Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

            

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: