Районен съдия: Дияна Дамянова - Цанкова
Производството
е по чл. 16б
и чл. 16в от Закона за
социалното подпомагане, образувано по подадена молба от Дирекция "Социално
подпомагане" - гр.Кула за настаняването на поставената под пълно
запрещение А.Й.Р., ЕГН **********,*** в Център за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с психични разстройства № 1/ЦНСТ ПЛПР / с. Бориловец , общ.
Бойница, ул. „ Георги Димитров” № 36, бл. 2.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото ЕР на ТЕЛК – ОДПЗС -
Враца № 0815/109 от 09.09.2010г. на Р. се установява, че лицето е с определена
80% ТНР пожизнено, с водеща диагноза „
Параноидна шизофрения”. Видно от приетото по делото Решение № 208 от
20.04.2005г. на Апелативен съд – Пловдив, Р. е поставена под пълно запрещение. В
изпълнение на съдебното решение, видно от Удостоверение изх. № 2/17.01.2013г.
на органа по настойничеството и попечителството при Община Бойница, със Заповед
№ 12 от 17.01.2013г. на органа по настойничеството и попечителството при Община
Бойница, за настойник на Р. е назначена Цеца Станкова Иванова от с. Бойница. От
приетата по делото социална оценка на потребностите на Р., от индивидуалната
такава, както и от социалния доклад за лицето, изготвен от ДСП – Кула се
установява, че Р. е вдовица, не притежава собствено жилище, има две дъщери и
трима братя, които нямат възможност и желание да полагат грижи за лицето в
семейна среда, живее в ЦНСТ ПЛПР № 1 с. Бориловец от 01.01.2011г., не може да
се грижи сама за себе си, нуждае се от постоянна помощ и контрол за прием на
лекарствата според предписаната и терапия.
Съгласно приетата по делото Заповед № СУ/Д-ВН-К/25-1/20.03.2018г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – гр. Кула, на основание чл. 16б ал.4
от ЗСП Р. е настана временно в
социална услуга в общността от резидентен тип ЦНСТ ПЛПР с. Бориловец.
Съдът
непосредствено се увери в състоянието на лицето, като при изслушването му в
съдебната зала установи, че Р. е контактна, спокойна, обясни, че отдавна живее
в ЦНСТ ПЛПР с. Бориловец, където се чувства добре, има желание да се прибере в
родното си място, но къщата и е разрушена, поради което желае да продължи да
живее там. По делото е прието заявление за ползване на социални услуги,
делегирани от държавата дейности с вх. № СУ/Д-ВН-К/25 от 19.03.2018г. от името
на Р., с което заявява, че желае да ползва социални услуги: ЦНСТ ПЛПР с. Бориловец,
както и декларация от лицето, с която декларира желанието си да бъде настанена
по съдебен ред в посочената социална услуга.
Видно от приетото по делото становище от
настойника на Р. – Цеца Иванова, както и от изразеното лично от нея в съдебното
заседание становище, близките и нямат желание и възможност да полагат грижи за
нея в семейна среда, не се интересуват от нея, Р. е напълно е адаптирана към
живота в ЦНСТ ПЛПР с. Бориловец, където живее от 2013г., спокойна е, отнася се
с доверие към персонала и се включва в различни дейности и мероприятия,
организирани от персонала. Служителите и съдействат да получи необходимите и
медицински грижи, като и съдействие за прием на назначената и лекарствена
терапия.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
В чл. 16в, вр. чл. 16б и 16а ЗСП е уредена
процедурата по настаняване в специализирани институции и ползване на социални
услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица постановени под пълно
запрещение. Нормативно установено е изискването настаняването да бъде
осъществено само ако то би било в интерес на лицето и ако не могат да бъдат
полагани грижи в домашна среда, като е дадено предимство на насочването на
лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.
В конкретния случай, с оглед събраните по
делото доказателства и въз основа на личните си впечатления придобити от
съдебния състав в съдебното заседание, съдът намира, че молбата за настаняване
на А.Й.Р., е основателна.
