№ 868
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501913 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, чрез адв. И.Й., против Разпореждане от 20.05.2021 г.,
инкорпорирано в Заповед № 4548/20.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6995/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VII гр. с-в, в частта, с която е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на
жалбоподателя срещу „Си Пи Ес Геос ООД ЕИК: *********, за присъждане
на сумата от 781,88 лева, представляваща начислена неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, формирана въз основа на всички
дължими такси до края на периода на договора и обезщетение за обработка на
просрочени задължения.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Оспорва извода на
районния съд за нищожност поради противоречие с добрите нрави на
клаузите, въз основа на които са начислени процесните суми за неустойка
при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Сочи
аргументи с оглед вида на неустойката като компенсаторна такава и цитира
1
съдебна практика, вкл. на СЕС. Моли обжалваното разпореждане да се
отмени и да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за процесното вземане и присъждане на претендираните разноски в пълен
размер.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на отсрещната страна.
Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран от „А1 България“ ЕАД, със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Си Пи
Ес Геос ООД ЕИК: ********* за вземания по Договор за използване на
мобилни услуги *********, партида *********, ID на договор М6285675 от
20.04.2019 г., част от които вземания са за сумата от от 781,88 лева,
представляваща начислена неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, формирана въз основа на всички дължими такси до края на периода
на договора и обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Претендирано е присъждане и на сторените в заповедното производство
разноските. За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената
сума за неустойка, съдът е приел, че това вземане произтича от нищожна
клауза. Развити са мотиви, че уговорената в договора неустойка излизала
извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции,
доколкото мобилният оператор получавал уговорена до края на срока на
договора престация, без да предоставя ползване на услугите за същия срок. В
тази насока е посочена и съдебна практика от заповедния съд. Прието е още,
че сумата от 2 лв. – обезщетение за обработка на просрочени задължения не
се дължи, тъй като се касаело за присъщи задължение на мобилния оператор.
2
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение в
тридневен срока от подаване на заявлението, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Следователно, правилно
заповедният съд е извършил проверка за действителността на клаузите, въз
основа на които се претендират процесните вземания. Настоящият състав
също така споделя и изводите, до които първата инстанция е достигнала.
Видно от изложеното в заявлението и уточняващата молба към него,
претендираната сума за неустойка се твърди да се дължи за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, като сумата е сбор от отделни
неустойки, дължими за всяка самостоятелна услуга, предоставяна съгласно
различните приложения към договора. Размерът на всяка неустойка е равен на
сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпките/,
дължими до изтичане на срока на ползване на услугите. При така заявен
начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се
претендира тя, действително противоречи на добрите нрави, тъй като е
уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. В случая процесната
неустойка, според начина, по който се твърди да е уговорена, дава право на
мобилния оператор да получи цялото си вземане по договора, като сам той е
освободен от задължението си да предоставя мобилни услуги, поради
прекратяване на правоотношението. В тази насока е трайната съдебна
практика, съобразена и от заповедния съд, която приема за нищожни клаузи
за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за мобилни
услуги/, при които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на
договора по инициатива на клиента е равен на дължимата от същия престация
до края на договора.
Горното не противоречи на цитираното в частната жалба Решение на
СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., тъй като основният въпрос,
разгледан от СЕС касае дължимостта на ДДС върху подобни на процесното
вземания на мобилни оператори и случаи, различни от посочения в
заявлението, при които е била предоставена услуга от мобилния оператор и
единствено по собствена воля абонатът не се е възползвал от нея.
3
Касателно недължимостта на сумата от 2 лв. – обезщетение за
обработка на просрочени задължения, се споделят изводите на заповедния
съд.
Предвид горното въззивният съд намира, че правилно е отказано
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми,
поради което атакувания съдебен акт, като правилен, ще се потвърди в
обжалваната част.
Заявителят има право да предяви вземането чрез осъдителен иск, където
да се развие и доказателствен процес относно неговите твърдения, като при
своевременно предявяване да ползва и вече внесената държавна такса. В тази
насока следва да му се дадат и указания от заповедния съд /вж. Определение
№ 49 от 25.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1139/2020 г., I т. о., ТК /.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в
разглежданата част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд
относно разноските за частта, за която е било отхвърлено искането, с оглед
правилното приложение на чл. 78 ГПК.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство не
подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.05.2021 г., инкорпорирано в
Заповед № 4548/20.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6995/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VII гр. с-в, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „А1
България“ ЕАД с ЕИК: ********* , за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу „Си Пи Ес Геос ООД ЕИК: *********, за сумата от 781,88
лева, представляваща начислена неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, формирана въз основа на всички дължими такси до края на периода
на договора и обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5