Решение по дело №4644/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 185
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Антония Тонева
Дело: 20225530104644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Стара Загора, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20225530104644 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София твърди в исковата си
молба, че на 14.12.2011г. в гр. Стара Загора между него като кредитодател и
кредитополучателите Д. С. Е., ...... и К. К. Е. заедно като солидарни длъжници е сключен
договор № 013LD-R-002045/14.12.2011г. за банков кредит, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателите Д. С. Е., ...... и К. К. Е. банков кредит в размер на
3350 евро за погасяване на задължения (т.1 от договора за банков кредит). Неразделни части
от договора за банков кредит са погасителният план и общите условия за кредити на
физически лица. Към договора за банков кредит не са сключени анекси за неговото
изменение и допълнение. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.12.2021г. (т.3 от
договора за банков кредит). Кредитополучателите Д. С. Е., ...... и К. К. Е. дължат на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД годишна възнаградителна лихва в размер на
базовия лихвен процент (БЛП) на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за евро,
увеличен с надбавка от 8,51 пункта, като към датата на сключване на договора за банков
кредит БЛП за евро е в размер на 7,99% годишно (т.4 от договора за банков кредит) и след
сключване на договора за банков кредит стойността на БЛП за евро не е променяна. Към
датата на сключване на договора за банков кредит годишният процент на разходите е в
размер на 18,92% (т.5 от договора за банков кредит). Кредитополучателите Д. С. Е., ...... и К.
К. Е. дължат на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД годишна наказателна лихва за
забава в размер на годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на
1
законната лихва (т.10 от договора за банков кредит). На 14.12.2011г. банковият кредит е
усвоен чрез заверяване със сумата от 3350 евро на разплащателната сметка на ...... в „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с IBAN BG38FINV91501004023938.
Ищецът твърди, че от 10.06.2013г. кредитополучателите Д. С. Е., ...... и К. К. Е. са в
забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не са платени 103 вноски
по погасителния план с подробно посочени в исковата молба падежи и размери. Освен
горепосочените вноски по погасителния план кредитополучателите Д. С. Е., ...... и К. К. Е.
не са платили и начислената наказателна лихва за забава.
На 03.08.2020г. единият от кредитополучателите - ......, е починал. По силата на т.3 от
договора за банков кредит вземанията на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД от
кредитополучателите Д. С. Е. и К. К. Е. са изцяло изискуеми от 10.12.2021г., поради
изтичане на срока за погасяване на банковия кредит.
При настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 10.12.2021г. поради
изтичане на срока за погасяване на кредита кредитополучателите Д. С. Е. и К. К. Е. не са
погасили всички свои задължения по договора за банков кредит и към 25.05.2022г. общият
размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлиза на 8286,99
евро, от които: 3125,17 евро - главница, 2323,43 евро - възнаградителна лихва от
10.06.2013г. до 10.12.2021г. и 2838,39 евро - наказателна лихва за забава от 10.09.2014г. до
24.05.2022г.
На 25.05.2022 ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ТПК срещу кредитополучателите Д. С. Е. и К. К. Е. въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. По заявлението било образувано ч.гр.д. №2022/2022г. по описа на
РС Стара Загора и на 27.05.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ТПК №1052/27.05.2022г., с която е разпоредено
длъжниците Д. С. Е. и К. К. Е. да заплатят солидарно на кредитора „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД следните суми: 3125,17 евро - главница, 2323,43 евро -
възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков кредит от 10.06.2013г. до 10.12.2021г.,
2838,39 евро - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от
10.09.2014г. до 24.05.2022г., законната лихва върху главницата от 25.05.2022г. до погасяване
на олихвяемото вземане, 324,16 лв. - държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
След 25.05.2022г. от кредитополучателите Д. С. Е. и К. К. Е. не е извършвано
доброволно погасяване на дължими суми по договора за банков кредит.
На 29.09.2022г. в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е получено съобщение
от РС Стара Загора, с което на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД се указва в
едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2022/2022г. по описа на РС
Стара Загора поради подадено възражение от длъжниците Д. С. Е. и К. К. Е..
Моли съда да постанови решение за установяване на вземанията на „ПЪРВА
2
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД като кредитодател от ответниците Д. С. Е. и К. К. Е. като
кредитополучатели по договор №013LD-R-002045/14.12.2011г. за банков кредит при
условията на пасивна солидарност за следните суми: 3125,17 евро - главница, 2323,43 евро -
възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков кредит от 10.06.2013г. до 10.12.2021г. и
2838,39 евро - наказателна лихва за забава по т.10 от договора за банков кредит от
10.09.2014г. до 24.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.05.2022г. до
изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №1052/27.05.2022г. по ч.гр.д.
№2022/2022г. по описа на РС Стара Загора. Претендира направените по настоящото дело
разноски, както и разноските, направени в заповедното производство.
Ответниците Д. С. Е. и К. К. Е. представят писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който вземат становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Заявяват, че
между страните е бил сключен договор за потребителски кредит. Според дефиницията,
дадена в чл.9 ал.1 ЗПК, това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Следователно по отношение на
процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за кредит. В
случая от съдържанието на процесния договор е видно, че не е спазено изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва, и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума
по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, която да показва кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 18,92%.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен
израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
3
бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота по отношение на
тези обстоятелства. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не
става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя. Следователно неясни остават
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. Молят да се има предвид и факта, че размерът на възнаградителната
лихва по конкретния договор за кредит договор № 013LD-R-002045/14.12.2011г. не е
фиксиран, а променлив и се обуславя от едностранно определяния от банката БЛП. Това
обстоятелство в още по-голяма степен налага потребителят да бъде информиран за начина,
по който се определя и изменя размерът на ГПР в хода на развитие на заемното
правоотношение. Поради изложеното считат, че договорът за потребителски кредит между
страните е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не поражда
целените със сключването му правни последици.
Освен това, правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
всички прентендирани от ищеца суми, като заявяват, че това възражение е заявено още в
заповедното производство. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от датата
на изискуемостта на вземането. Следователно за всяка вноска по погасителния план към
договора за кредит тече отделен давностен срок. В този смисъл твърдението на ищеца, че
кредитът е станал изискуем на 10.12.2021г. е невярно - на тази дата е станала евентуално
изискуема само последната вноска, а изискуемостта на предходните вноски е настъпила на
съответните падежни дати. Следователно при изчисляването на давностните срокове по
чл.110 и чл.111 ЗЗД следва да се отчете като начална дата на давността падежът на всяко
отделно частично плащане, което кредиторът се е съгласил да приеме. Позовават се на
решение 45/17.06.2020г. по т.д. № 237/2019г. на II т.о., в което ВКС се произнесъл, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на
съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение №3/2011г. от 18.05.2012г. по
тълк.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен
интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността
да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора -
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на
основание чл.114 ЗЗД началният момент на теченето на давностния срок винаги е свързано с
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да
4
търси изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на давностния
срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от
страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което
бездействието му се санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от
вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните
по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от
дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие
още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не може да се приеме,
че при положение, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за
съответната част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на
давностния срок за тази част от вземането.
Молят да се има предвид също така, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла /чл.119 ЗЗД/ и ако се констатира, че давността за цялата или за част от главницата е
изтекла, да се приеме, че на това основание са погасени и акцесорните вземания за
възнаградителна лихва и наказателна лихва за забава.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №2022/2022г. по описа на СтРС се
установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ТПК №1052/27.05.2022г., съгласно която е разпоредил длъжниците Д. С.
Е. и К. К. Е. да заплатят солидарно на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД следните суми: 3125,17 евро - главница, 2323,43 евро - възнаградителна лихва по т.4 от
договора за банков кредит от 10.06.2013г. до 10.12.2021г., 2838,39 евро - наказателна лихва
за забава по т.10 от договора за банков кредит от 10.09.2014г. до 24.05.2022г., законната
лихва върху главницата от 25.05.2022г. до окончателното плащане, 324,16 лв. - държавна
такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, длъжниците
са е депозирали възражение, че не дължат вземането по издадената заповед за изпълнение. С
разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск
относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представения Договор №013LD-
R-002045/14.12.2011г. за банков кредит, че на 14.11.2011г. между „ПЪРВА
5
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София и кредитополучателите Д. С. Е., ...... и К. К. Е. е
сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите банков кредит в размер на 3350 евро за погасяване на съществуващи
задължения, с краен срок за погасяване на кредита 10.12.2021г., при възнаградителна лихва
– базовия лихвен процент на банката за евро /който към датата на сключване на договора е
7,99 %/, увеличен с надбавка 8,51 пункта и ГПР 18,92%. Съгласно представения по делото
погасителен план, погасяването на задължението по договора следва да извърши на 120
месечни вноски от по 57,58 евро, като при редовно погасяване на кредита, общата дължима
сума, която кредитополучателите следва да върнат на кредитора е в размер на 6996,58 евро.
В т.4 е предвидено, че за ползвания кредит кредитополучателите заплащат на банката
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка
8.51 пункта; към датата на сключване на договора базовия лихвен процент на банката за
евро е в размер на 7,99%. В т.10 на договора е предвидено, че плащания дължими, но
неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателите в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в размер
II т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредитът
за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент, вкл. надбавката.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно и което не е оспорено от страните по делото се установява, че
предоставеният кредит в размер на 3 350 евро е изцяло усвоен на 14.12.2011г. чрез
заверяването на разплащателна сметка в евро в „ПИБ“ АД, с титуляр ....... Към датата на
сключване на договора за банков кредит 14.12.2011г., БЛП за евро е в размер на 7.99%
годишно, като след сключване на договора стойността на БЛП за евро не е променян.
Вещото лице сочи, че кредитополучателите Д. С. Е., ...... и К. К. Е. са в забава на
плащанията по договор № 013LD-R- 002045/14.12.2011г. за банков кредит от 10.06.2013г.,
като към дата изтичане на срока за погасяване на кредита - 10.12.2021г.
кредитополучателите не са погасили изцяло задълженията си и същите възлизат на 3125.17
евро главница и 2323.43 евро договорна лихва. Към 25.05.2022г./датата на подаване на
заявлението на „ПИБ“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ общия
размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит включваща
непогасената главница и непогасената възнаградителна лихва и наказателна лихва е в
размер на 8286.99 евро, от които: 3125.17 евро – главница; 2323.43 евро - възнаградителна
лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 10.05.2014г. до 10.12.2021г.; 2838.39 евро -
наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 10.09.2014г. до
24.05.2022г.
Съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
6
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Ал.2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. От
обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, като съгласно същия е предоставил банков кредит по разплащателна сметка на
един от кредитополучателите, съобразно уговореното между страните. Установи се също, че
от 10.06.2013г. кредитополучателите са преустановили плащанията по кредита, като към
дата на падежа на задължението по договора - 10.12.2021г. непогасените задължения
възлизат на 3125.17 евро главница и 2323.43 евро договорна лихва.
Ответниците са направили възражения за недействителност на договора за кредит на
основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и за погасяване на вземането по давност.
По отношение на първото възражение за недействителност на договора за кредит на
основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК съдът установи следното: Разпоредбата на
чл.11 ал.1 от ЗПК регламентираща съдържанието на договора за потребителски кредит в
т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на потребителя яснота и
прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и да
му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи своя
избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1 "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В представения по делото договор за кредит е посочен ГПР 18,92%, т.е. изпълнено
изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Възнаградителната лихва, съгласно уговореното в т.4 на
договора е в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка 8.51
пункта, като в договора е посочено, че към датата на сключване на договора базовия лихвен
процент на банката за евро е в размер на 7,99%. Обстоятелството, че лихвата се определя от
два компонента – базов лихвен процент и надбавка, всеки от които е посочен като стойност,
не внася неяснота, тъй като за средния потребител е разбираемо, че общият размер на
лихвата представлява сбор от двата елемента. С посочването на двата лихвообразуващи
компонента е налице и яснота относно метода на изчисляване на лихвата. От заключението
7
на вещото лице се установява, че след сключване на договора стойността на базовия лихвен
процент за евро не е променян. Предвид гореизложеното съдът намира, че възражението за
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК е неоснователно.
По въведеното от ответниците правопогасяващо възражение за изтекла давност съдът
приема следното: По отношение вземането за главница съдът счита, че е приложима общата
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане, а за
единно вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части /в този
смисъл решение №38/26.03.2019г. по т.д. №1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/. Що се отнася до
вземанията за лихви, по отношение на тях е приложима кратката тригодишна давност по
чл.111, б.”в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането стане изискуемо.
Съгласно разясненията, дадени в решение №45/17.06.2020г. по т.д. №237/2019г. на ІI
т.о. на ВКС, началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта
на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по
тълк.дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен
интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността
да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване
относно целите на института на погасителната давност и предвид обстоятелството, че
погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора – неупражняване на негово
субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на основание чл.114 ЗЗД
началният момент на течението на давностния срок винаги е свързано с изискуемостта на
вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение.
С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до
погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на банката по
кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от
главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие,
което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта
настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което
бездействието му се санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от
вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните
по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от
дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
8
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие
още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не може да се приеме,
че при положение, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за
съответната част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на
давностния срок за тази част от вземането.
Предвид гореизложеното съдът намира, че всички вноски за главница, чиято
изискуемост е настъпила преди 25.05.2017г. /заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 25.05.2022г./ са погасени по давност, или това са вноските с
падеж от 10.06.2013г. до 10.05.2017г. Съответно всички вноски за възнаградителна лихва,
чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.05.2022г. също са погасени по
давност, или това са вноските с падеж от 10.06.2013г. до 10.05.2019г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за установяване на
вземанията на ищеца за главница и възнаградителна лихва се явява основателен и доказан
до размера на 2200,16 евро главница и 624,08 евро възнаградителна лихва. В останалата част
до претендираните размери искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение претендираната от ищеца наказателна лихва: Съгласно т.10 на
договора за банков кредит, плащания дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на
авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите в банката, се отнасят в просрочие
и олихвяват с договорения в размер II т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Съдът намира, че
претендираната от ищеца на това основание наказателна лихва за забава в размер на 2838,39
евро противоречи на императивните норми на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, съгласно които при
забава на потребителя кредиторът има право само на законна лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В настоящия случай наказателната лихва е формирана -
договорен лихвен процент + надбавка в размер на законна лихва. С оглед на това
предявения иск за установяване на вземането за наказателна лихва следва да бъде отхвърлен,
поради нищожност на клаузата от договора за кредит, която регламентира това задължение.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца направените по делото разноски /324,16лв. държавна такса, 350,00лв.
възнаграждение за вещо лице и 300,00лв. юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с
уважената част от иска в размер на 332,00 лв.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски /324,16лв.
държавна такса и 300,00лв. юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част
от иска в размер на 161,60 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
9
направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 672,38 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Е., ЕГН **********,
гр.Ст.Загора, ул...... №7 и К. К. Е., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, кв......, че същите дължат
на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков №37, следните суми:
2200,16 евро главница за неизпълнено задължение по Договор за банков кредит №013LD-R-
002045 от 14.12.2011г., 624,08 евро - възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков
кредит за периода от 10.06.2019г. до 10.12.2021г., законната лихва върху главницата от
25.05.2022г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение са
издадени в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София против Д. С. Е. и К.
К. Е., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№1052/27.05.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №2022/2022г. по описа на РС
Ст.Загора.
ОСЪЖДА Д. С. Е., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул...... №7 и К. К. Е., ЕГН
**********, гр.Ст.Загора, кв...... да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул.
Драган Цанков №37, направените по настоящото дело разноски съразмерно в размер на
332,00 лв., както и съразмерно разноските по ч.гр.дело №2022/2022г. по описа на РС
Ст.Загора в размер на 161,60 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган
Цанков №37 против Д. С. Е., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул...... №7 и К. К. Е., ЕГН
**********, гр.Ст.Загора, кв......, иск за установяване дължимостта на вземанията на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София за следните суми: за сумата над 2200,16
евро главница за неизпълнено задължение по Договор за банков кредит №013LD-R-002045
от 14.12.2011г. до претендираните 3125,17 евро главница; за сумата над 624,08 евро
възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков кредит и за периода от 10.06.2013г. до
10.06.2019г. до претендираните 2323,43 евро възнаградителна лихва; и за сумата от 2838,39
евро - наказателна лихва за забава по т.10 от договора за банков кредит за периода от
10.09.2014г. до 24.05.2022г., за изпълнението на което парично задължение са издадени в
полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София против Д. С. Е. и К. К. Е.
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ТПК
№1052/27.05.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №2022/2022г. по описа на СтРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков №37 да
10
заплати на Д. С. Е., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул...... №7 и К. К. Е., ЕГН **********,
гр.Ст.Загора, кв......, направените по настоящото дело разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 672,38 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11