Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260094 04.12.2020 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети ноември две хиляди и двадесета година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Таня Кемерова,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МАВРОДИЕВА
гражданско дело № 25 по описа за 2020
година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р.Б.И.
като законен представител на Б.И.Б. и П.Б.И. като законен представител на Р.И.Б.,
действащи чрез пълномощник адв. И.Ж. против Г.Ф. - ***с правно основание чл.558, ал.5 КЗ
с цена на иска по 40 000
лв., за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на смъртта на тяхната баба М.П., настъпила при
ПТП на 19.06.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 29.11.2018г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Ищците
твърдят, че на 19.06.2016 г., около 20.10 часа, по път ІІІ-664, с посока на
движението от ***, П.Х.Х. при управление на л.а. „Рено Клио", с рама VF1В57R**********, заедно с пътуващата на предна
дясна седалка М.С.П.по главната улица на ***, със скорост около 97 км/ч. при
излизане от ляв завой, загубил контрол върху управлението на автомобила,
отклонил се наляво по посоката си на движение, навлязъл в насрещната пътна
лента, преминал през източния бордюр и източния тротоар, след което се ударил с
дясната си странична част, в областта на предна дясна врата в крайпътно дърво,
където преустановил движението си. Вследствие на така описаното ПТП, М.П.
получила несъвместими с живота травматични увреждания и починала на място.
Съставен бил Констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на ПТП, а
лекарският екип установил смъртта на М.П.. Образувано било Досъдебно
производство № 375 ЗМ 252/2016 г. по описа на РУП - Ч., под наблюдението на
Окръжна Прокуратура Стара Загора. От събраните на досъдебна фаза доказателства
се установило, че единствената причина за ПТП били действията на водача на л.а.
„Рено Клио" П.Х..*** внесла срещу него обвинителен акт в ОС Стара Загора, по
който било образувано НОХД № 4 6/2017 г. по описа на съда. С Присъда №
17/13.03.2017 г. ОС Стара Загора признал П.Х.Х. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, както и за
извършването на престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. първо от НК, поради което
му наложил наказание „Лишаване от свобода" за срок от шест години.
Присъдата е влязла в законна сила на 29.03.2017 г. Ищците твърдят, че загиналата М.П. била баба
на Б. и Р.. Ищците загубили своята обичана и уважавана, грижовна и любяща баба,
която се грижела за благополучието и щастието, както на децата си, така и на
внуците си. Двете деца били силно привързани към нея, като често прекарвали
голяма част от времето си при баба си, тя помагала на родителите им във
възпитанието и отглеждането на децата. Трагичното събитие оставило завинаги
отпечатък в живота на Б. и Р.. Следствие на загубата й, те преживели голям шок, все още тъгували по нея.
Въпреки изминалото време, те все още не можели да осъзнаят, че баба им вече я
няма, че си е отишла по един толкова нелеп и насилствен начин. Паричен
еквивалент на загубата на Б. и Р. не можело да има, никой и нищо не било в
състояние да изтрие болката, която изпитвали. С оглед на справедливостта, ищците
следвало да бъдат компенсирани по някакъв начин. Тъй като към датата на ПТП, по
отношение на л.а. „Рено Клио" не била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ответникът се явявал пасивно
легитимиран да отговаря по така предявената претенция. С искане вх. №
24-01-877/23.11.2018 г. предявили пред Г.Ф.доброволна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо изх. № 24-01-877/29.11.2018 г. Г.Ф.отказал
заплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция.
Молят съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционен Фонд, гр.
София да заплати следните суми: на Б.И.Б., сумата 40 000 лв. главница, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на М.П.,
настъпила при ПТП от 19.06.2016г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 29.11.2018 г. до окончателно изплащане на
обезщетението; на Р.И.Б. сумата
40 000 лв. - главница, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на М.П., настъпила при ПТП от 19.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.11.2018 г. до окончателно изплащане на обезщетението; Претендират разноски.
В представената писмена защита от пълномощника им адв. Ж., ищците молят съдът
да уважи исковете предявени срещу Г.Ф.за репариране на неимуществени вреди,
претърпени в следствие на ПТП от 19.06.2016г., като основателни и доказани по
основание и размер. Излага подробни съображения за основателността им.
Ответникът оспорва изцяло исковете по
основание и размер. Намира, че исковите претенции са завишени, тъй като
обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 от КЗ се
определя до размера от 5 000 лв.
В отговора
си не оспорва, че в изпълнение на процедурата по чл.558 от Кодекса за
застраховането, фондът отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди на
ищците. Оспорва, че ищците и загиналият са били силно привързани един към друг,
че са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални
болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките на загиналия. Счита исковата претенция за неоснователна. Ответникът, чрез пълномощника си адв. С.М. прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Съпричиняването, според него се изразява в това, че
пострадалата се качила и возила в автомобил, като знаела или била длъжна да
знае, че водачът на моторното превозно средство бил под въздействието на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества по време на пътнотранспортното
произшествие. На следващо място, съпричиняването се изразявало в това, че М.П.
се возила без предпазен колан, което допринесло за настъпване на вредите.
Счита, че с действията си М.П. е допринесла с 85% за настъпване на вредоносните
последици от ПТП. В представената писмена защита моли съдът да отхвърли изцяло
предявените обективно и субективно съединени искове като неоснователни. Излага
подробни съображения.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК по делото е конституиран като трето
лице - помагач на страната на ответника Г.Ф.- П.Х., който не е представил
писмен отговор.
В съдебно заседание оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Не взема становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна Д“СП“ Т. взема
становище, че е в интерес на ищцата Р. И.Б. да се уважи исковата й претенция.
Заинтересованата страна Д“СП“ – Б. не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл.
235 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 558, ал.5 КЗ.
Не е спорно между страните по делото, че
с влязла в сила присъда подсъдимият П.Х.Х. е признат
за виновен в това, че на 19.06.2016 г. в ***, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с номер на рама VF1B57R0507585979 /с
поставени чужди регистрационни табели с № СТ 3148 АХ/, е нарушил правилата за
движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като
е загубил контрола над управлението на лекия автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“ с номер на рама VF1B57R0507585979; чл.21, ал.1, пр.2 от ЗДвП – „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: при пътно превозно
средство от категория „В“ в населено място - 50 км/ч.“, като е управлявал лекия
автомобил марка „Рено“ модел „Клио“, с номер на рама VF1B57R0507585979, със
скорост около 91 км/ч, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на М.С.П., от ***, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация
на алкохол в кръвта на водача Х. над 0,5 на хиляда, а именно 2,67 на хиляда,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 391/20.06.2016
г. на Сектор БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора и деецът е управлявал, без да
има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.3,
предл. първо и предл. предпоследно, б.“б“, предл. първо, във връзка с чл.343,
ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК и
чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на шест години „лишаване от свобода”, като е признат
за невинен и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за нарушения по
чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП. Признат е
подсъдимият П.Х.Х. за виновен в това, че на 19.06.2016 г. в ***,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с номер на
рама VF1B57R0507585979, си служил с контролни знаци – 2 бр. регистрационни
табели с № СТ 3148 АХ, издадени за друго моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Тойота“, модел “Карина“, с номер на рама JT1EAT17100075573, поради което
и на основание чл.345, ал.1, предл. първо от НК и чл.58а,
ал.1 и чл.54 от НК е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”. На
основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание шест години „лишаване от свобода”. На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен подсъдимият П.Х.Х. да
изтърпи така наложеното му наказание шест
години „лишаване от свобода”, при първоначален „общ” режим.
Към датата на ПТП по
отношение на процесния автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с номер на рама
VF1B57R0507585979, не е била налице валидна застраховка „гражданска
отговорност“.
Ищците са предявили претенция пред
ответника за заплащане на обезщетение по доброволен ред, но им е отказано
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Ищците Б.И.Б. и Р.И.Б. са внуци на
пострадала при ПТП на 19.06.2016г. М.С.П., като деца на дъщерите й Р.Б.И. и П.Б.И..
За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати
гласни доказателства. От показанията на св. П.В.В.се установява, че отношенията
между М.П. и нейните внуци са много добри и сърдечни. М. често е идвала в Б. –
поне 3 пъти седмично от Т., защото родителите на Б. - И. и Р. работят и няма как
да гледат детето Б.. М. е идвала да помага за детето. И. е карал детето, заедно
с М. на Т., като са минавали през ***, вземали са Р. –дъщерята на П.,
по-малката сестра на Р. и са ги карали на Т.. Свидетелят твърди, че това се е
случило през 2012-2013г.
Детето Б. се държало много добре, винаги, когато види
баба си е бил усмихнат. От Т. като са ходели да го взимат, Б. не е искал да си
тръгва, плакал е за баба си, липсвала му е. Тя го е отгледала, от малък, в Б.,
където е идвала да го гледа. Когато е станал по-голям, го карали на Т. да
постои там за събота, неделя или за седмица. Свидетелят В. установява, че през
последните 5 години преди да почине М.П. е живяла в Т., идвала е на Б., като
последно е ходила да работи сезонна работа в района на Ч., но не знае къде
точно, за по няколко месеца. Б. е бил на 7 години, когато е починала баба му.
Сега е на 11 години.
От показанията на св. И.
Б. А. – съпруг на Р. се установява, преди смъртта на М., той и жена му Р. са
работили, а детето са карали в Т. при баба си
и дядо си, тъй като няма кой да го гледа. Двамата са помагали. М. много
се е радвала да ги гледа. Гледала е другата си внучка Р.. Свидетелят твърди, че
М. не е работила, гледала е внуците. Много пъти е идвала и при тях в Б.,
да гледа Б.. Б. и Р. са били много
привързани към баба си, били са почти неразделни. Преди смъртта на баба си, Б.
е бил на 7 години, а Р. на 1г. и 8 месеца, почти 2 години. Първоначално не
казвали на Р. за смъртта на баба й, защото е била много малка, но по-нататък е
разбрала. Б. е знаел за загубата на баба си и го е приел, но като заговорят за
това, той се е натъжавал. Св. А. твърди,
че през последните пет години преди да почине, М. е живяла в Т., идвала е при тях
в Б., и последните половин година преди смъртта си е отишла да работи в района около
Ч. и са комуникирали с нея по телефона. През цялото време е била около тях. Контактувала
е с Б. постоянно- петък, събота и неделя е била с него и с внучката си Р..
При
обясненията си по реда на чл. 176 ГПК, третото лице помагач на страната на
ответника П.Х.Х. заявява, че М.П. е знаела,
че е употребил алкохол, когато е управлявал автомобила, в който се е возила,
както и че не е поставила предпазен колан. Третото лице – помагач Х. твърди, че
през последните години М. е живяла в района на Ч.: първо при Х. в Ч. за около 4 години, после е
живяла при него около 3 месеца, накрая е отишла при И..
От събраните по делото гласни доказателства, като
съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът намира, че не следва да кредитира
показанията на св. В. и А. досежно обстоятелството, че М. е живяла последните 4
години преди смъртта си в гр.Т., както и че не е работила, а е отглеждала
внуците си Б. и Р.. Показанията на св. П. В. са вътрешно противоречиви, тъй
като същият твърди, че през 2012-2013г. той, заедно с И. е карал Б. и Р. ***,
при баба им, а детето Р. е родено през 2014г. Непотвърдени от останалите
доказателства останаха и твърденията на св. И. А., че М.П. не е работила, а е
гледала внуците си, до последно преди смъртта си, поради което съдът намира ,че
не слядва да ги кредитира в тази им част. От обясненията на третото лице –
помагач Х., съдът намира за установено, че през последните няколко години М. е
живяла и работила в района на гр.Ч.. Тези показания и обстоятелството, че ПТП е
настъпило в района на гр.Ч. на 19.06.2016г. обуславят извода на съда, че
пострадалата М.П. – баба на ищците Б. и Р. е живяла в района на гр. Ч. в
продължение на няколко години преди смъртта си, където е работила сезона
работа.
От заключението на назначената по делото съдебно -
психологична експертиза се установява, че смъртта на бабата на ищците се е
отразила върху състоянието на Б.Б. и по-специфично върху неговото психично
състояние, като е предизвикала у него отрицателни емоции, най-характерната от
които е тъгата. Смъртта на бабата се е отразила по начин, типичен за подобни
случаи, т.е. без усложнения и без
трайни негативни последици в
емоционалното състояние, когнитивните способности и поведението на
ищеца. Най-силно тъгата е била преживявана от ищеца в рамките на първите няколко
дни до седмица, след разбирането за смъртта на баба му. На терена на
интелектуално развитие в границите на нормата, съответно на възрастта,
образователния статус и социалния опит на ищеца, в съчетание с осигурената му
емоционална подкрепа и грижи от страна на родителите (като фактори на семейната
среда), интензивността на преживяваната от него тъга е останала в допустими
граници и не е довела до нарушаване на ефективното психично и социално функциониране.
Съгласно заключението на
вещото лице по назначената съдебно - автотехническа експертиза, лек автомобил
"Рено Клио" с рама № VF1B57R0507585979, е оборудван от производителя с обезопасителни колани за
местата в купето на автомобила, както следва: С триточкови обезопасителни
колани от инерционен тип - мястото на водача, мястото на пътника от дясно на
него, мястото на пътника зад водача на автомобила и мястото на пътника зад
пътника на предната седалка. С двуточков обезопасителен колан е оборудвано мастото
на пътника в средата на задната седалка.
От заключението на
назначената по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че при огледа и аутопсията на М.С.П.са установени следните
увреждания с травматичен произход: Гръбначно-мозъчна травма - разкъсване на
връзките между I шиен прешлен и тилната кост на черепа, размачкване на гръбначния
мозък в най- горната му част (продълговат мозък); Оток на мозъка и белите
дробове; Счупване на носните кости; Кръвонасядания и охлузвания на лицето и
крайниците. Причината за смъртта е гръбначно-мозъчната травма, изразяваща се в
размачкване на продълговатия мозък, което е причинило спиране на сърдечната
дейност и дишането. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди
тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил при
автозлополука. Уврежданията са съсредоточени в главата и шията. Уврежданията по
крайниците, които са подвижни части при седящ на седалка пътник, са
незначителни и нямат отношение към причината за смъртта. Разчленяването на
връзките между I шиен прешлен и черепната основа е получено по индиректен
механизъм, т.е. силата е приложена на място, различно от мястото на
увреждането. Охлузванията по лицето са находка, която сочи, че в това място има
въздействие на травмиращ фактор, какъвто може да бъде интериорът на автомобила.
Реализирането на увреждането, причина смъртта, може да се обясни с прилагането
на силата в областта на лицето и противодействието на масата на тялото с
елементи на ножицовиден ефект - приплъзващо движение между черепа и I шиен прешлен. Най-голямото натоварване се
осъществява в шията, където е получено увреждането.
Триточковият
предпазен колан е така устроен, че фиксира таза и поясната област към седалката
и долната част на облегалката. Горната част на тялото - гръдният кош е фиксиран
към облегалката спрямо движение напред, но не и настрани. Шията и главата не са
фиксирани.
В
анализираното ПТП ударът е бил понесен с посока отдясно-наляво в зоната пред
предна дясна колонка. Конфигурацията на деформацията е такава, каквато би се
получила при посока на удара отпред-назад и отдясно-наляво. Въздействието на
травмиращата сила спрямо пътника на предна дясна седалка е било с посока
отдясно-наляво. При удара тялото се е стремило да запази посоката и скоростта
на движение, придобити преди това. Ако тялото е било фиксирано с предпазен
колан пострадалата би получила увреждания по главата от съприкосновение с
предна дясна врата, счупване на дясна ключица, шийна травма по механизма на
„камшичен удар", гръдна травма от въздействието на колана с непредвидими и
дори фатални последици. Според вещото лице въпросът "Възможно ли е от медицинска гледна точка при
поставен предпазен колан при настъпване на ПТП нараняванията на М.П. да са
много по-леки и изобщо да не настъпи смърт?" предполага отговор в
сферата на хипотезите. При конкретният механизъм на ПТП не е възможно да се
аргументират изводи, че пътникът на предна дясна седалка би получил по-леки
увреждания, ако същият е бил с поставен предпазен колан.
Според
вещото лице, увреждането причинило смъртта е получено по индиректен механизъм от прилагането на силата на удара в
областта на лицето с или върху
детайли от купето на лекия автомобил, най-вероятно в зоната на предна дясна
колонка. От друга страна масата на тялото, чийто център на тежестта се е
устремил напред и надясно, е съсредоточила сила в зоната на шията, където е
получено увреждането, причина за смъртта. Вещото лице счита, че ако пътникът на
предна дясна седалка е бил с поставен предпазен колан, фиксиращ масовия център
на тялото, не би се получило точно такова увреждане, което е причинило смъртта.
Концентрацията
на алкохол в кръвта 2,67 промила е актуална към 21,30 ч. на 19.6.2016 г.,
когато е взета кръвната проба. Произшествието е станало около 20,10 ч., т.е.
1,20 ч. преди вземането на кръвната проба. Известно е, че за 1 час
концентрацията на алкохол в кръвта намалява с 0,15 промила, познато като
фактор р. Според вещото лице към момента на ПТП концентрацията на алкохол в
кръвта на водача е била 2,87 промила.
Тази концентрация е била още по-висока преди ПТП, напр. при началото на
пътуването. Концентрация на алкохол в кръвта 2.87 промила съответства на тежка
степен алкохолно опИ.е (2,50-3,00). характеризираща се с прояви на тежко
потискане на централната нервна система; лицето е в сопорозно състояние или в
кома; налице е пълно обезчувствяване към болкови дразнители, с тежки смущения в
дишането и сърдечната дейност, понижение на телесната температура, изпускане на
урина и фекалии, възможен е смъртен изход. У лица, привикнали към алкохола,
тежката степен може да се манифестира с голяма част от признаците на средна
степен алкохолно опИ.е, а именно - значителни нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови
разстройства, признаци на потискане на централната нервна система с понижена чувствителност за болка.
Съгласно заключението на СМЕ, действието на алкохола при остро алкохолно опИ.е се проявява
предимно чрез интоксикация на централната нервна система. Нарушава се
нормалното равновесие между основните процеси на задържане и възбуждане, лежащи
в основата на висшата нервна дейност. Клиниката на алкохолното опИ.е не е
еднаква, както у различни хора.
така и при един и същи човек. Тя зависи от количеството и концентрацията на
напитката, от бързината на поемането й, от напълването на стомаха и вида на
храната, от типа на висша нервна дейност, от умората, от психо-емоционалното
състояние по време на консумацията (радост, скръб и др.), от здравословното
състояние, охраненост, толерантност към алкохола и др. Понеже комплексът от
всички фактори е винаги различен за отделните индивиди и не се повтаря напълно
еднакво за един и същ индивид, може да се каже, че всеки човек по всяко време
дава различна алкохолна реакция, която зависи от една страна от фактори,
заложени в самия него, и от друга страна от фактори извън него. Индивидуалните
различия обикновено се проявяват при ниските концентрации на алкохола в кръвта,
под 1,5 %, а над тази концентрация почти при всички лица има видима проява на
алкохолно опИ.е.
При острото
алкохолно опИ.е могат да се различат следните фази: Вьзбудна фаза:
преобладават афективните действия;
отслабени са
самокритичността и концентрацията на вниманието; ориентировката за околната
среда е непълна, невярна; реакцията е неадекватна и забавена; намалени са
общата и умствена работоспособност; наличие на психомоторна възбуда и др. Тази фаза
има най-голямо криминогенно значение, тъй като повлияният е най-активен. Наркотична
(коматозна) фаза: преобладават явленията на подтискане, човек е отпуснат,
сънлив, плачлив, походката е неуверена, лошо ориентиран в околната среда, трудно
различава един обект от друг. В тази фаза може да бъде обект на чуждапрестъпна
дейност или субект на престъпление от бездействие. Паралитична фаза: пияният
изпада в дълбок сън, който преминава в кома с
възможност за последваща смърт. В тази фаза лицето може да бъде само обект на
чужда престъпна дейност.
Следва да
се има предвид, че пряка зависимост между клиничните симптоми и концентрацията
на алкохола в кръвта няма, от което следва, че само по съдържанието на алкохола
в кръвта не могат да се преценяват клиничните му прояви. Това налага
едновременно клинично освидетелстване и количествено определяне на
концентрацията на алкохола в кръвта и урината. Преценка за степента на
алкохолното повлияване само въз основа на концентрацията в кръвта крие винаги
възможност за експертна грешка.
Според
вещото лице при концентрация на алкохол в кръвта 0,5 промила се ускоряват
елементарните рефлекси, което дава основания на някои от шофьорите да твърдят,
че след консумация на малко количество алкохол шофират по-добре. В практиката
при управление на моторно превозно средство не могат да се използват или да се
разчита само на елементарните рефлекси. Под въздействието на алкохола се
опростяват сложните стимули и реакции и способността на нервната система да се
справя със сложни ситуации, каквито могат да възникнат при шофиране. При
експериментални тестове те допускат множество грешки. При ниски концентрации на
алкохола особено често се намалява възможността да се определя разлика в
интензитета на светлината, за допир, за различаване на цветовете, за
регистриране на писмени знаци, показани за кратко време. Последното става
видимо 10 минути след консумацията на алкохол. Често се повишава времето на
реакция спрямо шум и светлина - с 10% при концентрация на алкохола в кръвта 0,8
промила и с 26% при 1,4 промила. Алкохолът намалява зрителната острота при 0,2
промила за непиячи, при 0,2-0,3промила за умерени пиячи и при 0,4-0,7 промила
за системни пиячи. Понякога е нужно много по-силно осветление, за да се
различат отделните предмети, докато при по-слабо осветление не могат да се
различават въобще. Доказано е, че е необходимо много по-дълго време за ясно
виждане след заслепяване от силни светлини, фактор, който има голямо значение
при нощно шофиране. След консумация на алкохол при шофиране се наблюдава
тенденция за „виждане в тунел" („тунелно виждане"), явление, което
засега не е пълно обяснено. Наред с нарушението на зрението се намалява
мускулния тонус и координацията и се забавя времето за реакция. Намалява се
способността за преценка на скоростта и разстоянието, както и възможността да
се реагира правилно на неочаквано препятствие. Цитираните данни показват, че
при шофиране след консумация на алкохол се повишава риска от пътно транспортно
произшествие. Този риск нараства непропорционално на концентрацията на алкохола
в кръвта. Напр. при концентрация на алкохол в кръвта от 0.3 до 0,9 промила
рискът за транспортна злополука е 7 пъти по-голям, при концентрации от 1,0 до
1,5 промила - 31 пъти по-голям, а над 1,5 промила вероятността за транспортна
злополука нараства 128 пъти.
При така установената
фактическа обстановка съдът намилра от правна страна следното:
Съгласно чл. 557, ал.1 КЗ, Г.Ф.изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, вследствие
на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република
България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата
на чл. 558, ал. 5 КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Г.Ф.не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380.
Безспорно е по
делото обстоятелството, че към датата на ПТП, процесния автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, с номер на рама VF1B57R0507585979, не имал сключена валидна
застраховка „гражданска отговорност“, както и че ищците са предявили претенцията
си пред ответника за заплащане на обезщетение по доброволен ред, но им е
отказано заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
В случая е налице
влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за настъпване на
произшествието, поради нарушаване правилата
за движение и причинената в резултат на това смърт по непредпазливост на
пострадалото лице. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност, както и виновността на дееца. За фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс,
съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни
факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези
за причинената смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, заради
което деецът е наказан за престъпление по чл. чл.343, ал.3, предл. първо и предл. предпоследно, б.“б“, предл. първо,
във връзка с чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК за
причинена смърт по непредпазливост.
С Тълкувателно
решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение се прие, за
изгубило сила Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд,
което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по
отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и
сестри. В мотивите на цитираното по - горе тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС се
посочва, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая – на
баба/ е причинила на другия /в случая внуци/ морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. Неколкократно в посоченото
решение е подчертано, че това право възниква по изключение, като в тежест на
претендиращият е да докаже, че е изградил с починалия особена близка и трайна
житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба
с продължително проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,
за емоционална подкрепа и доверие.
Следователно когато е предявена претенция от
лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва да бъдат
разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между тях, така
и въздействието на загубата на лицето върху ищеца.
От анализа на събраните гласни
доказателства/показанията на свид. В. и А./, съдът намира, че не се установява различна
от
обичайната и традиционна за българското семейство, връзка на обич, уважение и взаимна привързаност между баба и внуци. В
конкретния случай от събраните свидетелски показания се установява, че помежду
им /ищците и тяхната загинала баба/ са изградени добри, топли и хармонични
отношения. Всичко това обаче
е обичайно за традициите в българското общество и не може да се приеме за
изключителен случай. Няма данни
отношенията между родителите и децата да са трайно влошени или нефункциониращи
и макар баба им да е подпомагала отглеждането им, най-тесните семейни и
емоционални връзки на ищците са с родителите им, а не с починалата. След като
ищците не са единствени роднини на баба
си, не са живели с нея в едно домакинство, не са единственият й семеен кръг, не
може да се приеме, че отношенията им сочат на изключителност, годна да мотивира
извод за възникване в техния патримониум на право на обезщетение. Следва да се
признае, че между ищците и баба им е имало дълбока привързаност, обич и
уважение, но те са обичайни за такава близка степен на родство.
Обстоятелството, че починалата се е грижела за ищците, не сочи на заместване на
майката в живота им, а е обичайно и присъщо в българското общество, в което
помощта на възходящите традиционно се използва при отглеждане на децата. Този
извод на съда не означава, че ищците не са понесли страдания, а единствено цели
да установи дали в техния патримониум възниква вземане за обезщетение съгласно
критерия, описан по-горе. Както се установи всеки от
внуците е живеел в отделно домакинство и в различно населено място от мястото, където е
живяла пострадалата. Пострадалата е живеела в тр. Т.,
ищецът Б. в с гр. Б., а ищцата Р. в ***. Двамата ищци са живеели заедно с
родителите си. Последните няколко години
от живота си пострадалата е работила сезонна работа и е живеела преимуществено в
района на гр.Ч.. Местопребиваването на бабата на ищците последните няколко
години е на значително разстояние от местожителството на всеки един от тях.
Това обстоятелство обуславя извода, че през последните няколко години ищците са
имали много по- редки и спорадични контакти със своята баба. Последната е имала
много по - малко участие в отглеждането и грижите за внуците си, предвид
обстоятелството, че заради сезонна работа е пребивавала в друг район на
страната.
От една страна, контактите на ищците с баба им са били
много по - редки и нередовни, предвид голямото разстояние между различните
населени места, където са живели, ищците с родителите си и пострадалата. От
друга страна децата Б. и Р. са били на много малка възраст, когато са загубили
своята баба - Б. - едва на седем години, а Р. - на 1.8 месеца. От заключението
по съдебно - психологичната експертиза, се установява, че смъртта на бабата се е отразила на ищеца Б. по начин,
типичен за подобни случаи, т.е. без усложнения и без трайни негативни последици
в емоционалното състояние,
когнитивните способности и поведението на ищеца. Предвид интелектуално развитие
на детето, в границите на нормата, съответно на възрастта, образователния
статус и социалния опит на ищеца, в съчетание с осигурената му емоционална
подкрепа и грижи от страна на родителите (като фактори на семейната среда),
интензивността на преживяваната от него тъга е останала в допустими граници и
не е довела до нарушаване на ефективното психично и социално функциониране. На
ищцата Р., такова психологично изследване не е извършено, поради което не са
налице доказателства за понесени от нея изключителни по интензитет болки и
страдания, в резултата на загубата на баба й М.П..
Основният въпрос по
делото е дали между ищците и пострадалата
е
била изградена такава особена връзка, която поради определени житейски
обстоятелства, се различава от нормалната и обосновава изключителност на
отношенията, водеща до неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните при добри,
социално-активни отношения в бита, без конфликти и при взаимна грижа и помощ и
съответно оправдаваща присъждането на обезщетение наред с най-близките на
пострадалия. По принцип житейски недостоверно е едно починало лице да има
дълбока емоционална връзка с неограничен брой лица, които да са претърпели
вреди от неговата смърт и да е справедливо да бъдат обезщетени. В случая
починалата П. е имала близки и топли
отношения с внуците си Б. и Р.. От събраните по делото доказателства обаче не може да се приеме, че това общуване, за
ищецът Б.Б. представлява такава трайна и
извънредна емоционална връзка, която да покрива предвиденото в ТР изключение.
При наличие на живи родители, с които ищецът е в отлични отношения, не може да
се приеме, че най-близкия му човек е била баба му, нито
може да се приеме, че баба му е нямала други близки
роднини.
Не се оспорват болките и
страданията на ищеца Б.Б., изпитаната тъга, но същите не са от вида на тези, които подлежат на репариране по
изключение. Обстоятелството, че ищецът Б.
и
починалата са поддържали близки и топли отношения, прекарвали са време заедно
през почивните дни, а понякога и през седмицата,
когато родителите не са имали възможност да се грижат за детето, действително илюстрира
положителната емоционална връзка, обич и привързаност, но не и отношения,
заместващи отношенията, с най-близките
от тесния семеен кръг – неговите родители.
Ето защо съдът
приема, че ищецът Б.Б. не доказа
материалноправната си легитимация по спора – не се установи наличие на особена
близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, породила
значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за
родствената връзка.
За ищцата Р.Б., предвид факта, че към момента на
смъртта на баба си е била на година и осем месеца, не може да става дума за
изграждане на такава близка и силна емоционална възраст между нея и
пострадалата. Не се установи за ищцата да са налице изключителни по интензитет
болки и страдания, причинени от загубата на нейната баба М.П..
Всичко това обуславя заключение, че не е налице много
по-силна, извън обичайната трайна, емоционална връзка на ищците с починалото
лице – тяхна баба, чиято загуба да е била понесена много тежко от ищците,
причинявайки им болки и мъка, които надминават обичайното страдание, нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Решаващият съдебен състав, намира че ищците не установиха, при
условията на пълно и главно доказване, че претърпените от тях болки и страдания
при загубата на баба им надминават обичайното страдание, свързано със смъртта
на близък човек. Недоказани са твърденията за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изключителни морални болки и
страдания. Следва да се приеме, че извън формалната връзка на родство по
делото, не се доказват останалите предпоставки за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, визирани в решение по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Това е така, тъй като по делото не е
доказано по несъмнен начин, че ищците са претърпели
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен, морални болки и страдания.
Ето защо съдът
приема, че по делото не се установяват такива особени житейски обстоятелства,
поставили ищците и пострадалата в изключителни отношения, превишаващи
обичайните за степента им на родство и сочещи на изключително силна
привързаност, при която смъртта на единия от родствениците да е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Това води до извод, че в
полза на ищците не е възникнало вземане за претендираното обезщетение и
предявените искове са неоснователни.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявените главни искове са неоснователни, поради
което същите следва да се отхвърлят.
С оглед формираният извод за неоснователност на главните искове,
наведените от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, поради обстоятелството, че пострадалата
се е качила и возила в автомобил, като е знаела или е била длъжна да знае, че
водачът на моторното превозно средство е бил под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества, както и, че е била без предпазен колан, не следва да се обсъждат, тъй като са предявени при евентуалност.
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, с оглед отхвърлянето на
исковете ответникът има право на разноски. В представения списък по чл. 80 ГПК
от 05.11.2020г., са посочени разноски в размер на 595 лв., представляващи
възнаграждения за вещи лица. Ответникът претендира заплащане на всички разноски
за вещи лице. Заедно с разноските, присъдени в последното съдебно заседание на
05.11.2020г., всички разноски на ответника са в размер на 896.10 лв. Налице са
доказателства по делото, установяващи, че ответникът е заплатил сумата от
896.10 лв., поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по равна
част от тази сума – 448.05 лв. всеки от
тях.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Б.И., ЕГН **********, като законен
представител на Б.И.Б., ЕГН **********, чрез адв. И.Ж.,*** ***против Г.Ф. - ***,
БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление *** иск, с правно основание чл.558, ал.5 КЗ, за осъждане Г.Ф.да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********
сумата 40 000 лв. главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие смъртта на М.П., настъпила при ПТП от 19.06.2016г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.11.2018 г. до
окончателно изплащане на обезщетението като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Б.И., ЕГН **********, като законен
представител на Р.И.Б., ЕГН **********, чрез адв. И.Ж.,*** ***против Г.Ф. - ***,
БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление *** иск, с правно основание чл.558, ал.5 КЗ, за осъждане Г.Ф.да заплати на Р.И.Б., ЕГН **********
сумата 40
000 лв. - главница, представляващи обезщетение за неимуществепи
вреди, тьрпени вследствие
смъртта на М.П., настъпила при ПТП от 19.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от
29.11.2018 г. до окончателно изплащане на обезщетението като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Б.И., ЕГН **********, като законен
представител на Б.И.Б., ЕГН **********, чрез адв. И.Ж.,*** ***да заплати на Г.Ф.
- ***, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 448.05 лв. /четиристотин
четиридесет и осем лв. и 05 ст./, представляващи направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА П.Б.И., ЕГН **********, като законен
представител на Р.И.Б., ЕГН **********, чрез адв. И.Ж.,*** ***да заплати на Г.Ф.
- ***, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 448.05 лв. /четиристотин,
четиридесет и осем лв. и 05 ст./, представляващи направените по делото
разноски.
Решението е постановено при участие на
трето лице – помагач на страната на ответника П.Х.Х., ЕГН **********,***.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд -
Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: