Р Е Ш Е Н И Е
№ 1268
27.09.2018г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На дванадесети септември година 2018
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мариана Колева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 2162 по описа на съда за 2018 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на А.С.М., ЕГН: **********, с адрес: *** 39 против Наказателно постановление
№ 17-0769-006165 от 15.01.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас,
с-р „Пътна Полиция” Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от , на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от , на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Не ангажира доказателства.
Моли НП да бъде отменено.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не
ангажират нови доказателства.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
12.10.2017 г, около 12:45 часа в гр. *********, в
посока ул. „Ст. С.”, жалбоподателят като водач на лек автомобил – Б., с per № *****, собственост на С.К., ЕГН: **********,
отказал да му бъде извършена проба с DRUG TEST 5000, с фабр. № ARAM 0005, за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
За
констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно
нарушение № Д171202/12.10.2017 г, който нарушителят подписал, без да посочи
възражения, но изрично заявявайки, че не желае да бъде тестван за наркотични вещества.
Административнонаказващият орган е приел, че
нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”,
в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства
.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против
него.
Санкционната
норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства
при извършване на проверка с техническо средство, за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или да изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В случая не става въпрос
за отделни нарушения. Това е така, тъй като на наказание по реда на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде
необходимото съдействие за установяване на количеството алкохол или наличието
на упойващи вещества в кръвта му. Такова съдействие може да бъде дадено по два
начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство или
чрез изпълнение от негова страна на медицинско предписание за изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Това са и методите за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС,
предвидени в Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Всеки от тези методи е годен да
удостовери дали съответният водач е употребил алкохол или упойващо средство. Следователно ако водачът окаже съдействие за реализирането
на който и да е от двата метода, той на практика ще е изпълнил задължението си,
вменено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 . Съдът не споделя становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, че последният е имал желанието и намерението да
даде кръвна проба за химически анализ, но е изгубил много време в Сектор „ПП”
КАТ Бургас и поради обстоятелството, че е от Нова Загора е тръгнал към дома си.
Съдът намира това твърдение за защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност. Относно цитираната практика на БАС, съдът намира, че
касае различна ситуация и не следва да бъде взета предвид в настоящия случай.
В чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е
предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От фактическа
страна, по делото се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с дрегер за употребата на упойващи вещества, както и че е
отказал да даде кръв за извършване на проба. Т.е. поведението му безспорно
попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от . Същата
норма има характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за
наказващия орган не съществува възможност да се отклонява от него. При правилно
определена квалификация на извършеното от жалбоподателя административно нарушение,
наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, поради
което НП, напълно съответства на материалния закон и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0769-006165 от 15.01.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас,
с-р „Пътна Полиция” Бургас против А.С.М., ЕГН: **********, с адрес: *** 39, с
което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от , на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от , на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-гр.Бургас.
СЪДИЯ:
/П/
Вярно
с оригинала!
С.П.