А.Й.Р. е пълнолетно лице, постановено под
пълно запрещение поради психично заболяване. Заболяването и препятства
възможностите и за пълноценна социална адаптация, особено при липсата на
постоянен контрол от страна на близки и роднини. Несъмнено е за съда, че тя не
би могла да взема самостоятелни решения, да полага адекватни грижи за себе си.
При взимането на решението си съдът отчете и нуждата от наблюдение, с оглед
необходимостта от прием на нужните подържащи медикаменти, свързани със
заболяването и. От приетите по делото Медицинска характеристика на лицето изх.
№ 466/15.03.2018г. от лекар – психиатър, както и от Медицинско удостоверение за
общо здравословно състояние изх. № 10/23.01.2018г. , издадено от д-р Л.
Гаврилов, също е дадено становище, че Р. е подходяща за приемане за обслужване
в социална услуга в общността – център за настаняване от семеен тип за
възрастни хора с психични разстройства. В Центъра за настаняване от семеен тип
за пълнолетни лица с психични разстройства с. Бориловец лицето живее вече 7
години. По делото не се съдържат каквито и да било оплаквания или проблеми
свързани с престоя на лицето там. На лицето се предоставя благоприятна жизнена
среда, както и адекватна помощ предвид необходимостта на лицето отпостоянна
грижа и наблюдение.
Съгласно чл.16а ал.3 от ЗСП настаняване на пълнолетни
лица, поставени под пълно запрещение в социални услуги в общността се извършва
според желанието и личния избор на лицата, както и становището на настойника. В
чл.16б ал.2 и ал.3 е предвидено към искането да са приложени писмено
декларирано желание от лицето и становище на настойника, а също и социален
доклад, индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и индивидуален план за
подкрепа, разработен от мултидисциплинарен екип. Всички тези докуметни са
приети по делото и обсъдени вече от съда.
С оглед
изложеното, съдът намира, че настаняването на А.Й.Р. в Център за настаняване от
семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства, находящ се в с. Бориловец
се явява понастоящем подходящата за Р. социална услуга, по смисъла на чл. 16 от ЗСП. По
делото е приета и справка за наличните свободни места в ЦНСТ ПЛПР с. Бориловец,
от която е видно, че в същият има свободни места.
На основание чл. 16в, ал.7 от ЗСП
следва да се определи срок за настаняването, като с оглед данните по делото за
липсата на възможност за полагане на грижи за Р. в семейна среда, пълната
незаинтересованос за състоянието и от страна на близките и, трайните и
здравословни увреждания, невъзможността и да се грижи сама за себе си, както и
факта, че лицето живее в посочения център от семеен тип вече почти 7 години без
да има данни за наличие на някакви проблеми, съдът намира за
подходящо този срок да е 5 години, считано от влизане в сила на настоящото
решение. В сезиращата съда молба е посочено, че се иска от съда да определи
срок „до изменение, отпадане или промяна на обстоятелствата довели до
настаняването”, което съдът преценява като липса на посочване на конкретен
срък, защото посоченото само по себе си, съдът не преценява като конкретен
срок, а срокът, който следва да определи съда следва да е именно такъв.
С оглед на изложеното съдът намира, че
искането на Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Кула за
настаняването на поставената под пълно запрещение А.Й.Р. в Център за
настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства с. Бориловец
, общ. Бойница, ул. „ Георги Димитров” № 5, бл. 36 е основателно, като
настаняването следва да бъде за срок от 5 години, считано от влизане в сила на
съдебното решение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
НАСТАНЯВА А.Й.Р.,
ЕГН **********,*** в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
психични разстройства № 1/ЦНСТ ПЛПР/ с. Бориловец , общ. Бойница, ул. „ Георги
Димитров” № 5, бл. 2 за срок
от 5 години, считано от влизане на решението в сила.
Решението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от връчването му, на основание чл. 16в, ал.8 ЗСП,
пред Окръжен съд - Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: